РЕШЕНИЕ
№ 277
гр. Бургас, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20222120103771 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на “Ново Финанс“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б. К. П. против К. Я.
А., ЕГН ********** от *** за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от
4554.74 лева възнаградителна лихва по договор за заем от 05.09.2019г. съгласно чл.2.2, б.“ж“
и б.“з“ и сумата от 474.77 лева възнаградителна лихва по договор за заем от 04.09.2019г.,
съгласно чл.2.2, б.“ж“ и б.“з“, считано от настъпване на забавата по всеки от двата договора
до прекратяване на договорите на 28.07.2021г.
Твърденията са, че ищецът е подписал с ответницата два договора за заем – от
05.09.2019г. за 9000 лева и от 04.09.2019г. за 1000 лева. Договорите за заем са прекратени от
кредитора поради неплащане на задълженията по тях от страна на длъжника. Заемодателят
се е снабдил за главниците със заповед за незабавно изпълнение. Ответницата не е
заплащала вноските по заема – главница и договорна лихва, забавата е повече от 30 дни и
съгласно договора от 05.09.2019г., кредиторът й е изпратил изявление, с което е обявил
предсрочната изискуемост на дълга и е прекратил този договор, считано от 28.07.2021г.,
когато поканата е получена. Към прекратяване на договора дължимата договорна лихва е в
размер на 4554.74 лева, върху остатъчна главница от 8293.01 лева. Ответницата не е
заплащала вноските по заема – главница и договорна лихва /платени са само 12 вноски/,
забавата е повече от 30 дни и съгласно договора от 04.09.2019г., кредиторът й е изпратил
изявление, с което е обявил предсрочната изискуемост на дълга и е прекратил този договор,
считано от 28.07.2021г., когато поканата е получена. Към прекратяване на договора
1
дължимата договорна лихва е в размер на 474.77 лева, върху остатъчна главница от 913
лева. Моли се исковете да се уважат и се осъди ответницата да заплати търсените
възнаградителни лихви. Исковете са по чл.79 ЗЗД.
Ответницата е представила отговор, с който оспорва исковете по размер. Заявява, че
наистина е сключила двата договора за заем с ищеца, обезпечени с ипотека в полза на
кредитора. Първоначално ответницата е заплащала вноските по договорите, а по-късно,
поради настъпили затруднения и епидемичната обстановка е прекратила плащанията.
Неиздълженият остатък от двата заема е предмет на заведено изпълнително дело, което е
приключило поради изпълнение на задължението и заплащане на дължимите разноски, като
е издадено постановление за прекратяване на изпълнително дело на основание чл.433, ал.2
ГПК. На 29.12.2021г., преди образуване на изпълнителното дело, А. е заплатила и сумата от
920 лева на кредитора, която сума не е отчетена като погасителна вноска от кредитора и от
ЧСИ. С оглед извършените плащания, ответницата не дължи търсените суми. Твърди се
освен това, че двата договора са недействителни, като сключени в нарушение на ЗПК, а
клаузите им са неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП. В договорите не са посочени ГПР
и общата сума, дължима от ответницата, които са задължителни реквизити според ЗПК.
Клаузите за ГПР и лихвата са неравноправни и водят до драстично неравновесие между
правата на страните. Моли се за отхвърляне на исковете.
Бургаският районен съд намира следното:
Установява се от доказателствата по делото, а и не е спорно между страните, че
ищецът като заемодател и ответницата като заемател са подписали два договора за заем –
договор № 534-БС-04.09.2019 от 04.09.2019г. и договор № 535-БС-05.09.2019 от 05.09.2019г.
Първият договор е за сумата от 1000 лева, а вторият – за сумата от 9000 лева. Според
условията на договора от 04.09.2019г., заемът е ипотечен и потребителски, за срок от 60
месеца, първата вноска трябва да се плати на 05.10.2019г., а последната – на 05.10.2024г.
ГЛП е в размер на 36%, като лихвата се разпределя и дължи ежемесечно до 5-то число на
месеца /чл.2.2.ж от договора/. Според чл.2.2.з, дължимата лихва за първите 6 месеца от
сключване на договора, се дължи в нейната цялост в края на срока, уговорен между страните
за изтичане на договора – 05.09.2024г. При предсрочно прекратяване на договора, лихвата за
първите 6 месеца от сключването му се дължи към датата на прекратяване на договора.
Уговорено е ГПР да е в размер на 36%, като той включва договорената лихва. Според
условията на договора от 05.09.2019г., заемът е ипотечен и потребителски, за срок от 60
месеца, първата вноска трябва да се плати на 05.10.2019г., а последната – на 05.09.2024г.
ГЛП е в размер на 36%, като лихвата се разпределя и дължи ежемесечно до 5-то число на
месеца /чл.2.2.ж от договора/. Според чл.2.2.з, дължимата лихва за първите 6 месеца от
сключване на договора, се дължи в нейната цялост в края на срока, уговорен между страните
за изтичане на договора – 05.09.2024г. При предсрочно прекратяване на договора, лихвата за
първите 6 месеца от сключването му се дължи към датата на прекратяване на договора.
Уговорено е ГПР да е в размер на 36%, като той включва договорената лихва. И двата
договора са надлежно подписани и от двете страни, като със сключването си са породили
2
облигационни правоотношения между ищеца и ответницата.
Видно от представените платежно нареждане и разписка, кредиторът е предал на
длъжницата заемните суми, като така е изпълнил задълженията си по договорите. От своя
страна, ответницата трябва да заплаща ежемесечно вноските по двата договора, сбор от
главница и възнаградителна лихва.
И двата заемни договора са обезпечени с ипотека върху недвижим имот. Според чл.4,
ал.1, т.2 ЗПК, разпоредбите на закона не се прилагат за договори за кредит или договори за
посредничество за предоставяне на кредит, които са обезпечени с ипотека или друго
сравнимо обезпечение върху недвижим имот. Следователно, Законът за потребителския
кредит не се прилага за двата процесни договора и не регулира възникналите въз основа на
тях правоотношения. В този случай се прилага Законът за кредитите за недвижими имоти на
потребители. Този закон впрочем, е подобен на ЗПК по отношение уреждането на
правилата, касаещи съдържанието на договора за кредит, недействителността на клаузите и
размера на ГПР. Според чл.23, ал.1 ЗКНИП договорът за кредит се сключва в писмена
форма. Съдържанието на договора е уредено в чл.24, ал.1 ЗКНИП. Според чл.38 ЗКНИП
когато не са спазени изискванията на чл.23, ал.1, чл.24, ал.1, т.5-9 и 11 и чл.25, ал.3,
договорът за кредит е нищожен. Съгласно чл.39 ЗКНИП когато договорът за кредит е обявен
за нищожен от съда, потребителят дължи връщане на сума, равняваща се на общия размер
на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В случая БРС намира, че възраженията на ответницата за недействителност на двата
договора са неоснователни. Договорите имат изискуемото съдържание по чл.24, ал.1
ЗКНИП, в тях е изрично посочен размерът на ГЛП, който е фиксиран, посочен е и ГПР,
който съдържа само възнаградителната лихва. В погасителния план към всеки от договорите
е записана и общата сума, дължима по кредита. Ясни са и сумите, отпуснати като заем,
както и сроковете за връщането им. Следователно, законът е спазен и съдът не намира
основания за прогласяване на договорите за заем за недействителни. Договорите са валидни
и са породили правните си последици.
Не се доказват и възраженията, че договорите съдържат неравноправни клаузи по
смисъла на чл.143 ЗЗП. Клаузите, уреждащи ГПР и възнаградителната лихва, са ясни и
разбираеми, като посочват, че размерите на ГПР и ГПЛ се равняват на 36%. Така е спазено
ограничението на чл.29, ал.9 от закона относно размера на ГПР. Ето защо тези разпоредби
на договорите не водят до драстично неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя.
Клаузите в договорите не са неравноправни, поради което е без значение дали са
индивидуално уговорени или не.
Според чл.2.7 и от двата договора, при забава в погасяването на дължима вноска с
повече от 30 дни, след изтичане на сроковете, определени в чл.2.2.ж, цялото вземане става
предсрочно изискуемо и заемодателят освен правата по чл.2.6 има право да прекрати
договора, като иска предсрочно погасяване на остатъка от заемната сума. В случая
3
кредиторът е изпратил до ответницата две отделни уведомителни писма, с които я е
уведомил, че поради забава в плащанията по договорите, прекратява едностранно
действието им и прави изискуема предсрочно цялата остатъчна заемна сума, заедно с всички
лихви, такси и неустойки. Видно от приложените по делото разписки, длъжницата А. е
получила уведомителните писма на 28.07.2021г.
Според изготвената съдебно-икономическа експертиза, за договорна лихва по
договора за заем от 04.09.2019г. са били платени 169.42 лева, а по договора за заем от
05.09.2019г. са били платени 1276.07 лева. По първия договор са платени вноските с дати на
падеж от 05.04.2020г. до 05.09.2020г., а по втория договор са платени вноските с дати на
падеж от 05.04.2020г. до 05.08.2020г. Следователно, неплащането на другите вноски с
настъпил падеж е основание кредиторът да обяви предсрочната изискуемост на двата
кредита с изпращане на уведомителните писма, връчени на длъжницата на 28.07.2021г.
Предсрочната изискуемост е правилно обявена, в съответствие с договорите и поради това
тя е настъпила на 28.07.2021г. и от тази дата всички суми, включително лихвите, се дължат
и следва да се заплатят от ответницата.
Както е уговорено по договорите, при предсрочното им прекратяване, т.е. при
обявяване на предсрочната изискуемост, лихвата за първите 6 месеца от сключване на
договора се дължи към датата на прекратяване на договора. В тази връзка експертизата е
дала заключение, че по договора от 04.09.2019г. при обявена предсрочна изискуемост
лихвите по чл.2.2.ж, изчислени върху оставащата неизплатена главница от 913 лева, за
периода от 05.09.2020г. до 28.07.2021г. /обявяване на предсрочна изискуемост/ възлизат на
474.77 лева, а лихвите по чл.2.2з, за първите 6 вноски от погасителния план, които се дължат
при обявяване на предсрочната изискуемост, възлизат на 177.13 лева. Следователно, общо
дължимите лихви са 651.90 лева.
По договора от 05.09.2019г. при обявена предсрочна изискуемост лихвите по
чл.2.2.ж, изчислени върху оставащата неизплатена главница от 8293.01 лева, за периода от
05.08.2020г. до 28.07.2021г. /обявяване на предсрочна изискуемост/ възлизат на 2960.60
лева, а лихвите по чл.2.2з, за първите 6 вноски от погасителния план, които се дължат при
обявяване на предсрочната изискуемост, възлизат на 1594.14 лева. Следователно, общо
дължимите лихви са 4554.74 лева.
В исковата молба се претендират лихви както следва: 474.77 лева по договора от
04.09.2019г. и 4554.74 лева по договора от 05.09.2019г. С други думи, ищецът счита, че му
се дължат лихви в тези размери, като съдът, с оглед диспозитивното начало в процеса, не
зачита изчисленията на вещото лице в частта, според която едната лихва е в по-голям
размер.
Според експертизата, след датата на обявяване на предсрочната изискуемост, по
кредита са платени 920 лева, като плащането е станало на 29.12.2021г. Ищецът е подал
информация, че част от тази сума, в размер на 15.03 лева е отнесена за погасяване на
главницата по договор № 535, а останалата част е отнесена към сметка 4440 /вземания по
съдебни спорове/ за покриване на неустойки.
4
В тази връзка БРС отчита, че кредиторът по реда на заповедното производство се е
снабдил със заповед за незабавно изпълнение против длъжницата само за главниците по
двата договора, като му е било отказано издаването на заповед за незабавно изпълнение за
договорните и наказателните лихви, както и за неустойките /този отказ е наложил
образуването на настоящото дело с предявяване на осъдителен иск за лихвите/.
Образувано е било изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист по
заповедта за незабавно изпълнение по отношение на сумите за главниците, което е било
прекратено на 01.07.2022г., тъй като сумите са били събрани /виж постановление за
прекратяване на стр.100/. Видно от данните, представени от ЧСИ, по изпълнителното дело
са били извършвани плащания за главниците в периода след 26.04.2022г. Следователно
главниците по двата договора са вече платени. Ето защо съдът намира за неправилно като
краен резултат отнасянето от страна на кредитора на сумата от 15.03 лева за погасяването на
главниците. Главниците са били погасени в хода на изпълнителното дело, поради което
следва да се приеме, че сумата погасява не главниците, а договорните лихви. Останалата
сума също неправилно е отнесена от кредитора за погасяване на неустойки, понеже в
разписката за заплащане на 920 лева като основание за плащането е записано, че е вноска
по кредит. Доколкото вноската включва главница и договорна лихва, следва да се счете, че
сумата от 920 лева погасява частично договорните лихви, предмет на настоящото дело
/главниците се считат за погасени в резултат на проведеното изпълнително дело/.
Както стана ясно, дължат се принципно договорни лихви от 474.77 лева по договора
от 04.09.2019г. и 4554.74 лева по договора от 05.09.2019г. С плащането на сумата от 920
лева се погасява цялата лихва от 474.77 лева по единия договор и частично до размера от
445.23 лева лихвата по другия договор. По този начин остават дължими 4109.51 лева за
договорна лихва по договора от 05.09.2019г.
По изложените съображения следва решение, с което ответницата се осъди да
заплати на ищеца сумата от 4109.51 лева договорна лихва по договора от 05.09.2019г., като
се отхвърли иска за горницата до 4554.74 лева, както и се отхвърли изцяло искът за сумата
от 474.77 лева договорна лихва по договора от 04.09.2019г.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата трябва да бъде осъдена да заплати на
ищеца разноски от 990.46 лева за държавна такса, депозит за експертиза и адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът трябва да бъде осъден да заплати на
ответницата разноски от 157.31 лева за депозит за експертиза и адвокатско възнаграждение
съразмерно на уважената част от иска.
По изложените съображения, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Я. А., ЕГН ********** от *** да заплати на “Ново Финанс“ ООД,
5
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б. К. П. сумата от
4109.51 лева /четири хиляди сто и девет лева и петдесет и една стотинки/ възнаградителна
лихва по договор за заем № ***г. от 05.09.2019г. съгласно чл.2.2, б.“ж“ и б.“з“,
представляваща сбор от неплатените вноски до прекратяване на договора /настъпване на
предсрочна изискуемост/ на 28.07.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 4109.51
лева до 4554.74 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска на “Ново Финанс“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Б. К. П. за осъждане на К. Я. А., ЕГН ********** от ***
да му заплати сумата от 474.77 лева /четиристотин седемдесет и четири лева и седемдесет и
седем стотинки/ възнаградителна лихва по договор за заем № 534-БС-04.09.2019г. от
04.09.2019г., съгласно чл.2.2, б.“ж“ и б.“з“, представляваща сбор от неплатените вноски до
прекратяване на договора /настъпване на предсрочна изискуемост/ на 28.07.2021г.
ОСЪЖДА К. Я. А., ЕГН ********** от *** да заплати на “Ново Финанс“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б. К. П. сумата от
990.46 лева /деветстотин и деветдесет лева и четиридесет и шест стотинки/ разноски по
делото.
ОСЪЖДА “Ново Финанс“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Б. К. П. да заплати на К. Я. А., ЕГН ********** от *** сумата от 157.31
лева /сто петдесет и седем лева и тридесет и една стотинки/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Вярно с оригинала.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
6