Решение по дело №186/2019 на Районен съд - Карлово

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                               Година 11.11.2019                             Град  КАРЛОВО

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                                        втори граждански състав

На десети октомври                                                  две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

 

Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА 

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 186 по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:

 

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.86 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД, като производството се разглежда по реда на чл.422 от ГПК, предявени от „К.“ ООД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес управление:*** 1-03, със законен представител И. Л. Й. чрез пълномощниците си адвокат И. Ч. и адвокат И.Т. против Б. Ю. Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***.

В исковата молба се твърди, че на 13.02.2015г., между „А. Ф.“ ООД, ЕИК: *** в качеството на кредитодател от една страна и от друга – „*********“ ЕООД, ЕИК: ****** в качеството на кредитополучател и Б.Ю. Ч., ЕГН: **********, в качеството на солидарен длъжник, е подписан Договор за кредитна линия „FINTRADE“ № 1000531 от дата 13.02.2015г. Твърди се, че същият представлявал двустранна търговска сделка, като в случая условията по договора били съобразени с Търговския закон, а не със Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 2 от Договора на длъжника/кредитополучател „Ю. К.“ ЕООД била предоставена сума в размер на 2000.00 лева. С подписването на Договора, кредитодателят е предал в собственост на кредитополучателя заемната сума. Съгласно чл.3, т.3 от Договора, крайната дата за връщане на главницата по кредита бил една година, считано от датата на подписването на Договора. По-късно, с Анекс от 22.02.2016 г., длъжникът /кредитополучателят/ удължил срока по ч.3, т.3 с една година, а именно до 10.02.2017 г.

Твърди се, че съгласно чл.3, т.1 от Договора, на всеки 14-ти ден кредитополучателят следвало да заплаща възнаграждение за ползвания финансов ресурс, под формата на такса ангажимент (договорна лихва). Размерът на дължимата и договорена между страните такса „Ангажимент“ бил 6% от усвоената главница за всеки 14 - дневен период от ползването на кредита, но не по-малко от 30.00 лева. За периода от сключването на Договора – 13.02.2015 г., до неговия падеж – 10.02.2017 г., кредитодателят начислил и изискал от кредитополучателя 39 броя такси ангажимент на обща стойност 4672.80 лева. До настоящия момент кредитополучателят погасил общо 3712.88 лева, или 31 броя такси ангажимент. Към дата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 18.07.2018 г., дължимата и непогасена такса ангажимент (договорна лихва) била в размер на 959.92 лева, начислена за период от 12.09.2016г. до 10.02.2011г.

Поради изпадане в забава при погасяването на дължима такса ангажимент към дата 16.09.2016г. по Договора били начислени неустойки за забава, съгласно чл.7, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4. Към дата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК дължимата и непогасена неустойка за забава била в размер на 717.17 лева начислена за периода от 16.09.2016 г., до 23.10.2016 г.

С договор за цесия от 01.08.2015г., „А. Ф.“ ООД ЕИК: ****** прехвърлило вземанията си срещу трети лица на „Ф. Ф.“ АД, ЕИК: ********

На 01.11.2017г., между „Ф. Ф.“ АД, ЕИК ****** и „К.“ ООД, ЕИК: *****, също бил сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия), съгласно който цедентът „Ф. Ф.“ прехвърлил вземанията си на цесионера „К.“ ООД, ЕИК ******.

Тъй като кредитополучателят не изпълнил изцяло задължението си по договора за кредит, за „К.“ ООД възникнал правният интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Съдът уважил претенцията и по образуваното ч. гр. д. №1056/2019 г., по описа на РС К. била издадена заповед за изпълнение, съгласно която „Ю.К.“ ЕООД и Б. Ю. Ч. следвало да заплатят солидарно на заявителя следните суми:

- сумата от 2000.00 лв. (две хиляди лева), представляваща главница;

- сумата от 959.92 лв. (деветстотин петдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки), представляваща договорна лихва, дължима за периода от 12.09.2016 г. до 10.02.2017 г.;

- сумата от 717.17 лв. (седемстотин и седемнадесет лева и седемнадесет стотинки), представляваща неустойка  за периода от 16.09.2016г. до 23.10.2016 г.;

- законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК пощата – 17.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

- сумата от 73.54 лв. (седемдесет и три лева и петдесет и четири стотинки), представляваща разноски по делото за внесена държавна такса; 

- сумата от 50.00 лв. (петдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта била връчена на съдлъжника Б. Ю. Ч. при условията на чл.47, ал.5 ГПК, което от своя страна обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от подаването на настоящата искова молба.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Б. Ю. Ч.му дължи следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №1056/2018 г., по описа на РС К.:

- сумата от 2000.00 лв. (две хиляди лева), представляваща главница;

- сумата от 959.92 лв. (деветстотин петдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки), представляваща договорна лихва, дължима за периода от 12.09.2016 г. до 10.02.2017 г.;

- сумата от 717.17 лв. (седемстотин и седемнадесет лева и седемнадесет стотинки), представляваща неустойка  за периода от 16.09.2016г. до 23.10.2016 г.;

- законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК пощата – 17.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се направените разноски по делото, включително и тези в заповедното производство.

Ответникът не представя отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. В съдебно заседание се явява адв. Ш., който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Претендират се направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното по делото ч. гр. дело № 1056/2018 г. на РС К. е видно, че по заявление на ищцовото дружество на 19.07.2018 г. е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено на длъжниците „Ю. К.“ ЕООД и Б. Ю. Ч., да заплатят солидарно на кредитора следните суми: 2000.00 лв. – главница; 959.92 лв. – договорна лихва, дължима за периода от 12.09.2016 г. до 10.02.2017 г.; 717.17 лв. – неустойка  за периода от 16.09.2016г. до 23.10.2016 г.;  законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК пощата – 17.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; 73.54 лв. – разноски по делото за внесена държавна такса; 50.00 лв. – възнаграждение на юрисконсулт. В заповедта е посочено, че вземането произтича от задължение по Договор за кредитна линия „FINTRADE“ № 1000531 от 13.02.2015г. Същата е връчена на съдлъжника Б. Ю. Ч. при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като в указания от съда едномесечен срок срещу него е предявена настоящата искова молба от заявителя „К.“ ООД.

От представения по делото Договор „FINTRADE“ № 1000531  и анекс към него се установява, че на 13.02.2015г. между „А. Ф.“ ООД, ЕИК: ********, в качеството на кредитодател от една страна и от друга – „Ю.К.“ ЕООД, ЕИК: ********, в качеството на кредитополучател и Б.Ю. Ч., ЕГН: **********, в качеството на солидарен длъжник, е възникнало правоотношение с предмет предоставяне от страна на кредитодателя на сумата 2000 лева под формата на кредитна линия. Срокът на договора е за една година, считано от датата на подписването му, удължен с една година с Анекс от 22.02.2016 г. Съгласно чл.3, т.1 от договора на всеки 14-ти ден кредитополучателят следва да заплаща възнаграждение за ползвания финансов ресурс, под формата на такса „Ангажимент“. Размерът на дължимата и договорена между страните такса „Ангажимент“ е 6% от усвоената главница за всеки 14 - дневен период от ползването на кредита, но не по-малко от 30.00 лева. Падежът на първата погасителна вноска е 27.02.2015 г., а всяка следваща е дължима на 14-тия ден след падежа на предишната.

Не е спорно между страните, че кредитодателят е изпълнил задължението си и с подписване на договора за кредитна линия, е предоставил на кредитополучателя уговорената сума.

С исковата молба е представен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.11.2017 г. и Потвърждение за извършена цесия от същата дата, от които се установява, че „Ф. Ф.“ АД е прехвърлило на „К.“ ООД вземания по договор за кредит, индивидуализирани в Приложение № 1 към цитирания договор за цесия, включително и вземането срещу ответника по настоящото дело.

Други доказателства не са ангажирани от страните.

При така установените факти, от правна страна съдът намира предявеният иск за неоснователен и недоказан, като доводите за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите лица и на длъжника от момента на съобщаването на цесията на длъжника от предишния кредитор.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено частния правоприемник по Договора за цесия от 01.11.2017 г. „К.“ ООД

Съгласно т.4г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, са налице основания за издаване на заповед за незабавно изпълнение по заявление от и в полза на частния правоприемник на посочения в документа по чл.417 от ГПК кредитор. В случая, заявлението за издаване на заповед за изпълнение е по чл.410 от ГПК, като съдът намира, че и в разглеждания казус, при наличие на частно правоприемство, основано на договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Частното правоприемство се основава на два договора за цесия – между „А. Ф.“ ООД и „Ф. Ф.“ АД и между „Ф. Ф.“ АД и „К.“ ООД. Ето защо ищецът в настоящия правен спор „К. ООД, на общо основание следва да представи доказателства, че длъжникът е уведомен на основание чл.99, ал.3 ЗЗД за извършените цесии и то преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК, тъй като в противен случай, прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него – чл.99, ал.4 от ЗЗД.

Ако се касае за осъдителни искове, няма пречка да се приеме, че връчването на самата искова молба, ведно с приложенията към нея до ответника /длъжника/ играе ролята на уведомление за извършеното прехвърляне на вземането по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД, но с оглед настоящата хипотеза на предявен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК при развило се заповедно производство, както и връзката на този иск с издадената заповед за изпълнение на парично задължение от РС К., настоящият съдебен състав счита, че длъжникът следва да е уведомен за извършеното прехвърляне, преди подаването на заявлението за издаване на самата заповед за изпълнение на парично задължение. Тъй като заявлението е подадено от дружеството – правоприемник, въз основа на сключения Договор за цесия от 01.11.2017 г., а не от първоначалния кредитор, то за да има действие по отношение на длъжника това прехвърляне, както и същото да е станало изискуемо по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД спрямо новия кредитор, то следва да е изпълнена процедурата по чл.99, ал.3 от ЗЗД.

По делото липсват доказателства, от които да е видно, че длъжникът изобщо е уведомен, като ищецът не ангажира такива за нито една от двете цесии. Представено е единствено уведомително писмо до Б. Ю. Ч. за цесията от 01.11.2017 г., от което по никакъв начин не става ясно, че е получено от адресата, нито дори, че е направен опит то да му бъде връчено. Съгласно Решение №40/17.06.2015г. по т.д.№601/2014г. на І ТО на ВКС, препращащо към Решение по дело С-327/10 от 17.11.2011г.на Съда на ЕС се посочва, че във всеки конкретен случай съдът изследва дали са положени усилия за откриване на длъжника в зависимост от индивидуалните обстоятелства. В случая това очевидно не е сторено.

След като ищецът не  успя да  установи валидно уведомяване на длъжника, то договорите за цесия не са породили действие по отношение на Б. Ю. Ч.. На това основание предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода от спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на осн. чл.78, ал.3 ГПК претендираните от ответника разноски по делото – 370 лева за адвокатско възнаграждение.

 Мотивиран от горното, съдът

 

Р          Е         Ш        И:

 

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ предявените искове от „К.“ ООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес управление:*** 1-03, със законен представител И. Л. Й., за признаване на установено, по отношение на Б. Ю. Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, че същият дължи на ищцовото дружество дължи следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №1056/2018 г., по описа на РС К.: 2000.00 лв. – главница; 959.92 лв. – договорна лихва, дължима за периода от 12.09.2016 г. до 10.02.2017 г.; 717.17 лв. – неустойка  за периода от 16.09.2016г. до 23.10.2016 г.;  законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК пощата – 17.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „К.“ ООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *******, със седалище и адрес управление:*** 1-03, със законен представител И. Л. Й.да заплати на Б. Ю. Ч., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 370.00 лв. (триста и седемдесет лева), представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч. гр. д. №1056/2018 г. по описа на РС К..

Ц.Ч.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: