№ 45
гр. Бургас, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20242120203531 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. И. Г., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 24-4058-000202/31.07.2024 г., издадено от началник на група в сектор
„Специализирани полицейски сили“ при ОД МВР - Бургас, с което на основание чл. 175а, ал.
1, предл. 3 от ЗДвП, за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени
административни наказания - глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. М. Г..... от ЯАК, която
поддържа жалба и излага съображения за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 16.07.2024 г., около 21:40 ч., в гр. Бургас, по бул. Х... Б...., в участък от пътя от ул.
Ф..... към ул. А.... В...., жалбоподателят Д. Г. управлявал мотоциклет Я.... с рег. № А ...., като
форсирал същия и го изправил на задна гума. Актосъставителят П. П. - служител на МВР,
1
станал очевидец на случилото се и заедно с колегите си предприели незабавни действия по
спиране на водача на въпросния мотоциклет, като му съставили акт за нарушение по чл.
104б, т. 2 от ЗДвП - за използване на пътя, отворен за обществено ползване, не по
предназначение. АУАН бил връчен на жалбоподателя без възражения от негова страна.
На 31.07.2024 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена
фактическата обстановка, изложена в АУАН. Административнонаказващият орган приел, че
горните факти нарушават разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, поради което и на
основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП, наложил на жалбоподателя административно
наказание глоба от 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед на събраните по
делото писмени доказателства - наказателно постановление, акт за установяване на
административно нарушение, справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021
г. на министъра на МВР (приложени към АНД № 3713/2024 г. на БРС, приобщено по
настоящото дело), свидетелство за регистрация част 1 (л. 40 от настоящото дело); от
вещественото доказателство - видеозапис (приложено към АНД № 3713/2024 г. на БРС,
приобщено по настоящото дело); както и от гласните доказателствени средства - от
показанията на св. П. П. (л. 35 - гръб от настоящото дело), както и частично от тези на св.
Г.К. (л. 41-гръб от настоящото дело).
Свидетелят П. П. последователно и логично излага преките си възприятия по случая -
движението на мотоциклета на въпросната дата и място, неговата посока, форсирането на
същия и изправянето на задна гума от страна на неговия водач, като и установяване
самоличността му в лицето на жалбоподателя. Фактическата обстановка се базира именно на
тези негови преки наблюдения (непосредствено преди, по време и след деянието), които
намират опора и в показанията на другия свидетел - Г.К.. Последният действително
установи, че е бил на въпросната дата и място заедно с жалбоподателя Д. Г., както и че
действително последният е управлявал мотоциклета на задна гума. Това обстоятелство се
потвърждава по един безспорен начин и от записите на камерите.
В случая съдът не приема показанията на св. Г.К. в частта, че причината
жалбоподателят да кара на задна гума е наличието на камък/дупка на пътя, че при подаване
рязко на газ било нормално моторът да се вдигне на задна гума, както и че органите на МВР
са ограничили правата на жалбоподателя. Съдът намира тези твърдения за несъстоятелни
поради следните съображения. На първо място, свидетелят Г.К. се явява заинтересован от
изхода на това дело, тъй като е познат на жалбоподателя (добри приятели са и карат заедно
мотори), и по мнение на съда това обстоятелство сочи на субективност и пристрастност за
представяне на фактите в максимално изгодна светлина за него. На второ място,
показанията на свидетеля Г.К., с които се опитва да оневини жалбоподателя, са в пълно
противоречие и със събрания по делото доказателствен материал. Видно от показанията на
полицейския служител и от видеозаписите, жалбоподателят съвсем целенасочено е
управлявал мотоциклета на задна гума, като не е имало никакво препятствие на пътя -
камък/дупка, което да налага подобно поведение. Дори да се приеме хипотетично, че на пътя
2
е имало камък/дупка, то няма никаква житейска логика водачът на мотоциклета да
предприема рискови действия, а съобразно правилата за движение по пътищата той трябва
да намали, спре или да заобиколи препятствието, а не преднамерено да увеличава скоростта
и да изправя мотора на задна гума. Изложеното от свидетеля, че било нормално при
подаване на рязко газ мотоциклетът да се вдигне на задна гума се явява несполучлив опит да
смекчи/изключи отговорността на своя приятел, тъй като от записите, приложени по делото,
ясно се вижда, че това изправяне на мотоциклета е съвсем целенасочено. Относно
твърдението, че полицейските служители са ограничили правата на жалбоподателя, същите,
от една страна, се явяват голословни, не са подкрепени с никакви доказателства, и на второ
място се установява, че жалбоподателят е нямал никакви възражения към момента на
съставяне на АУАН, а и след това.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното наказание, и предвид на така установената фактическа
обстановка, направи следните правни изводи:
При издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган (Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи), в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
При издаване на акта и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В тази връзка настоящият състав не споделя изложените в
жалбата възражения за допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и
издаване на НП.
В случая жалбоподателят е санкциониран за извършено нарушение по чл. 104б, т. 2 от
ЗДвП, съгласно която разпоредба на водача на МПС е забранено да използва пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи,
че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението
по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, като е управлявал мотоциклета в нарушение на забраната да
използва пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с
предназначението му за превоз на хора и товари. Безспорно от гласните доказателствени
средства и вещественото доказателство се установява, че жалбоподателят е извършил
форсиране на мотоциклета и го изправил на задна гума, които действия не попадат в обхвата
на целите, за които са предназначени за използване пътищата за обществено ползване. Това
действие на жалбоподателя безспорно е опасно за другите участници в движението,
независимо дали в конкретния момент е имало други участници. От доказателствата по
делото не остава никакво съмнение, че поведението на жалбоподателя е целенасочено и
умишлено, тъй като същият съвсем преднамерено е ускорил МПС и го изправил на задна
гума.
3
С оглед на изложеното, съдът прави извод за доказаност на извършеното от
жалбоподателя нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
При правилно определена правна квалификация на извършеното от жалбоподателя,
наказващият орган му е наложил и наказания в съответствие с приложимата санкционна
норма - чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, а именно - глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Съдът счита, че с така наложените наказания
ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН, да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
Съдът счита, че нарушението не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по
"наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В
случая конкретните деяния не се отличават от обичайните нарушения от този вид, поради
което и приложението на чл. 28 от ЗАНН би било незаконосъобразно. В случая дори
жалбоподателят не е спрял на пешеходната пътека, а е отнел предимството на
преминаващите в този момент пешеходците и веднага след това е форсирал мотоциклета и е
вдигнал гума. Видно и от справката за нарушител/водач, жалбоподателят е системен
нарушител, многократно санкциониран за различни нарушения на ЗДвП (с издадени 21
наказателни постановление и 11 фиша), поради което и личната му обществена опасност не
само, че не е по-ниска, а дори е завишена, предвид и на обстоятелствата при които е
извършено нарушението.
Предвид горепосоченото, съдът счита, че в конкретния случай правилно и
законосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, поради което НП
следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода на спора, разноски принципно се дължат в полза на АНО, но
доколкото не е направено искане за присъждането им, то и съдът не може да присъди такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4058-000202/31.07.2024 г.,
издадено от началник на група в сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОД МВР -
Бургас, с което на жалбоподателя Д. И. Г. са наложени административни наказания - глоба в
размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4