Решение по дело №5914/2023 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 594
Дата: 20 юни 2024 г.
Съдия: Борислава Петрова Борисова-Здравкова
Дело: 20231720105914
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 594
гр. Перник, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20231720105914 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник 2303, кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република”, чрез юрк. С., срещу М. Х. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата 281,59 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. – 30.11.2020 г. включително и изравнителна сметка със знак минус в месец
август 2021 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ****, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК
24.10.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 73,64 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 09.07.2020 г. до 31.01.2023 г. върху месечните
плащания, формиращи главницата, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение №
2836/26.10.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 04973/2023 г. на РС – Перник.
Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия за жилище, находящо се на посочения
адрес, за процесния период при действието на публично известни общи условия. Счита, че
ответникът, в качеството на потребител на топлинна енергия, дължи начислената стойност и
лихвата за забава върху главницата по всяка фактура за процесния период. Моли да се
приеме за установено, че ответникът му дължи сумите, за които в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение, както и за осъждането му за сторените в заповедното и исковото
1
производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен представител адв.
В. Б., е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Възразява за погасяване на вземанията по давност.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По заявление на „Топлофикация Перник” АД е издадена Заповед за изпълнение №
2836/26.10.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 4973 по описа за 2023 г. на Районен съд –
Перник срещу М. Х. Х. за сумата 281,59 лв. - представляваща главница за доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.11.2020 г. и изравнителна сметка в м.08.2021
г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. ****, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда – 24.10.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 73,64 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните
плащания за периода от 09.07.2020 г. до 31.01.2023 г., и са присъдени разноски на заявителя.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,
като са събрани данни, че същият не живее на адреса.
С Разпореждане № 16092/05.12.2023 г., получено от заявителя на 06.12.2023 г., му е
указано, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за установяване на
вземанията си по издадената заповед за изпълнение и на 21.12.2023 г. е депозирана исковата
молба, въз основа на която е образувано настоящото дело.
В заповедното производство е представен заверен препис на общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., публикувани във в. „Съперник“
на 29.04.2008 г., а с доклада по делото е обявено за служебно известно и ненуждаещо се от
доказване, че общите условия са публукивани в един месттен и централен ежедневник (в-к
„Съперник“, бр. 82 от 29.04.2008 г. и в-к „Новинар“, бр. 101 от 30.04.2008 г.).
С доклада по делото е обявено за безспорно, че за периода 01.05.2020 г. – 30.11.2020 г.
и м. август 2021 г. за процесния имот е доставена топлинна енергия, разпределена по месеци
съобразно посочените в справката-извлечение суми.
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 122, том II, рег. № 6349
от 2020 г. се установява, че на 10.11.2020 г. М. Х. Х. е продал на М.А. И. недвижим имот с
идентификатор 55871.514.90.1.51, представляващ апартамент № 51, находящ се в гр. ****.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза се
установява, че за периода 01.05.2020 г. – 30.11.2020 г. вкл. и изравнителни сметки със знак
минус в месец август 2021 г. за адрес: гр. ****, с абонатен номер № ***, стойността на
неплатената доставена и ползвана топлинна енергия е в размер на 281,59 лв. и лихвата за
забава за периода от 09.07.2020 г. – 31.01.2023 г. е в размер на 125,99 лв. Ответникът не е
извършвал плащания за топлинна енергия, касаещи процесния период. В информационната
система на „Топлофикация-Перник“ АД са отразени изравнителни сметки с отрицателен
2
знак -699,95 лв., от които изравнителна сметка -48,86 лв. уравнителна сметка 05.2020. г. -
06.2020 г. и -651,09 лв. уравнителна сметка 07.2020 г. -04.2021 г.. Издадена е фактура №
**********/31.08.2021 г. за сумата -699,95 лв. Вземанията за главница по фактурите, чийто
падеж е настъпил в периода 01.05.2020 г. – 23.10.2023 г. са в размер на 281,59 лв. и лихвата
за забава върху тях за периода 09.07.2020 г. – 31.01.2023 г. е в размер на 125,99 лв., а
вземанията за главница по фактурите, чийто падеж е настъпил в периода 24.10.2020 г. –
30.11.2020 г. и месец август 2021 г. са с отрицателен знак в размер на -163,63 лв. и лихвата
за забава върху тях за периода 10.12.2020 г. – 31.01.2023 г. в размер на 19,75 лв., общо -
143,88 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и комептентно дадено,
неоспорено от страните по делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК при данни, че длъжникът не
живее на адреса, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за ищеца е налице
правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото
е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението
за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови
нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик
или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от
момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.
Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването
на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при
наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
От представения нотариален акт за продажба на недвижим имот се установява, че
10.11.2020 г. ответникът се е разпоредил с правото на собственост върху недвижим имот,
представляващ апартамент № 51, находящ се в гр. ****, поради което съдът приема, че до
извършване на разпоредителната сделка същият е бил собственик на имота.
3
Предвид изложеното, съдът прави извод, че през процесния период ищцовото
дружество и ответникът в качеството на собственик на имота са се намирали в договорни
отношения за продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия.
По делото е безспорно, че за процесния имот за периода 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г.
доставената топлинна енергия е на стойност 281,59 лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за
главница в претендирания размер.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Предвид неизпълнението на падежа, ответникът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания от деня,
следващ изтичане на 30-дневния срок от периода, за който се отнасят. От заключението на
вещото лице по допуснатата ССчЕ се установява, че обезщетението за забава за периода от
09.07.2020 г. – 31.01.2023 г. е в размер на сумата 125,99 лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на ишцовото дружество е възникнало
вземане за лихва за забава в претендирания размер.

По възражението за давност:
Наличието на възникнали облигационни задължения към ищцовото дружество е
основание за разглеждане на направеното в срока за отговор на исковата молба от ответника
възражение за погасяването им по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания. В настоящия случай процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна
давност, доколкото вземането за топлинна енергия е периодично, а другото представлява
вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността
тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - Перник”
АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на
вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на
този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и
преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). С оглед изложеното и при
установеното по делото, следва извод, че изискуемостта на главницата месец 08.2020 г. е
4
настъпила на 01.10.2020 г., което означава, че тригодишният давностен срок за нея /и
задълженията за м.05.2020 г., м.06.2020 г., м.07.2020 г., чиято изискуемост е настъпила
преди това/ е изтекъл, тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено
на 24.10.2023 г. Следователно вземанията за потребена топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 23.10.2024 г. възлизащи според заключението на вещото лице в размер на
281,59 лв., са погасени по давност.
Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на главното вземане и се
погасява с погасяване на главното вземане (чл. 119 ЗЗД). Давността започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо. В този смисъл обезщетението за забава за периода
от 09.07.2020 г. до 31.01.2023 г. върху погасените по давност главници, възлизащо на 125,99
лв., също е погасено и не се дължи.
От заключението на вещото лице се установява, че за периода 24.10.2020 г. –
30.11.2020 г. ищецът няма вземания за главница, тъй като изравнителната сметка е със знак
минус, поради което не е изпаднал в забава за плащането й.
По изложените съображения предявените искове за сумата 281,59 лв. – главница за
топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. до 23.10.2024 г. и сумата 125,99 лв. – лихва за
забава за периода от 09.07.2020 г. до 31.01.2023 г. следва да бъдат отхвърлени като погасени
по давност, а за периода 24.10.2020 г. – 30.11.2020 г. – главница за топлинна енергия, и
периода 01.12.2020 г. до 31.01.2023 г. – като неоснователни.
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Предвид изхода на спора, ищецът няма право на разноски за производството по делото.
Ответникът не е направил искане и представил доказателства за сторени разноски, поради
което такива не следва да му бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник 2303, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”,
срещу М. Х. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 281,59 лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. –
23.10.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ****, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК
24.10.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 73,64 лв.,
5
представляваща лихва за забава за периода от 09.07.2020 г. до 31.01.2023 г. върху месечните
плащания, формиращи главницата, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение №
2836/26.10.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 04973/2023 г. на РС – Перник , като погасени
по давност, а искът за главница за периода 24.10.2020 г. – 30.11.2020 г., и искът за лихва за
забава за периода 01.12.2020 г. до 31.01.2023 г., като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 04973 по описа за 2023 г. на
Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6