Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София,
20.10. 2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В
въззивен състав
в
публичното заседание на шести октомври
през
две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря ЮЛИАНА ШУЛЕВА
и
прокурора сложи
за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 12379
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 101567/27.05.2020 г. по гр. д. №
14020/2018 г. на СРС, 118 състав се : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422,
ал.1 ГПК, че Д.Д.А. дължи на М.Р.С. като
наследник на А.З.С., на основание чл.535 ТЗ, вр. чл.5, ал.1 ЗН, сумата от 430 лева - 1/2 от парично
задължение по Запис на заповед издаден в полза на А.З.С. на 22.03.2015г. в гр.София,
с падеж - на 30.09.2015г., ведно със законна лихва за периода от 27.6.2017 г.
до изплащане на вземането, както и дължи на А.Р.С. като
наследник на А.З.С., сумата от 430 лв. - 1/2 от парично задължение по Запис
на заповед издаден в полза на А.З.С. на 22.03.2015г. в гр.София, с падеж - на
30.09.2015г., ведно със законна лихва за периода от 27.6.2017 г. до изплащане
на вземането, за които суми са издадени Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от
05.07.2017г. по ч.гр.д. № 42177/2017г. по описа на СРС, 118 състав.
Постъпила е въззивна
жалба от ответника пред СРС – Д.Д.А..
Неправилно СРС бил приел, че записа на заповед е
редовен от външна страна менителничен ефект, тъй като в същата съществувал
посочен падеж на плащане – 30.09.2015 г. и същата дата била посочена като дата
на предявяване. Неправилно СРС бил приел, че представените от ответника
/въззивник/ разписки не установяват плащане по процесния запис на заповед;
същите били подписани от наследодателката на ищците и били съставени с дати
след подписване на споразумението и записа на заповед – 22.03.2015 г. Сочи, че
СРС не се бил съобразил с това, че договорът за наем бил прекратен, считано от
31.03.2015 г. и към този момент имота бил освободен като били предадени
ключовете от страна на наемателите на наследодателката на ищците. Затова
разписките установявали плащането на наема по записа на заповед от 22.03.2015
г. Представени били и разписки за платена сума за топлинна енергия, които
противно на приетото от СРС били такива по записа на заповед.
Иска се от настоящата инстанция да
отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да бъдат отхвърлени
предявените искове. Претендират се разноски.
В течение на производството се излагат
доводи, че съдът не се бил съобразил, че се касае до каузално правоотношение и
не бил разпределил доказателствената тежест.
По въззивната жалба не е постъпил отговор от ищците пред СРС – М.Р.С. и А.Р.С..
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 01.06.2020
г.
Въззивната жалба е подадена на 15.06.2020 г.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
С решението, постановено от СРС и което се обжалва,
предявените срещу въззивника /ответник/ искове са били уважени; следователно налице
е правен интерес от обжалване.
Въззивната
жалба е допустима.
По
основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че
обжалваното решение е постановено в
допустим процес и е валидно:
За издадената на 05.07.2017 г. по ч.гр.д.№ 42177 по
описа за 2017 г. на СРС, 118-ти състав заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК длъжникът е бил уведомен на 15.11.2017
г. от ЧСИ В.Л./л.30 от заповедното производство.
На 16.10.2017 г. е подадено възражение по чл.414 ГПК като
длъжникът е оспорил вземането като се твърди, че същото е изцяло заплатено на
наследодателката.
С молбата за спиране на изпълнението са представени 6
бр. разписки.
С определение от 11.01.2018 г. съдът в заповедното
производство е обявил за спряно по силата на закона изпълнението на заповедта
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК.
Дадени
са указания на заявителя по чл.415 ГПК.
За тези указания заявителката А.С. е
уведомена на 29.01.2018 г., а заявителя М.С. на 15.02.2018 г.
Исковата молба е предявена на
28.02.2018 г.
По
доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е
приел, че записът на заповед е редовен от външна страна менителничен ефект и
съдържа необходимите реквизити по чл.535 ТЗ. Приел е, че падежът е еднозначно
посочен и това е датата 30.09.2015 г. посочено било, че издателят се задължава
да плати на падежа срещу предявяване на записа на заповед, а не, че е уговорен
друг падеж – „на предявяване“. Доказано било каузалното правоотношение –
процесният запис на заповед бил издаден от ответника за обезпечаване на
задължението му съгласно подписаното на 22.03.2015 г. Споразумение за прекратяване
на договора за наем от 01.01.2010 г. и Анекс № 1 от 25.12.2012 г. Оспорването
на истинността на документа не било доказано и затова СРС е приел, че
Споразумението е подписано от ответника Д.. Въз основа на това Споразумение СРС
е приел, че ответника към 21.03.2015 г. има непогасени задължения по договора
за наем в размер на 11 759,48 лв., за обезпечаване на което задължение бил
издаден процесния запис на заповед. Ценната книга обезпечавала вземането на
наемодателката на стойност 800 лв., а за останалата част бил съставен друг
запис на заповед, който бил предмет на издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 42175 по описа за 2017 г. на СРС, 69-ти състав. С подписването на
Споразумението и Анекс № 1 ответникът бил потвърдил, че съществуват неизплатена
сума за наем за периода м.04.2011 г.- м.03.205 г., разходи за топлоенергия за
периода м.05.2010 г.- м.02.2015 г. и разходи за вода към 21.03.2015 г.
Представените от ответника разписки касаели платени суми за обезщетение за
ползването на апартамента за период след 21.03.2015 г. – в периода м.04.2015
г.- м.06.2015 г., както изрично било посочено в самите разписки. Разписките за
платена сума за топлинна енергия били за предходен период – м.03.2005 г.-
м.04.2010 г. докато предмет на Споразумението били суми за м.05.2010 г. до
м.02.2015 г. При тези си мотиви СРС е
достигнал до извода, че ответника не е доказал възражението си за плащане.
Затова и ответникът дължал сумата по записа на заповед, която е разпределена
между ищците на основание чл.5, ал.1 ЗН.
Софийски
градски съд, действащ като въззивна
инстанция приема следното:
Правилно СРС е приел, че процесния запис на заповед е
редовен от външна страна и няма два падежа, както и , че съдържа всички
реквизити по чл.535 ТЗ.
По въпроса "действителен
ли е запис на заповед, в който е посочено, че падежът е на определен ден, но в
същото време и срещу представянето му, т. е. на предявяване", каквито са твърденията
на въззивника
за наличието на два падежа в записа на заповед е налице формирана съдебна
практика - разясненията по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от
28.12.2005 г. на ОСТК на ВКС, както и ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 40 ОТ 02.02.2015 Г. ПО Т. Д. № 609/2014 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС , в този смисъл са и решение
№ 213/22.12.2014 г. по т. д. № 2700/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
105/23.10.2012 г. по т. д. № 515/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение №
155/07.11.2013 г. по т. д. № 664/2012 г. на ВКС, ТК, І т. о., разглеждащи аналогичен
случай.
Видно от доклада по чл.140 ГПК, обективиран в
определението от 01.08.2019 г./л.51 по делото пред СРС/ правилно е разпределена
доказателствената тежест между страните по спора. На ответника е указано, че следва
да докаже твърдението си, че задължението е погасено чрез плащане.
Видно от съдържанието на самите разписки в тях изрично
е посочено, че сумите са платени като обезщетение за ползване на имота след
изтеклия на 31.03.2015 г. срок за освобождаване на апартамента, предмет на
договора за наем.
В разписките относно топлинната енергия също изрично е
посочено основанието за стореното плащане, а именно: за топлинна енергия за
м.03.2005 г.- м.04.2010 г. и същите касаят плащане по образувано изп.дело №
20118440402983 по описа на ЧСИ С.Я.по молба на „Т.С.“ ЕАД.
Процесния запис на заповед обезпечава вземането по
Споразумението от 22.03.2015 г., в което изрично са посочени задълженията на
ответника, съответно за наем за периода м.04.2011 г.- м.03.2015 г. в размер на
7 200 лв., разходи за топлинна енергия за периода м.05.2010 г.- м.02.2015
г. в размер на 4 242,16 лв. и разходи за вода към 21.03.2015 г. в размер
на 317, 32 лв.
Поради съвпадане на крайните изводи първоинстанционното
решение като правилно ще следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
Пред първата
съдебна инстанция:
При този изход на спора на обжалваното решение е
правилно и в частта за разноските.
Пред
въззивната инстанция:
На
въззивника разноски не се следват.
Въззиваемите
не претендират разноски, а и такива не са сторени.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 101567/27.05.2020 г. по гр. д. № 14020/2018
г. на СРС, 118 състав, изцяло.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
2.