О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23.12.2019г. гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,
На 23.12.2019година
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ИВАНОВ
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното от
съдия ТАГАРЕВА
Възз. гр. дело №358 по описа за 2019г.
За да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
Г.И.К. ***, представляван от адв.Д.Д., против Решение №810/15.11.2019г. по
гр.д. №3718/2018г. на Ямболски районен съд, с което са отхвърлени предявените
от въззивника против Военно формирование 26030 с.Безмер обективно съединени
искове по чл.214, ал.1, т.3, във вр. с
чл.194, ал.3 от ЗОВСРБ за сумата 1023 лева - положен извънреден труд за периода
01.08.2015г. - 01.07.2018г. и по чл.86 ЗЗД за сумата 220.28 лева - мораторна
лихва за периода 01.08.2015г. - 31.12.2017г., и на ответника са присъдени
разноски в размер на 600 лева.
В изпълнение на задълженията си по чл.267 ГПК ЯОС констатира, че жалбата е
редовна и допустима, при което съдът следва да се произнесе по
доказателствените искания на страните и насрочи делото за разглеждане в открито
с.з., като преди това съгл. разпоредбата на чл.268 ГПК извърши доклад на въззивната жалба и отговора, както следва:
Оплакването на въззивника е за
неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила. Въззивникът излага, че от извършената съдебно-счетоводна
експертиза по делото е установено, че той е отработил на заеманата длъжност повече от установената
в ЗОВСРБ продължителност на
служебното време, като общият размер на некомпенсираните часове е 304 часа,
който извънреден труд следва да бъде възмезден, а в тежест на ответника е било
да установи, че служащият е бил компенсиран с дължимата почивка. При неправилна
преценка на доказателствената съвкупност районният съд приел, че не е налице
некомпенсирано време във връзка с положените от въззивника дежурства по време
на службата. На следващо място въззивникът изтъква, че правната квалификация на
заявената претенция е дейност на съда и в случая, независимо, че той е говорил
за "извънреден труд", то съобразно твърдяните факти и обстоятелства
съдът е следвало да прецени, че се касае за положен и некомпенесиран труд в
рамките на удълженото време - по повод полаганите 24 часови дежурства, в които
се включват и часовете за инструктаж, явяване на дежурство, подготовка за
наряд, развод на наряда, застъпване и издаване на дежурството, при които служещият
е на разположение в поделението, затова нарядите от 24 часа стават 26 часа и
тези два часа труд в рамките на удълженото работно време са извънреден труд
след прекратяване на ТПО. През това време се твърди, че въззивникът е бил
реално ангажиран в поделението и макар тези дейности да не представляват
"носене на дежурство", те са подготовка за приемане и издаване на
дежурствотто и са време на реално отработени часове, свързани с носене на
дежурството. Или в случая въззивникът
сочи, че претендира за превишаване на времето, предвидено за дежурство -
максималните 24 часа до 26 часа, съобразно чл.195 ЗОВСРБ, което
превишаване се заплаща, ако не е компенсирано с почивка до прекратяване на ТПО.
Изтъква, че макар удълженото работно
време при 24 часови дежурства да не е извънреден труд във формален смисъл, в
случая се касае до приравнен труд на извънредния труд, чието възмездяване се
дължи при прекратяване на ТПО преди компенсирането му с почивка. В случая
претенцията на ищеца била именно за вземане за положен труд над установената
месечна продължителност на служебното време, който труд не е компенсиран с
почивка.
Въззивникът е оспорил решението
на ЯРС и в частта за разноските, които са присъдени на ответника за юрисконсултско
възнаграждение, с доводи, че това възнаграждение не е съобразено с фактическата
и правна сложност на делото и следва да бъде намалено до минималния размер от
100 лева, предвиден в Наредбата за заплащане на правната помощ.
По тези съображения Г.К. моли за
отмяна изцяло на обжалваното решение и за постановяване на ново решение от
въззивния съд, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло, с присъждане
на разноските пред двете съдебни инстанции по същество.
С депозирания писмен отговор,
въззиваемата страна Военно формирование 26030- с.Безмер, чрез юр.к.П., моли за
потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските за
юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция. Излага подробни
съображения, като акцентира, че тълкуванията и изводите на въззивника
противоречат на материалния закон, тъй като чл.195, ал.5 ЗОВСРБ урежда дежурствата като отделна правна
хипотеза и чл.195 и чл196 ЗОВСРБ се
явяват специални по отношение на чл.194 от ЗОВСРБ. Сочи също, че с жалбата ищецът е предявил нов иск - за дежурства с
продължителност над 24 часа, което изменение е недопустимо, тъй като е
преклудирано.
Страните не са направили искания
за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
Предвид горното, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 11.02.2020г. от 9.30ч.
За с.з. да се призоват страните, на които да се връчат преписи от настоящото определение
за становища по доклада.
На въззивника да се връчи и
препис от отговора на въззиваемата страна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.