Р Е Ш Е Н И Е
---/---
Гр.София,
27.03.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, гражданско отделение,
ІІ-Д въззивен състав в публично
заседание на петнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Дамянова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Мл.с. Боряна Воденичарова
при
секретаря Илияна Коцева и
прокурора………………..като разгледа докладваното от
съдия Мая Дамянова гр.д.№5979/2018г. за да постанови решение,
взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 02.08.2017г. постановено по гр.д.№18167/2016г.
от СРС, 88 с-в е
признато за установено , на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че
ответника Р.Н.П., дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД суми: 1 156,81 лв. - стойността на
потребена от ответника топлинна енергия за периода декември 2012 г. - април
2015 г. , 167,49 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата от 1
156,81 лв. , за периода 31.01.2013 г. -14.10.2015г. , като отхвърля иска по чл.
415, ал. 1 от ГПК в следните части: в частта за признаване за установено, че
ответника Р.Н. Петровадължи на ищеца „Т.С.” ЕАДсума в размер над 1 156,81 лв.
до пълния предявен размер от 1 381,20 лв. - цена за ползвана топлоенергия и в
частта за признаване за установено, че ответника Р.Н.П. дължи на ищеца „Т.С.”
ЕАД, *** сума в размер над 167,49 лв. до пълния предявен размер от 200,27 лв. -
лихва за забава върху главницата, Ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до
окончателното изплащане на сумата. С решението също така е признато за
установено на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК,
че ответника Маргаритка С.И. дължи на ищеца „следните суми: 231,36 лв.- стойността на потребена от
ответника топлинна енергия за периода декември 2012 г. - април 2015 г. , 33,49
лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата от 231,36 лв. , за
периода 31.01.2013 г. -14.10.2015г. , като е отхвърлил исковете до пълните им
предявени размери . С решението е
признато за установено и на осн. чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответника З.С.
Рангеловадължи на ищеца „Т.С.” ЕАД, *** следните суми: 231,36лв. - стойността
на потребена от ответника топлинна енергия за периода декември 2012 г. - април
2015 г. , 33,49 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата от
231,36 лв. , за периода 31.01.2013 г. -14.10.2015г. , като е отхвърли иска по чл. 415, ал. 1 от ГПК в следните части: в частта за признаване за установено, че ответника З.С.Р.,
ЕГН: **********,*** дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД, *** сума в размер над 231,36
лв. до пълния предявен размер от 345,80 лв. - цена за ползвана топлоенергия и в
частта за признаване за установено, че ответника З.С.Р., ЕГН: **********,***
дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД, *** сума в размер над 33,49 лв. до пълния
предявен размер.
Срещу така постановеното решение в частта, с
която са уважени предявените срещу З.С.Р. е постъпила
въззивна жалба от последната. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение
е неправилно и необосновано. Излага доводи, че единстевно ответницата Р. П. е потребител на топлинна енергия, тъй като
само тя е подала до ответното дружество заявление за откриване на партида. Моли
съда да отмени решението на СРС в обжалваната му част и постанови друго, с което да отхвърли
предявените срещу нея искове.
Ответникът по жалбата – „Т.С.“ЕАД оспорва въззивната жалба. Претендира
разноски-юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице –помагач по
делото Б.” ООД не взима становище по жалбата.
СРС е сезиран с са обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Софийският градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка
с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.. Въззивният съд намира, че първоинстанционния съд анализирайки събраните
по делото доказателства е формирал правилни фактически и правни изводи относно
процесната договорна връзка между
страните, както и че през
процесния период ответницата е била потребител на топлоенергия в качеството
си на съсобственик на процесния имот.
Ответницата не оспорва обстоятелството, че притежава 1/8 ид.ч. от
процесното жилище, което се установява и от приложените по делото писмени доказателства: нот.акт за собственост върху
жилище строено на държавно място от ж.ск“Цигарена фабрика“ в кв.Бъкстон и
удостоверение на Стойне Стоянов Петров от 11.03.2014гПонятието "потребител
на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо
лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо
водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на
топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието
"потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно т.1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на ЗЕ хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за
ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената
й. С оглед на това без значения е
обстоятелството, че само един от съсобствениците-ответницата Р.П. е подала
заявление но ответника за откриване на партида на нейно име. В изпълнение на
доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато
изслушването на съдебно - техническа експертиза и съдебно-счетоводна
експертиза. Вещите лица по тези
експертизи са формирали своите констатации след проверка на наличните писмени
доказателства, намиращи се както по делото, така и при ищеца и третото лице –
помагач, което е фирмата за дялово разпределение по процесното правоотношение,
с оглед представените по делото писмени доказателства, проверка на месечните
отчети на общия топломер в сградата (който е сред уредите за топлинно отчитане,
одобрени от Националния център по метрология) и
който е преминал съответните последващи метрологични проверки и същият е
годно средство за измерване на потребената в сградата етажна собственост
топлинна енергия, поради което и изводите в съдебно-техническата експертиза,
основани на снетите от него показания следва да се приемат за достоверни.
Вещото лице по СТЕ е посочило, че сумите за топлинна енергия за имота на
ответницата /Те за сградна инсталация и БПВ/ са начислени в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, представляваща
Наредба №16-334/06.04.2007г., в сила от м.10.2006г. Общото количеството
потребена от ответниците топлинна енергия и неговата равностойност са били установени от първоинстанционния съд на
базата на целия събран по делото доказателствен материал, между който и
изготвената ССЕ, при извършването на която вещото лице е направило проверка в
счетоводството на ищеца е не е установило, че същото е водено нередовно. съгласно чл.150 ЗЕ и чл.153 от ЗЕ.
В съответствие с изложеното,
решението на СРС в обжалваната му част като валидно, допустимо и правилно
следва да бъде потвърдено.
На
осн.чл.78 ал.3вр.ал.8 от ГПК на
въззиваемия следва да се присъдят разноските по делото направени пред
въззивната инстанция в размер на 100 лв.
На основание изложеното, Софийски градски
съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 02.08.2017г.
постановено по гр.д.№18167/2016г. от
СРС, 88 с в обжалваната му част.
ОСЪЖДА З.С.Р., ЕГН: **********,*** да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ***, на основание чл. 78, ал. 3, вр.ал.8 от ГПК сумата
от 100лв.-разноски по делото.
Решението е постановено
при участието на „Б.” ООД, като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.