№ 55
гр. К., 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря Албена Вл. Арсова
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно
наказателно дело № 20211850200370 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на „М.М.“ ООД, ЕИК ****, седалище гр. С., Г.И., ул.
„****“ № 1, представляван от И.К.В. против Наказателно постановление № 607562-F609752
от 20.10.2021 г., издадено от Началник на сектор отдел „Оперативни дейности“ С., ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона
за данък върху добавената стойност му е наложено административно наказание –
„имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 59А, ал. 3, т. 3
от Наредба № 18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с
чл. 118, ал. 10 от ЗДДС.
Жалбоподателят иска отмяна на издаденото НП, като твърди, че не е задължено лице,
което следва да подава информация по електронен път с електронен подпис. Твърди като
процесуално нарушение липсата на обсъждане на подаденото възражение. Твърди наличие
на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН, както и санкц;ионирането му повторно за едно и
също нарушение.
Жалбоподателят, редовно уведомен се представлява при проведените съдебни
заседания от упълномощен представител – адвокат Г. П., който поддържа направените
възражения с жалбата.
Въззиваемата страна – Началник на отдел „Оперативни дейности“ С., ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, не изпраща представител в проведените заседания. От страна на
1
упълномощен представител е представено писмено становище, с което се иска
потвърждаване на издаденото НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, като
съдът приема, че е подадена в законоустановения 14-дневен срок, по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
след като обжалваното НП е връчено на 18.11.2021 г., а жалбата е заведена в регистратура на
въззиваемата страна на 22.11.2021 г., тоест в цитирания срок.
По същество жалбата е основателна.
Обжалваното НП е издадено на основание АУАН № F609752 от 21.04.2021 г.,
съставен срещу жалбоподателя за това, че:
При извършена проверка на 14.04.2021 година, в търговски обект по смисъла на пар.
1 т. 41 от ПР на ЗДДС – бензиностанция-газстанция-метанстанция, находящ се в гр. К., ул.
"С." № 24, стопанисван от "М.М." ООД, ЕИК ****, е установено, че като данъчно задължено
лице – доставчик/получател по доставки на течни горива не е подал в НАП данни за
доставка и движение на доставените количества горива, както и за промяна на датата на
данъчното събитие или на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с
квалифициран електронен подпис.
В АУАН е отбелязано извършване на справка за регистрираните съобщения за
доставка на гориво за периода 27.02-10.03.2021 г. чрез въведената от жалбоподателя
фискално устройство – Електронна система с фискална памет, „Дианел плюс“, комбинирана
с одобрена нивомерна система, като всичко е регистрирано в НАП.
В АУАН е описано и конкретното нарушение, а именно, че на 06.03.2021 г. има
вливане на пропан бутан, което по съответния нивомер е с обем 2276.00 литра, докато
данните от документа за доставката са подадени в НАП на 08.03.2021 г.
Отбелязано е също така, че на че на 19.03.2021 г. има вливане на пропан бутан, което
по съответния нивомер е с обем 2273.56 литра, докато данните от документа за доставката са
подадени в НАП на 22.03.2021 г.
В АУАН е направени извод, че с това жалбоподателя не е изпълнил задължението си
да подава в НАП данни за доставка и движение на доставени/получени количества течни
горива, както и за промяната в тях по електронен път с квалифициран електронен подпис.
Извършеното е квалифицирано като нарушение на 59а, ал. 3, т. 3 от Наредба №
18/13.12.2006 г., вр. чл. 118, ал. 10 от ЗДДС.
Като доказателства в АУАН е посочен протокол за проверка от 14.04.2021 г.
/приложен/.
По идентичен начин е описано нарушението и в обжалваното НП, като са посочени
като доказателства: протокол за проверка от 14.04.2021 г. и акт за доставка от 06.03.2021 г. и
такъв от 18.03.2021 г.
2
В НП е посочено, че: възражението е неоснователно, че санкцията е определена като
са взети предвид тежестта на нарушението, както и смекчаващи и отегчаващи обстоятелства
и е констатирано, че няма предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
От разпита на свидетеля Л. Б. – актосъставител се установи, че проверката в обекта
на жалбоподателя е била извършена на 14.04.2021 г., като преди самата проверка са били
известни данни за извършени отклонения в дата на подаване на информация и погрешно
въведени мерки за количество, след като цитираната в конкретния АУАН и НП доставка на
18.03.2021 г. е отчетена по нивомер на 19.03.2021 г., докато информация е подадена чрез
ЕСФП на 22.03.2021 г., докато за другата, коментирана в АУАН и НП доставка от
06.03.2021 г. също е налице по-късно въвеждане на данните – на 08.03.2021 г., а тъка също
по тази доставка е допусната и грешка, изразяваща се в посочване на доставеното
количество в литри, а не в килограми. Тоест и в двата случая е налице забавяне в
подаването на информация чрез ЕСФП. За забавеното въвеждане на данни за доставката на
06.03.2021 г., както и грешното обозначаване на количеството е съставен и друг АУАН с
дата 26.04.2021 г., издадено е отделно НП, което също е обжалвано /данните са известни на
съда служебно, след като и това дело е на същия състав, а и са приложени и двата АУАН и
НП по настоящото/. Принципно остава неизвестна причината, поради която в обжалваното
НП и АУАН са посочени две отделни нарушения, едното за вливане на пропан бутан на
06.03 и второто за също такова вливане на 19.03. Налице е АУАН и НП в което е описано
нарушение по вливането на 06.03., в това число и грешното посочване на литри вместо
килограми на доставеното гориво на тази дата, докато настоящото обжалваното в
настоящото производство НП излага факти за нарушение и на двете дати, като принципно
остава неизвестно за кое от двете отделни нарушения е санкциониран жалбоподателя, след
като принципно са обозначени две отделни нарушения, на две дати и следва да има две
отделни санкции.
По отношение на доставката от 19.03.2021 г. е налице и несъответствие с датата на
доставката, която според АДД е на 18.03.2021 г, но реалната доставка е на следващия ден и
това е прието от въззиваемата страна, след като е идентифицирано вливането на 19.03.
При тези факти, установени без никакви противоречия съдът намира, че обжалваното
НП следва да бъде отменено.
Разпоредбата на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС предвижда, че: „Данъчно задължено лице -
доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната
агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените
количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на
данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен
път с квалифициран електронен подпис.“
В същото време обаче е основателно възражението на жалбоподателя, че не е
задължено лице, което е длъжно да подава данните по чл. 1198, ал. 10, след като алинея
единадесета на същия член предвижда, че: „Данни по ал. 10 не се подават от ……..т. 5.
3
получателя за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с
фискална памет“. В случая, макар и със закъснение, жалбоподателя е подал данните именно
чрез ЕСФП.
Именно такъв вид фискално устройство е ползвано от жалбоподателя и съгласно
посочената разпоредба същият е освободен от задължение за подаване на информация по
реда на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС при подаване на данните чрез това ФУ.
Не може да се говори и за нарушение на чл. 59а, ал. 3, т. 3 от Наредба № Н-18 от 13
декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена на основание чл. 118,
ал. 2, 3, 3а, 4, 18 и 20 от ЗДДС.
На първо място следва да се отбележи, че чл. 59а, ал. 3, т. 1 предвижда, че получателя
на доставка за течно гориво подава електронен документ за получаване – ЕДП, освен в
случаите, когато ползва ЕСФП, което също изключва жалбоподателя от кръга лица,
задължени да подават ЕДП при доставка на течно гориво.
Цитираната от въззиваемата страна точка трета от ал. 3 на чл. 59а от същата наредба
предвижда задължение за получателя на доставка на течно гориво за подаване на електронен
документ за доставка при престой на горивото повече от 24 часа.
Няма такова нарушение, извършено от жалбоподателя след като престой на горивото
е ситуация, в която горивото не е разтоварено и тогава задължението за подаване на
информация е за собственика на горивото, а в случая няма престой на горивото без
разтоварване. Горивото е доставено на 06.03 и на 19.03.2021 г. и е разтоварено в резервоара
за пропан бутан на жалбоподателя, оборудван със съответния нивомер, подаващ в
непрекъснат режим данни към НАП.
Основание за този извод на съда е становището на НАП – Разяснение № 3-369 от
15.02.2018 г. Относно: прилагане на разпоредбите на чл. 118, ал. 10 от Закона за данъка
върху добавената стойност (ЗДДС) във връзка с подаване на данни за доставка на течни
горива в обект с електронна система с фискална памет (ЕСФП), където изрично е
посочено, че подаването на електронен документ за доставка – ЕДД, за престой повече от 24
часа се извършва при извършена доставка, но неразтоварено гориво и това е задължение за
собственика на горивото.
В конкретния случай няма данни и факти за престой на горивото над 24 часа, в
какъвто случай е необходимо подаване на ЕДД, още повече и предвид непосочване на
качеството му на собственик на горивото, като в АУАН и НП липсват каквито е да е факти
за престой над 24 часа.
Предвид изложеното съдът намира, че няма надлежно описано нарушение в АУАН,
за което жалбоподателя е санкциониран с обжалваното НП, както и липсва посочване на
факти за друго еднакво или по-леко нарушение за евентуално преквалифициране, поради
което поради което НП № 605974-F610207 от 13.10.2021 следва да бъде отменено. Само
4
може да се предполага извършване на нарушение - късно изпращане на информация чрез
ЕСФП, извън датата на данъчното събитие /чл. 59б, ал. 1 от Наредбата вр. чл. 25 от ЗДДС/,
което обаче не е коментирано като факти в АУАН, а жалбоподателя е санкциониран за
неподаване на данни съгласно изискванията на цитираната разпоредба от наредбата във
връзка с чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, който изисква подаване на информация по електронен път,
подписана с КЕП.
Доколкото остава неизвестен източника на задължение за жалбоподателя да подава
информация и чрез ЕСФП, евентуалното нарушение е явно малозначително, след като има
забавяне и погрешно въвеждане на единиците за доставено количество пропан бутан на
06.03.2021 г., но по същество данните са подадени в крайна сметка коректно, а наличието на
конкретното фискално устройство – ЕСФП, ведно с нивомерна система дава основание за
извод, че се касае за незначителни грешки, липса на какъвто и да умисъл за укриване на
данни, което е невъзможно при този вид отчитане на доставките и е налице поведение на
жалбоподателя, насочено към изпълнение на всички свои задължения, като не би следвало
за чисто технически или операторски пропуски да се налагат санкции при реално налични
коректно отчетени данни за доставките на течно гориво в обекта на жалбоподателя.
Принципно е основателно и възражението на жалбоподателя за двукратно
санкциониране, след като в настоящото НП не става ясно кое забавяне по дата е наложена
санкцията, при положение, че са посочени две такива.
Предвид изхода от делото е основателно искането на жалбоподателя за присъждане
на разноски, поради което следва въззиваемата страна да бъде осъдена да му заплати сумата
от 360 лева за направени разноски – заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и съобразно горните изводи, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 607562-F609752 от 20.10.2021 г.,
издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ С., ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на Национална агенция за приходите, с което на „М.М.” ООД, ЕИК ****, е
наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 500
/петстотин/ лева за нарушение на чл. 59А, ал. 3, т. 3 от Наредба № 18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл. 118, ал. 10 от
ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „М.М.” ООД, ЕИК
**** сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева за направени разноски – заплатено
адвокатско възнаграждение.
5
Решението може да се обжалва пред Административен съд С.-област в
14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването му.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и въззиваемата страна
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6