Определение по дело №414/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

намери следното:

Производството е с правно основание чл. 435 от ГПК.

Образувано е по жалба на „А.” Е., трето лице по изпълнително дело № 84/2011 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков, с район на действие - Окръжен съд – Кърджали, вписан в КЧСИ с рег. № 812, подадена на 26.06.2013 г. Предмет на обжалване е насочването на принудителното изпълнение чрез извършване на опис, запор и насрочване на публична продан на движими вещи на длъжник по изпълнителното дело, находящи се в сграда в гр. К., ул. „О. М. № , както следва: котел, стенд, хидравлична преса, помпа, заваръчен апарат, подемник за автомобили, отоплително тяло, офис бюро, диван – троен с един фотьойл. Посочените изпълнителни действия са обективирани в протокол за опис на движимо имущество от 26.04.2013 г. на ЧСИ Росен Сираков.

С определение № 766/10.10.2013 г. жалбата е оставена без разглеждане като просрочена и производството по делото е прекратено. С определение № 2541/19.12.2013 г. п¯ ч. гр. д. № 1306 по описа за 2013 г. състав на Пловдивския апелативен съд е отменил определението, като е приел, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок.

Окръжният съд, след преценка на данните по делото, намира следното:

Разглежданата жалба срещу действие на съдебен изпълнител е недопустима, тъй като не е депозирана от лице, имащо интерес от обжалването. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 4 от ГПК трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител, само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася до движима вещ, се намират във владение на това лице.

Жалбоподателят обосновава правния си интерес от обжалване посредством сключен с длъжника „К. С.” Е. договор за заем за послужване от 05.11.2012 г. с предмет процесните движими вещи, като твърди, че по силата на този договор длъжникът „К. С.” Е. единствено държи вещите, които са собствени и се владеят от жалбоподателя.

Съдът намира, че сочените доводи не могат да обосноват наличието на абсолютната предпоставка за допустимост на производството по чл. 435, ал. 4 от ГПК, свързана с процесуалната легитимация на жалбоподателя. Цитираната разпоредба предвижда възможност за обжалване в полза на трето лице, от чиято фактическа власт принудително са отнети вещи в изпълнителното производство. Към момента на налагане на запора върху движимите вещи, които жалбоподателят претендира, че владее, същите не са се намирали в негова фактическа власт. На първо място, това е видно от адреса, посочен в жалбата на третото лице „А.” Е., както и от обявените по партидата му в Търговския регистър обстоятелства, съгласно които седалището на дружеството се намира в гр. Сунгурларе, с адрес на управление – ул. „И. № 30. На следващо място, от протокола за опис безспорно се установява, че към момента на съставянето му процесните движими вещи са се намирали на адреса, обявен в Търговския регистър по партидата на длъжника по изпълнението – „К. С.” Е., като адрес на управление и адрес за кореспонденция на дружеството (първото от посочените обстоятелства – адресът на управление, е обявено на 05.11.2012 г., а второто – адресът за кореспонденция – приблизително три години по-рано, на 23.10.2009 г.). Въз основа на тези обстоятелства съдът намира, че към момента на запора процесните вещи са се намирали във фактическа власт на длъжника „К. С.” Е., а не на третото лице-жалбоподател.

Предвид обстоятелството, че жалбоподателят не е упражнявал фактическата власт върху описаните и запорирани движими вещи в момента на налагането на запора, същият не се явява и легитимиран да се защитава от насоченото принудително изпълнение чрез обжалване действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435, ал. 4 от ГПК. В случай че претендира правата му да са засегнати от изпълнението спрямо владените от длъжника движими вещи, третото лице може да се защити посредством друг ред, предвиден в закона, уреждащ правата на трети на изпълнителното производство лица, когато изпълнението е насочено спрямо вещи, върху които същите не упражняват фактическа власт. В този смисъл е и константната съдебна практика както по действащия, така и по отменения ГПК, в който уредбата на разглежданите правоотношения е идентична със сега действащата такава (напр. решение № 464/19.06.2009 г. по гр.д. № 963/2008 г. по описа на ВКС, ІV г.о., решение № 1460/5.VІ.1964 г. по гр.д. № 693/64 г. по описа на ВС, І г.о., определение № 522/23.09.2010 г. по гр.д. №380/2010 г. по описа на ВКС, ІV г.о.).

Предвид изложените съображения жалбата следва да се остави без разглеждане като недопустима, а производството по делото да бъде прекратено.

Така мотивиран, окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 11237/26.06.2013 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков, с рег. № 812 в КЧСИ и район на действие - ОС, гр. Кърджали, депозирана от "А." Е., ЕИК, против извършени от съдебния изпълнител на 26.04.2013 г. опис, запор и насрочване на публична продан на движими вещи по изпълнително дело № 84/2011 г., и прекратява производството по делото.

Определението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.