Р Е Ш Е Н И Е
№718
гр.
Перник, 19.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, II - ри състав, в открито съдебно заседание на десети април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като разгледа
гр. д. № 05731 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу Д.В.З., с която се иска да бъде установено, че ответницата дължи 799,59 лева – изискуема главница по договор за кредит за покупка на стока № *********** от 20.02.2017 г.; 290,65 лева - изискуема договорна възнаградителна лихва по договора и 82,25 лева – лихва за забава за периода от 21.06.2017 г. до 30.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
В условията на евентуално се прави искане за осъждане на ответника да заплати следните суми: 799,59 лева – предсрочно изискуема главница за периода от 20.05.2017 г. до 20.03.2017 г. по договор за кредит за покупка на стока № *********** от 20.02.2017 г.; 290,65 лева - предсрочно изискуема договорна възнаградителна лихва по договора за периода от 20.05.2017 г. до 20.06.2019 г. и 82,25 лева – лихва за забава за периода от 21.06.2017 г. до датата на подаване на исковата молба – 15.08.2018 г.
В исковата молба се посочва, че между Д.В.З. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е сключен договор за кредит за покупка на стока № ****-*******от 20.02.2017 г., по силата на който ответната страна получила парични средства в общ размер на 804,75 лева (689 лева за закупуване на стока и 115,75 лева за заплащане на застрахователна премия). Срокът на договора е до 20.03.2019 г., при което ответницата се задължила да върне главницата заедно с уговорената лихва в размер на 335,49 лева за целия срок на договора. Главницата и лихвата следвало да се погаси на 24 равни месечни погасителни вноски, в размер на 47,51 лева всяка, като падежът на първата вноска е 20.04.2017 г., а падежът на последната е 20.03.2019 г. Ответната страна заплатила единствено сумата в размер на 50 лева. Твърди се за настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита. Посочва, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД е сключен договор за цесия, по силата на който в полза на ищцовото дружество са прехвърлени вземанията, произтичащи от обсъждания договор за кредит. Твърди се, че ответницата е уведомена за извършената цесия.
Ответната страна не се е възползвала от правото си да подаде отговор на исковата молба. В съдебно заседание ответницата оспорва исковите претенции, като твърди, че не е получила стоката, за която е изтеглен кредита. Твърди, че трети неучастващи по делото лица получили стоката, като са дали обещание на ответницата да изпълняват задълженията по договора.
Пернишкият районен съд, след
като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
„Агенция за събиране на
вземания” ЕАД е депозирало пред районния
съд заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Д.В.З., касаещо вземания, за които са предявени настоящите искови претенции.
Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
**** по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, която е връчена на Д.В.З..
Последната е подала възражение по чл.
414, ал. 1 ГПК, поради което са дадени указания за предявяване на искове за
установяване на процесните вземания.
По делото е представен договор за кредит № ****-********от 20.02.2017 г., сключен между Д.В.З. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като авторството на подписите не е оспорено. По силата на този договор дружеството поело задължение да предостави на ответницата парични средства в размер на 804,75 лева , която да бъде използвана за закупуване на готварска печка (689 лева) и заплащане на застрахователна премия в размер на 115,75 лева.
Страните уговорили годишен
лихвен процент по договора в размер на 32,97 %, а годишен процент на разходите
– 38,45 %. Страните по делото уговорили задължението по кредита да се изплати
на 24 равни месечни вноски, всякa от които е в размер на 47,51 лева. Падежът на първата вноска е на
20.04.2017 г., а последната на 20.06.2018 г.
Представен е сертификат № ****-********, от
който се установява наличието на сключена застраховка „Защита на плащанията“
със страни: Д.В.З. –
застрахована и „Кардиф Животозастраховане“, клон България – застраховател.
Представена е фактура № **********/20.02.2017 г., издадена от „Техно комерс“ ООД, която се отнася за закупена готварска печка, като е пояснено, че е заплатена продажната цена от 689 лева. фактурата е подписана лично от ответницата и представител на „Техно комерс“ ООД.
По делото е изслушано и прието
заключение на съдебно – икономическа експертиза, която не е оспорена от
страните по делото. В заключението и в съдебно заседание експертът посочва, че
кредитът е усвоен. Вещото лице пояснява, че е извършено частично плащане в
размер на 50 лева, като неизпълнените задължения по договора са както следва:
799,59 лева – главница, 290,65
лева – възнаградителна лихва и 103,04 лева (повече от претендираната) – лихва
за забава.
По делото е представен рамков договор за цесия от 27.07.2017 г. и приложение № 1 към него, от които е видно, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прехвърлило на ищцовата страна „Агенция за събиране на вземания” ЕАД всички вземания към Д.В.З., произтичащи от обсъждания договор за кредит.
Приложено е пълномощно, от което се установява, че цедента е е упълномощило ищцовото дружество - цесионер да извърши всички действия по уведомяване на длъжниците за сключения договор за цесия. По делото е приложено уведомително писмо на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, в качеството си на пълномощник на цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Уведомлението е изпратено по пощата и е получено лично от ответницата, което се установява от приложеното известие за доставка.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 ГПК.
Фактическият
състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема,
включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за
потребителски кредит; предоставяне на
договорения заем (заплащането на цената
на стоката и застрахователната премия) и наличието на изискуемост на задължението
за неговото връщане.
От
предмета на процесния
договор, страните и съдържанието на
правата и задълженията по него, съдът достига
до извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена
форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната
уредба на този вид договори, които са
уредени в чл. 11 ЗПК.
В договора се съдържа информация за
данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, размер на кредита (804,75
лева), брой и размер на месечните (24 броя, при първа месечна вноска на
20.04.2017 г. и поседна месечна вноска на 20.06.2018 г.), фиксиран годишен
лихвен процент (32,97 %), ГПР (38,45 %), поради което същият отговоря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 ЗПК.
Договорът е съобразен с чл. 11, ал. 1,
т. 11 ЗПК, тъй като е наличен погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
По делото се установи, че ответната страна е получила стоката и
услугата, за които са отпуснати парични средства в общ размер на 804,75 лева.
Това е така, тъй като подписаната от ответницата фактура удостоверява
получаването на стоката (готварска печка) и заплащането на продажната цената от
689 лева на продавача. Подписаният от ответницата застрахователен сертификат
удостоверява сключването на застраховка „Защита
на плащанията“, което води до извод, че е заплатена застрахователната премия от
115,75 лева.
От заключението на вещото лице се установи частично плащане от 50 лева, като неизпълнените задължения по договора са както следва: 799,59 лева – главница и 290,65 лева – възнаградителна лихва.
Съдът намира, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е настъпила предсрочна изискуемост, доколкото не са представени никакви доказателства за това обстоятелства. Съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид фактите, настъпили след предявяване на иска. Настоящият състав констатира, че към момента на приключване на съдебното дирене по делото е настъпил падежа (20.03.2019 г.) на последната месечна вноска по кредита. Това обстоятелство следва да се вземе предвид съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК и дадените разяснения по Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. по тълкувателно дело № 8 от 2017 г. на ОСГТК на ВКС. Това води до извод, че договорът за кредит е с настъпил падеж, поради което са изискуеми задълженията за заплащане на главницата и възнаградителната лихва.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Същата се дължи от падежната дата на съответната месечна вноска по кредита до датата, за която се претендира – 21.06.2017 г. Според вещото лице нейният размер е 103,04 лева, считано от 21.06.2017 г. до 30.05.2018 г., като ищцовото дружество претендира по – малък размер, а именно 82,25 лева.
По делото се установи, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД е
сключен договор за цесия по смисъла на
чл. 99, ал. ЗЗД, с който в полза на ищцовото дружество са прехвърлени
вземанията по процесния договор
за потребителски кредит. В този смисъл цесионерът
(ищцовото дружество) става титуляр на вземането в отношението със стария
кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от съобщаване на
прехвърлянето от цедента.
Съгалсно чл. 99,
ал. 3 ЗЗД предишният
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и
да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Законът не изисква специална
форма за действителност на уведомлението от цедента до длъжника за цедираното
вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от лице по възлагане на
цедента – такова лице при определени обстоятелства може да бъде и цесионерът (в този смисъл Решение № 16
от 04.02.2016 г. по гр. д. № 5788 / 2015 г. на ВКС, III г.о.). В настоящия случай упълномощеният
цесионер е уведомил ответника за извършеното прехвърляне на вземането, тъй като
писмото за това е получено по пощата от ответницата. В този смисъл с получаването
на уведомлението, цесията има действие спрямо длъжника.
Неоснователни са възраженията, че
ответницата не е получила предоставената стока и застрахователна услуга, тъй
като тяхното получаване се установява от фактурата и застрахователния
сертификат, които са подписани лично от Д.З.. Последващото предаване на стоката
от ответницата на трети лица, като последните поемат задължения за плащане на
кредита, представляват факти, които са от значение за отношенията помежду им,
но не рефлектират на договорното отношение по кредита. Въведените твърдения от
ответницата биха имали значение при евентуална съдебна защита на Д.З. спрямо
третите лица, на които е предала стоката.
Предвид изложеното ответницата
дължи на ищцовото дружество следните суми: 799,59 лева – изискуема главница по
договор за кредит за покупка на стока № ***********
от 20.02.2017 г.;
290,65 лева - изискуема договорна възнаградителна лихва по договора и 82,25
лева – лихва за забава за периода от 21.06.2017 г. до 30.05.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по
чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Това налага извод за
основателност на исковете.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК,
ищецът има право да му се присъдят разноски в исковото и заповедното
производство съответни на уважената част на исковите претенции.
Ищцовото дружество е направило следните разноски в настоящото производство: 25 лева – държавна такса; 120 лева – депозит за вещо лице и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер), а в заповедното производство разноските са следните: 25 лева – държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното в полза на ищцовото дружество следва да се присъди сумата от 245 лева - направени разноски в исковото производство и сумата от 75 лева – разноски в заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.В.З., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабаринт, ет. 2, офис 4 сума в размер на 799,59
лева, представляваща главница по договор
за кредит за покупка на стока № *********** от 20.02.2017 г., сключен между Д.В.З. и цедента „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, сума в размер на 290,65 лева - договорна възнаградителна
лихва по цитирания договор и 82,25 лева – лихва за забава, считано от 21.06.2017
г. до 30.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането, които
вземания са прехвърлени от цедента БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на цесионера “Агенция за събиране на вземания” ЕАД и за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № **** по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА Д.В.З., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабаринт, ет. 2, офис 4 сумата в размер на 245 лева - направени
разноски в исковото производство и сумата от 75 лева – разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № **** по описа за 2018 г. на Пернишки
районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в
сила, изисканото ч. гр. д. № **** по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
Вярно с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: