М О Т И В И: На подсъдимия С.Е.С. *** е предявено обвинение за това, че на 08.11.2015 година, в
извън населено място, в района на третокласен път GAB 3030, км. 1+650, между с.
Джумрии и гр. Габрово, при управление на МПС - лек автомобил м.”Алфа Ромео” с
рег. № **, категория В, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.21, ал.1
от ЗДвП - движил се със скорост от 109
км/час, при разрешена 90 км/ч.; чл. 42, ал.1, т. 2 и ал. 2, т. 2, 3 от ЗДвП във
вр. с чл. 77, ал.1 от ППЗДвП и чл. 43 от ЗДвП във вр. с чл. 90 от ППЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на П.В.В. ЕГН ********** и средна телесна
повреда на С.С.С. ***, изразяваща се в косо спираловидно счупване на пета
предкиткова кост на лявата длан, довело до трайно затруднение движението на
горен ляв крайник, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, пр.1 и 3 във
връзка с ал. 3, б. ”б”, пр. първо във връзка с ал.1, б.”в” във връзка с чл.342,
ал.1 от НК.
В
съдебното заседание пострадалите от престъплението Г.Н.В. и В.П.В. – наследници
на П.В.В., както и С.С.С. са конституирани като частни обвинители.
В
съдебно заседание подсъдимият С.Е.С.
заявява, че е получили препис от обвинителния акт и че разбира предявеното му
обвинение. Признава вината си и
съжалява за извършеното.
Производството
по делото е разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК и в частност по чл.371,
т.2 от НПК.
С протоколно
определение от 23.10.2017 година, след предварително изслушване на подсъдимия,
на основание чл. 371, т. 2 от НПК, съдът е одобрил изразеното му съгласие да не
се провежда разпит на свидетели и вещи лица и е обявил, че при постановяване на
присъдата ще се ползват самопризнанията му, без да се събират доказателства за
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт, на основание
чл. 372, ал. 4 от НПК.
От съвкупната преценка на
събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства,
заключенията на експертизите, съпоставени с направените от подсъдимия
самопризнания, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
С.Е.С. е правоспособен водач на МПС от 2014 година.
На 08.11.2015 година, около 15.00
часа, подсъдимият С. управлявал лек автомобил м. ”Алфа Ромео” с рег. № ** по третокласен
път GAB 3030, км. 1+650, между с. Джумрии и гр. Габрово. Пътният участък, по
който се движел бил със завои и неравности /изкачвания и слизания/. Пред него
се движел друг лек автомобил – м. „Фолксваген Кади”, с италианска регистрация.
Водачът на л.а. ”Алфа Ромео”, предприел маневра изпреварване на л.а.
„Фолксваген Кади”. В този участък платното било с широчина от порядъка на 5,50
м. Нямало хоризонтална маркировка. Липсвали и знаци за регулиране на скоростта
на движението. В района на местопроизшествието платното за движение е прав
участък, разположен в посока север – юг, с асфалт – сух, едрозърнест,
неизносен, с неравности и незначителни пукнатини. Наклонът на спускане в двете
посоки от мястото на произшествието към юг и север е съответно 7,5/1 см. и 7/1
см. С. предприел маневра изпреварване, като ускорил скоростта и навлязъл в
лявата част на път, предназначена за насрещно движещите се автомобили,
достигайки скорост от 109 км/ч. Движейки се по лентата за насрещно движение, в
правия участък от пътя, автомобилът на С. е движел по възходящия наклон към „гърбицата”
/възвишението на пътя/, след която правия пътен участък продължавал, но вече с низходящ
изменящ се надлъжен наклон. Тази особеност на пътя била причина, С. да има
видимост за пътната обстановка, само до възвишението. За да приключи
изпреварването, С. ускорил автомобила си и достигнал скорост от 109 км/ч, но не
успял да приключи маневрата изпреварване с прибиране в дясно, преди да достигне
най-високата точка на изкачването. Наближавайки я, автомобилът ”Алфа Ромео”
продължавал да се движи в лявата част на пътя по плътното предназначено за
насрещно движещи се автомобили.
По същото време, в противоположна
посока към гр. Габрово се движел лек автомобил м. ”Хюндай акцент” с ДК № **,
управляван от П.В.В. ***. В. бил с пострадалата С.С., която пътувала на
предната дясна седалка. За В., пътя преди и в района на участък - км. 1+650 също следвало изкачване. Той също
имал ограничена от релефа видимост до най- високата точка на изкачването. След
нея нямал видимост за пътната обстановка. При изкачването В. управлявал автомобила
си със скорост от порядъка на 78 км/ч, в дясната част на пътното платно, т.е в
своята лента за движение на отстояние от порядък на 0,20 м от мислената ос на
пътното платно.
С посочените скорости, без да
могат да се възприемат, поради релефа, подсъдимия С. и пострадалия В.
приближавали от двете страни на пътя по една и съща лента, височината,
най-високата точка на пътния участък в км 1+650. Непосредствено и почти
едновременно за двамата се е открила пряка видимост, възможност да се възприемат.
Краткото време, скоростта, с която са се движили двамата водачи и късото
отстояние между тях им е отнело възможността да реагират, за да спрат или
избегнат взаимния насрещен сблъсък в лентата, предназначена за движение на лек
автомобил м. ”Хюндай акцент”.
Последвал сблъсък, от който двата
автомобила се завъртели, като се придвижили и спрели от двете страни на пътя. Сблъсъкът
станал пред очите на св. Ф., св. К. И. и св. Х.И., които пътували в л.а.
„Фолксваген Кади”, както и пред къщата на св. Д.К., който в този момент бил в
двора и веднага се притекъл на помощ. Св. Д.К. успял да откопчее колана и да
отвори на св. С., която напуснала автомобила. Откопчал колана на водача на л.а.
”Хюндай акцент”, но не успял да помогне на пострадалия П.В. да напусне
автомобила. За целта използвал кирка, но купето било много деформирано.
Подсъдимият С. успял сам да
излезе от автомобила си. Бил видимо притеснен от случилото се. Според св. С.,
се опитал да отвори вратата на В. и да му помогне да излезе, но не успял. На
мястото на произшествието пристигнал екип на Гражданска защита, полицейски
патрул и Бърза помощ, който констатирал смъртта на пострадалия В.
В резултат на настъпилото ПТП
починал водачът на лекия автомобил П.В., а возещата се в него С.С. получила
телесни увреждания.
От заключението на съдебно- медицинска експертиза на труп /т.
2, л. 83-87 от ДП/ се установява, че при ПТП пострадалият П.В.В. е получил
следните увреждания: тежка съчетана механична травма- глава- гръден кош-
крайници, като конкретните увреждания са описани подробно в заключението. Като
причина за смъртта се сочи тежката съчетана травма - черепно- мозъчна и гръдна. Сочи се, че смъртта
е настъпила сравнително бързо след травмата. Уврежданията отговарят да са
причинени при силен удар /отляво/ вътре в купето на автомобила и съответстват
на обстоятелствата на възникналото ПТП. При изследването на трупа не са открити
увреждания, които да не могат да се обяснят с посочения механизъм. Смъртта се
намира в пряка причинно – следствена връзка с уврежданията, получени при
процесното пътно транспортно произшествие.
От назначената допълнителна
експертиза на труп /т. 2, л. 160-163 от ДП/ се установява, че наличната
деформация на предната лява колона на вратата на автомобила навлиза в
пространството на водача. Със или без поставен предпазен колан, биха се
получили значителни травми вляво на главата, както и силно сътресение на
тялото. При поставен предпазен колан също би настъпила смъртта на пострадалия П.В..
От заключението на съдебно-
медицинската експертиза по писмени данни /т.2, л.95-99 от ДП/ се установява, че
в резултат на възникналото ПТП С.С.С. е получила следните телесни увреждания: косо
-спираловидно счупване на пета предкиткова кост на лявата длан. Травмата е
довела до трайно затруднение на движението на левия горен крайник, относно
хватателната му функция за срок от 45 дни. Посоченото увреждане съставлява средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК. Причинени са били още следните
травматични увреждания: болка при натиск в дясната шийна половина и при
движение на главата; кръвонасядане по предната горна трета на лявата мишница на
площ от 6-7 см; линейна рана по предходно –външната повърхност на дясното
коляно, с размери 4х0,2-0,3 см. с охлузвания над и под раната; по лявото коляно
са установени две малки охлузвания и кръвонасядане по предно -вътрешната
повърхност на коляното на площ от около 5-6 см. Пострадалата имала болка при
движение в лявата колянна става, по повод, на които е била консултирана с
ортопед. Не е установена травма на коляното, която да засяга кости и връзки на
колянната става; кръвонасядане по външно – страничната средна трета на лявото бедро
на площ от 5х2 см. Счупването на пета предкиткова кост на лявата длан може да
се причини при директен удар по ръба на лявата длан, откъм пети пръст или при
удар по надлъжната ос на костта. Останалите травматични увреждания са причинени
при множество удари от твърди тъпи предмети в купето на автомобила.
В заключението си сочи, че
уврежданията на пострадалата отговарят да са причинени при възникналото ПТП,
при травма вътре в купето на автомобила.
От заключението на
автотехническата експертиза /т. 2, л.106-143/, изготвено на досъдебното
производство, се установява, че скоростта на движение на лек автомобил “Алфа
Ромео” преди да предприеме маневра изпреварване е в рамките на 60-80 км/ч. При
процеса на изпреварване, водачът на лек автомобил „Алфа Ромео”, при който този
автомобил застига автомобил „Фолксваген Кади” и в зоната на десния завой, преди
правия пътен участък, предприема маневра изпреварване на Фолксвагена, ускорява
автомобила и при достигането му до мястото на удара, скоростта му е била около
109 км/ч. Скоростта на лекия автомобил “Хюндай Акцент” преди настъпването на
произшествието и към момента на удара е била около 78 км/ч. В заключението е
описан подробно механизма на настъпилото ПТП, както и мястото на удара между леките
автомобили, участници в ПТП. Описан е подробно механизма на настъпилото ПТП.
Като непосредствена причина за възникване на ПТП е посочено предприетата от
водача на лекия автомобил „Алфа Ромео” маневра за изпреварване на попътно
движещият се автомобил „Фолксваген Кади” в зоната на пътен участък, с
ограничена видимост и дължина в зоната на видимост, която на му позволява да
довърши маневрата и да се прибере в полагащата му се пътна лента. Скоростта, с
която би следвало да се движи лекия автомобил, за да се предотврати
настъпването на ПТП е до 90 км/ч.
Въз
основа на анализа на доказателствата съдът приема, че на 08.11.2015 година, в извън населено място, в района на
третокласен път GAB 3030, км. 1+650, между с. Джумрии и гр. Габрово, при
управление на МПС - лек автомобил м.”Алфа Ромео” с рег. № **, категория „В”, подсъдимият
е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал.1 от ЗДвП - движил се със скорост от 109 км/ч, при
разрешена 90 км/ч. Нарушил е също чл. 42, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2, 3 от ЗДвП,
според който водачът е длъжен преди да предприеме изпреварване да се увери, че
има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, както и
да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без
да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката си на движение.
Осъществяването на този състав е във вр. с чл.77, ал.1 от ППЗДвП, съобразно
който водачът, който има намерение да извърши маневра е длъжен да се убеди, че
няма да застраши останалите участници в движението. Грубо е нарушил и
разпоредбата на чл.43 от ЗДвП във вр. с чл. 90 от ППЗДвП, а именно че е
предприел изпреварването, когато разстоянието на видимост, ограничено поради
характера на пътя е по- малко от необходимото за изпреварването при избраната
скорост на движение, както и че при използване на пътната лента за насрещно
движение, когато изпреварващият не може да се върне безпрепятствено е
напуснатата пътна лента. С нарушаване на тези правила за движение по пътищата,
подсъдимият по непредпазливост е причинил смъртта на П.В.В. ЕГН ********** и
средна телесна повреда на С.С.С. ***, изразяваща се в косо спираловидно
счупване на пета предкиткова кост на лявата длан, довело до трайно затруднение
движението на горен ляв крайник, поради което е осъществил както от обективна, така и от субективна страна престъпния
състав на чл. 343, ал. 4, пр.1 и 3 във връзка с ал. 3, б. ”б”, пр. първо
във връзка с ал.1, б.”в” във връзка с чл.342, ал.1 от НК, за което съдът го призна за виновен и му наложи наказание.
Безспорно се установява от
обективна страна, че подсъдимият С.С., при управлението на лек автомобил м.”Алфа
Ромео” е нарушил чл. 21, ал.1 от ЗДвП -
движил се със скорост от 109 км/ч, при разрешена 90 км/ч, чл. 42, ал.1,
т. 2 и ал.2, т. 2, 3 от ЗДвП във вр. с чл. 77, ал.1 от ППЗДвП и чл.43 от ЗДвП
във вр. с чл.90 от ППЗДвП. Допуснатите нарушения на правилата за движение от
страна на подсъдимия е довело до настъпването на ПТП, а от там и до настъпване
на вредоносния резултат, а именно – смъртта на П.В.В. и причиняването на средна
телесна повреда на С.С.С...
От субективна страна деянието на
подсъдимия е извършено при непредпазливост, под формата на престъпна
небрежност. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но с оглед на допуснатите нарушения на правилата за движение, а
именно предприемане на маневра изпреварване, за която не е имал необходимата
видимост и движение с превишената скорост е бил длъжен и е могъл да предвиди
настъпването на вредоносния резултат.
При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия
С. наказание, съдът съобрази разпоредбите на чл. 54 и сл. от НК, като анализира
обстоятелствата, обуславящи вината на подсъдимия. Като отегчаващи отговорността
му обстоятелства дсъдът отчете - извършеното деяние е с висока степен на
обществена опасност, с оглед тежкия престъпен резултат, надвишаваш критерия за
съставомерност на деянието; броя и тежестта на допуснатите нарушения на правилата
за движение, както и че видно от приложената на досъдебното производство
справка /л. 180, т. 2/ на подсъдимия му е било налагано административно
наказание по чл. 6, т. 1 от ЗдвП. От друга страна като смекчаващи отговорността
му обстоятелства съдът взе предвид – чистото съдебно минало на подсъдимия;
липсата на данни за други противообществени прояви, което сочи на ниска степен
на обществена опасност на личността му. Подсъдимият проявява критичност и
изразява искрено съжаление за извършеното от него деяние. Като смекчаващо
отговорността му обстоятелство съдът отчете и ниската възраст на подсъдимия,
както и че същият е студент в Русенския университет, полага труд в свободното
си време. Като прецени тези обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема, че е налице превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства, с оглед на което му определи наказание значително под средния
размер на предвиденото в закона от четири години и шест месеца
лишаване от свобода. С оглед на това, че производството е проведено по реда на
чл. 371, т. 2 от НПК и спазвайки императивната разпоредба на чл. 68а, ал.1 от НК съдът намали така определеното наказание с една трета, като осъди подсъдимия
на три години лишаване от свобода.
Наложеното
наказание е до три години. Подсъдимият е с чисто съдебно минало. С оглед
данните за неговата личност съдът приема, че за постигане целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК и преди всичко превъзпитателната му роля по
отношение на осъдения не е наложително реалното му изтърпяване. Подсъдимият е
млад човек и на същия следва да се даде възможност да превъзпита поведението си
и да се реализира положително в обществото. С оглед на това съдът на основание
чл. 66, ал.1 от НК отложи изтърпяването на наложеното на подсъдимия наказание
“лишаване от свобода” за срок от четири години, считано от влизане на
присъдата в сила.
На
основание чл. 343г във вр. с чл. 37, т. 7 от НК, съдът наложи на подсъдимия и
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години,
считано от влизане на присъдата в законна сила. При определяне размера на
наложеното наказание съдът взе предвид отегчаващите и смекчаващите
отговорността обстоятелства, посочени по- горе, извършените груби нарушения на
правилата за движение, както и степента на обществена опасност на подсъдимия
като водач на МПС.
Съдът, с
оглед всички, описани по- горе, обстоятелства по делото намира, че с
определените наказания ще се постигнат по най- ефективен начин, целите им,
визирани в чл. 36 от НК.
По отношение на оправдателната част на присъдата.
На
подсъдимия е предявено обвинение и за това, че е осъществил престъпното деяние
като е нарушил и разпоредбите на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП. Съгласно трайно установената практика на ВКС, недопустимо е
едновременното приложение на чл. 20, ал. 2 и чл. 21 от ЗДвП. Нормите на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП и по чл. 21 от ЗДвП се намират в конкуренция помежду си и
съответното нарушение на правилата за движение може да бъде квалифицирано само
по едно от тях. В този смисъл са Решение № 408/2011 г., ІІ н.о и Решение №
546/2014 г., ІІ н.о. на ВКС. Безспорно се установи по делото, че подсъдимият е
нарушил чл.21 от ЗДП, като това му нарушение е в пряка и причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат. С оглед на това съдът призна подсъдимия за невинен
и го оправда в тази част от предявеното
му обвинение, а именно за допуснато нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП.
Съдът
постанови вещественото доказателство – 1 брой CD диск със запис от оглед от 08.11.2015 г. и 1 бр. CD диск със запис от оглед от 15.05.2017 г., приложени
по досъдебното производство - да останат приложени по делото, а веществените
доказателства - лек автомобил марка “Хюндай Акцент” с ДК ***, намиращ се на
съхранение в КАТ- Габрово - да се върне на наследниците на П.В.В. – Г.Н.В. и В.П.В.,
след влизане на присъдата в сила. Вещественото
доказателство- лек автомобил м. ”Алфа Ромео” с ДКН **, намиращ се
на съхранение в КАТ Габрово – да се върне на собственика Емил П.С., след влизане
на присъдата в сила.
На основание чл.189,
ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия С. да заплати в полза на държавата
направените по делото разноски за изготвяне на съдебните експертизи и явяването
на вещите лица общо в размер на 2 716,35 лева, както и разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 4 500,00 лв.
В този
смисъл е постановената присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :