№*13
гр. Нови пазар, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА
Административно наказателно дело № 20253620200103 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е въз основа на жалба от И. Н. Н., срещу НП № 24-0307-001260 от
27.01.2025г. на Началника на РУ Нови пазар, при ОД МВР – гр. Ш., с което за нарушение на
чл.20, ал. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер от 200 лева.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателя.
Жалбоподателя релевира доводи за незаконосъобразност и неправилност на
атакуваното наказателно постановление и моли същото да бъде отменено. В допълнение
към жалбата се посочва, че НП е постановено при непълнота и субективна преценка на
доказателствата, касаещи вината, както и, че при издаване на същото е нарушен
материалния закон, като са извършени и съществени нарушения на процесуалните правила.
Жалбоподателя, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. За него се явява
процесуален представител, адв. Т. Я., от ШАК, която поддържа жалбата, както и молбата
допълнение към жалбата, в цялост. Предвид на горното, жалбоподателят моли НП да бъде
отменено. Направено е искане, от адв. Т. Я., за определяне и присъждане на адвокатско
възнаграждение, в размер на 400 лева, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от
ЗА на разноски, в тази връзка се представя списък на разноските.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозирано е
писмено становище – молба от упълномощен юрисконсулт, в което се заявява, че
извършеното от жалбоподателката нарушение е съставомерно и безспорно установено.
Моли НП да бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано. Претендират се разноски
1
за юрк. възнаграждение, в размер, определен от съда.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчване на наказателното
постановление по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, имащо правен интерес да обжалва така
постановения акт, поради което същата се явява допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за
безспорно установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят е правоспособен водач, притежаващ СУМПС със срок за валидност до
30.11.2030г., съгласно справка за нарушител/водач (л. 13 от делото).
На мястото на произшествието, от 05.11.2024г., в което е участвал жалбоподателя,
пристигнали дежурните по КАТ за територията на община Нови пазар. След извършения
оглед на местопроизшествието свидетелят Б. съставил протокол за ПТП №*883680 (л.8 по
делото).
На 05.11.2024г. е бил съставен АУАН серия GA, бл. №*57995 (л. 6 по делото), с който е
констатирано нарушение, от актосъставителя К. Б. Б., мл. автоконтрольор, при ОДМВР Ш.,
РУ Нови пазар, съставен в присъствието на св. М. И. Г. и Д. Г. И., служители при ОДМВР
Ш., РУ Нови пазар, което нарушение е извършено от жалбоподателя, изразяващо се в това,
че „на 05.11.2024г г., в 08:20ч., в община Нови пазар, на път София – София регион –
Ловеч / Ш., по АМ"ХЕМУС", км. 360.000 в посока към град Ш. управлявайки лек
автомобил *** с регистрационен номер ***, собственост на А.Г.Т. ЕГН **********,
като при движение в лява изпреварваща лента не съобразява скоростта си на
движение с релефа на местността (наклон на дясно), с характера и интензивността
на движението, загубва контрол над управлението на автомобила, излиза в дясно по
посока на движението си и се блъска в еластична ограда с което настъпва ПТП с
материални щети, с което виновно е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДВП.“.
Актът е приет без възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН – нарушителят е представил писмени възражения (л.9
по делото), в които възразил срещу обстоятелството, че не е скоростта си на движение с
релефа на местността (наклон на дясно), с характера и интензивността на движението, както
и че е загубил контрол над управлението на автомобила, излязъл в дясно по посока на
движението си и се блъснал в еластична ограда с което настъпва ПТП с материални щети.
Оспорва протокола за ПТП, тъй като в него липсват обстоятелства, оспорва наличието на
наклон на пътя, сочи, че има множество неуточнени обстоятелства в АУАН, което пречи на
преценката – дали изобщо има нарушени разпоредби на ЗДВП. Направени са
доказателствени искания, като е поискал от наказващия орган, в случай, че установи, че не е
виновен за случилото се – преписката да бъде прекратена.
Във връзка с възраженията е представена докладна записка от мл. експерт К. Б. (л. 10
2
по делото), в която е записано, че на 05.11.2024 г. около 09:0 ч. е посетил ПТП на АМ
„Хемус“ при км. 360.000, в посока към гр. Ш.. На място установил, че ПТП е с един
участник, като същото е с мат.щети по мантинелата и по л.а. „***“ с peг. номер ***,
собственост на А.Г.Т., управляван от И. Н. Н., който при движение в лява изпреварваща
лента загубва контрол на МПСто, което преминава през дясна и аварийна пътна лента и се
блъска в еластичната ограда. Посочва, че е обслужил ПТП-то и е съставил АУАН, който е
приет без възражения. В докладната е записано, че в последствие, в разговор с инспектор Е.
О., първи посетил ПТП-то, последният е провел разговор с Н., който му споделил, че при
опит да изпревари лек и товарен автомобил, движещият се пред него – в активната лента лек
автомобил е навлязъл в изпреварващата лента, за да изпревари товарния и за да избегне
сблъсък Н. рязко завил надясно, след което изгубил контрол и се блъснал в еластичната
ограда. Мл. експерт К. Б. предлага да не се взема предвид релефа на местността (наклон на
дясно).
Във връзка с възраженията е представена докладна записка от инспектор Е. О. (л. 11 по
делото), в която е записано, че на 05.11.2024 г. около 08:20 ч. с инсп. Д. И. са посетили
настъпило ПТП на АМ „Хемус“ при км. 360+000. На място установили ПТП с материални
щети - самокатастрофирал лек автомобил „***“ с peг. номер ***, собственост на А.Г.Т.,
управляван от И. Н. Н.. След около 15 мин. На мястото са пристигнали и автопатрулен екип
мл. инсп. К. Б. - младши автоконтрольор и мл. инсп. М. Г.. За настъпилото произшествие
водачът Н. обяснил, че управлявал автомобила си в изпреварваща лента в посока към гр. Ш..
В активната лента се движели лек автомобил и товарен автомобил, а Н. имал намерение да
ги изпревари, но когато ги настигнал лекият автомобил навлязъл в изпреварващата лента, за
да изпревари товарния автомобил пред него. Н. се уплашил, че ще го блъсне и рязко завил
надясно, с което загубил контрол над управлението на автомобила, прекосил активната и
аварийната лента и се блъснал в мантинелата. Н. не успял да посочи марка, модел, цвят и
peг. номер на движещите се пред него лек автомобил и товарен автомобил. На място неса
установени следи от спирачен път. За настъпилото ПТП мл. инсп. К. Б. съставил АУАН
серия GA №1357992 и протокол за ПТП с материални щети №1883680. Сочи, че АУАН серия
GA №*57995/05.11.2024г. е законосъобразен, обоснован, точно е описана фактическата
обстановка, която отговаря на действителността във връзка, поради което предлага
възражението да се приеме за неоснователно, а административнонаказателното
производство да продължи с издаване на наказателно постановление.
Наказващият орган не приел възраженията на жалбоподателя Н. и въз основа на акта за
нарушение, на 27.01.2025г. издал обжалваното наказателно постановление.
Наказващият орган е издал Наказателно постановление № 24-0307-001260 от
27.01.2025г. на Началника на РУ Нови пазар, при ОД МВР – гр. Ш., с което, за нарушение на
чл.20, ал. 2 от ЗДвП, е наложена на жалбоподателя, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175,
ал. 2, пр. 1-во от ЗДвП „глоба“ в размер на 200 лева.
НП № 24-0307-001260 от 27.01.2025г. на Началника на РУ Нови пазар, при ОД МВР –
гр. Ш., е съставено против И. Н. Н., за това, че „на 05.11.2024 г. в 08:20 часа, в община
3
Нови пазар, на път автомагистрала № А-2, като водач на лек автомобил, ***, ***,
БЪЛГАРИЯ, по АМ“ХЕМУС“, км. 360.000 в посока към град Ш. управлявайки лек
автомобил *** с регистрационен номер ***, собственост на А.Г.Т. ЕГН **********,
като при движение в лява изпреварваща лента не съобразява скоростта си на
движение с характера и интензивността на движението - движещите се пред него
автомобили, загубва контрол над управлението на автомобила, излиза в дясно по
посока на движението си и се блъска в еластична ограда, с което настъпва ПТП с
материални щети. Актът за установяване на административно нарушение е
предявен на нарушителя и е подписан от него без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН е постъпило допълнително възражение с рег.№ ********** /13.11.2024
г.,което е разгледано и прието за неоснователно. Деянието не е маловажен случай по
чл. 28а от ЗАНН.“.
Посочено е в процесното НП, че „водачът не избира скоростта на движение
съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интезивн. на
движение и др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или
създадена опасност за движението.ПТП, с което виновно е нарушил/а чл.20 ал. 2 от
ЗДвП.“.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 20.02.2025г.
Проведени са две съдебни заседание, в които са разпитани всички пол.служители,
ангажирани с адм.производство по процесното НП – инспектор Е. О., К. Б. Б., мл.
автоконтрольор, при ОДМВР Ш., РУ Нови пазар, св. М. И. Г. и Д. Г. И., служители при
ОДМВР Ш., РУ Нови пазар.
Св. И., посочва, че е пристигнал на мястото на ПТП, по получен сигнал, като заедно с
колегите си Е. О. и Ж. Д. Г. са отишли да обезопасят местопроизшествието. Посочва, че са
говорили с водача на автомобила: „говорихме с него, питахме го как се чувства, има ли
нужда от медицинска помощ, той каза, че се чувства добре, адекватен е няма нужда
от медицинска помощ, изпреварвал е кола и камион и колата излязла внезапно,
препречила му пътя, той набил спирачките и колата се е завъртяла и каза: „От там
нататък какво стана“, не си спомня с подробности.“. В последствие споделя, че не го е
чул лично, а е научил това от колегите си.
Св. Б., посочва, че е запознал нарушителя със съставения акт, с протокола за ПТП,
които последния е разписа без възражение. Сочи, че той е съставил АУАН и протокола за
ПТП. Сочи, че основно разговорите са били водени от колегата Е. О.. Споделя, че
нарушителят е заявил, че „бил лек автомобила, а неговия бил по тежък с АБС и щял да
го овладее.“. Уточнява, че информацията, дадена от нарушителя, за това, че при опит да
изпревари лек и товарен автомобил, движещи се пред него в активната лента, движещия се
пред него е в активната лента лек автомобил е навлязъл в изпреварващата лента, за да
изпревари товарния автомобил, а за да избегне сблъсък Н. рязко е завил надясно, след което
е загубил контрол и се е блъснал в еластичната ограда – е научил в последствие, а не на
4
място.
Св. Г., посочва, че „на 05.11.2024 г. отидохме с К. Б. Б., който е младши
автоконтрольор по разпореждане на младши оперативния за сигнал за ПТП на
автомагистрала Хемус посока Варна – Ш., близо до бензиностанция ОМВ. …….
Мисля, че за ПТП, нямам представа, колегата младши автоконтрольор състави
документа, аз съм свидетел на акта“. Споделя, че „водача беше заявил, че не е негов
автомобила и не е свикнал с този автомобил и в последствие настъпва това ПТП.
Това си спомням, друго не си спомням.“.
Св, О., твърди, че „На 05.11., около 8.20 часа сутринта и малко по-рано, като
пристигнах в Районното управление, от ОДЧ получихме сигнал, че автопатрулен екип
били на друг сигнал и имало възникнало ПТП на АМ „Хемус“. С колегата Д. И., който
беше редовна смяна се озовахме там. Установихме на място лице, представи се като
водач на л.а. „***“, номера не помня. Същият обясни, че се движил от посока Варна
към Ш., на 360 км. управлявайки в изпреварваща крайна лява лента, с намерение да
изпреварва пред него 2-3 автомобила и като приближил на предните автомобили,
единия от автомобилите, не можа да посочи марка, модел и цвят, и той тръгнал да
изпреварва и той рязко завил от крайна лява лента на дясно. Не видяхме на место
спирачен път, имаше следи от рязко завиване на кола от ляво на дясно. От
пристигането ни до 15 минути дойде автопатрулен екип и ние с колегата
обезопасихме мястото на ПТП-то, а мл.автоконтрольор К. Б. той обслужи ПТП-то,
той състави и документите за ПТП-то. Понеже не съм свидетел на съставяне на
акта, не знам какъв беше между тях разговора и какво е нарушението.“. Сочи, че тези
обстоятелства не ги е коментирал с колегите си, нито някой го е питал. Сочи, по спомени, че
колата от удара е била към средата на пътя, на изпреварващата лента.
Изложената по делото фактическа обстановка съдът прие въз основа на
събраните доказателства: гласни – показанията на пол. инспектор, посетил първи ПТП-то,
както и актосъставителя, свидетелите, при съставяне на АУАН серия GA
№1357995/05.11.2024 г.; както и на писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283
от НПК: АУАН серия GA №1357995/05.11.2024 г.; заверено за вярност копие на НП №24-
0307-001260/27.01.2025г.; заверено за вярност копие на протокол за ПТП 1883680/05.11.2024
г.; заверено за вярност копие на възражение с УРИ №**********/13.11.2024 г.; заверено за
вярност копие на Докладна записка с рег. № 307р-18947/03.12.2024 г.; заверено за вярност
копие на Докладна записка с рег. № 307р 1482/27.01.2025 г.; заверено за вярност копие на
писмо с рег. №307000-820/27.01.2025 г. до И. Н. Н.; справка за нарушител/водач за лицето И.
Н. Н.; Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г.; както и представените с допълнителни молби
такива, а именно: 5 бр. снимки, приложими към протокол за ПТП с №*883680/05.11.2024 г,
които се кредитират като относими и достоверни.
5
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е
допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на
АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.
на Министъра на вътрешните работи (л.15-16 по делото).
Съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателното постановление
съдържат предвидените в чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити и няма основания за отмяна на
постановлението на формално основание.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира, че вмененото на
жалбоподателя нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, не е извършено от него виновно, макар и
формално, от обективна страна да е осъществил елементите от изпълнителното деяние.
От анализа на събраните доказателства по делото, съдът намира също така и че в случая
се касае за случайно деяние, съгласно разпоредбата на чл.15 от НК, във връзка с чл.11 от
ЗАНН.
Разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП задължава водачите на ППС, при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като при необходимост са
длъжни да намалят скоростта или спрат, при възникнала опасност за движението.
Безспорно от свидетелските показания се установи, че по пътната настилка не е имало
предвидими препятствия, както и че не всичко, обяснено от жалбоподателя е обсъдено и
отразено в протокола за ПТП, АУАН и в НП, макар да е било чуто от част от служителите на
МВР, посетили местопроизшествието.
На жалбоподателя е вменено, че при движение в лява изпреварваща лента не съобразява
скоростта си на движение с характера и интензивността на движението – движещите се
пред него автомобили, загубва контрол над управлението на автомобила, излиза в дясно по
посока на движението си и се блъска в еластична ограда, с което настъпва ПТП с
материални щети.
Не са били възприети обясненията на нарушителя – жалбоподател, за внезапно
навлязлото МПС – пред него, в изпреварващата лента, довело до рязък завой надясно, с
което загубил контрол над управлението на автомобила, прекосил активната и аварийната
лента и се блъснал в мантинелата. От ангажираните показания на актосъставителя Б. и св.
И., става ясно, че същите не са очевидци, а само са констатирали вече случилото се ПТП. И
двамата свидетели споделят, че са научили в последствие за споделеното от жалбоподателя
и обясненията му за това, какво е довело до процесното ПТП.
6
Обясненията на жалбоподателя, за това, какво е довело до процесното ПТП, са
възприети пряко и непосредствено от св. Е. О., който е бил сред първите лица, пристигнали
на местопроизшествието, съответно един от първите, говорили с жалбоподателя. По данни
на самия свидетел – никой от колегите му не го е питал какво са говорили с жалбоподателя и
какво му е споделил последния.
Ето защо, при така установените в хода на съдебното следствие данни, настоящият
състав счита, че за жалбоподателя като водач на ППС в конкретната ситуация – за внезапно
навлязлото МПС – пред него, в изпреварващата лента, е било непредвидимо препятствие
и той не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици
(случайно деяние).
Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, в редакцията, актуална към датата на
твърдяното нарушение, единствените предписани от закона мерки, които водачът на ППС е
длъжен да предприеме при възникнала опасност на пътя, са свързани с намаляване на
скоростта или спиране. Други задължения при възникване на критична ситуация водачът на
ППС няма. Съответно, моментът, в който той е длъжен да вземе тези мерки, е момента, в
който той е могъл да възприеме опасността на пътя. Жалбоподателят е обяснил, че в
активната лента се движели лек автомобил и товарен автомобил, които имал намерение да
изпревари, но когато ги настигнал лекият автомобил навлязъл в изпреварващата лента, за да
изпревари товарния автомобил пред него. Това го довело до уплаха, че ще блъсне л.а. и
рязко завил надясно, с което загубил контрол над управлението на автомобила, прекосил
активната и аварийната лента и се блъснал в мантинелата. Няма причини да не бъдат
кредитирани тези му твърдения, още повече, че не се опровергават от събраните по делото
доказателства, напротив, потвърждават се от показанията на свидетеля О..
Заложеното в разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.2-ро от ЗДвП изискване за съобразяване
на скоростта с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост и т.н., е въведено с точно определена и формулирана от
закона цел - за да бъде водача на ППС в състояние да спре, но не пред всяко препятствие,
а пред всяко предвидимо препятствие. В този смисъл, поведението на другия, макар и
неустановен участник в движението, се явява непредвидимо. Затова и предприетата от
жалбоподателя маневра с откланяне на автомобила в дясно от лентата за изпреварване, се
явява спасителна. Съгласно ТР № 90/1982г. на ОСНК на ВС, за спасителна се счита маневра,
която се извършва при внезапно възникнала опасност от неправомерно поведение на други
участници в движението, опасността следва де е внезапна и да не може да бъде
предотвратена по друг начин, в случая с намаляне на скоростта от жалбоподателя или
спиране, тъй като вероятността при такова действие – удар между двата леки автомобила би
била реална. Освен това, когато само се уврежда имущество, а не са причинени смърт или
увреждане на хора, то спасителната маневра е правомерна, какъвто е и разглеждания случай.
Навлязлото пред автомобила на жалбоподателя МПС внезапно за него е създало
критично изменение на пътната ситуация, която за последния се явява непредвидима. В този
7
смисъл съдебната практика по приложението на чл.15 от НК е непротиворечива.
Постановени са множество решения на ВС (ВКС), които еднозначно сочат, че когато
препятствието се появи изненадващо в опасната зона за спиране и водачът, каквото и да
направи, не може да предотврати настъпването на вредните последици, е налице случайно
деяние - Решение № 79 от 28.02.1990 г. по н.д.№*7/90 г., 3 н.о. ; Решение № 767 от
11.11.1991 г. по н.д.№ 648/91 г., I н.о. и др.
Ето защо настоящия състав намира, че жалбоподателя не е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последици и затова деянието му се явява случайно,
съгласно нормата на чл.15 от НК, а предприетата от него маневра е била спасителна.
Вмененото на Н. нарушение е недоказано от субективна страна, тъй като в конкретната
ситуация не може да се вмени на жалбоподателя виновно неизпълнение на задълженията му
като водач на ППС. Освен това е налице и случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, във
връзка с чл.11 от ЗАНН, което обстоятелство изключва носенето на
административнонаказателна отговорност.
Така изложените съображения мотивираха съда да приеме, че нарушението не може да
се вмени във вина на жалбоподателя И. Н. Н.. За да е безспорно и категорично установено
едно нарушение, то трябва да е осъществено и съответно доказано както от обективна, така
и от субективна страна. Последната обаче не е доказана от наказващия орган, нещо повече,
установиха се данни, навеждащи на извод за случайно деяние. По този начин е издадено
едно незаконосъобразно наказателно постановление и като такова следва да бъде отменено
изцяло.
Относно разноските, съгл. чл. 63, ал.3 от ЗАНН.
Доколкото разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН предвижда, възможност за страните в
съдебните производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК, съдът установи
следното:
От страна на процесуалния представител на ищеца е направено искане за присъждане
на разноски, представени са договор за правна защита и съдействие (л. 101 по делото) и
списък с разноски (л. 103 по делото). В Договора за правна защита и съдействие е записано,
че възнаграждението на адвоката е уговорено на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА и по чл. 5,
т. 3 от Наредба №* от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, съответно
доверителят не заплаща такова. Представена е и декларация, изхождаща от жалбоподателя
(л. 100 по делото), в която последният заявява, че защитата по наст. производство е
възложена в условията на безплатна защита на колега друг юрист, в хипотезата на чл. 38, ал.
1, т. 3 от ЗА и по чл. 5, т. 3 от Наредба №* от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска
работа.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, в полза на адвоката, осъществил безплатната
адвокатска помощ и съдействие следва да бъде определено и присъдено адвокатско
възнаграждение в размер от 400 лева, предвидено в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №* от 9 юли
8
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Насрещната страна следва
да бъде осъдена да плати на пр. представител на жалбоподателя сумата, в размер от 400 лева
– за адвокатско възнаграждение, определено по смисъла на чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. с чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба №* от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, приложима субсидиарно съгл. чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
От така посоченото, съдът намира, че с оглед направения извод за незаконосъобразност
на издадения ЕФ и приетото от съда решение по чл. 63, ал.1 от ЗАНН за отмяната му, то
искането на пр. представител на жалбоподателя е основателно и законосъобразно и следва
да се уважи.
Искане за разноски е направено и от страна на въззиваемата страна.
Предвид отмяната на атакуваното НП и на основание чл. 143, ал.1 от АПК –
въззиваемата страна няма право на разноски по делото.
Поради горното искането следва да се отхвърли.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0307-001260 от 27.01.2025г. на В.К.Р.,
Началник на РУ Нови пазар, при ОД МВР – гр. Ш., с което на И. Н. Н., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Ш., общ. Ш., обл. Ш., ул. „***“ №*0, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2,
пр. 1-во от ЗДвП, е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА ОД МВР – гр. Ш., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Т. С. Я., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Ш., общ. Ш., обл. Ш., ул. „***“ №*, вх. 1, ет. 8, ап. 46, вписана в АК Ш., с личен
номер ***, служебен адрес: гр. Ш., ул. „***“ №*, ет.*, ***, сумата от 400 (четиристотин)
лева, представляваща разноски по делото – за адвокатско възнаграждение, определено по
реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА и по чл. 5, т. 3 от Наредба №*
от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №* от
9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 63, ал.5 от ЗАНН на РУ Нови пазар, при ОД МВР – гр. Ш.
за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 211 от АПК пред
Административен съд Ш., в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на
съобщението, че същото е изготвено.
9
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
10