Решение по дело №405/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от „ЕНЕРГОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, подадена чрез адв. Л. М., срещу Решение № 1725 от 01.12.2023 г. по АНД № 1994/2023 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 22 от 06.04.2023 г., издадено от Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и е осъден настоящият касатор да заплати на КЕВР сумата от 100 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт. С обжалваното пред РС – Варна НП на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв.

С жалбата се настоява, че решението на въззивния съд е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Твърди се, че решението на РС – Варна е постановено при липса на мотиви, в нарушение на чл. 339, ал. 2 НПК, която разпоредба изисква въззивната инстанция да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата. Поддържа се, че по делото липсват каквито и да е било конкретни, относими към оплакванията в жалбата правни изводи. Сочи се, че липсват мотиви и защо РС – Варна приема за доказана датата на извършване на нарушението - 05.11.2021 г., предвид факта, че от приложените по делото доказателства се установява, че 14-дневният срок не е изтекъл към тази дата, а и липсват доказателства за наличието на одобрени проекти. Според касатора в нарушение на чл. 107, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 НПК, въззивният съд не е обсъдил и анализирал всички доказателства по делото, което е следствие и от неизпълнението на задължението на съда да обсъди доводите на страните. На следващо място се настоява, че районният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон, без да съобрази и да отчете обстоятелството, че КЕВР въобще не е изследвала дали искането е депозирано след съгласуване на работните проекти, а същевременно задължението за изпращане на покана по чл. 59, ал. 5 от Наредба № 6 възниква след искане на страната, но при условие, че това искане е подадено след съгласуването на работните проекти. Искането е да се отмени обжалваният съдебен акт и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, а в условията на евентуалност – да се отмени НП. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции. В хода по същество на делото, адв. М. поддържа изложените в касационната жалба доводи и направени искания, като обръща внимание на следното: Една и съща централа няма как да бъде присъединена нито едновременно, нито по избор по някоя от процедурите, регламентирани в Наредба № 6, а за всяка централа си има точно определен ред и не може да бъде приложен друг; КЕВР е санкционирала дружеството-касатор, за това, че не е използвал реда, който е предвиден като привилегирован, а в същото време, тъй като присъединяването е започнало по различен ред, дружеството е санкционирано, че не е спазило условията по този ред, който КЕВР счита за неприложим; След като е неприложим определен ред, няма как да се санкционира за това, че не е спазен срокът по него.

Ответникът – КЕВР, чрез процесуалния си представител – юриск. К. К., отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение на РС – Варна като правилно и законосъобразно, претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. С писмени бележки ответникът по касационната жалба сочи подробни доводи за законосъобразност на НП.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата. Пледира за оставяне в сила на обжалваното решение на ВРС като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Административният съд, съобразявайки посочените в жалбата касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред районния съд е образувано по жалба от „ЕНЕРГОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД срещу НП № НП-22 от 06.04.2023 г., издадено от Председателя на КЕВР, с което на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева за нарушение на чл. 59, ал. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба № 6).

Нарушението, според НП, се състои в следното: „ЕНЕРГОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД не е изпратило, в 14-дневния срок от подаване на искането на „КАН“ ЕООД на 21.10.2021 г., т.е. до 04.11.2021 г., покана за сключване на договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа на фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ), предвидена за изграждане в [УПИ], [населено място], общ. Ситово, обл. Силистра. Наказващият орган констатирал, че на 05.11.2021 г. дружеството е нарушило чл. 59, ал. 5 от Наредба № 6, като поканата за сключване на този договор е изпратена до заявителя по електронна поща на 14.11.2021 г. НП е издадено въз основа на Акт за установяване на административното нарушение (АУАН) № Е-КРС-22 от 24.01.2023 г.

За да потвърди процесното НП, въззивният съд приема, че описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните доказателства и доказателствени средства. Съдът посочва, че кредитира писмените доказателства (без да посочва кои са тези писмени доказателства), както и показанията на свидетеля К., като приема, че доказателствата са непротиворечиви. Направен е извод, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на административнонаказателното производство и не е ограничено правото на защита. Прието е, че правилно е приложен материалният закон – след възпроизвеждане на текста на нормите на чл. 206, ал. 1 ЗЕ и чл. 59, ал. 5 от Наредба № 6, въззивният съд посочва, че правилно е констатирано вмененото нарушение, както и че заявеният обект е подлежал на присъединяване, за което е било и подадено искане, но въззивното дружество не е изпратило покана за сключване на договор, поради което правилно е наказано за бездействието си, доколкото нарушението е формално и не е необходимо настъпването на общественоопасни последици и вредоносен резултат, за да бъде съставомерно. Изводът, че деянието не е маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН, районният съд обосновава с липсата на смекчаващи обстоятелства, които в своята съвкупност да отличават нарушението от обичайните такива нарушения. С констатацията, че наказанието е в минималния размер от 20 000 лева и че нарушението е извършено за първи път, е обусловен изводът на въззивната инстанция, че не са налице предпоставки наложеното наказание да се счита несправедливо. С решението на районния съд е осъдено „ЕНЕРГОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД да заплати на КЕВР сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението на РС - Варна е неправилно и незаконосъобразно.

Изводите на районния съд не се основават на обективно изследване на всички обстоятелства по делото, които се установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност и не са обсъдени възраженията на наказаното лице. Налице са сочените от касатора основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК за отмяна на обжалваното решение на РС – Варна.

В обжалвания съдебен акт отсъства какъвто и да е коментар по отношение на обективираните конкретни твърдения от страна на санкционираното дружество за незаконосъобразност на НП и на приложените от него писмени доказателства.

Основателни са доводите на касатора, изложени в касационната жалба, в която акцент е поставен именно върху твърдяната липса на мотиви в съдебния акт, представляваща по естеството си съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. първо НПК при постановяване на обжалваното съдебно решение. С основание касаторът изтъква, че мотивната част на обжалвания съдебен акт се изчерпва с възприетите изцяло констатации на наказващия орган, без да са обсъдени конкретните оплаквания, релевирани с жалбата. Въззивната жалба съдържа конкретни възражения за нарушение на процесуалния и материалния закон, като няма произнасяне по тези фактически и правни доводи, не са обсъдени събраните по делото доказателства и липсва обосноваване приемането им или изключването от доказателствения материал. Тоест липсват изложени мотиви от страна на съда, които да бъдат основани на самостоятелна преценка на всички доказателствата по делото и на доводите на страните за конкретното нарушение. Липсата на формирани фактически и правни изводи по обективираните от жалбоподателя възражения опорочава съдебното решение и е основание за неговата отмяна. Съобразно разпоредбата на чл. 339, ал. 2 НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, когато въззивната инстанция потвърди присъдата, респ. НП в настоящия случай, следва да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата.

Въззивната жалба съдържа възражения за: неотносимост на чл. 59 към реда за присъединяване по чл. 87 и сл. от Наредба № 6; неяснота кой е редът за присъединяване, които следва да бъде приложен според КЕВР; необоснованост на извода, че нарушението е извършено именно на 05.11.2021 г., доколкото се твърди и се излагат доводи, че не е изтекъл 14-дневния срок; несъставомерност на деянието и нарушаване на формата на НП (предвид неиндивидуализиране на нарушението от обективна страна, доколкото не е установено и изследвано дали са налице съгласувани работни проекти); маловажност на случая, предвид изпращането на покана със закъснение само с 8 дни и др.

Освен това касационната инстанция констатира, че са налице противоречиви на приетите от органа за установени факти. От приложените към въззивната жалба писмени доказателства – кореспонденция по електронна поща между касатора и дружеството-заявител, се установява, че процесното искане за сключване на договор за присъединяване е изпратено на 20.09.2021 г., последвало е писмо от 21.09.2021 г. от оператора за отстраняване нередовност на искането и писмо от 22.09.2021 г. от дружеството-заявител, с което е изпратено отново искането за сключване на договор за присъединяване. Същевременно административнонаказващият орган приема, че искането е подадено от „КАН“ ЕООД на 21.10.2021 г. Освен това от приложеното искане за сключване на договор за присъединяване се установява, че същото е подписано на 21.10.2021 г.

Констатираните недостатъци в решаващата дейност на районния съд не позволяват да бъде извършена проверка от касационната инстанция на действителната воля на този съд и на съдържанието на взетото от него решение, като от процесуалноправна гледна точка този порок съставлява липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 2, пр. първо НПК. Посоченият порок се констатира не само когато липсват изобщо мотиви, но и когато е налице противоречие с фактическите констатации относно правния спор. Това несъответствие не позволява да се извърши преценка на това как и по какъв начин е формирано вътрешното убеждение на съда. Липсата по съществото на спора на мотиви на проверявания съдебен акт винаги води до невъзможност, а и недопустимост едва на касационна инстанция да се извършва проверка за правилното приложение на закона от страна на КЕВР.

Изложеното е основание за отмяна на въззивното решение на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо АПК и за връщане на делото на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, с оглед обстоятелството, че касационният съд споделя напълно релевираните от касатора доводи за допуснато съществено нарушение на чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. първо НПК.

При повторното разглеждане съдът, след анализ на събраните по делото доказателства, следва да обсъди изцяло законосъобразността на обжалваното НП, като се съобрази с разпоредбата на чл. 339 НПК, във връзка с чл. 84 ЗАНН и да вземе отношение по конкретно направените твърдения в жалбата, инициирала въззивното производство и обсъди събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства.

На основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото районният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото.

На основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1725 от 01.12.2023 г. по АНД № 1994/2023 г. на Районен съд – Варна.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Варна за ново разглеждане от друг съдебен състав, при спазване на дадените в мотивите на настоящето решение указания по тълкуване и прилагане на закона.

Решението не подлежи на обжалване.