Мотиви към присъда № 68 от 04.06.2019г.
по н.о.х.д. №252/19г. по описа на РС-гр.Сливница
РП-Сливница е
внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 52/2015г. по описа на ОД
МВР-София, пр.пр. № 873/2015г. по описа на РП-Сливница, срещу М.С.М., с
установена по делото самоличност, че на 15.06.2015 г. в землището на с. Г.,
общ. Сливница, обл. Софийска причинил по непредпазливост смъртта на Л.С.Ц.,***,
като смъртта е причинена с огнестрелно оръжие – ловна пушка „ИЖ МР – 251” с № **.
Престъпление
по чл.122, ал.2, пр.1, във вр. с ал.1 НК.
В съдебно
заседание представителят на РП-гр.Сливница поддържа повдигнатото обвинение
срещу подсъдимият. Предвид събраните доказателства, пледира за наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение да бъде отложено по
реда на чл.66, ал.1 НК за срок от 3 години.
Частните
обвинители и граждански ищци В.Е.Ц., М.Л. И.и Е.Л.Ц., през повереника си , адв.
Д., Поддържат заявеното от представителят на държавното обвинение по отношение
вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подс. М.. Счита
предявените граждански искове в размер
на 80 000лв. за В.Ц., като съпруга на пострадалия и по 60 000лв. за М.
И.и Е.Ц. са доказани както по размер така и по основание и моли да бъдат
уважени изцяло. Изтъква доводи, за справедлив размер на претендираните
обезщетения, предвид установената роднинска връзка, внезапно прекъснатата
връзка с пострадалия по един нелеп начин. Твърди се, че пострадалия е
допринасял за домакинството и моралните болки и страдания са били във висока
степен.
Защитата на
подсъдимият от свое име и от името на подсъдимия признава изцяло фактите изложени
в обвинителният акт. Искат делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ от
НПК. Подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Молят
за определяне на наказание при приложение на чл.55 НК. По отношение на размера
на предявените и приети за разглеждане граждански искове, счита същите за силно
завишени.
Подсъдимият, М.С.М.,
не дава обяснения по повдигнатото му обвинение. Присъединява се към казаното от
защитникът му. В последната си дума изразява съжаление от извършеното. По
отношение на размера на предявените граждански искове, моли да бъдат намалени.
Съдът, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
От ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Подс.
М. и пострадалия (починал) Л.С.Ц. се познавали от много години и били приятели.
И двамата били ловци. Л. Ц. работел и като ловен надзирател. М. и Ц. били в
добри отношения и не са имали конфликти по какъвто и да било повод или
задължения един към друг.
Към
15.06.2015 г. подс. М. притежавал с надлежно разрешение ловна пушка „ИЖ MP - 251" с № **.
На
15.06.2015 г. по обяд подс. М. ***, в помещение, стопанисвано от ловно-рибарско
сдружение „С." - гр. Сливница, когато в помещението дошъл и пострадалия
(починал) Ц.. Двамата провели разговор, от който свид. Б. доловил, че към края
на деня М. и Ц. ще ходят да прострелват ловните си пушки.
Около
18.00 ч., подс. М. отишъл с автомобила си „Нисан Навара" до дома на Ц. и
двамата се отправили към землището на с. Г., общ. Сливница, където се намирал
фургон, стопанисван от местната ловна дружинка, а подс.М. отглеждал и пчелни
семейства в кошери.
Двамата
почиствали около фургона, поливали насаждения, подс.М. се погрижил за пчелните
семейства, след което предприели действия, свързани с прострелване на оръжията,
като Ц. навлязъл в храсти на около 20 - 30 м., за да намери дърво, подходящо за
мишена и да е на място, което да е безопасно.
В
този момент пушката на подс. М. - комбинирана ловна с цеви, кал. 12,
гладкоцевна и кал. 308 Win, нарезна била държана от него в
дясната ръка с патрони в цевите в хоризонтално положение. Нежелано подс. М.,
произвел изстрел с нарезната цев на държаната от него пушка, като проектилът,
изстрелян от оръжието пронизал в лявата част на гърдите тялото на Ц., като му
причинил увреждания, несъвместими с живота и същият паднал на земята
безконтактен.
Подс.М.
незабавно предприел всички възможни действия за оказване помощ на Ц., като
натоварил тялото му в автомобила си, закарал го до ФСМП - Сливница, където
помолил дежурния екип за оказване на спешна помощ на Ц. и да се обадят на
полицията, защото той самият бил изпаднал в шок и не може да направи това сам.
Дежурният медицински екип констатирал смъртта на Ц.. Пристигнали органи на МВР,
след което е образувано настоящето производство.
Подсъдимият
М.С.М. е роден на *** ***, ЕГН **********.***.
Горепосочената
фактическа обстановка ,съдът приема за доказана, въз основа на :
а/Гласни
доказателства – съдържащи се в свидетелските показания на В.Е.Ц. /л.100-101,
том І на ДП/, Е.Ц. /л.102-103, том І на ДП/, М.Ц./л.104, том І на ДП/, Л.Б./л.105-106,
том І на ДП/, В.Й./л.107-108, том І на ДП/, Юлия М./л.109, том І на ДП/ и Сашо Б./л.110-111,
том І на ДП/, обясненията на подс. М. (л.23-24 и л.88-89);
б/Протоколи и други
документи по чл.283 от НПК – прочетени и приети като доказателства и приложени
по досъдебно производство №59/2011г. по описа на РПУ-гр.Сливница : Протокол за
оглед на местопроизшествие /л. 14-19 от том 1 на ДП/; Протокол за оглед на труп
/л.32-33 от том 1 на ДП/; Протокол за претърсване и изземване /л.38-42 от том 1
на ДП/; Протокол за оглед на местопроизшествие /л.62-65 от том 1 на ДП/;
Протокол за следствен експеримент /л.112-115 от том 1 на ДП/;
Съдебно-медицинска експертиза на труп /л.126-127 от том 1 на ДП/;
Съдебно-химическа експертиза /л. 130 от том 1 на ДП/; Съдебно-химическа
експертиза /л. 141 от том 1 на ДП/; Съдебно-медицинска експертиза /л. 147 от
том 1 на ДП/; Съдебно-химическа
експертиза /л. 153-155 от том 1 на ДП/; Съдебно – психиатрична и
съдебно-психологична експертиза /л. 161-166 от том 1 на ДП/; Комплексна
съдбно-медицинска, дактилоскопна и балистична експертиза /л. 10-13 от том 2 на
ДП/; Протокол за извършена експертиза /л. 18-20 от том 2 на ДП/; Протокол за
извършена експертиза /л. 23-29 от том 2 на ДП/; Справка за съдимост /л. 31 от
том 2 на ДП/; Характеристична справка /л. 32 от том 2 на ДП/; Декларации за
семейно и материално положение и имотно състояние /л.33-35 от том 2 на ДП/;
Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки /л. 41-42 от том 2 на ДП/; Препис-извлечение
от акт за смърт /л. 46 от том 2 на ДП/; Протокол за вземане на образци за
сравнително изследване /л. 59 от том 2 на ДП/; Декларации /л. 61 и 62 от том 2
на ДП/; Протоколи за вземане на образци за сравнително изследване /л. 63, 64 и
65 от том 2 на ДП/; Декларации /л. 66 и 67 от том 2 на ДП/; Протокол за вземане
на образци за сравнително изследване /л. 68 от том 2 на ДП/; Протоколи за
доброволно предаване /л. 69, 70, 72, 73 и 85 от том 2 на ДП/; Гаранционна карта
/л. 75 от том 2 на ДП/; Договор /л. 77-84 от том 2 на ДП/; Удостоверение /л. 87
от том 2 на ДП/; Свидетелство за регистрация част 1 /л. 88 от том 2 на ДП/;
Справка КОС /л. 94-96 от том 2 на ДП/; Приемо – предавателен протокол /л. 102
от том 2 на ДП/; Приемо – предавателен протокол /л. 105 от том 2 на ДП/.
Освен това съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия
по чл.371, т.2 от НПК, се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на
чл.283 от НПК. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин
доказателства и доказателствени средства по делото са непротиворечиви и взаимно
допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния
извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават
решението на съда, а именно:
От
ПРАВНА СТРАНА съдът намира за
установено следното:
С оглед
установената фактическа обстановка, съдът стигна до извода, че подсъдимия М.М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
престъпление по чл.122 ал.2 пр.1, вр. ал.1 НК, като на 15.06.2015 г. в
землището на с. Г., общ. Сливница, обл. Софийска причинил по непредпазливост
смъртта на Л.С.Ц.,***, като смъртта е причинена с огнестрелно оръжие - ловна
пушка „ИЖ MP -
251" с № **.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА – подсъдимият, М.М. е причинил
по непредпазливост смъртта на Л.С.Ц.,***, като смъртта е причинена с огнестрелно
оръжие - ловна пушка „ИЖ MP -
251" с № **.
По отношение
на квалифициращите деянието признаци – подсъдимият е осъществил квалифициращите
елементи на деянието, визирани чл.122 ал.2 пр.1, вр. ал.1 НК. Смъртта на Л. Ц.
е настъпила в следствие на произведесн изстрел с законно притежаваната от подс.
М. , ловна пушка „ИЖ MP -
251" с № **. В конкретния случай изпълнителното деяние е довършено и са
настъпили предвидените общественоопасни последици.
От СУБЕКТИВНА СТРАНА подс.М.М. не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици на извършеното, но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди - действал е при условията на
непредпазливост, в частност на престъпна небрежност по смисъла на чл.11ал.З
пр.1 НК.
Видно
от приложените по делото свидетелства за съдимост, подсъдимият М. не е осъждан.
ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
Несъмнено
е , че с оглед на извършеното престъпление, подсъдимият следва да понесе
съответната наказателна отговорност и извършеното от него деяние подлежи на
наказание.
По
чл.54, ал.1 и ал.2 от НК - на първо място следва да се съобрази степента на
обществена опасност на деянието. Съдът намира, че то е с висока степен на
обществена опасност, защото с него се накърняват сериозно обществените
отношения, свързани със защита на собствеността на гражданите.
Смекчаващи
вината обстоятелства- съдът приема като такива, самопризнанията на подсъдимия,
критичното отношение към извършеното престъпление и изразеното неподправено
съжаление за извършеното. Също така, съдът отчете и предприетите от подс. М.,
действия непосредствено след деянието, с цел да спаси живота а пострадалия, Л. Ц..
Отегчаващо
вината обстоятелство- съдът приема като такова повишеното самочувствие при
боравене с огнестрелно оръжие и неспазване на правилата при употребата и
съхранението на огнестрелни оръжия .
Причини,
мотиви и условия – причина за извършване на престъплението е липсата на
бдително отношение, високо самочувствие и неглижиране на опасността при
боравенето с огнестрелно оръжие .
Съгласно
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК в случаите по чл.371, ал.1,т.2 от НПК,
какъвто е и настоящият случай, при постановяване на осъдителна присъда, съдът
определя наказанието при условията на чл.55 от НК и без да са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства. С оглед на изложеното съдът
приема, че наказанието за престъплението по чл.122 ал.2 пр.1, вр. ал.1 НК,
следва да бъде определено при условията на чл.55 от НК, за да се постигнат
целите на наложеното наказание, посочени в чл.36 от НК. Наказанието ,
предвидено за престъпление по чл.122 ал.2 пр.1, вр. ал.1 НК е “лишаване от
свобода” от една до шест години. Съдът счита , че в конкретният случай
най-лекото наказание предвидено в закона – една година лишаване от свобода се
явява несъразмерно тежко. Ето защо и възоснова на чл.55, ал.1,т.1 от НК, на
подсъдимия следва да бъде определено наказание под предвидения минимум в
горепосочената особена наказателноправна норма и то следва да бъде ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдът счита, че са налице предпоставките по чл.66 от НК, а
именно- подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер и намира, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за
поправяне на подсъдимия не е наложително да изтърпи определеното наказание.
Предвид горното , съдът счита, че изтърпяването на наложеното наказание на
подсъдимия М. следва да бъде ОТЛОЖЕНО ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ.
Не на последно
място, следва да се отбележи, че настоящото разглеждане на делото е второ, като
при първото разглеждане на делото не е протестиран размера и вида на наложеното
наказание на подс.М., поради и което при настоящото разглеждане, за съдът е в
сила правилото да не се влошава положението на подс.М..
Относно приетите за съвместно разглеждане
граждански искове:
Без съмнение на всеки един от гражданските
ищци (наследници на пострадалия от престъплението) са били причинени множество
болки, страдания и отрицателни психически изживявания. За да определи
справедлив размер на претендираното от ищците обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди, съдът намира, че следва да се съобрази както с
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, така и с установената съдебна практика по случаите
когато вредоносния резултат се изразява в настъпила смърт. Неимуществените
вреди, макар и да имат стойностен еквивалент са в сферата на субективните
преживявания на пострадалия, поради което за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства, с които съдът следва да се съобрази: характера и
тежестта на причинените вреди, характерът на засегнатите нематериални блага и
всички конкретни обстоятелства, които имат значение за репариране на вредите и
прилагане на критерия „справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД.
По отношение
на предявеният от пострадалия, В.Е.Ц.(наследник на
пострадалия от престъплението), граждански иск в размер на в размер на 80
000 лв.- неимуществени вреди, ведно с законната лихва от датата на увреждането
, съдът намери следното: Гражданският иск
е допустим- предявен е от надлежна страна – пострадалия от престъплението в
законоустановеният за това срок- първото по делото заседание. Душевни болки и морални терзания от преждевременната и
трагична смърт на своя съпруг е изживяла и гражданската ищца В.Е.Ц., която приживе е имала топла семейна връзка с него,
базирана на взаимно разбирателство, и която след смъртта му е останала сама.
Съдът съобрази, че гражданската ищца, Ц. е във възраст, близка до пенсионната,
и възможността и нуждата й от морална подкрепа е силно завишена, поради и което
със смъртта на съпруга й, който е допринасял за съвместния им живот, качеството
й на живот силно е намаляло. Съобразявайки се с тези обстоятелства и с нормата на
чл.52 от ЗЗД, съдът намери, че за обезщетяване на причинените на съпругата неимуществени вреди следва да им бъде
присъдена сумата от 80 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на същите, както и направените от нея разноски - възнаграждение за повереник .
По отношение на предявените от пострадалите, М.Л. И.и Е.Л.Ц. (деца и
наследници на пострадалия от престъплението), граждански искове в размер на в
размер на 60 000 лв.- неимуществени вреди, ведно с законната лихва от датата на
увреждането за всеки един от тях , съдът намери следното: Без съмнение,
гражданските ищци са били привързани, към баща си и са изпитвали синовна обич .
Внезапната му смърт без съмнение им е причинила значителни по обем страдания,
като степента на тези страдания е била голяма с оглед внезапността на тази
загуба и начина на престъпно отнемане на живота на техния баща. Претендираното обезщетение
възмездява главно страданията или загубата на морална опора и подкрепа,
поднесени от увредените вследствие на увреждането. Затова когато се претендира
обезщетение при смърт, следва да се вземат предвид вида и степента на
родствената близост между починалия и лицето, което претендира обезщетение,
действителните отношения помежду им и пр. Свободата на преценка на съда при
определяне на обезщетение по чл.52 ЗЗД по справедливост не може да бъде
безгранична. Предвид събраните по делото доказателства относно интензитета на
отрицателните изживявания на ищците вследствие смъртта на техния баща, съдът
счита, че за справедливото възмездяване на претърпените от тях неимуществени
вреди е необходима сумата от 40 000 лева за всеки от тях. Този размер на
обезщетението ще възмезди, доколкото е възможно неблагоприятните последици,
настъпили за ищците, причинени им чрез деянието на подсъдимия и най-пълно ще
удовлетвори изискването за справедливост, установено в разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Ето защо и на основание чл.52 от ЗЗД, съдът
намери, че за обезщетяване на причинените им
неимуществени вреди следва да им бъде присъдена сумата от 40 000 лева за всеки
един от тях,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на същите, както и направените от нея разноски - възнаграждение за повереник, като за горницата над
40 000 лв. до пълния предявен размер от по
60 000
лева, отхвърли гражданските искове за неимуществени вреди, като неоснователни и недоказани.
Заплатените от гражданските ищци
разноски за адвокатски хонорар са заплатени общо и са в размер на 3 4000лв.,
поради и което бяха възложени на подс.М..
Предвид
изхода на делото, подсъдимия М. бе осъден да заплати по сметка на РС-Сливница,
и направените по делото разноски, в това число и държавна такса съобразно
уважената част от предявените граждански искове, в размер на 6 400,00 лв. и
сторените в хода на досъдебното производство разноски в размер на
1 545,01лв., които да заплати по сметка на МВР.
Воден
от горното съдът постанови присъдата си.
Председател: