О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ , гр. София, 06.06.2019
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 28 – и състав, в закрито заседание на шести
юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
Разгледа докладваното от съдия Елица
Йорданова гр. д. № 5347 по описа за
2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното
производство е образувано по искова молба, рег. № 52688/ 17.04.2019 г., с която Д. Б.М., роден на ***
г., гражданин на Ирландия, с личен паспорт № ******, издаден на ******г. от паспортна служба Корк, с адрес С.Л.Ф., Ко – Кери, Ирландия, със съдебен адрес ***, „Делови център
Пловдив“ ет. 6 офис 606, чрез процесуалните си представители, е предявил против
Народното събрание на Р България с адрес гр. София, площад „Народно събрание“ №
2, при условията на евентуалност – против Република България, представлявана от
министъра на финансите, искове за обезщетение поради нарушение на правото на
ЕС, както следва:
-
В размер на 400 000 лв., съставляващи обезщетение за имуществените
вреди, съразмерими със стойността на вземането на
ищеца към „К.Б.“ ЕООД и които би получил от продажбата на имуществото на
дружеството при удовлетворяване на кредиторите му, ако вземанията на ищеца са
били приети и ако имуществото е било продадено на действителната му пазарна
стойност;
-
В размер на 121 777. 77 лв., представляващи законна лихва върху
главницата, изчислена от 15.04.2016 г. до датата на подаване на исковата молба
в съда;
-
В размер на 50 000 лв., съставляващи обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на нарушенията;
-
В размер на 15 222. 23 лв., представляваща законова лихва върху
главницата, считано от 15.04.2016 г. до датата на подаване на исковата молба в
съда.
Претендирани са съдебно – деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
Съобразно изложените в исковата и допълнителната уточнителна
молба твърдения, ищецът е регистрирал през 2005 г. „К.б.“ ЕООД, което е
придобило правото на собственост върху два терена в района на община Каварна, с
цел реализиране на строителство. Средствата за закупуване на имотите, както и
тези за строителство и последващи ремонти са били
осигурявани от Д.М. по сключени между него като физическо лице и
представляваното от него дружество договори за заем, които са били отразени в
търговските книги на дружеството и са били декларирани пред БНБ по реда на
Наредба № 27 на БНБ. На 13.03.2006 г. ищецът продал дяловете си в дружеството
на трето лице. През 2010 г. пред СГС било инициирано производство по обявяване
в несъстоятелност на „К.б.“ ЕООД, като с решение от 14.04.2011 г. по гр. д. №
3198/ 2010 г. на СГС дружеството било обявено в неплатежоспособност, обявена
била несъстоятелността му и била прекратена дейността му, като бил назначен
временен синдик. На 19.07.2011 г. ищецът подал пред синдика искане, с което
предявил вземанията си към „К.б.“ ЕООД на стойност 6 102 189. 60 лв.,
сформирана от следните суми: 3 120 000 евро по договор за заем от
15.07.2005 г., 2 202 597 лева по договор за заем от 20.10.2007 г. и
63 454 лева по договор за предоставяне на услуги за управление на проект
от 30.08.2008 г. Синдикът отказал да включи предявените вземания на ищеца в
списъка на приетите вземания, поради което на 05.12.2011 г. той сезирал съда по
несъстоятелността с искане вземанията му към дружеството да бъдат приети и да
бъде конституиран като кредитор в производството по несъстоятелността. С влязло
в сила на 06.04.2012 г. определение по гр. д. № 3198/ 2010 г. СГС оставил
възраженията му без уважение. На 27.04.2012 г. ищецът предявил пред СГС иск по
чл. 694 от ТЗ, за признаване на вземанията му срещу „К.б.“ ЕООД. През времетраенето на съдебното производство
това по несъстоятелността продължавало без участието на ищеца като кредитор. С
постановление от 22.11.2012 г. на съда по несъстоятелността недвижимите имоти,
закупени от дружеството със средства на ищеца са били възложени на трето лице „Д.Е.Е.П.“ ЕООД срещу заплащането на нищожна цена от 27 000
лв. Ищецът бил лишен от възможността да обжалва възлагането. От своя страна
дружеството – купувач прехвърлил на 10.04.2013 г. собствеността върху имотите
на „Х.Т.Г.“ ЕООД срещу заплащане на продажна цена от 100 000 лв. С решение
от 15.04.2014 г. съдът по несъстоятелността приел, че „К.б.“ ЕООД няма
неразпределено имущество, в производството по несъстоятелност не са приети
вземания на кредитори, които да са останали неудовлетворени, масата на
несъстоятелността е изчерпана, поради което постановил заличаване на
дружеството. Ищецът бил лишен от възможността да обжалва решението, тъй като не
бил конституиран като кредитор в производството по несъстоятелността. С
определение № 7536/ 01.07.2014 г. по т. д. № 2746/ 2012 г. СГС прекратил производството по иска по чл.
694 от ТЗ, тъй като ответникът „К.б.“ ЕООД бил заличен. Против прекратителното определение ищецът подал частна жалба, като
с определение № 1944/ 29.07.2014 г. САС
потвърдил определението на СГС. По образуваното по жалба на ищеца т. д. № 3642/
2014 г. ВКС не допуснал касационно обжалване с определение от 19.02.2015 г. Според ищеца той имал легитимно очакване да получи дял от масата на
несъстоятелността. Поведението на ответника Народно събрание, изразяващо се в
действия, респективно бездействия по регламентирането с национален закон на
достатъчно процедурни гаранции в производството по несъстоятелност, при което
предприятието на търговското дружество да не се позволи да бъде „изпразвано“ от съдържание чрез разпродажба на имуществото
му; както и с липса на осигуряване на достатъчно процедурни гаранции за
осигуряване на заинтересованите инвеститори в търговски дружества в съдебни
производства по несъстоятелност, дори в хипотези, когато те са изпълнили всички
изисквания на националния закон и са предоставили парични средства в заем на
дружеството, за което се иска обявяване на несъстоятелност. Тъй като тези
действия съставляват нарушения на принципите и нормите на Общностното
право, държавата – членка е призвана да отговаря за причинените вреди. В
допълнителната молба е уточнени, че предявеният при условията на евентуалност
иск срещу ответника Държавата, представлявана от министъра на финансите, почива
на същите фактически твърдения, които са изложени по главния иск.
При така изложените и уточнени фактически твърдения настоящият състав
намира, че предявеният при условията на евентуалност иск срещу Държавата,
представлявана от министъра на финансите, е процесуално недопустим.
Независимо, че главният иск е предявен срещу Народното събрание на Р
България, фактически отговорността за нарушение на принципите и нормите на Общностното право е на държавата – членка, която, в
зависимост от естеството и характера на нарушението, отговаря чрез конкретен
държавен орган, който е ответник по предявените искове съгласно националния
закон. С оглед изложените конкретни твърдения за вида и характера на
нарушенията на правото на ЕС се определя и ответника. В случая се твърди липса
на национален регламент, чието приемане е от правомощията на Народното събрание
на Република България, с който да се създават процедурни гаранции срещу
злоупотреби в производството по несъстоятелност, поради което искът е насочен
допустимо срещу Държавата в лицето на Народното събрание. Извън тази хипотеза
този ответник не би бил призван да отговаря поради липса на правосубектност.
Следователно, макар и не съвсем точно да е формулирано, главният иск е предявен
срещу Държавата в лицето на Народното събрание.
Предявеният при условията на евентуалност иск срещу Държавата,
представлявана от министъра на финансите, се явява недопустим, тъй като е
заявен срещу същия ответник и на същото основание. Елемент от претенциите за
обезщетение за вреди е да се посочи делинквента, а
това е Държавата, но чрез конкретни нейни органи, за разлика от други искове по
повод гражданскоправни отношения, в който Държавата се
представлява от министъра на финансите и което процесуално представителство е
законово регламентирано.
Предвид изложените съображения, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
О П Р Е Д Е Л И
:
ПРЕКРАТЯВА производството иск по предявения при условията на евентуалност
от Д. Б.М., роден на *** г., гражданин на Ирландия, с личен паспорт № ******,
издаден на ******г. от паспортна служба Корк, с адрес С.Л.Ф., Ко – Кери, Ирландия, със съдебен адрес ***, „Делови център
Пловдив“ ет. 6 офис 606, против Държавата, представлявана от министъра на
финансите иск за осъждането и да му заплати обезщетение поради нарушение на
правото на ЕС поради липса на национален регламент, с който да се създават
процедурни гаранции срещу злоупотреби в производството по несъстоятелност,
както следва:
- В размер на 400 000 лв.,
съставляващи обезщетение за имуществените вреди, съразмерими
със стойността на вземането на ищеца към „К.Б.“ ЕООД и които би получил от
продажбата на имуществото на дружеството при удовлетворяване на кредиторите му,
ако вземанията на ищеца са били приети и ако имуществото е било продадено на
действителната му пазарна стойност;
- В размер на 121 777. 77
лв., представляващи законна лихва върху главницата, изчислена от 15.04.2016 г.
до датата на подаване на исковата молба в съда;
- В размер на 50 000 лв.,
съставляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на нарушенията;
- В размер на 15 222. 23 лв.,
представляваща законова лихва върху главницата, считано от 15.04.2016 г. до
датата на подаване на исковата молба в съда, предмет на гр. д. № 5347/ 2019 г.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок с частна жалба от
връчването му на ищеца пред Апелативен съд гр. София.
УКАЗВА на ищеца Д. Б.М., чрез процесуалните му представители, да представи
доказателства за представителната им власт в едноседмичен срок от съобщението.
СЪДИЯ: