№ 2192
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Димитър К. Демирев
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20241100508215 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 7639/25.04.2024г. по гр.д. № 54393/2023г. по описа на
СРС, 26 състав, е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск по
чл.439 ГПК от И. Г. Ц. срещу Топлофикация София ЕАД, с който се иска да
бъде признато за установено, че ищецът не дължи суми по изпълнителен лист
от 13.07.2012г.
Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца, с която се
иска отмяна на постановеното решение. Развити са оплаквания за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, конкретно се оспорват
изводите, че не е изтекла необходимата давност, защото след вписване на
възбрана на 14.11.2014г. не били извършвани изпълнителни действия, така и
молбите депозирани пред ЧСИ Я. в периода 2014г. до 2023г. също не били
действия, които прекъсвали давността, а целели единствено запазване
висящността на делото. Оспорва се и изводът, че приложимата давност била
5г. по см. на чл.117, ал.2 ЗЗД. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
1
ответника, който поддържа, че решението на Софийския районен съд е
правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски по
производството.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в
жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения
от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а
съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на
ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите;
1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както
и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за
валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост
само в обжалваната част на решението.
Първоинстанционният съд е бил сезиран от И. Г. Ц. с отрицателни
установителни искове с правно основание 439, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че не дължи на ответника „Топлофикация София“ ЕАД съгласно
изпълнителен лист от 13.07.2012г. събирани принудително в рамките на
изпълнително дело № 2698/2012 г. по описа на ЧСИ С.Я., поради погасяване
на посочените задължения по давност. С обжалваното решение исковете са
отхвърлени изцяло.
Видно от приетия по делото изпълнителен лист от 13.07.2012г. по гр.д.
№ 9648/2012г. по описа на СРС, 89 състав, се установява, че е издаден въз
основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 22.05.2012г.,
като със същия Н.Ц. и Г. Ц. са осъдени да заплатят разделно на ответника:
главница от 3196.67лв., ведно със законната лихва от 187.05.2012г., лихва от
777.30лв., както и разноски от 179.48лв. От приобщеното изп.д. №
2698/2012г. по описа на ЧСИ Я., се установява, че въз основа на процесния
изпълнителен лист и по молба на ответника от 21.08.2012г. е образувано
изпълнителното дело срещу длъжниците, като с оглед удостоверение за
наследници от 11.11.2019г. (л.125 от изп.д.) се установява, че Г. Ц. Ц. е
починал на 08.04.2019г., като е оставил за наследник сина си – ищеца И. Г. Ц.,
2
конституиран като длъжник по чл.429 ГПК с разпореждане от 17.05.2021г.
(л.133 от изп.д.), с което се доказва активната легитимация на ищеца
(въззивник), вкл. с оглед приемането на наследството (л.39 от
първоинстанционното дело), поради което настоящият съдебен състав приема,
че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Разгледано по същество съдът намира, че поставеното
първоинстанционно решение е ПРАВИЛНО по следните съображения:
С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект по
отношение на изпълняемото право, аналогичен на силата на пресъдено нещо,
като се преклудира възможността длъжникът да релевира възражения за
недължимост на сумите, предмет на заповедта за изпълнение, основани на
факти, възникнали до изтичане на срока за възражение, поради което се
получава ефект на разрешен спор за съществуване на вземане и новата
давност е пет години на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизане в сила
на заповедна за изпълнение (така решение № 50295/23.01.2023 г. по гр.д. №
1030/2022 г., ВКС, IV ГО; решение № 50121/21.12.2023г. по гр.д. №
3034/2020г. ВКС, IV ГО; Решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1772/2021г. по
описа на ВКС , IV г.о. и др.), поради което и възражението на въззивника за
неприложимост на чл.117, ал.2 ЗЗД е неоснователно.
Изпълнителното дело е било образувано при действието на ППВС №
3/1980 г., поради което с образуването на изпълнителното производство на
26.06.2014 г. давността е била прекъсната и не е текла до приемането на ТР №
2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. В този смисъл са
задължителните постановки на ТР № 3/28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г. на
ВКС, ОСГТК, съгласно което погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС. Следователно до 25.06.2015 г., давност не е текла. При
положение че са касае до вземане, което се погасява с петгодишна давност, то
същата би изтекла на 26.06.2020 г.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
3
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при
наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил
изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане
съгласно чл. 426, ал. 3 вр.чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с
нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е
прекъсната давността, но ако в хода на принудителното изпълнение
длъжникът изрично признае вземането, признанието прекъсва давността
съгласно чл. 116, б. „а" ЗЗД.
В мотивите на решението е разяснено, че искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Разяснено е също, че взискателят трябва да поддържа със свои
действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси
и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи. Видно от тези мотиви, активността на взискателя е достатъчна за
прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното
действие. Единственото, което взискателят може да направи, е да иска от
съдебния изпълнител извършването на това действие и затова давността се
прекъсва от момента на искането, стига действието да е извършено. Затова в
практиката на ВКС / Решение № 80/06.02.2024г. по гр.д. № 1862/2023г. по
4
описа на ВКС; Решение № 68/01.02.2024г. по гр.д. № 1924/2023г. по описа на
ВКС / изрично се приема, че когато по изпълнителното дело е направено
искане за нов способ, независимо дали е настъпила перемпция, съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни поискания способ / Решение № 451
от 29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2015 г., IV г. о., ГК; /. Искането
прекъсва давността без оглед дали съдебният изпълнител го е образувал в
ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да
приложи искания изпълнителен способ /в който смисъл е Решение № 37 от
24.02.2021 г. по гр. д. № 1747 / 2020 г. на ВКС, 4-то гр. Отделение/. Прието е
също, че давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от
поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено
своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния
орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от
волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането /дори то да е
било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на
органа на изпълнителното производство/. Давността не се прекъсва веднъж с
искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно
– с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила,
ако след поискването давността е изтекла. В този смисъл възражението на
въззивника, че молбите депозирани пред ЧСИ Я. в периода 2014г. до 2023г. не
били действия, които прекъсват давността, се явява неоснователно по
изложените съображения.
На въпроса прекъсва ли се погасителната давност от изпълнително
действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция,
както предвид последиците от осъществени изпълнителни действия по дела,
впоследствие прекратени по право съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, така и за
случаите, при които искането на кредитора за прилагане на изпълнителен
способ е заявено на съдебния изпълнител след като изпълнителното дело вече
е прекратено поради перемпция, е даден отговор в т.3 на ТР № 2 от 04.07.2024
г. по тълк. д. № 2 / 2023 г. на ОСГТК на ВКС, в който е прието, че
погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. За прекъсването на
погасителната давност определящо е условието в материалноправната уредба,
но е необходимо да се съобразяват и императивните предпоставки за
редовност на сезиращото искане. Необходимо е молбата на кредитора за
5
изпълнение да е редовна, като се съобразява възможността за възлагане по чл.
18 ЗЧСИ, а съдебният изпълнител има служебната компетентност да укаже и
изиска изправянето на недостатъците. Води до прекъсване на давността
молба, в която е посочен начинът на изпълнение, включително и когато
първоначалната й нередовност е поправена - чл. 426, ал. 3 ГПК във връзка с
чл. 129 ГПК. Върнатата поради неотстраняване на нередовности молба на
взискателя не прекъсва давността. В този случай не се осъществява
дължимото според нормата на чл. 116, б. „в” ЗЗД. Молбата за проучване на
имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността, както е
изяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Но съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху
имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил при това
проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4 във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал.
1 ГПК и прекъсва давността.
От приобщеното копие на изп.д. № 2698/2012г. се установява, че същото
е образувано по молба от 21.08.2012г., като по същото са извършвани
действия, прекъсващи давността (по см. на цитираното ТР 2/15 по т.д. 2/13 на
ОСГТК на ВКС, вкл. с оглед цитираната по-горе практика на ВКС), както
следва: 04.11.2014г. (налагане на възбрана л.97 и л.98); 03.02.2015г. (искане за
налагане на запор върху трудово възнаграждение л.103 от изп.д.); 10.02.2017г.
(искане за налагане на запор на банкови сметки и запор на трудово
възнаграждение л. 115 от изп.д.); 03.12.2019г. (искане за налагане на запор
върху трудово възнаграждение л.145); 28.10.2021г. (искане за налагане на
запор върху банкови сметки и запор върху трудово възнаграждение л.148);
10.04.2023г. (наложен запор върху МПС л.163 от изп.д.); 20.07.2023г.
(наложена възбрана л.220 от изп.д.). Нито между изброените изпълнителни
действия, нито след последното изпълнително действие, прекъсващо
давността, не се установява да е изтекъл необходимият 5г. давностен срок
(приложим с оглед приетото по-горе) за погасяване на вземането, поради което
достигайки до същите правни изводи първоинстанционният съд е постановил
правилно решение, което на основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК следва да бъде
потвърдено.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр.
1 ГПК, както и произнасянето в частта относно разноските, аргумент от чл.
280, ал. 3, изр. 3 ГПК и аргумент a contrario от чл. 274, ал. 4 ГПК.
6
По отговорността за разноски:
При този изход на делото с право на разноски разполага въззиваемият,
който претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което с
оглед ниската фактическа и правна сложност на делото съдът определи в
размер на 100лв.
Така мотивиран Софийски градски съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7639/25.04.2024г. по гр.д. № 54393/2023г.
по описа на СРС, 26 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.273 ГПК вр. чл.78, ал.3 ГПК И. Г. Ц., ЕГН:
**********, гр.София, ж.к. Толстой, бл.****, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК: *********, гр.София, ул. Ястребец № 23Б, сумата от
100лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7