№ 988
гр. В., 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20223110200281 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на И. Маринова С. против НП №
21-0819-005112/07.12.2021г. на Началник група, сектор „ПП“ при ОД на МВР
- В., с което и е наложени административно наказание “ГЛОБА” в размер на
200 лева, на основание чл. 179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДП, за нарушение по чл.
23 ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява,
представлява се от проц.представител, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно заседание редовно призована,
представител не се явява, депозирано е писмено становище.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 01.08.2021г. възз.С. управлявала МПС с ДК№ В7000РН в гр.В., по
бул.»Владислав Варненчик». До кръстовището с ул.»Андрей Сахаров»,
поради неспазване на дистанция се блъска в движещият се пред нея лек
автомобил с ДК№ В3135РК. По двата автомобила имало причинени
незначителни материални щети.
1
Водачите на автомобилите претърпели ПТП веднага съобщили за него
на в МВР, като на место били изпратени полицейските служители между
които и свид.П.. В хода на адм. производство били снети обяснения от
страните и съставен АУАН на водача причинил ПТП.
Въз основа на събраните доказателства свид. П. съставил акт за
установяване на административно нарушение срещу въззивницата.
Съдът разпита свид.П., който дава достоверни и непротиворечиви
показания, които съдът кредитира.
Съдът по искане на страните допусна до разпит двама свидетели.
Свид.И.Х. се е возила в автомобила управляван от въззивницата. В разпита си
пред съда свидетелката сочи, че при движението си преди настъпването на
ПТП бял автомобил тип пикап е започнал да притиска техния автомобил и да
ги притеснява, като дори се е опитал да установи словесна комуникация с тях.
След като преминали кръговото движение до автогарата водача на този пикап
ги изпреварил първо в дясна лента, след това С. преминала в лява лента за да
се предпази от него. След като продължили движението си в лява лента от
дясно рязко ги изпреварил водача на пикапа, веднага след изпреварването
той намалил скоростта на управлявания автомобил, като настъпило
произшествието ев следствие на спирането пред тях на пикапа. Свидетелката
е дала идентични показания в хода на адм.проверка. Съда напълно кредитира
показанията на разпитания по делото свид.Х., която си спомни с
необходимата конкретика случилото се.
Съдът също така допусна до разпит и свид. Г. водач на автомобила
участник в настъпилото ПТП. В разпита си пред съда той също потвърждава,
че преди произшествието е настъпил конфликт между тях. Свидетелят сочи,
че е предприел изпреварване на автомобила управляван от въззивницата, като
от дясна лента е навлязъл в лява лента пред нея. Свидетелят сочи, че
изпреварването е осъществил рязко, като е намалил рязко пред нея.
Съдът кредитира показанията му само в частта сочеща, че
изпреварването е извършено рязко от дясна в лява лента пред автомобила
управляван от въззивницата. Както и факта, че рязко е набил спирачки пред
нея непосредствено след изпреварването. По отношение на факта, че е това се
е наложило, поради излязло животно на пътя, съда не кредитира показанията
му, тъй като приема това за защитна версия. Показанията на свидетелят са
2
вътрешно противоречиви от една страна той сочи, че е в кръговото на
автогарата е излязъл през 3-ти изход, а въззивницата през 2-ри изход, а ако
това бе вярно, то нямаше как да се реализира ПТП до отбивката с
ул.“Сахаров“ разположена в близост до това кръгово. Свидетелят не отговаря
на поставени въпроси от съда по отношение възникналия конфликт между
двамата водачи и дали това е била причината за рязкото намаляване на
скоростта пред автомобила управляван от Стойлкович.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната взаимносвързаност
са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното, административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Съдът, предвид императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните изводи:
При провеждане на АНО са допуснати съществени процесуални
нарушения и материалният закон е приложен неправилно.
АУАН и НП са издадени в предвидените от закона срокове по чл. 34
ЗАНН. АУАН е издаден в тримесечния срок от узнаване на нарушителя, но не
по-късно от една година от нарушението, а НП е издадено в предвидения от
закона 6-месечен срок и от компетентни лица, оправомощени с приложената
по делото заповед.
Не са конкретизирани съставомерните признаци на нарушението по
НП и те противоречат на фактическото описание на нарушението. Посочено,
е че преднодвижещият се автомобил е намалявал постепенно скоростта. Това
противоречи на събраните в хода на адм. производство факти и на тези
установени в съдебното производство. В същото време в обстоятелствената
част на НП се описва, че автомобилът е намалявал скоростта си, но не и че е
3
спрял. Освен това, не е описано от фактическа страна на какво разстояние се е
движила въззвиницата от предния автомобил, за да се направи извод, дали
именно това е в пряка причинно следствена връзка с настъпилия
противоправен резултат. Нормата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП е доразвита в чл.
75, ал. 1 от ППЗДвП, според която: " Водачът в зависимост от скоростта на
движение, от състоянието на пътната повърхност и от спирачните
възможности на управляваното пътно превозно средство е длъжен да спазва
такава дистанция от движещото се пред него превозно средство, че да може
да избегне удар в него, когато то намали скоростта или спре рязко".
Безспорно от това е видно, че за да се направи извод за неспазена дистанция,
следва да бъдат взети предвид и други обстоятелства като скорост на
движение и пътна настилка. Без да е ясна скоростта на движение и най- вече,
без да е ясно на какво разстояние е бил вторият водач, когато първият е
намалил скоростта, не би могло да се направи обоснован извод за нарушение
на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП. Поради това, съдът намира, че нарушението по т. 1
от НП не е описано пълно и точно от фактическа страна, което ограничава
правото на защита и налага неговата отмяна.
Също така по делото се установи, че водача на другият автомобил е
нарушил правилата за движение като от дясна лента е предприел
изпреварване на автомобил движещ се в лява лента. Освен това
изпреварването е извършено рязко, като след него водача е намалил скоростта
и именно това му поведение е довело да настъпилото произшествие.
От събраните по делото доказателства, обаче, не се установи
описаният механизъм на настъпване на произшествието, което води до
недоказаност на административнонаказателното обвинение и е основание за
отмяна на обжалваното НП. Както бе споменато по-горе ПТП не е настъпило
поради неспазване на дистанция и поради неизпълнение на задължението на
водача да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко. В случая от доказателствата по делото е видно, че
възз. е била изпреварена от друг автомобил, като изпреварването е било
реализирано с рязко навлизане пред нея и незабавно намаляване на скоростта
от страна на другия водач, с който е имало конфликт малко преди това. Съдът
приема, че именно това поведение на водача управлявал другия автомобил е
довело до настъпилото ПТП. Времето, мястото, начинът на извършване на
4
деянието (механизмът на настъпване на ПТП) и самоличността на
извършителя са основни елементи на всяко едно наказателно и
административнонаказателно обвинение. Всеки един от тези елементи трябва
да бъде доказан по категоричен начин, за да се стигне до ангажиране
отговорността на възз.. В случая обаче се доказа, че ПТП е настъпило не по
начина описан в издаденото НП и в АУАН. За такъв механизъм на
произшествието говорят всички събрани по делото доказателства,
коментирани по-горе. Предвид обстоятелство, че вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение остана недоказано, то атакуваното НП следва да
бъде отменено. Тежестта за доказване в случая е на АНО, който следва да
ангажира доказателства установяващи категорично всички фактически
обстоятелства около твърдяното нарушение. Жалбоподателят не трябва да
доказва, че е невинен. Административното обвинение трябва да е доказано по
несъмнен начин и не може да почива на предположения, поради което няма
как да се приеме за извършено посоченото нарушение по описания в НП
начин. Напротив, доказа се съвсем различен механизъм, който не отговаря на
констатациите на АНО.
По изложените съображения, съдът намира, че издаденото
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от
2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски".
Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя е направено своевременно, като последният
има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното НП и с
оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143
от Административнопроцесуалния кодекс. На основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на
жалбоподателя също следва да се присъдят направените по делото разноски.
Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв. за процесуално представителство. В случая възнаграждението е в
5
минималния размер, определен по реда на чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0819-
005112/07.12.2021г. на Началник група в сектор ПП при ОД на МВР, с което
на ИВ. М. СТ. ЕГН:********** е наложено административно наказание
“ГЛОБА” в размер на 200 лева, на основание чл. 179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДП,
за нарушение по чл. 23 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-В. да заплати на ИВ. М. СТ. ЕГН:**********
сумата в размер на 300 лева, представляваща направени в настоящото
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6