№ 15012
гр. София, 14.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110119503 по описа за 2023 година
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1-во
ЗЗД.
Производството е образувано по исковата молба от М. Т. Р. против [фирма], с
която е предявен осъдителен иск за сумата от 25,00 лв., представляваща част от общо
дължимата сума от 768,00 лв., представляващ недължимо заплатени суми по договор за
паричен заем № ******/15.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 12.04.2023 г. до окончателно заплащане на
задължението.
В исковата молба ищецът твърди, че на 15.06.2023 г. сключил с ответника
[фирма] договор за паричен заем № ****** за сумата от 800,00 лева. Сочи, че в чл.5 от
процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да
бъде обезпечен с гарант – физическо лице, поръчител или банкова гаранция в полза на
институцията, отпуснала кредита. Поради непредставяне на обезпечението, още със
сключване на договора, на ищеца била начислена неустойка в размер на 640,77 лева.
Ищецът твърди, че към датата на подаване на исковата молба е погасил изцяло сумата
от сключения договор, а именно – сумата в размер на 1568,00 лева. Смята обаче, че
процесния договор е нищожен на основание чл.10, ал.1, вр.чл.22 ЗПК, тъй като не била
спазена предвидената от закона форма. Позовава се и на чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10
ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в
същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя. Излага още, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по
1
кредита, кои точно компоненти са включени в него и как се формира, което е в
противоречие с разпоредбите на ЗПК. Поддържа се, че клаузата предвиждаща
заплащане на неустойка поради непредставяне на обезпечение, е в противоречие със
ЗПК и Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на съвета. По изложените в
исковата молба доводи и съображения, ищецът обуславя правния интерес от
предявения иск. Претендира и направените в хода на производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът признава
изложените в исковата молба обстоятелства, че клаузата за неустойка в процесния
договор е нищожна, но поддържа становище, че нищожността на отделни части от
договора не влече нищожност на целия договор. Отделно от предходното се сочи, че
ищецът не е заплатил сума за неустойка по процесния договор. По изложените в
отговора доводи и съображения, моли за постановяване на решение при признание на
иска и присъждане на разноски на основание чл.78, ал.2 ГПК.
С оглед предходното, със становище от 21.06.2023 г. ищецът, чрез процесуалния
си представител, е направил искане съдът да се произнесе с решение при признание на
иска.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на чл.237, ал.1 ГПК предвижда, че когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието.
Настоящият състав счита, че в случая са налице всички предпоставки за
произнасяне с решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК - ответникът е признал иска, а
ищецът е поискал съдът да постанови решение съобразно признанието. Спазени са и
изискванията, установени в чл.237, ал.3 ГПК, а именно признатото право не
противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната
може да се разпорежда.
С оглед гореизложеното, исковете следва да бъдат уважени изцяло, като на
основание чл.237, ал.2 ГПК, не е необходмо съдът да излага мотиви за това, съобразно
направеното от страната признание.
По разноските:
Съгласно чл.78 ал.1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. Изключение от правилото е ал. 2 на
същата разпоредба. За да се приложи хипотезата на чл.78 ал.2 ГПК е необходимо
наличието на две кумулативни предпоставки: ответникът да не е дал с поведението си
повод за завеждане на делото и да е налице признание на иска. В процесния случай е
безспорно е налице втората предпоставка - признание на иска в хода на
2
производството по делото, но липсват данни, от които може да се направи извод, че
ответната страна не е дала повод за завеждане на делото. Видно от процесния договор
и погасителен план към него е, че още със сключването му, на ищеца е била начислена
неустойка, като размера на вноската е определен именно с нея. С оглед предходното
съдът намира, че в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от
ищеца разноски за държавна такса в размер на 50,00 лева.
Видно от договора за правна защита и съдействие, сключен между ищцата и
процесуалния й представител е, че същите са се договорили, че процесуалното
представителство е безплатно – чл.38, ал.1, т.2 ЗА. С оглед предходното и на основание
чл.38, ал.2 ЗА, вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съдът определя възнаграждение на процесуалния
представител на ищцата в минимален размер от 400,00 лева, тъй като делото не се
отличава с фактическа и правна сложност и е приключило в едно открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД [фирма], ЕИК [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: [адрес] да заплати на М. Т. Р., ЕГН **********
сумата от 25,00 лв. - част от сума в общ размер на 768,00 лв., представляваща
недължимо платени суми по договор за паричен заем № ******/15.06.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от 12.04.2023 г. до окончателно заплащане на задължението
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК [фирма], ЕИК [ЕИК] да заплати на М. Т.
Р., ЕГН ********** сумата от 50,00 лева, представляваща направени разноски по
производството.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на адвокат Г. Г. Ч., ЕГН **********, член на САК, на основание чл.38, ал.2,
вр.ал.1, т.2 ЗА, сумата в размер на 400,00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение по производството за оказана безплатно адвокатска помощ и
съдействие на ищцата.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3