Р Е Ш Е Н И Е

                                       

... /16.9.2021 г.

 

В    ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

 

 

   ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 14 - ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на петнадесети юни  две хиляди двадесет и първа  година  в състав:

 

 

Районен съдия: Даниела Павлова

 

 

   при участието на секретаря Кичка Иванава  като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14515 по опис на ВРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

   Предявен е иск с пр.осн.чл.124 ГПК от М.П.Т. с ЕГН  ********** и Б.  А.Т. с ЕГН **********, чрез пълномощник М.П.Т., двамата с адрес ***  срещу ответник В.И.П., ЕГН ********** ***, СО „****" 279  за приемане за установено, че ответникът не  е собственик на поземлен имот с идентификатор ****по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед ****г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед ****г. на началник на СГКК – Варна, с  адрес на поземления имот гр. Варна, район Приморски,  кв. „****", с площ 690 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план ****, кв. 57, парцел XXVI-692, при съседи: имоти с идентификатори ****. Ищците молят ответника да им заплати разноски за производството. 

       Твърденията в молбата са, че двамата ищци са  съпрузи от 15.01.1984 г. На 12.04.1995 г. са придобили правото на собственост с договор за продажба, обективиран в  нотариален ****. на Варненския нотариус от Д.Л.И. и Р.Л.И. на празно място с площ 847 кв. м. представляващо имот пл. № ****по кадастралния план от 1977 г., находящо се в землището на гр. Варна, местн. „****" , при граници: имоти пл. №№ ****и път. При подписване на договора,  продавачите Д.Л.И. и Р.Л.И. се легитимирали като собственици на имота с нотариален ****дело № 12962/1994 г. на Варненския нотариус - констативен за собственост на имот, възстановен по ЗСПЗЗ. По кадастралната карта, одобрена със заповед ****г. на Изпълнителния директор на АГКК имотът е с идентификатор ****.

        С решение № 2405-10/24/23/24 и 30.06.2010 г. на Общински съвет Варна е одобрен подробен устройствен план - план за регулация и застрояване, като ПИ с идентификатор ****е урегулиран в ****в кв. 57 по плана на кв. "****" с площ 690 кв. м. и 128 кв. м. от поземления имот са публична общинска собственост. За собствеността на урегулирания поземлен имот на  основание чл.16, ал.6 от ЗУТ в полза на ищеца е издадена заповед на Кмета на Община Варна № 293/20.11.2017 г., вписана в Службата по вписванията Варна на 22.11.2017 г., ****, дело № 16841, вх. per. № 32031, дв. вх. per. № 31742. На основание тази заповед Б.А.Т. е записан в кадастралния регистър за собственик на имот с идентификатор ****с площ 690 кв. м.

         През м. юни 2018 г. същият е получил уведомление изх. № 24-13683-22.06. 2018 г. на началника на СГКК Варна, че е започнала административна процедура за вписване в регистъра на собствениците на В.И.П. с ****, том LXV, вх. per. № 26926 от 05.10.2017 г. на Службата по вписвания гр. Варна. На 27.06.2018 г. ищците са подали възражение вх.№12-1231/27.06.2018 г., но в регистъра и ответникът,  наред с ищеца  е записан като собственик на поземления имот, видно от издадената от СГКК Варна скица № 15-455345-05.07.2018 г. 

        Твърдят, че ответникът В.И.П. не е собственик на имота, защото праводателят му Й.Е.Д. не е бил собственик. Имотът никога не е бил във владение на Й.Е.Д., не е бил и не е във владение на В.И.П.. От покупката и предаване на владението през месец април 1995 г. фактическа власт върху него упражнява ищците - първоначално върху площта от 847 кв.м., а сега върху 690 кв. м. Във връзка с ограждане на имота през 1995 г. възложили на „****" ООД, гр. София контролно измерване и трасиране на имота след което им е издадена скица № 161/16.10.1995 г. Оградили имота по новото трасиране. В съответствие с влезлия в сила подробен устройствен план - план за регулация и застрояване по който имотът им е с променени граници и площ, ищците  направили ново трасиране, означаване и координиране, за което им е издаден протокол от 22.11.2017 г. на инж. ****. След като узнали за съобщение на администрацията на Район „Приморски" до собствениците на имоти в кв. „****" в  срок до 31.07.2018 г. да преместят оградите си съобразно влезлия в сила от 2010 г. план за регулация, оградили имота по координатните точки на протокола от 22.11.2017 г. с телена мрежа и циментови колове. На 23.07.2018 г. сключили договор за охрана на имота с технически средства.

          Предвид обстоятелството че в кадастралния регистър за собственик е записан и ответника В.И.П., който не притежава вещни права върху имот с идентификатор ****, за ищците  е налице правен интерес от отричане правото на собственост  право на собственост върху този имот за ответника. Молят за уважаване на иска и осъждане на ответника да им заплати разноски за производството.                    

          Представят  писмени доказателства и правят доказателствени искания.

          От тези фактически твърдения ищците черпят права и обосновават правния си интерес от предявения иск за отричане правото на собственост на ответника за притежавания от тях недвижим имот. 

            В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника В.П.И. чрез процесуален представител адв.М.Д.. Оспорва като неоснователен  предявеният иск,  като счита същия за допустим.

            II. Относно обстоятелствата, на които се основава първоначалният иск и насрещният иск:

            Оспорва твърденията на ищците   М.П.Т. и Б.А.Т., че те са придобили процесния имот съгласно нотариален ****. на Варненския нотариус, както й че праводателите им - продавачите Д.Л.И. и Р.Л.И. са били собственици на имота легитимирайки се като такива с нотариален ****дело № 12962/1994 г. на Варненския нотариус-констативен за собственост на имот, възстановен по ЗСПЗЗ, нито въз основа на придобивното си основание - наследяване и реституция по ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал.1 и чл.18з, ал.1 ППЗСПЗЗ. Издадената заповед на Кмета на Община Варна № 293/20.11.2017 г., вписана в Службата по вписванията Варна на 22.11.2017 г., ****, дело № 16841, вх. per. № 32031, дв. вх. per. № 31742, че не им е противопоставима, т.к. за ответника В.И.П. като собственик на процесния поземлен имот такава административна процедура ще бъде проведена за урегулирания поземлен имот, на основание чл. 16, ал. 6 3УT.

            Оспорва твърденията на ищците, че имотът никога не е бил във владение на праводателя му Й.Е.Д., както й че не е бил и в негово  владение.

            Оспорва твърденията на ищците, че фактическа власт върху имота упражняват те – ищците в периода от покупката и предаване на владението през месец април 1995 г. до настоящият момент - първоначално върху площта от 847 кв. м., а сега върху 690 кв.м., както и че имотът е бил ограден  през 1995 г. или по-късно с мрежа или други материали.

            Твърди, че представените от ищците документи контролно за възложено  измерване и трасиране на имота на „****" ООД - София, както й ф-ра  № 01166/31.08.1995 г. за закупуване на оградна мрежа не са му противопоставими, тъй като същите са частни документи и не са с достоверна дата. Оспорва твърденията, че на 22.11.2017 г. ищците  са направили ново трасиране на имота, означаване и координиране, за което им е издаден протокол от 22.11.2017 г. на инж. ****, като твърди, че последният е антидатиран частен документ, който не му е противопоставим. 

          Оспорва твърденията на ищците по първоначалния иск, че са оградили имота с телена мрежа и циментови колове преди средата на м.август 2018 г., нито в срок до 31.07.2018 г. във връзка със  съобщението на администрацията на Район „Приморски" до собствениците на имоти в кв. „****". С тези неверни твърдения се цели да се подмени действителното фактическо положение, че ищците преди м.юни 2018 г. - от 1995 г. не са имали установено фактическо владение върху имота и такова в действителност ищците не са осъществявали. Не са били  във владение на имота никога, както й техните праводатели.

          Представените частни документи между ищците М.П.Т. и Б.А.Т. и трети лица - Договор за охрана от 23.07.2018 г. и разписки 2 бр., Поръчка-договор от 03.07.2018 г. и фактура от 26.09.2018 г., както и от трети лица без посочен получател на стоките - поц. тел и плетена огр. мрежа, и циментови колове - Фактура и касови бонове от 06.07.2018 г., не са противопоставими на ответника, същите не са с достоверна дата и са съставени за целите на процеса.

         Твърди, че той е собственик на процесния имот  на основание договор за прадажба по  ****, том LXV, вх.рег.№ 26926 от 05.10.2017 г. на Службата по вписвания гр. Варна, придобит от Й.Е.Д.. Владението му е предадено  с подписване на нотариалния акт. Имотът е бил във владение на праводателя му Й.Е.Д. още преди сделката - от смъртта на наследодателят му Й.Д.И., настъпила на 11.12.2007 г.

         След придобиването с ****, том LXV, вх.рег.№ 26926 от 05.10.2017 г. на Службата по вписвания гр.Варна във владение на имота е доверителят ми В.И.П..

           Твърди, че на 28/29.08.2018 г. той,  отивайки на имота в присъствието на трети лица е възприел за първи път ограждането му с телена мрежа и циментови колове, а отстранените храсти като пречещи за опъването на мрежата са били струпани отстрани на оградата и още съвсем свежи /. Счита,  че именно тогава е било смутено владението му  върху имота,  същото не е отнето, т.к. не са изтекли шест месеца от установяването му от лицата, които неоснователно претендират, че са собственици - М.П.Т. и Б.А.Т., предвид твърденията и оспорванията на собствеността на ответника с предявения отрицателно установителен иск по исковата им молба.

            В евентуалност, твърди придобиване на процесния имот по давност, чрез добросъвестно  владение упражнявано от придобиването с ****, том LXV, вх.рег.№ 26926 от 05.10.2017 г. на Службата по вписвания гр.Варна - на 05.10.2017 г. с присъединяване на основание чл.82 ЗС на владението на праводателя му Й.Е.Д., осъществявано от смъртта на наследодателят му Й.Д.И., настъпила на 11.12.2007 г. Последният е упражнявал необезпокоявана фактическа власт в периода 11.12.2007 г. до сключване на горепосоченият нотариален акт, а след това фактическата власт упражнявана необезпокоявано от доверителят ми В.И.П.. Владението им е било несъмнено, явно, непрекъснато с оглед правилото на чл. 81 ЗС и спокойно.

            Оспорва правото на собственост на ищците  М.П.Т. и Б.А.Т. и твърди, че те не са  придобили процесния имот по  нотариален акт за покупко-продажба ****, дело № 3802/1995 г. на Варненския нотариус, както й оспорва правото на собственост на праводателите им  Д.Л.И. и Р.Л.И., легитимирайки се с нотариален ****дело № 12962/1994 г. на Варненския нотариус, нито въз основа на придобивното си основание наследяване и реституция по ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал.1 и чл.18з, ал.1 ППЗСПЗЗ. Имотът, възстановен им с Решение № 57/21.04.1993 г. на ПК - Варна не е идентичен с процесния имот. Имотът не е бил във владение на праводателите им Д.Л.И. и Р.Л.И., както й никога не е бил и във владение на М.П.Т. и Б.А.Т..

           Моли за отхвърляне на иска и заплащане на разноски за производството.

           С предявяването на първоначалният иск и смущаването на владението на   ищеца по насрещният иск, М.П.Т. и Б.А.Т., претендират права на собственост, каквито не притежават за имот с идентификатор ****, поради което за него е налице правен интерес от установяване несъществуването на право на собственост върху този имот за ищците - ответници по насрещния иск.

           Насрещен иск

           По изложените съображения ответникът В.И.П., ЕГН ********** e предявил  насрещен иск с пр.осн.чл.124 ГПК  с искане  за  постановяване на решение с което съдът ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците, че постоянен адрес ***, СО „****" 279, че ответниците М.П.Т., ЕГН **********, и Б.А.Т., ЕГН **********, чрез пълномощник М.П.Т., двамата с постоянен адрес:***, че те не са собственици на поземлен имот с идентификатор ****по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед ****г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед ****г. на началник на СГКК - Варна, находящ се в град Варна, ж.к. ****, местност „****", с номер по предходен план ****, с площ от 690 кв.м., при граници: ПИ ид, ****, на основание чл.124 ГПК.

            Ищците в срока по чл.131 ГПК изразяват становище, че предявеният насрещен иск е отрицателен установителен - че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор ****. Насрещният иск също е отрицателен установителен - че ищците не са собственици на същия имот. Предметът на установяване по двата иска е различен - в първия случай правото на собственост на ответника, а във втория - на ищците. Между тези два иска няма връзка, за да е налице изискването на първото предложение на чл. 211, ал. 1 от ГПК при категорично отсъствие на възможността за прихващане, каквото е второто условие за предявяване на насрещен иск.

          Считат същия за недопустим и като самостоятелен такъв предвид липсата на правен интерес за В. И.П. от предявяване на отрицателен установителен иск в изяснения с Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС смисъл и молят производството по същия да бъде прекратено.

          Изразяват становище, че насрещният иск е неоснователен и го оспорват като молят същия да бъде отхвърлен по изложените  по-горе съображения, като ответникът им заплати разноски за производството.  

          Сочат, че са собственици на имота на основание договор за продажба, а праводателите им Д.И. и Р.И. са били собственици по наследяване и  земеделска реституция. В евентуалност ищците сочат, че са придобили правото на собственост по давност чрез упражнено непрекъснато и несмущавано фактическо владение от м.април 1995 г. когато имотът е бил с площ 847 кв.м., а след извършено трасиране и ограждане с ограда същият е с площ 690 кв.м.  Ответникът В.И.П. не притежава право на собственост за процесния имот, такива не е притежавал и праводателя му Й.Е.Д..

          Страните са представили  становища с които допълват молбата и отговора.

          За обосноваване наличието на правен интерес от предявения установителен иск, ищците заявяват, че  в кадастралните регистри имотът е записан на ответника.

          В производството са допуснати да участват като трети лица – помагачи на страната на ищците техните  праводатели, а именно лицата   Д.Л.И. с ЕГН ********** и Р.Л.И. с ЕГН **********. Д.И. е представил становище с което моли за уважаване на молбата.

          В производството е допуснат да участва като трето лице - помагач на страната на ответника, неговия  праводател Й. Илиев Д. с ЕГН **********.

   Същият е представил становище за неоснователност на предявения иск от Б. и М.  Терзиеви и за основателност на насрещния иск на В.П.. За част от имот с площ 6.000 дка на дядо му Й.Д.И. се е водило административно дело за което представя призовка по адм.дело № 201/2008 г. на Адм.съд Варна за заинтересована страна. Дядо му, който е негов праводател е починал в хода на това производство. Тъй като за останалата част не е имало спор, той е установил фактическа власт  през последната седмица на м.юни 2008 г., което е предал на П. в деня на подписването на нотариалния акт на 05.10.2008 г. 

    В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат молбата и отговора и всяка от тях моли за уважаване на насрещната претенция.

    Съдът,  след като прецени по реда на чл.235 и чл.12 ГПК събраните по делото доказателства, становищата на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа и правна страна:

    Относно активната процесуална легитимация на ищците:

    Видно от представения титул за собственост нотариален ****, дело № 3802 от 1995 г. на нотариус при Варненски районен съд продавачите Д.Л.И. и Р.Л.И. са продали на ищеца Б.Т., по време на брака му с ищцата М.Т. недвижим имот, представляващ празно дворно място с пространство от 847 кв.м., съставляващо имот пл.№ ****по действащия кадастрален план от 1977 г., находящо се в местността „****“, землището на гр.Варна, при граници: имоти пл.№ ****и път.

    В нотариалното производство продавачите Д.Л.И. и Р.Л.И. са представили констативен нотариален акт за собственост № 80, том XXVIII, дело 12962/1994 г. на нотариус при ВРС като притежавания имот  пл.№ ****е част от имот с площ от 5.558 дка при посочени граници. 

          Със заповед № 293 от 20.11.2017 г.  на кмета на Община Варна, Комисия по чл.210 от ЗУТ по реда на чл.16, ал.4 от ЗУТ е определила за поземлен имот № 692 с площ 847 кв.м. по документ за собственост и площ 818 кв.м. по предходен кадастрален план на местност „****“, гр.Варна, урегулирането му в поземлен имот с идентификатор ****с площ 690 кв.м., при граници: ПИ *****, идентичен с ****в кв.57 по плана на кв.“****“, район Приморски, гр.Варна. Собственик на описания имот е Б.А.Т. с ЕГН **********, съгласно нотариален ****, дело № 3802 от 1995 г. При определяне на новообразувания УПИ публична общинска собственост остават 128 кв.м.

           От уведомление на АГКК-Варна, изпратено до Б.Т., същият е уведомен на осн.чл.26, ал.1 АПК, чл.53, ал.2 ЗКИР и чл.43, ал.3 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, че  е започнало административно производство за изменение на кадастралните данни, изразяващо се във вписване в регистъра на собствениците с дублирани права, съгласно приложени документи за собственост за имот с идентификатор ****.

           Видно от представена с исковата молба скица, издадена от СГКК-Варна за собственици на имот с идентификатор ****са вписани ищецът Б.Т. и ответникът Валентни П..

            За същия имот по искане на ищците е извършено трасиране от правоспособно лице по ЗКИР – листи 23, 25, 26 от делото. С молба от 22.5.2019 г. е представена скица от подземен кадастър на Община Варна, съгласуване от „****“ АД, от „****“ ООД, от „****“ АД и от „****“ ЕАД. 

            По силата на договор за охрана с технически средства на обект № 3951/23.7.2018 г. възложителят  М.Т. и изпълнителят  ЕТ „****“ – Варна са договорили инсталиране и техническа подръжка на имот, представляващ дворно място ****в гр.Варна, м-ст „****“. Представени са частни документи – разписка за платена услуга, поръчка-договор от 03.7.2018 г. за поставяне на ограда от бетонни колове и телена мрежа на границите на собствен на възложителя недвижим имот, фактура от 26.9.2018 г.

            С молба от 29.11.2019 г. ищците са представили  нот.акт № 848 от 01.12.1923 г. на Варненски нотариус, решение № 57/21.94.1993 г. на ПК Варна, протокол № 260/29.08.1994 г. и скица от 1994 г.  От същите се установява, че с решение на ПК Варна № 57/21.04.1993 г. на наследниците на Д.И.Л. е възстановено правото на собственост в съществуваащи /възстановими/ стари реални граници на лозе с площ 6.308 дка, осма категория в землището на гр.Варна, в местността „****“ без посочени граници. Възстановеният имот представлява имоти пл.****, 1732, 2758, 2758А, 1891 с посочени граници на всеки от тези имоти.  Наследниците са въведени във владение с протокол за въвод № 260 от 29.8.1994 г.

     Доколкото ответникът П. е заявил свое абсолютно вещно право на собственост за процесния имот както чрез възраженията в отговора, така и чрез  предявения от него насрещен иск с пр.осн.чл.124 ГПК,  съдът приема за установена пасивната процесуална легитимация по предявения иск.

     Ответникът е заявил  право на собственост за процесния имот, придобито с договор за продажба по нотариален акт №  106, том II,  дело № 332 от 2017 г. на нотариус с район на действие РС Варна, вписан в СВ –Варна от праводател Й.Е.Д.. Последният е придобил имота по наследяване и земеделска реституция по решение № 309 от 05.6.1995 г. на ОСЗ Варна, протокол за въвод във владение № 200/29.8.1994 г. на ОСЗ Варна, удостоверение за наследници и скица. Твърденията са, че владението е предадено на ответника - ищец по насрещния иск с подписването на нотариалния акт, а праводателят му Й.Е.Д. го е получил след смъртта на наследодателя му Й.Д.Е., настъпила на 11.12.2007 г. Отивайки до имота на 28/29.8.2018 г. в присъствието на трети лица ответникът е възприел за първи път ограждането на имота с телена ограда и циментови колове, а отстранените храсти са били струпани до оградата и са били свежи. Счита, че именно тогава е смутено владението му и същото не е отнето, тъй като не са изтекли  6 месеца от установяването му от лицата, които претендират неоснователно, че са собственици.

    В евентуалност заявява, че имотът е придобит по давност чрез осъществено непрекъснато  и несмущавано  владение в периода от 11.12.2007 г. до сключването на окончателния договор за продажба по нот.акт №  106, том II,  дело № 332 от 2017 г.

    От представената от ответника В.П.  нотариална преписка се установява, че праводателят му Й. Димитиров  е наследник по закон от трети ред на лицето Д.И.Л., родено на *** г. и починало на 09.11.1954 г. В същата преписка се съдържа протокол за въвод във владение № 260/29.08.1994 г. на наследниците на Д.И.Л. по заявление на собственика Р.Л.И. по влязло в сила решение за възстановяване на собствеността по чл.18-з,  вр.чл.18-ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Не е посочено решението на ПК, но описанието на имота съответства на описанието в решение № 57/21.04.1993 г., което е издадено на наследниците на Д.И.Л.. Със същото е възстановено правото на собственост в съществуваащи /възстановими/ стари реални граници на лозе с площ 6.308 дка, осма категория в землището на гр.Варна, в местността „****“ без посочени граници. Възстановеният имот представлява имоти пл.****, 1732, 2758, 2758А, 1891 с посочени граници на всеки от тези имоти.  Наследниците са въведени във владение с протокол за въвод № 260 от 29.8.1994 г. Същият протокол за въвод във владение № 260/2908.1994 г. е представен към преписката на ищците.

    От представеното заверено копие на преписката по адм.дело № 201/2008 г. на Адм.съд Варна се установява, че с  влязло в сила на 11.10.2010 г. решение  е отменена заповед № РД-07-7706-203/08.08.2007 г. на Областен управител на област с адм.център Варна с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за земеделски земи, предоставени за ползване на граждани на осн.пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на с.о. местност „****“, землище Варна, в частта, касаеща графичната част, а именно западната граница на имот № 702 и 693 и преписката е върната на органа за издаване на мотивирана заповед, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона. 

    Със събраните в производството гласни доказателства всяка страна се стреми да докаже осъществената от нея фактическа власт  върху процесния имот. Свидетелите ****разказват, че М. и Б. закупили имота през 1995 г., започнали да подготвят документи за строителство, поставили телена ограда, водомер, електромер. Оградата била изместена през 2018 г. от западната страна след извършено трасиране. Свидетелят *** е ходил на имота на В.  още през 2008 г., когато е  бил на дядо му. В периода  2011 г. до 2015 г.   искал да строи, но нещо не се разбрал с фирмите и се отказал. Терена е стръмен и има наклон. През 2015 г. му помагал да чистят имота с мотики и лопати.  В момента оградата е от  бетонови колове с нова мрежа  на която има лепенки за СОТ. Мрежата е същата от 2018 г., а преди това имотът бил като джунгла. През 2017 г. и 2018 г. имотът бил буренясал, дори през 2018 г. бил по-зле. Свидетелят Стоянов не  е влизал в имота, а го е видял от пътя.

    Заповед № 293/20.11.2017 г. на кмета на Община Варна за урегулиране на ****с площ 690 по ПНИ  не е оспорена по законоустановения ред, а решението от 11.10.2010 г. по адм.дело № 201/2008 г. на Адм.съд Варна с което е отменена  заповед № РД-07-7706-203/08.08.2007 г. на Областен управител на област с адм.център Варна за одобряване на ПНИ  на с.о. местност „****“, землище Варна се отнася за имоти с №№ 702 и 693, а не за процесния № 692. Със заповедта на кмета на общината, издадена на осн.чл.16, ал.4 от ЗУТ в случаите по ал. 1  на всеки собственик на недвижим имот общината определя равностоен урегулиран имот (имоти), като се съобразява с местоположението на имотите в местността, но не и с точните им кадастрални граници. Когато имотът попада в различни устройствени зони, новообразуваният урегулиран имот се предоставя в зоната, в която имотът е имал преобладаващо местоположение. Урегулираните имоти са с пазарна стойност не по-малка от пазарната стойност на имотите преди урегулирането им, което се доказва с решение на комисията по чл. 210. Решението на комисията се съобщава на заинтересованите лица заедно с проекта за подробен устройствен план и може да се обжалва в производството по обжалване на акта за одобряване на подробния устройствен план по ал. 1. От изложеното следва да се приеме, че индивидуалният административен акт от който ищците черпят права, а именно  Заповед № 293/20.11.2017 г. е влязъл в сила.

   С издаването на заповедта по   реда на чл.16, ал.4 от ЗУТ е определен идентификатор, площта и границите на  поземлен имот № 692 с площ 847 кв.м. по документ за собственост и площ 818 кв.м. по предходен кадастрален план на местност „****“, гр.Варна като същият е  урегулиран в поземлен имот с идентификатор ****с площ 690 кв.м., при граници: ПИ 2526.9530, 2526.649, 2526.693, 2526.962, 2526.691, идентичен с ****в кв.57 по плана на кв.“****“, район Приморски, гр.Варна.  От доказателствата по делото не се установяват възраженията в отговора на исковата молба и твърденията в насрещния иск. Ищците Т. не са изгубвали правото на собственост за придобития от тях имот с договор за продажба от 1995 г. Същите са осъществявали и фактическа власт и действия на управление от придобиването на имота като през същата година са възложили  трасирането му по кадастрален план и са поставили ограда,  през 2017 г. са възложили трасиране, означаване и координиране по кадастрална карта, сключили са договори с доставчици на услуги  /за охрана с ЕТ „****“, с „****“ АД,  „****“ ООД,  „****“ АД, „****“ ЕАД/, ангажирали са свой близък, който да наблюдава имота и да ги  уведомява за неговото състояние.

   Разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСВОНИ (нова - ДВ, бр. 107 от 18.11.1997 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г.) сочи, че изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ  (обн., ДВ, бр. 17 от 1991 г.  не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила. От изложеното следва, че преди 21.11.1997 г. /датата на влизане в сила на нормата/ давност за процесния имот не текла.  Не е изтекла и давността по чл.79, ал.1 от ЗС, която е 10 годишна.

 От разпитаните по искане  на ответника свидетели не се установяват конкретните  действия, които са извършени  в имота от самия ответник и праводателя му след 2008 г. или действия,  които да са свързани с неговото своене. Установи се единствено, че през  2015 г. свидетелят  Велев  е помагал на В. да почистят имота като същият свидетел заявява, че в момента оградата е от  бетонови колове с нова мрежа и на нея има лепенки за СОТ. Мрежата е същата от 2018 г. През 2017 г. и  2018 г. имотът бил буренясал, „...дори през 2018 г. бил по-зле...“. Свидетелят Стоянов не  е влизал в имота, а го е видял от пътя. Налице са доказателства, че охраната на имота чрез СОТ и ограждането му с мрежа са извършени от ищците, а не от ответника. 

  От представеното удостоверение за наследници изх.№ АУ010357ОД, издадено от Община Варна, район Одесос се установява, че наследодател на праводателите на ищците е Д.Л.И., дата на раждане 1880 г., починал на 17.4.1957 г. – лист 385 от делото.

  С решение № 57 от 21.04.1993 г. на ПК Варна, на наследниците на Д.И.Л. е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ в съществуващи /възстановими/ стари реални граници за имот с площ 6.308 дка в землище гр.Варна, м-ст ****включващ 5 имота по плана от 1977 г. В решението е посочено, че имотът е установен с нот.акт № 848/1923 г., приет по делото и приложен на лист 175. Същите са въведени във владение   с протокол за въвод № 260 от 29.8.1994 г. По делото не е представено решение на ПК за допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението или  доказателство за идентичност на лице с различни имена, но поради съвпадане на останалите данни за правоимащото лице и за имота по нотариален акт № 848/1923 г., съдът  приема,  че в решението на ПК е допусната техническа грешка в името на наследодателя, доколкото фамилното име е записано като бащино, а бащиното име е записано като фамилно. Наследниците Д. и Р. Игнатови са праводатели на ищците по договора за продажба на недвижим имот от 1995 г.

   От представеното удостоверение за наследници изх.№ АУ036853МЛ, издадено от Община Варна, район Младост  се установява, че праводателят на  ответника Й.Е.Д. е наследник на Д.И.Л., дата на раждане 1904 г., починал на 09.11.1954 г. – лист  388 от делото. Наследниците са  въведени във владение на възстановения имот с  протокол за въвод № 260 от 29.8.1994 г.

   Към отговора на молбата  е представен същия протокол за въвод във владение, който се съдържа в преписката на ищците и по него заявител е Р.И., която е наследник на Д.Л.И., дата на раждане 1880 г., починал на 17.4.1957 г. съгласно удостоверение за наследници на  лист 385 от делото. Р.И. и праводателя на ответника, а именно лицето Й.Е.Д.,  съответно неговия наследодател Емил  Йорданов Д. нямат родствена връзка, поради което съдът не приема, че се касае за техническа грешка в годината на протокола за въвод, доколкото датата на същия 29.8.1994 г. е преди възстановяване на имота с решение № 309 от 05.06.1995 г. на ОСЗ Варна. Съгласно разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не  е възможно въвода във владение да се извърши преди самото възстановяване на правото на собственост от което следва, че ответникът не е представил доказателсво за  въвод във владение на праводателя му. 

          При така установените факти с оглед доказателствената тежест, съответна на вида на предявения иск, съдът намира, че ответникът не е установил по безспорен начин правото си на собственост за процесния имот на заявеното придобивно основание, а именно договор за продажба, а в евентуалност - давностно владение от последната седмица на м. юни 2008 г. Към датата на  продажбата по представения от него **** от 05.10.2017 г.  като собственици  на основание договора за продажба, обективиран в  нотариален ****г.    се легитимират ищците.   Към 2017 г. по силата на влязла в сила заповед  по  чл.16, ал.4 и ал.6 ЗУТ на кмета на Община Варна, решение на комисията по чл.210 от ЗУТ и решение на Общински съвет Варна от 24 и 30.06.2010 г. ищците Т.  са придобили собствеността върху урегулирания ****по предходен КП в поземлен имот с идентификатор ****с площ 690 кв.м. по кадастралната карта на гр.Варна,  местност „****“, идентичен с ****. Горното води до извод, че правото на собственост не е изгубвано, а владението върху имота не е отнемано за периода 1995 г.- 2017 г. Изложеното води до извод за основателност на предявения иск, който  следва да се уважи.

 

   При този изход на спора ответникът следва да заплати на ищците разноски за производството в размер на 401.60 лева съгласно представения списък по чл.80 ГПК и доказателства за платена държавна такса.

   Ответникът е направил възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката им в размер на 2000 лева. Същото е заплатено по договор за правна защита и съдействие от 26.9.2018 г.           

   Съгласно чл.7, ал.2 на Наредба № 1 от 2004 г. за МРАВ при интерес над 10 000 лв. до 100 000 лв. минималното възнаграждение е  830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. Цената на иска е 33736.90 лева следователно изчислено по посочената методика се получава сума 1542.11 лева. По делото са проведени повече от 2 заседания и към тази сума следва да се прибави допълнително възнаграждение в размер на 100.00 лева, дължимо на осн.чл.7, ал.9 от Наредбата. Така получената сума в размер на 1642.11 лева представлява дължимото в минимален размер възнаграждение на процесуалния представител на ищците. Съдът като съобрази обстоятелството, че делото е с фактическа и правна сложност, извършените процесуални действия от упълномощения адвоката   за защита правата и интересите на клиента, както и обстоятелството, че ответникът е оценил труда на упълномощения от него адвокат на 3600 лева, който надвишава с 1600 лева заплатеното възнаграждение от ищците на адв.З., намира, че възражението е неоснователно и не следва да приложи разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК.

 

    По насрещния иск на В.П. срещу М.Т. и Б.Т. за отричане на правото на собственост за същия имот с идентификтор  ****с площ 690 кв.м. по кадастралната карта на гр.Варна,  местност „****“  е  образувато гр.д. № 6201/2021 г. на РС Варна, 14 състав, което е присъединено към настоящото производство.

    Ответниците оспорват иска като изразяват становище, че същият е и недопустим.

    Съдът,  след като прецени по реда на чл.235 и чл.12 ГПК събраните по делото доказателства, становищата на страните, по вътрешно убеждение,  въз основа на закона и приетите за установи факти  направи  следните  изводи от правна страна:

    Насрещните искови претенции по предявен отрицателен установителен иск за собственост с пр.осн.чл.124, ал.1 ГПК са взаимноизключващи се, доколкото правния интерес на ответника е пряко обусловен от изхода на спора по предявения срещу него иск. С уважаването на по-рано предявения отрицателен установителен иск и отричане правото на ответника за процесния имот с идентификтор  ****с площ 690 кв.м. по кадастралната карта на гр.Варна,  местност „****“, за В.П.  не е налице правен интерес да води отрицателен установителен иск срещу ищците. Производството по същия следва да се прекрати на осн.чл.130 ГПК.

 

    Ищците са направили искане за заплащане на възнаграждение на процесуалния им представител по този иск в размер на 2000 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 05.08.2019 г. 

    Ответникът е направил възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката им в размер на 2000 лева.         

    Съгласно чл.7, ал.2 на Наредба № 1 от 2004 г. за МРАВ при интерес над 10 000 лв. до 100 000 лв. минималното възнаграждение е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. Цената на иска е 33736.90 лева следователно изчислено по посочената методика се получава сума 1542.11 лева. Съдът като съобрази обстоятелството, че насрещният иск не е разгледан по същество и възраженията срещу същия за защита правата на ответниците по него са идентични с твърденията в подадената от същите искова молба, намира, че възражението е основателно и по този иск следва да определи възнаграждение в минимален размер на 1542.11 лева.

 

    Мотивиран от изложеното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

    ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от  М.П.Т. с ЕГН  ********** и Б.  А.Т. с ЕГН **********,***, че  В.И.П., ЕГН ********** ***, СО „****" 279  не е собственик на поземлен имот с идентификатор ****по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед ****г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед ****г. на началник на СГКК – Варна, с  адрес на поземления имот гр. Варна, район Приморски,  кв. „****", с площ 690 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план ****, кв. 57, парцел XXVI-692, при съседи: имоти с идентификатори *****, на осн.чл.124, ал.1 ГПК.

 

 

  ПРЕКРАТЯВА производството по насрещния иск на В.И.П., ЕГН ********** за приемане за установено в отношенията на страните, че М.П.Т., ЕГН ********** и Б.А.Т., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: *** не са собственици на поземлен имот с идентификатор ****по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед ****г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед ****г. на началник на СГКК - Варна, находящ се в град Варна, ж.к. ****, местност „****", с номер по предходен план ****, с площ от 690 кв.м., при граници: ПИ ид, ***, на основание чл.124 ГПК.

 

 

  ОСЪЖДА В.И.П., ЕГН **********  да заплати на М.П.Т., ЕГН ********** и Б.А.Т., ЕГН ********** разноски за уважената част на иска в размер на 401.60 /четиристотин и един лв. и 60 ст./ лева за държавна такса и 2000 /две хиляди/ лева за възнаграждение за един адвокат,  на осн.чл.78, ал.1 ГПК.

 

 

  ОСЪЖДА  В.И.П., ЕГН **********  да заплати на М.П.Т., ЕГН ********** и Б.А.Т., ЕГН ********** възнаграждение за един адвокат в производството по насрещния иск с пр.осн.чл.124, ал.1 ГПК в размер на 1542.11 /хиляда петстотин четиридесет и два лв. и 11 ст/ лева,  на осн.чл.78, ал.3, вр.ал.5 ГПК.

 

 

   Решението е постановено при участието на третите лица Д.Л.И. с ЕГН **********, Р.Л.И. с ЕГН ********** и Й. *** Д. с ЕГН **********.

 

 

    Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен  срок от връчване на съобщенията до страните.      

 

    Определението за прекратяване може да се обжалва с частна жалба пред ВОС в едноседмичен  срок от връчване на съобщенията до страните

                                       

 

                Районен съдия: