№ 5408
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Николета Н. Венкова
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20241110214134 по описа за 2024 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано
въз основа на жалба подадена от З. И. Ш. срещу наказателно постановление
(НП) №17/30.07.2024 г. на за зам. началника на 06 Районно управление (РУ)
при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с което му е наложено
административно наказание на основание чл.257, ал.1 от Закона за
министерство на вътрешните работи (ЗМВР) глоба в размер на 450
(четиристотин и петдесет лева) лв. за нарушение на чл.64, ал.1 и ал.4 от ЗМВР.
С жалбата се излагат съображения относно незаконосъобразност на
процесното наказателно постановление като се твърди, че актът не отговаря
на изискванията за елементите, който задължително следва да съдържа, не
били реализирани нито една от хипотезите на чл.70, ал.1, т.1-5 на ЗМВР, в
деня на проверката не бил издаден протокол или акт, разпоредбата на чл.64,
ал.1 и ал.4 от ЗМВР визирала правните възможности на служителите, не се
цитирало какво е устното разпореждане. Моли се за отмяна на НП и за
присъждане на направените разноски, съгласно списък.
Жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание се
явява процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество
1
пледира за потвърждаване на оспорваното НП като правилно и
законосъобразно, издадено от компетентен орган в рамките на неговите
правомощия, от свидетелските показания се установявало, че жалбоподателят
е отказал да изпълни полицейско разпореждане и е издадена и заповед за
задържане на лицето. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и при
евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатско такова.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват
от събраните писмени и гласни доказателства:
На 21.06.2024 г. свидетелят К. С. на длъжност старши полицай при сектор
„Метрополитен“ – ООП-СДВР при обход на метростанция „Горна Баня“ в гр.
София около 23:00 часа спрял за проверка жалбоподателя, който според него
бил в нетрезво състояние. Устно му разпоредил да му представи документ за
самоличност, което му било отказано и едва след неколкократно подканяне му
предоставил такъв. Преди да приключи извършването на проверката, което се
случвало до изхода на метростанцията, жалбоподателят се отправил към
стълбите, като не изпълнил устно разпореждане да остане на място до
приключване на проверката, поради което бил застигнат и му били поставени
белезници. По време на проверката били само С. и жалбоподателя.
Отведен бил в 06 РУ-СДВР, където му била съставена Заповед за
задържане.
Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН), на
жалбоподателя от К. К. С. – полицейски служител при 06 РУ-СДВР на
21.06.2024 г., в присъствието на един свидетел, за който се сочи едновременно,
че е очевидец, присъствал при установяване на нарушението или при
съставянето на акта. Като нарушени се сочат разпоредбите на чл.64, ал.1 и
ал.4 от ЗМВР. АУАН не е бил подписан и връчен на жалбоподателя, като е
посочено, че същия отказва, отбелязано с посочване на един свидетел, който е
вписан и като свидетел в акта.
Въз основа на АУАН началника на сектор „Охранителна полиция“ при 06
РУ-СДВР, заместващ зам. началника на 06 РУ-СДВР, оправомощен въз основа
на Заповед №802/10.07.2024 г. на зам. началника на 06 РУ е издал
обжалваното наказателно постановление. Същото е било връчено лично на
21.08.2024 г. на жалбоподателя.
2
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени
и гласни доказателства, които съдът кредитира като логични и
непротиворечиви.
Не е взета предвид като неотносима Заповед №812У-694/2021 г. на
министъра на вътрешните работи, която касае оправомощаване за издаване на
НП по НК, какъвто не е процесния случай.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване, в законния четиринадесетдневен срок,
като същата се явява и основателна, поради следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП
с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, установи следното:
Нито АУАН, нито НП са съставени от съответните компетентни длъжностни
лица, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.267, ал.1 от ЗМВР: „Актовете за
установяване на нарушенията се съставят от органи на МВР, оправомощени от
министъра на вътрешните работи.“ Компетентност за издаващия НП по ЗМВР
е предвиден в следната норма на чл.267, ал.2 от ЗМВР: „Наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от
оправомощени от него длъжностни лица.“ Като в случая не са представени
съответните заповеди за оправомощаване нито на актосъставителя, нито на
издалия процесното НП, като последният е замествал зам. началника на 06
РУ-СДВР, т.е. заповед на министъра на вътрешните работи за оправомощаване
на зам. началника на 06 РУ-СДВР да издава НП по ЗМВР.
Компетентността определя кръга от въпроси, за които един
административен орган е оправомощен да ги осъществява, както и
правомощията, с които органът разполага, за да бъдат решени определени
въпроси, като представлява нормативно призната способност за издаването на
определен акт, включително наказателно постановление, което е вид
правораздавателен такъв. Тази на държавните органи е израз на
специализация на функциите на държавно управление и очертава кръга от
3
задачи, които са възложени на определен орган по осъществяване на
определени държавни функции. Доколкото липсват доказателства за такава
както за съставилия АУАН, така и за издалия процесното НП, то се приема от
настоящия съдебен състав, че и двете лица не са имали компетентност,
първият да съставя АУАН, а вторият да издава процесното НП.
Констатират се и допуснати в хода на административнопроцесуалното
производство съществени процесуални нарушения, които водят до
нарушаване правото на защита на административнонаказаното лице, тъй като
касаят нарушено право на защита и изразяващи се в следното:
Фактът, че АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел
съставлява процесуално нарушение, тъй като този свидетел не е присъствал
при установяване на нарушението, нито е очевидец на същото. Горното се
извлича от показанията на актосъставителя, който твърди, че по време на
извършваната от него проверка на жалбоподателя са били само двамата.
Предвид което е следвало да бъде приложена нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН,
която задължително изисква двама свидетели, когато липсват свидетели,
присъствували при извършването или установяването на нарушението, или
при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие. Правилото на чл. 40,
ал. 3 от ЗАНН е, че когато липсват свидетели по извършване/установяване на
нарушението или невъзможността да се състави акт в тяхно присъствие, може
да бъде преодоляна посредством свидетелството на други лица, изрично
двама, по съставянето на АУАН, като това се отбелязва изрично в акта. Като в
случая не може да се приеме и че е налице хипотезата на чл.40, ал.4 от ЗАНН,
която предвижда, че: „Когато нарушението е установено въз основа на
официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели.“
АУАН не е съставен въз основа на официални документи по смисъла на чл.93,
т.5 от НК. Ето защо не е спазена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, която е
предвидена за охраняване на правата на подведеното под
административнонаказателна отговорност лице.
Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление следва (съгласно
изискванията на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН) да е
налице пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени. Като в
4
конкретния случай описание на нарушението по изискуемия от закона начин
не е сторено. Налице е и разминаване между словесното описание на
нарушението и посочените негови правни квалификации, които за едно
нарушение са две.
Това е така, доколкото се твърди неизпълнение разпореждания на
полицейски орган и то устно, а се сочи като правна квалификация на същото:
чл.64, ал.1 и ал.4 от ЗМВР.
Съгласно чл.64, ал.1 от ЗМВР: „Полицейските органи могат да издават
разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и
граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им
функции. Разпорежданията се издават писмено.“ Описанието на нарушението
в акта и НП е за издадено устно разпореждане – за предоставяне на документ
за самоличност и за оставяне на място до приключване на проверката. Не се
твърди издадено писмено разпореждане от полицейски орган, каквото е
изискването на чл.64, ал.1 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл.64, ал.4 от ЗМВР, пък предвижда, че: „Разпорежданията
на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат
извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или
застрашават живота или здравето му.“ Доколкото се твърди, че се касае за
разпореждане по смисъла на ал.1 на същата норма, то както се посочи по-горе
липсват данни издаденото от полицейски орган разпореждане да е било
писмено отправено до жалбоподателя в качеството му на гражданин. Нещо
повече в описателната част на акта и НП се твърди, че жалбоподателят
съзнателно е пречил на полицейския орган да изпълни задълженията си по
служба. Горното касае друг вид нарушение и не съответства на така
посочените правни квалификации в АУАН и в НП.
Поради горното е налице неяснота относно това за какво именно
административно нарушение е бил подведен под отговорност жалбоподателя,
предвид неясната воля на актосъставителя и впоследствие на издалия
процесното НП.
Съдът намира, че жалбата и по същество е основателна, тъй като от
събраните и кредитирани писмени и гласни доказателства не се установи
извършването от жалбоподателя на така визираното в акта и НП
административно нарушение по чл.64, ал.1 и ал.4 от ЗМВР. Не се установи, че
5
към него е било отправено писмено разпореждане от полицейски орган, което
същият да не е изпълнил.
С оглед изхода на производството, а именно отмяна на процесното НП,
претенцията на жалбоподателя, изложена в жалбата, за присъждане на
разноски следва да се разгледа, но същата като неоснователна следва да се
остави без уважение, поради следното:
В конкретния случай процесуалното представителство на жалбоподателя в
производството по делото е осъществено от адвокат, който е бил надлежно
упълномощен. По делото обаче липсват доказателства за конкретния размер
на изплатено възнаграждение, а и договора за правна защита и съдействие не е
приложен, а само пълномощно. Липсва конкретизация на претендиран размер
в жалбата. Не е приложен и списък на разноските. Поради което претенцията,
изложена в жалбата за разноски се явява неподкрепена с доказателства и без
посочен размер, което води до извод, че не следва да бъде уважавана.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 17/30.07.2024 г. на за зам.
началника на 06 РУ - СДВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ без уважение претенцията на жалбоподателя за присъждане на
разноски по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението, на основание чл.63в от ЗАНН, подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- гр.София на основанията предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6