РЕШЕНИЕ
гр.
София, 10.08.2018
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на петнадесети май две хиляди и осЕ.надесета година, в състав:
Съдия
Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Диана Борисова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15859
по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.79 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „К.Е.“ ООД твърди, че е сключил договор за
гражданско дружество с „Е.Д.“ ООД на 16.06.2008г. с наименование „Сдружение Д.“.
Ищецът е направил парична вноска на обща стойност 81700лв. за финансиране
дейността на сдружението. Сочи, че със споразумение от 25.01.2011г. и със
съгласието на „Е.Д.“ ищецът е прехвърлил на И.Д.и на ответницата Е.Д. своето
участие в „Съдружие Д.“. В споразумението И.Д.и ответницата са поели задължението
да заплатят солидарно на ищеца сумата 81700лв. внесена от ищеца в съдружието,
сумата 13969лв. лихва върху главницата от датата на внасяне на същата в
Съдружието до датата на подписване на споразумението и законната лихва върху
главницата от подписване на споразумението до окончателното й изплащане. Главницата
е следвало да бъде заплатена на две плащания – сума от 20 000лв. в срок до
3.02.2011г. и сума в размер на 75669лв. в срок до 5.03.2011г. Ищецът твърди, че
на 7.03.2011г. И.Д.е изплатил на ищеца 2000лв. от първата дължима сума, но
други пращания не постъпили. Ищецът твърди, че ответниците
му дължат и уговорената в споразумението наказателна неустойка за всяка от
двете суми по дължимата главница, обезщетение за забава в размер на 0,5% на ден
считано от падежа на взЕ.ането.
Сочи, че закъснението по първата част от главницата 18 000лв. е 1765 дни,
а за втората част от главницата- 1735 дни. Посочва, че И.Д.е починал, поради
което ищецът дълго врЕ.е не е предприел действия по
събиране на взЕ.анията си. Ответницата
обаче отказвала да заплати дължимите суми, поради което ищецът предявява
следните претенции към нея: главница в размер на 81 700лв. по т.4.1 от
споразумението, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба, лихва
върху главницата в размер на 13 969лв. по т.4.1 от споразумението, 1000лв.
– половината от наказателната неустойка по т.4.3.1 от споразумението, 8010лв. -
половината от обезщетението по т.4.3.2. от споразумението за 178 дни забава, изчислена
за периода 3.02.2011г. – 31.07.2011г., 3783,45лв. половината от наказателна
неустойка по т.4.3.3 от споразумението и 27 997,53лв. – половината от
обезщетението по т.4.3.4 от споразумението за 148 дни забава , изчислено за
периода 5.03.2011г. – 31.07.2011г. или общо претендираната
сума е в размер на 136 459,98лв. Претендира за разноски.
Ответницата Е.Г.Д. оспорва предявените
искове. Твърди, че ищецът не е внесъл в дружеството 81 000лв., нито е
изпълнил задължението си по договора за гражданско дружество да внесе парична
вноска в размер на 80 000 евро. Оспорва твърдението, че И.Д.е заплатил на „К.Е.“
ООД сумата 2000лв., като част от задължението по споразумението. Оспорва
споразумението, като твърди, че е недействително, а в условията на евентуалност
твърди, че е недействително в частта относно клаузите за неустойка. Твърди, че
нито тя, нито съпругът й са имали воля и съгласие да придобият участието на „К.Ем“
ООД в сдружение Д.. Освен това при напускане на съдружника не е спазена
предвидената в договора за гражданско дружество процедура . Освен това
напускащият съдружник е изключен от участие в загубите от дейността на
сдружението – противно на разпоредбата на чл.361 ал.2 от ЗЗД. Счита клаузите за
неустойка за недействителни, тъй като нарушават принципите за справедлИ.ст и добросъвестност в
търговските отношения. Сочи, че споразумението от 25.01.2011г. е нищожно и
поради факта, че с него се накърняват и добрите нрави. С него се създават
условия за неоснователно обогатяване на К.Е. ООД и то при недобросъвестно
поведение от страна на съдружника, който черпи права от собствената си
недобросъвестност. Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
С нот.акт за
покупко-продажба на недвижим имот №68, т.І, рег.№ 335, дело № 65/2008г. на
Нотариус Ц.Д., рег.№ 350 на НК, на 4.02.2008г. „Е.Д.“ ООД , представляван от
управителя И.Г.Д.е закупил УПИ в гр.София, р-н Витоша, кв.Д. с площ от 470кв.м.
за сумата 82 720 евро, от които 2 720 евро са платени при подписване
на договора , а остатъкът от 80 000 евро е заплатен от кредит , отпуснат
на купувача от „Р.Б.“ ЕАД. В полза на банката е учредена и договорна ипотека с нот.акт №69, т.І, рег.№ 335, дело № 66/2008г.
На 16.06.2008г. „Е.Д.“ ООД и ищеца „К.Е.“
ООД са сключили договор за гражданско
дружество. В преамбюла на договора е записано, че „Е.Д.“ ООД е собственик на незастроен имот в гр.София,
кв.Д., а „К.Е.“ ООД разполага със свободен финансов ресурс и има
възможност да акумулира допълнителни средства. Страните по договора са се
споразумели да обединят усилията си за извършване на съвместна търговска
дейност във връзка със застрояване на имота и продажбата на новопостроените
обекти, вкл. и на зЕ.ята. Новоучреденото дружество,
което не е ЮЛ, а сдружение по см. на чл.357 от ЗЗД, е с наименование „Сдружение
Д.“.Управител на дружеството е И.Д.. Уговорено е в чл.9 съдружниците
да участват в загубите на дружеството. „Е.Д.“ ООД е поел задълженията: да
обезпечи получаването на виза за проектиране, строително разрешение , да организира
строителния процес и да осъществява контрол, да избира материалите, да се
разплаща за извършените СМР и да извършва всички дейности по изграждането на
обекта. „К.Е.“ се е задължил да: анализира пазара на недвижими имоти в София и
да проследява динамиката му, да изгради стратегия за продажби, цени, условия,
да структурира финансирането и управлението на ликвидността, да организира
управлението, осчетоводяването, данъчното планиране, да изготвя договори и
правното обслужване на проекта. Уговорено е, че съдружниците
не могат да прехвърлят на трети лица правата си на участие в съдружието без
предварително писмено съгласие на останалите съдружници
/чл.11/, а приЕ.ането на
нов съдружник може да стане само по единодушно писмено съгласие на съдружниците и след като приподпише
този договор. Съгласно чл.16 ал.1 напускащият съдружник е длъжен писмено да
предизвести всеки от останалите съдружници поне 3
месеца предварително. Ал.2 – имуществените отношения с напусналия съдружник се
уреждат в срок до 3 месеца от изтичане на предизвестието за напускане, а при
липса на съгласие за размера на дела на напускащия съдружник, се извършва
оценка на неговия дял от независим оценител. Всеки от съдружниците
се е задължил да направи следните имуществени вноски в дружеството- „Е.Д.“
ООД участва с имота, който е ипотекиран
за обезпечение на кредита в размер на 80 000евро. „К.Е.“ ООД участва с
парична вноска, изразяваща се в цялостното финансиране на дейността на
съдружието , което не може да бъде по-малко от 80 000евро. Придобитото от
дружеството е обща собственост на съдружниците при
равни права /чл.19/. Съдружник може да иска своя дял от общата собственост само
при напускане на съдружието или при прекратяване на същото. И.Д.и ответницата Е.Д.
са съдружници в „Е.Д.“, а негов управител е И.Д..
На 1.07.2008г. „Съдружие Д.“ е
сключило договор за изработване на инвестиционни и проектантски услуги за
строителството на жилищна сграда в собственото
на „Е.Д.“ ООД УПИ с „П.“ ООД.
На 21.08.2008г. Сдружение Д. е сключило
договор с „К.К.“ ЕООД за оценяване съответствието на
инвестиционните проекти за строежа на сградата.
Представена е и офертна
сметка за стойността на изграждането на жилищната сграда - общо
335 837,49лв. без ДДС. Представено е и съгласие за присъединяване от
1.08.2008г. към систЕ.ата на Овергаз, както и
предварителен договор от 18.09.2008г. за присъединяване към електроразпределителната
система на ЧЕЗ. Във връзка с водоснабдяването на имота е искано мнение и на
Столична община, дирекция „Архитектура и градоустройство“, която е дала такова
на 26.09.2008г. Разрешението за строеж на жилищната сграда е издадено на
13.10.2008г. от главния архитект на СО,
р-н Витоша.
Представената строителна и друга
изброена документация е подписана от И.Д., като управител на дружеството.
Представена е от ответницата медицинска
документация във връзка със заболяването на И.Д.. През м.май 2009г. е
установено , че същият има заболяване и същият месец е започнал протИ.туморно лекарствено лечение, с последващо
хирургично и лъчево лечение. На 15.06.2009г. му е направена операция.
Независимо от това, състоянието му не се е подобрило , появила са се нови лезии в областта на белия дроб, черния дроб, дебелото черво
/виж епикриза на л.104, анамнеза/. През м. юли 2009г.
И.Д.е диагностициран с карцином на ректума. На
2.08.2009г. видно от резултат от хистопатологично
изследване на ВМА е потвърдено, че И.Д.има раково заболяване.
На 14.08.2009г. И.Д.е постъпил на
лечение в клиника за корЕ.на хирургия , ВМА София за
лечение и хемодиализа. Посочено е в епикризата /л.102/ , че е изписан на 2.09.2009г.
На 21.08.2009г. „Е.Д.“ и „Р.Б. ЕАД
подписват анекс към договор за банков кредит от 31.01.2008г. Предоговорени са сроковете за връщане на кредита, като е
уговорен гратисен период до 15.02.2010г. за
главницата. Кредитът е допълнително обезпечен и с поръчителството на
ответницата Е.Д. / договор от 21.08.2009г./.
Назначената по делото съдебна счетоводна
експертиза е установила, че на
25.08.2008г. „К.Е.“ ООД е превело по банковата сметка на „Сдружение Д.“ сумата
от 70 000лв. с посочено основание „По договор за гражданско дружество от
16.06.2008г.“. Установено е също, че от банковата сметка на „Сдружение Д.“ са
теглени суми в общ размер на 56 700лв. От тях 33 310,28лв. са
разходвани за издаване на строителни книжа. Общо постъпилите суми по сметката на
Съдружие Д. са 89 334,98лв. , като извършените преводи към доставчици и
удържани такси от страна на банката са 82 601,60лв. Към 30.10.2009г.
салдото по сметката е било 61,57лв., към 30.12.2009г. – 51,58лв., а към
30.11.2010г. – 3,42лв. На вещото лице не са предоставени вторичните счетоводни
регистри на сдружението.
Вещото лице е установило,, че на
2.07.2008г. по сметката на Съдружие Д. е постъпила сума от 11 706лв. с
посочено основание „К.“ ООД вн.дог.“, но пък тази
сума не е отразена при ищеца. При него е осчетоводена сумата от 70 000лв. Дружеството
е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2008г. Посочен е приход от 4,16лв. и разходи-
1636,55лв. Финансовият резултат е загуба в размер на 1632,39лв.
През 2010г. лечението на И.Д.продължило.
Бил е хоспитализиран няколко пъти през годината.
На 25.01.2011г. е подписано споразумение
към договор за гражданско дружество от 16.06.2008г. между „Е.Д.“ ООД, „К.Е.“
ООД, И.Д.и Е.Д.. В чл.2 на същото е записано, че с подписване на споразумението
„К.Е.“ ООД прехвърля на И.Д.и на Е.Д.
при равни права, своето участие в гражданското дружество, известно като
„Съдружие Д.", със съгласието на съдружника „Е.Д.” ООД. В чл.4 е посочено, че страните са се съгласили, че в
изпълнение на чл. 18, ал. 2, т. 2 от договор за гражданско дружество от
16.06.2008 година, „К.Е.” ООД е направило парични вноски на обща стойност в
размер от 81700 лева за финансиране дейността на дружеството. В чл.4.1 е
записано, че във връзка с прехвърленото от „К.Е.” ООД участие в гражданското
дружество „Съдружие Д.”, И.и Е. Д.се задължават да заплатят солидарно на „К.ЕМ”
ООД при условията и в срока посочени в т. 4.2. по-долу, внесената и посочена
по-горе в т. 4 от споразумението сума в размер на 81700 лева, ведно със сумата
в размер от 13969 лева, представляваща лихва върху главницата от датата на
внасяне в гражданското дружество до датата на подписване на настоящето
споразумение, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подписване на настоящето споразумение до окончателното й изплащане. Договорени
са следните срокове за заплащане на сумите: т.4.2.1. - сумата в размер от 20000
лева да се заплати в срок до 03.02.2011 година; по т.4.2.2 - сумата в размер от
75669 лв. да се заплати в срок до 05.03.2011 година. Уговорени са неустойки –
т.4.3.1. - при неизпълнение на задължението по т. 4.2.1. И.Д.и Е.Д. дължат
наказателна неустойка в размер от 2000 лева. Т.4.3.2. - при забава за заплащане
на сумата по т. 4.2.1. И.Д.и Е.Д. дължат и обезщетение за забава в размер на
0,5 % от неизплатената сума за всеки
просрочен ден, считано от изпадането си в забава до окончателното изплащане на
задължението. Т. 4.3.3. - при неизпълнение на
задължението по т. 4.2.2. И.Г.Д.и Е.Г.Д. дължат
наказателна неустойка в размер от 7566,90 лева Т. 4.3.4. - При забава за заплащане на сумата
по т. 4.2.2. И.Г.Д.и Е.Г.Д. дължат и обезщетение за
забава в размер на 0,5 % от
неизплатената сума за всеки просрочен ден, считано от изпадането си в забава до
окончателното изплащане на задължението. В края на споразумението е записано,
че страните заявяват и удостоверяват с подписване на това споразумение, че не
си дължат нищо друго във връзка и по повод сключения договор за гражданско
дружество от 16.06.2008 година и нямат каквито и да било имуществени, парични и
други претенции една спрямо друга извън посоченото в т. 4 по-горе.
На 19.02.2011г. Д.е постъпил за пореден
път на лечение във ВМА, ККХС-2 в увредено общо състояние. Стабилизиран е и
изписан на 21.02.2011г. На 11.03.2011г. е постъпил отново в същата клиника в
силно увредено общо състояние, като на 14.03.2011г. е изписан. На 01.04.2011г. И.Д.е
починал.
Тъй като ответницата оспорва
автентичността на подписа на Т.Д.като управител на ищеца, в споразумението към
договор за гражданско дружество, съдът допусна и назначи съдебна-почеркова
експертиза. Вещото лице е категоричен , че подписите в Споразумението от 25.01.2011г.
са положени от управителя на ищеца Т.Д.Д..
Във връзка с установяване на
обстоятелствата свързани с подписване на Споразумението от 25.01.2011г. и за
установяване на състоянието на И.Д.към него момент, съдът изслуша по един
свидетел на всяка от страните.
Св.В.Д., съпруг на управителя на ищеца Т.Д.,
установява, че познава ответницата и нейния съпруг И.Д.от 2007-2008г., когато
случайно се запознали. И.бил закупил имот в Д. и предложил на свидетеля
последният да му помогне с финансиране на проекта- построяване на сграда с 6
апартамента, която да се продаде. Финансирането, което свидетел щял да осигури
било 200 000-250 000лв. Във връзка с излизане на ищеца от „Сдружение Д.“
свидетелят обяснява, че това се наложило, тъй като проектът се забавил, а И.се
разболял. Имало пари на каса, които ги нямало в банковата сметка, а насреща
нямало нищо като резултат. Спомня си, че бил в Хамбург със съпругата си, когато
И.му се обадил и му казал, че е диагностициран с рак на дебелото черво. Продължили да се
виждат. Твърди, че И.бил голям оптимист по отношение на болестта, но имало
периоди, в които бил и много зле. Обсъждали с И.проекта, напр. свидетелят и
съпругата му да взЕ.ат проекта и да го приключат, но И.не
бил съгласен. И.му споделил, че има други негови приятели, с чиято помощ ще
може да завърши проекта. Разбрали се каквото ищецът е дал , да си го получи
обратно. Това било обективирано в споразумението. То
било отдавна готово като текст, но чакали И.да го види, защото той няколко пъти
влизал във ВМА, за да се стабилизира. И.му се обадил, че е добре и помолил свидетеля
да отиде в дома му. И.подписал споразумението. Съпругата му, ответницата,
тогава била в шивашкото си ателие и свидетелят ходил на място при нея, също го подписала. И тъй като печатът на Е.Д. не
бил у И., свидетелят му оставил един екзЕ.пляр, И.го подпечатал и му го пратил по куриер на следващия
ден. В деня на подписването И.бил добре, лежал на диванчето,
ходел напред-назад, бил бледичък но в кондиция. Бил
сигурен в това което подписва, вярвал че ще реализира проекта и че по този
начин щял да компенсира многото пари, които били изхарчени за лечението му.
Последвало плащане от И.в размер на 2000-3000лв. и тогава свидетелят си
помислил, че новият съдружник на И.му е помогнал. И.му казал, че плащанията по
споразумението ще започнат и в рамките на месец-два всичко ще приключи. Но
плащания не постъпили. Спомня си, че И.бил споменал, че има проблеми с банката,
тъй като не бил обслужвал кредита, но казал, че ще си вземе имота и ще си го
направи. След смъртта на И., с оглед на ситуацията, свидетелят изчакал да мине
година и мислел да разговаря с ответницата, когато случайно разбрал, че дъщеря
й пострадала при катастрофа. Със съпругата му решили да изчакат още време. След
около 2 години свидетелят се видял с ответницата и й предложил да довърши друга
къща на ответницата, част от която да продадат, но тя му казала, че няма право
на собственост върху тази къща. След това преустановили контакт.
Св. М.С., съдружник в Екип Д.близка
приятелка на ответницата и на И.Д., установява, че Е.Д. е изпълнил задължението
си по договора с ищеца- изтеглили заем, закупили парцел в Д., започнали да
вадят разрешителни за построяване на сградата, но малко преди да започне
реалното осъществяване на сградата Вальо /разпитания преди нея свидетел/ дошъл
и казал, че финансирането не може да бъде осъществено и че сградата не може да
бъде построена, тъй като заради финансовата криза в страната чуждестранните
инвеститори се били отдръпнали. Към него момент И.Д.бил още здрав. „К.Ем“ ООД
превело някаква сума, от която Е.Д. заплащали разходите по строителната
документация, но цялата сума за извършване на строителството не била преведена.
Не си спомня точно кога е станало отдръпването на ищеца – дали през 2009г. или
през 2010г. След като И.се разболял от „Райфайзенбанк“ започнали да ги търсят
за заплащане на вноските по ипотечния кредит. Не можели да плащат, подписали
анекс за разсрочване на плащането, но и него не могли да изпълнят. Години
по-късно имотът бил продаден от ЧСИ и част от парите били върнати на банката.
Но в момента свидетелката, ответницата и другият съдружник в Е.Д. дължали на
банката 127 000лв. Спомня си, че след като „К.Ем“ се оттеглил , И.се опитал
да намери друго финансиране, за да довърши проекта, но след това се разболял.
След като се разболял не е търсил финансиране за проекта, а за собственото си
лечение.
Във връзка със здравословното състояние
на Д.в началото на 2011г. свидетелката си спомня, че той бил в много тежко
състояние. Не можел да става и да се храни и свидетелката ходела на обяд да го
нахрани, защото съпругата му работела. Не бил и в добро психическо състояние –
пред нея И.започвал да говори с баща си, който отдавна бил починал. Това се
случвало след Нова година на 2010г.Свидетелката си спомня, че в момента, в
които И.бил с акъла си, говорили, че трябвало да бъдат събрани пари за
лечението му и се надявал да замине на лечение в чужбина. Не е говорил , че има
желание да изкупи дяловете на „К.ем“ и да доразвие
бизнеса. Свидетелката не знае да е подписано споразумение през м.януари 2011г.,
не е виждала св.Д.или съпругата му. Според нея И.не може през м.януари 2011г.
да е превеждал пари, тъй като състоянието му е било тежко. Два пъти в месеца се
налагало да се сменя абоката му във ВМА и съпругът на
свидетелката го носел на ръце до колата, той не можел да се движи самостоятелно.
Имало е моменти, в които е бил психически добре и други, в които изключвал.
Свидетелката установява, че ответницата била съсипана, тъй като тя е била в
него момент единствения работещ в семейството
и трябвало да се грижи за дъщеря си, тогава още ученичка и да се грижи и
за Ивайло. Била много отслабнала. Всичко което имали отивало за лечението на И..
Затова свидетелката ходела да им помага.
Ищецът представя договор за банков
кредит от 28.07.2008г., сключен между „Ю. и е. Д. Б.“ АД, „К.Е.“ ООД и „В.“ ООД
, представлявано от В.Д., с което банката е предоставила на „К.Ем“ кредитна
линия в размер на 300 000лв. за посрещане на краткосрочни оборотни нужди.
Представя го като доказателство в подкрепа на твърдението си , че е осигурил
финансирането на строежа на сградата. Ответната страна оспорва този документ,
тъй като от него не става ясно, че средствата са за финансиране на изграждането
на жилищната сграда, а и участието на „В.“ ООД като съдлъжник
опровергава това твърдение. При направеното оспорване, и при липсата на
писмени доказателства в подкрепа на
твърдението на ищеца, съдът намира този договор за нямащ отношение към делото.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка , съдът прави следните правни изводи:
Ищецът обосновава претенциите си на
споразумението от 25.01.2011г.
Ответницата оспорва това споразумение като
го намира за недействително , нищожно изцяло или частично.
За да се произнесе по претенциите, съдът
следва на първо място да разгледа направените от ответницата възражения по
чл.26 от ЗЗД.
Твърди се, че споразумението е нищожно
поради липсата на съгласие. Съдът не възприема това възражение. Както
ответницата, така и нейния съпруг са подписали споразумението, и с това са обективирали воля и съгласие с неговите клаузи. Няма данни
това съгласие да е придобито по недоброволен начин.
Твърди се, че споразумението е нищожно,
тъй като накърнява добрите нрави - чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД.
Съгласно практиката на ВКС „ПротИ.речието с добрите нрави се
свързва с нарушаване на морални, неписани норми на обществения жИ.т от гледна точка на които е морално недопустимо
сключеният договор да породи съответните правни последици. Нееквивалентността
на престациите, когато има като резултат нарушаването
на такива норми по посочения начин, обуславя нищожност на договора поради протИ.речие с добрите нрави“ - така
решение № 153 от 24.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3014/2014 г., III г. о., ГК ,
решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г., III г. о., ГК.
В случая „Сдружение Д.“ е създадено за
построяване на сграда и реализацията й с цел печалба на съдружниците
му. В договора за гражданско дружество ясно е посочено, че „Е.Д.“ ООД участва с
общата дейност с имот, а ищеца „К.ем“ ООД – с парични
средства за построяване на жилищна сграда в този имот. „Е.Д.“ ООД е изпълнил
задължението си по договора – осигурил е имота и строителните книжа, необходими
за строежа на сградата. В същото време ищецът „К.Ем“ ООД не е изпълнил своите
задължения по договора – не е внесъл сумата от 80 000 евро, не е внесъл и
вноската от 200 000лв. по т.18 от договора. Съобразно заключението по ССЕ „К.Ем“
ООД е внесло по сметката на сдружението сумата от 70 000лв., които са
послужили основно за заплащане на строителните книжа. Съобразно доказателствата,
в края на 2008г. необходимата документация е била събрана, но строеж не е
започнат. Това означава че финансирането за строежа не е било осигурено. Към него момент И.Д.е бил все още здрав. Съдът
дава вяра на показанията на св.С., която обяснява, че именно в този момент св.Д.е
съобщил на И.Д., че инвеститорите са се отдръпнали и финансиране на строежа
няма. Самият св.Д.не даде обяснение защо изпълнението на проекта се е
проточило. Съобразно договора разходите са общи за съдружниците,
от което следва че направените разходи за строителна документация, счетоводно
обслужване и др. са в тежест на двете страни.
Споразумението преурежда
уговореното в договора. Разходите са останали изцяло в тежест на „Е.Д.“ и на
новите съдружници И.Д.и ответницата, тъй като е
уговорено платената от „К.Ем“ ООД сума по сметката на сдружението да му бъде
върната, въпреки че строителната документация е била готова и заплатена от
сдружението. Записано е връщане на по-висок размер сума от действително
платената. ССЕ установява, че „К.Ем“ ООД е превело по сметката на сдружението
70 000лв. Сумата 11200лв., които са отразени за постъпили в сметката на
дружеството като вноска от „К.Ем“ ООД не са осчетеводени
при „К.Е.“ ООД и не може да се приеме, че ищецът ги е платил. Счетоводното
обслужване е следвало да се извършва от ищеца и е негова отговорността при
некоректно водене на търговските книги. Вместо 70 000лв. е уговорено
връщането на 81 700лв. Отделно от това са уговорени много високи размери
на лихвата за забава – 0,5% на ден, което е 15% месечна лихва или 180% годишна
лихва. И това са условия, които са договорени в полза на неизправната по
договора страна. Отделно от това, подписването на споразумението е станало в
момент, в който И.Д.е бил в тежко здравословно състояния и в края на жизнения
си път. Починал е два месеца след подписване на споразумението. Твърдението на
св.Д., че към 25.01.2011г. Д.планирал да намери друг инвеститор и да реализира
търговския им проект не намира опора в останалите събрани доказателства.
Напротив, изложените по горе факти сочат, че Д.е бил в тежко материално
положение - след установяване на заболяването му е разсрочен кредита към Райфайзен банк, но и при новите
условия не е бил обслужван от Д.. През 2010г. банката е насочила принудително
изпълнение върху имота и не е било възможно към 2011г. Д., в изключително тежко
здравословно състояние, преминал няколко курса на тежко лечение и лъчетерапия,
да е планирал намиране на инвеститор за имота. По-скоро, съдът дава вяра на
показанията на св.С., че И.Д.е мислел как да финансира лечението си, а не
проекта. Ответницата Д., като съпруга на И.Д., също е била в тежко състояние
към датата на подписване на споразумението – единствено тя осигурявала доходите
на семейството, тежко преживявала болестта на съпругата си, а имала и
непълнолетна дъщеря, за която да се грижи в тази тежка ситуация за семейството.
В този смисъл са показанията на св.С., които звучат житейски правдоподобни и
съдът няма основание да не им даде вяра. Св.Д., който е представлявал
неформално ищеца , като съпруг на управителя Т.Д., се е възползвал от тежкото
положение на семейството и е получил съгласието им да подпишат споразумението.
Действията на ищеца обаче са в протИ.речие с добрите нрави. Задължените от И.и Е. Д.суми са
несъразмерни с действителните им задължения към общия с ищеца бизнес проект. Д.са
били изпълнили задълженията си по договора от 16.06.2008г., респ. били са
изправната страна по него, за разлика от ищеца, а със сключването на
споразумението са се задължили неоправдано, при изключително неизгодни условия
да връщат суми, които всъщност не са дължали. Претендираните суми
от ответницата са в общ размер на 136 459,98лв., като това е само нейната
част от задължението. Ищецът е изключил задълженията на И.Д.в претенцията си. За
съда е морално недопустимо сключеното споразумение да породи съответните правни
последици, поради което то е нищожно поради протИ.речие с добрите нрави. Липсва еквивалентност на престациите на двете страни – Д.поемат загубите по проекта
– разходите за строителни книжа и др. необходими за функциониране на
дружеството разноски, вкл. и обслужването на кредита към банката, а ищецът не
поема загуби - получава обратно направената парична вноска
ведно с лихва за забава, а при закъсняло плащане и допълнителна несъразмерно
висока парична печалба под формата на неустойки и лихви. Отделно от това,
смисълът на споразумението е бил да изключи ищеца от участие в загубите на
проекта – такава уговорка е недействителна съобразно чл.361 ал.2 от ЗЗД.
При този извод, не е необходимо да се
обсъждат останалите възражения на ответницата по споразумението.
Като нищожно, споразумението не е
породило правни последици, респ. ответнацата не се е
задължила по него и не дължи претендираните суми.
Исковете следва да се отхвърлят.
По разноските:
Ищецът няма право на разноски при този
изход на делото.
Ответницата не представя списък с
разноски, но претендира такива. Съобразно доказателствата по делото ответницата
е договорила адвокатско възнаграждение с процесуалния си представител по делото
в размер на 4430лв., но е платила 2000лв. от него и няма доказателства да е
заплатила пълния размер /л.48, поставен преди л.36/. възстановяват се реално
заплатените разноски, поради което на ищцата се следва адвокатско възнаграждение
в размер на 2000лв. Отделно, ответницата е заплатила 250лв. за ССЕ и /л.145/ и 300лв. за СГЕ /л.198/. Тези разноски
в размер на общо 550лв. се следват на ответницата.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от „К.Е." ООД, БУЛСТАТ *******, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Т.Д.Д., ЕГН ********** срещу Е.Г.Д., ЕГН **********,*** искове
по чл.79, чл.86 и чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата 136 459,98лв., дължима
по сключено споразумение от 25.01.2011г. , от която: главница в размер на 81
700лв. по т.4.1 от споразумението, ведно със законната лихва от предявяване на
исковата молба; лихва върху главницата в размер на 13 969лв. по т.4.1 от
споразумението; 1000лв. – половината от наказателната неустойка по т.4.3.1 от
споразумението; 8010лв. - половината от обезщетението по т.4.3.2. от
споразумението, изчислено за периода 3.02.2011г. – 31.07.2011г.; 3783,45лв.
половината от наказателна неустойка по т.4.3.3 от споразумението и 27 997,53лв.
– половината от обезщетението по т.4.3.4 от споразумението, изчислено за
периода 5.03.2011г. – 31.07.2011г. , както и претенцията за разноски.
ОСЪЖДА „К.Е." ООД БУЛСТАТ ******* да заплати на Е.Г.Д., ЕГН ********** разноски
по делото в размер на 2550лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:
.
.