№ 112
гр. Тетевен, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МАРИО Д. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА
като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело №
20254330100151 по описа за 2025 година
Предявен е иск за прогласяване нищожност на договор за потребителски
кредит,съединен с иск за връщане на недължимо платени суми.В условията на евентуалност
са предявени искове за прогласяване нищожност на договорни клаузи-за дължимост на
застрахователна премия и за възнаградителна лихва.
Ищцата твърди,че на щг между страните е сключен договор за потребителски кредит
№к,като условията на кредита са следните: размер на кредита 60000 лева,общ размер на
застрахователна премия 1936.43 лева,застраховка Bank пакет 3 кредит + сметка 1576.78
лева,застраховкао Bank пакет 3 сметка 359.65 лева,общ размер на кредита 7936.43 лева.
От приложена разписка извлечение от щг ищцата е усвоила ефективно по кредита
сума в размер на 4991.50 лева.
Съгласно удостоверение от 06.12.2024г ,издадено от ответното
дружество,задължението по договора е изцяло погасено.
Договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22,във в-ка с
чл.11,ал.1,т.10 и т.20 от ЗПК.Неправилно е посочен ГПР/годишен процент на
разходите/,липсва ясно и точно формулиране на компонентите,включени в ГПР.Не е
включена застрахователната премия при изчисляване на ГПР. Посочване само на цифрово
изражение на процента на ГПР не е достатъчно,за да се считат спазени законовите
изисквания.
Неточността в посочването на размера на разходите поставя потребителя в
1
положение да не знае колко точно е оскъпяването му по кредита.
В общия разход по кредита за потребителя трябва да бъдат включени
застрахователните премии.Застрахователната премия е прибавена към главницата,а не към
другите разходи по кредита,където би следвало да бъде включена.
Не е посочен лихвен процент на ден.Ищцата излага подробни доводи за
недействителност на договорните клаузи за заплащане на застрахователна премия и на
възнаградителна лихва.
Излага ,че по договора е надплатила сума в размер на 6783.24 лева,която моли
да бъде осъден ответникът да и възстанови.
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба,в който е
изразено становище за допустимост,но за неоснователност на предявените искове.Моли да
бъдат отхвърляне изцяло предявените искове.
От представените по делото писмени доказателства и заключението на съд.-
счетоводната експертиза,изготвено от вещото лице Р. Х.,съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На щ година между страните е сключен договор за потребителски кредит №к,при
следните параметри: размер на кредита 6000 лева,общ размер на застрахователна премия
1936.43 лева,застраховка Банк пакет 3 кредит плюс сметка 1576.78 лева,застраховка Банк
пакет 3 359.65 лева,общ размер на кредита 7936.43 лева,годишен процент на разходите
39.3%,.В т.12 от договора е посочена обща дължима сума от кредитополучателя 12783.24
лева.
Договорът е със срок до 25.05.2025 година.
От приложено удостоверение,издадено на 06.12.2024г от ответника се установява,че
към датата на издаването му задълженията по посочения договор за напълно погасени.
От представена разписка/стр.60 от делото/ е видно,че на датата на сключване на
договора,на ищцата е преведена от ответника сума в размер на 4 991.50 лева.
От заключението на съд.-счетоводната експертиза се установява,че ищцата П. В. И. е
заплатила на ответника „Ти Би Ай Банк“-ЕАД по договора сума в общ размер на 8 816.68
лева,от която главница в размер на 7936.43 лева,включваща размер на заема от 6000 лева и
1936.43 лева застрахователни премии,както и договорна лихва в размер 880.25 лева.
Годишния процент на разходите,върху сума в размер на 6000 лева плюс застраховка в
размер на 1936.43 лева,за погасяване на 36 месечни анюитетни вноски,съгласно
погасителния план,с договорна лихва от 34.12% е в размер на 76,28%.
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предмет на спора пред настоящата инстанция е действителността на договор за
потребителски кредит и наличието на основание за платените по него суми, поради което на
2
основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за неравноправността на клаузите му.
От представените по делото и към договора писмени доказателства съдът приема,че
ищцата,като кредитополучател, е била уведомена за условията на договора за потребителски
кредит.
На щг между страните е сключен договор за потребителски кредит № к,като в т. 7.1
от същия е посочен размерът на кредита- 6000.00 лв. Общият размер на кредита е
определен на 7936.43 лева, включваща и 1936.43 лева застрахователни премии.Според чл. 9
лихвеният процент по кредита е 34.12%, а според чл. 10 - годишния процент на разходите е
39.3%, като е посочено, че общата дължима сума от потребителя е 12783.24 лева.
Предмет на делото са искове по чл.26, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК за
прогласяване на нищожен на сключения между страните договор за кредит и по чл. 55, ал. 1,
пр. 1-во от ЗЗД, във вр. с чл. 23 от ЗПК ,за връщане на даденото без основание въз основа на
нищожния договор.
Ответникът - „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е банка по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКИ,
поради което може да извършва публично привличане на влогове или други възстановими
средства и да предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск.
Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора за паричен заем, е
действало извън рамките на своята професионална дейност. Следователно страните имат
качество, съответно на потребител и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК.
Сключеният между тях договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1
от ЗПК и следва да отговаря както на общите изисквания за действителност, така и на
специалните такива, предвидени в ЗПК.
На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за наличие на неравноправни
клаузи в него.
В чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 от ЗПК е уредено съдържанието на договора за
потребителски кредит. Чл. 22 от ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК задължителна част от съдържанието на договора е
посочването на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключването му, като се отразят взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения
в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1 от ЗПК е предвидено, че годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
Според § 1, т. 1 от ПЗР на ЗПК общи разходи по кредита са всички разходи,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
3
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
За да отговаря на императивното изискване на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за формулиране по
ясен и разбираем начин, клаузата, която предвижда размера на ГПР трябва да съдържа
конкретно посочване на видовете разходи по кредита, които са включени при изчислението
на ГПР.
В процения договор е отразено само процентното изражение на ГПР, без да са
посочени разходите, които са взети предвид при изчисляването му. Затова за потребителя не
е налице необходимата яснота относно начина на формиране на ГПР и по- конкретно – взета
ли е предвид при определянето му уговорената застрахователна премия.А от съд.-
счетоводната експертиза всъщност става ясно,че не е била взета предвид при посочване на
ГПР,като реално същият е в размер на 76,28%.
Отсъствието на яснота в договора за начина на формиране на годишния процент на
разходите представлява неизпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което по
силата на
чл. 22 от ЗПК има за последица недействителност на целия договор за потребителски
кредит.
След като не е включен размера на застрахователната премия в ГПР, по този начин се
получава общ ГПР, надвишаващ повече от пет пъти размерът на законната лихва за забава.
При това положение нарушена се явява разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като за
потребителя не съществува яснота какъв е точния размер на задължението му и каква е
общата стойност на кредита. Поетото от ищеца, в качеството му на потребител по договора
задължение за заплащане на допълнителни разходи е довело до съществено оскъпяване на
предоставения му кредит.Това задължение по естеството си представлява скрита лихва,
водеща до неоправдано от законова гледна точка обогатяване на заемодателя.Този разход е
следвало да бъде включен в ГПР, но същият не е бил взет предвид от кредитодателя при
изчисляването на посочения в договора за заем ГПР. Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК,
която е императивна по своя характер е в защита на обществения интерес и цели
потребителят да не бъде поставен в положение, при което договорът за кредит да се явява
свръх обременителен за него.В случая обаче, предвиденото в договора за заем допълнително
плащане на застрахователна премия, заобикаля изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК относно
максималния размер на ГПР.
Договорката за заплащане на застрахователна премия, при които е сключен договора
за заем е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
4
значително неравновесие между правата и задълженията на потребителя и кредитора,
поради което същата представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП.
С оглед неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и поради нарушаване на
изискванията на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, съдът намира, че целия договор за е
недействителен,на основание чл.22 от ЗПК.
С оглед изложеното, неоснователни са аргументите на ответника за спазване на
всички императивни изисквания на ЗПК и достатъчна яснота за потребителя за крайната
дължима сума по договора,искът за прогласяване нищожността на договора се явява
основателен, поради което следва да се уважи.
С оглед основателността на иска по чл.26,ал.1 от ЗЗД, съдът не дължи произнасяне по
евентуалните искове за провъзгласяване нищожността на клаузите на
договора,предвиждащи заплащане на застрахователна премия и възнаградителна лихва.
В предвид основателността на иска по чл.26,ал.1 от ЗЗД,основателен е и иска за
връщане на недължимо платена от ищцата сума на ответника,на основание договора за
кредит,по чл.55,ал.1,пр.1-во от ЗЗД.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
В разглеждания случай чистата сума по кредита е 6000.00 лв. Потребителят е
заплатил и кредиторът е усвоил общо 8816.68 лева,съобразно заключението на съд.-
счетоводната експертиза. Затова разликата от 2 816.68 лева е недължимо платена по
недействителен договор за потребителски кредит и на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД подлежи на връщане. За разликата до претендираната
сума от 6783.24 лева,искът следва да бъде отхвърлен,като неоснователен и недоказан.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата,А. Д. от САК, предоставил безплатна правна помощ на ищцата,
следва да се присъди адвокатско възнаграждение.
Съгласно решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-
438/22 минималните размери, предвидени в наредбата по чл. 38, ал. 2, изр. второ ЗАдв във
вр. с чл. 36, ал. 2 ЗАдв не са обвързващи за съда и то следва да бъде определено в
справедлив размер, съобразно фактическата и правна сложност на делото и извършената
работа. В настоящия случай, макар и да са предявени два
обективно съединени иска, се касае за защита на един интерес. Това е така, тъй като
въпросът за основателността на установителния иск е преюдициален за разрешаване на
спора по осъдителния иск. Защитаваният интерес на е на висока стойност, а производството
по делото не разкрива фактическа или правна сложност,като по делото е проведено само
едно открито заседание.
Затова настоящият състав намира, че в полза на адв. Д. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 840.00 лева с
5
ДДС.
По сметка на РС-Тетевен ответникът следва да заплати държавна такса в размер на
162.67 лева,както и съдебни разноски в размер на 200.00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН, ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ №к,сключен
на щг между П. В. И. от град Тетевен,Лов.обл. и „ТИ БИ АЙ БАНК“-ЕАД,с
ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София, п.к. 1421,р-н
Лозенец,бул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54,представлявано от щ,на основание чл.. 26, ал..
1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК и поради нарушение на чл.19,
ал.4 ЗПК, вр. чл.21, ал.1 ЗПК.
ОСЪЖДА,на основание чл.55,ал.1,пр.1-во от ЗЗД, „ТИ БИ АЙ БАНК“-ЕАД,с
ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София, п.к. 1421,р-н
Лозенец,бул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54,представлявано от щ да заплати на П. В.
И.,ЕГН:********** от град Тетевен,Лов.обл.,сумата от 2 816.68/две хиляди осемстотин и
шестнадесет лева и шейсет и осем ст./лева,представляваща недължимо платена сума по
ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ №к,сключен на щг.,като за разликата до
претендираната сума от 6783.24 лева,отхвърля иска,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, „ТИ
БИ АЙ БАНК“-ЕАД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,
п.к. 1421,р-н Лозенец,бул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54,представлявано от щ, да заплати
на Еднолично адвокатско дружество „А. Д.“,Булстат:щ,със седалище и адрес на управление
в град Сщ,представлявано от адвокат А. З. Д., адвокатско възнаграждение по делото, на
основание чл..38 от ЗА, в размер на 840.00/осемстотин и четиридесет/лева с ДДС.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК“-ЕАД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление в град София, п.к. 1421,р-н Лозенец,бул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-
54,представлявано от щ, да заплати по сметка на Районен съд-Тетевен държавна такса в
размер на 162.67/сто шейсет и два лева и шейсет и седем ст./лева,както и съдебни разноски
в размер на 200.00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Ловеч,в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
7