№ 85
гр. ХАСКОВО, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ Т. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Търговско дело №
20245600900064 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба, подадена от С. А. М. от град
Хасково, с която срещу „ЗД Бул Инс“ АД - София се предявяват обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 429,
ал. 1, т. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ във вр.
с чл. 86 ЗЗД. Ищецът претендира сумат***0 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на
06.05.2023 година, ведно със законните лихви върху тази главница от
30.05.2023 година до окончателното разплащане. Претендират се и
направените в съдебното производство разноски, както и присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв за оказаната на ищеца безплатна
правна помощ.
Ищецът твърди, че е пострадал при ПТП, реализирано на 06.05.2023
година при следната фактическа обстановка: Около 04:58 часа управляваното
от ищеца С. М. МПС марка „*****“, с peг. № ********** се движело по
първоклА. път 1-8, с посока на движение към гр. Хасково. Навлизайки в с.
Подкрепа в срещуположната лента и към гр. Харманли, се движело МПС
марка „***********“, с peг. № ************, управлявано от И. А..
Последният, поради несъобразена скорост и под въздействието на алкохол
(1.48% промила), навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил челно
1
в управлявания от С. М. лек автомобил. В резултат на така настъпилото ПТП
ищецът получил травматични увреждания и бил откаран по спешност в
„МБАЛ-Хасково“ АД. След извършените му редица прегледи, изследвания и
рентгенографии, лекарите констатирали следните увреждания: Хематом в
областта на главата в ляво - темпорално; Разкъсно-контузни рани на лявата
предмишница с размери 25 см, с пролабиране на мускулните краища на м.
Делтоидеус; Разкъсно-контузни рани в областта на лакътя с размери 10 см.;
Наличие на множество екскориаций. Още в деня на хоспитализацията ищецът
бил подложен на оперативна интервенция, при която му била извършена
пластична операция на делтоидния мускул на лявата ръка. Престоят на ищеца
в болничното заведение продължил за периода от 06.05.2023 г. до 09.05.2023 г.
След изписването му от „МБАЛ-Хасково“ АД, ищецът започнал
продължителен период на възстановяване - за периода от 06.05.2023 г. до
08.07.2023 г. включително бил неработоспособен, за което му били издадени 2
бр. болнични листове. Вследствие на получените от ищеца увреждания в
областта на лявата му ръка, същият не можел да се обслужва самостоятелно,
което налагало близките да му помагат при извършването на ежедневните му
битови и хигиенни нужди. Тъй като при процесното ПТП С. М. получил
хематом в областта на главата и челото си, както и множество стъкла влезли в
очите му, на 16.05.2023 г. пострадалият потърсил лекарска помощ при
специалист-офталмолог. При извършения му амбулаторен преглед, д-р Г.Д.
установил, че за ищеца са налице оплаквания от дразнене и сълзене на двете
очи, след преживяното ПТП. Възстановителният период при ищеца
продължил за около 3 месеца, но и след това останали видими травматични и
оперативни белези на лявата му ръка, имащи загрозяващ и смущаващ
характер. В резултат на преживяното ПТП, здравословното съС.ие на ищеца
се влошило, което дало отражение и на психиката му. Вследствие на
изживения шок, пострадалият се оплаквал от понижено настроение,
тревожност, връщане към спомена за пътния инцидент, изпитвал нарушения
на съня и вниманието. През целия възстановителен период се налагало да
приема медикаментите, предписани му за лечение на травмите на лявата ръка,
както и сънотворни и седативни лекарства и хранителни добавки.
Ищецът твърди, че причина за настъпване на процесното пътно-
транспортно произшествие са допуснатите от водача на МПС марка
„***********“, с peг. № ************ - И. А., нарушения на правилата за
2
движение по пътищата. За водача И. А. били налице определени, фиксирани в
закон задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата,
които той нарушил, в това число – управлявал автомобила в съС.ие на
алкохолно опиянение. Ето защо била налице пряка причинна връзка между
деянието и причинените на ищеца телесни повреди.
Твърди се, още, че във връзка с процесното ПТП бил съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 29/06.05.2023 г., по описа
на ОДМВР-Хасково.
За увреждащия автомобил „***********“, с peг. № ************
била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” със „ЗД БУЛ
ИНС“ АД, - застрахователна полица № BG/08/1230008348991, валидна от
17.03.2023 г. до 16.03.2024 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, на 30.05.2023 година ищецът
предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред дружеството-
ответник, но и до настоящия момент ответникът не бил заплатил
обезщетение.
Поради това, на основание чл. 432 ал. 1 КЗ насочва претенциите си за
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди пряко към застрахователя на виновния водач, а именно
дружеството-ответник „ЗД Бул Инс“ АД. Претенцията за обезщетение е
съединена с тази за законните лихви с правно основание чл. 429, ал. 3, изр. 2-
ро от КЗ във вр. с чл. 86 ЗЗД. Ищецът претендира законни лихви върху
главницата считано от 30.05.2023 година.
В срока по чл. 367 ал. 1 ГПК ответникът „ЗД Бул Инс“ АД - София
подава писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер.
Счита, че искът е частично недопустим, тъй като при предявяване на
претенцията пред застрахователя ищецът не е претендирал обезщетение за
хематом на главата. Оспорва всички твърдения на ищеца, касаещи вида,
характера и интензитета на претърпените от него травматични увреждания и
на претендираните неимуществени вреди, наличието на причинно-следствена
връзка между деянието и вредите, в частност, че ищецът е получил
конюнктивит в резултат на процесното ПТП. Оспорва предявените искове и с
твърдение, че ищецът е получил обезщетение за неимуществени вреди по
трудова злополука за същите вреди. Счита, че неправилно е посочен
3
началният момент на дължимост на законната лихва. Въвежда възражение за
съпричиняване, с твърдение, че ищецът с поведението си бил допринесъл за
настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие, както и за
настъпване на вредоносния резултат. Твърди се нарушение на разпоредбата на
чл.20 ЗДвП – ответникът не бил съобразил скоростта на движение с
конкретната пътна ситуация, поради което с оглед поведението му ударът бил
непредотвратим от страна на другия водач. На следващо място, ответникът не
контролирал непрекъснато управлявания от него автомобил, както и че
въпреки наличната техническа възможност не предприел съответните
технически възможни и технически правилни действия за избягване на удара с
другия автомобил, включително и чрез спасителна маневра. Твърди се, също,
че ответникът не се движил с включени светлини, с което е допринесъл за
настъпването на ПТП. Относно приноса за настъпването на вредоносния
резултат ответникът навежда, че ищецът се движил без поставен
обезопасителен колан. Претендира се съпричиняване в размер на 65 %. С тези
и останалите доводи ответникът прави искане за отхвърляне на предявените
искове или, ако съдът реши, че обезщетение за неимуществени вреди се
дължи, то същото да бъде намалено с размера на съпричиняването.
С определение № 274/19.09.2024 година, на основание чл. 219 ал. 1
от ГПК, в качеството на трето лице-помагач на страна на ответника-
застраховател е конституиран И. И. А.. Същият не подава отговор на исковата
молба, не се явява и не взема становище по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, във връзка с доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Към материалите на настоящото дело е приобщено ДП № 431/2023
година по описа на РУ-МВР-Хасково и НОХД № 351/2024 година по описа на
Районен съд – Хасково, от които е видно, че наказателното производство,
образувано и водено по повод процесното ПТП е приключило със
споразумение по чл. 381 от НПК, одобрено от съда с определение от
25.04.2024 година. Със споразумението, което има правни последици на
влязла в законна сила осъдителна присъда, наказателният съд е приел, че И. И.
А. с ЕГН ********** от град Пловдив е виновен в това, че на 06.05.2023
година в село Подкрепа, община Хасково, Хасковска област, при управление
на моторно превозно средство, а именно лек автомобил марка „***********“
с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно – чл.
16 ал. 1 т. 1 от ЗДвП – „На пътно платно с двупосочно движение, на водача на
4
пътно превозно средство е забранено: когато платното за движение има две
пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен
при изпреварване или заобикаляне“, чл. 21 ал. 1 от ЗДвП – „При избиране на
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/ч: категория В, на населено
място – 50 км/ч“, чл. 44 ал. 1 от ЗДвП – „При разминаване водачите на
насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват
достатъчно странично разС.ие между пътните превозни средства“, и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на С. А. М. от гад Хасково,
изразяваща се в трайно затруднение в движението на лявата ръка, което се
дължи на частично разкъсване на делтовидния мускул, като деянието е
извършено в пияно съС.ие – престъпление по чл. 343 ал. 3 б. „а“ предл. 2-ро
вр. ал. 1 б. „б“ предл. 2-ро, във връзка с чл. 342 ал. 1 от НК.
Обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП се
установяват от извършената по делото КСМАТЕ от 12.07.2025 година. На
база събраните в досъдебното производство писмени доказателства,
включително снимков материал от мястото на ПТП, както и с оглед
заключението на извършената в исковото производство КСМАТЕ, съдът
приема следната фактическа обстановка и механизъм на реализиране на
пътно-транспортното произшествие: На 06.05.2023 година около 04.50 часа по
път I-8 в село Подкрепа, община Хасково, в посока изток-запад, със скорост
около 48 км/ч се е движил лек автомобил марка „*********“ модел „**“ с рег.
№ ***********, управляван от С. А. М.. По същия път, в противоположна
посока, в нощни условия, със скорост около 63 км/ч се е движил лек
автомобил марка „***********“ модел „*****“ с рег. № ************,
управляван от И. И. А.. При движение по прав, хоризонтален и равен участък
от пътя, със суха асфалтова настилка, при намалена видимост на изкуствена
светлина – автомобилни фарове, лекият автомобил „***********“ е навлязъл
в насрещната пътна лента и е блъснал челно л.а. „*****“. От момента на
навлизане на л.а. „***********“ в лявата лента до момента на удара, л.а.
„***********“ е изминал път около 9м за време около 0,52 секунди. Ударът е
настъпил в северната лента на платното за движение на място, което се
намира: по дължина на 7-8 метра западно от Ориентира, приет в заключението
на КСМАТЕ (вход към двор на имот), по широчина на 2,3-2,7 м южно от
северната граница на платното за движение. Ударът е настъпил в предната
лява част на л.а. „***********“ и в предната лява част на л.а. „*********
***“. В резултат на сблъсъка и двата автомобила са се завъртели в
положителна посока, която е обратна на часовниковата стрелка. Завъртането
на автомобилите е започнало по време на удара. Вещите лица в с.з. поясняват,
че когато се достигнат максималните деформации, започва завъртането,
относително приплъзване и разделяне на автомобилите. Първият контакт
между двата автомобила е с предните им части – областта на предна броня
вляво, ляв фар, ляв калник, преден капак вляво, предни гуми, предно окачване
като цяло. При това се задействат центробежните сили в посока от центъра на
ротация навън. Центърът на ротация е контактната зона, значи те действат от
предния ляв ъгъл на автомобила навън, тоест натискат ищеца към седалката.
5
Тези центробежни сили, обаче, са значително по-малки като стойност от други
сили, които действат по време на удара. Така, в случая в резултат на рязкото
спиране при първоначалния удар е възникнала преносна инерционна сила,
която е придвижила тялото на водача С. М. напред и наляво към ъгъла, където
са колонката и вратата на автомобила. Според вещите лица, именно там е
контактът, в резултат на който ищецът е получил процесната травма -
множествени разкъсни рани на лява мишница и лакът, парциална лезия на м.
делтоидеус, както и хематом на главата. Лечението на травмата на ръката е
било посредством пластична операция на мускул. Оздравителният процес е
продължил около три месеца, като на пострадалия е причинено затруднение в
движението на лявата ръка за срок, по-голям от 30 дни. Във връзка с травмата,
лечението и оздравителния процес, ищецът е ползвал отпуск поради временна
нетрудоспособност за срок от 64 дни, като движенията на ръката са
възстановени в пълен обем и сила. По ръката на ищеца е видима деформация
и белези по кожата, но не е настъпила хипотрофия на ръката и ищецът работи
пълноценно физическа работа. В същото време, вещите лица от КСМАТЕ
категорично отричат възможността – предното стъкло на л.а. „********* ***“
да е било счупено в резултат на удар в него на главата на ищеца. Обясняват, че
локацията на счупването е много ниско – главата не може да удари толкова
ниско стъклото, както е в случая по делото, защото тялото не може да
преодолее волана и аербега и да се удари в долния ляв ъгъл на стъклото. На
второ място, констатираното счупване на стъклото видимо се свързва с
деформация на самото купе. Отделно от това, при удар на глава в стъкло се
оставя много характерно, по-широко счупване, каквото не е налице. И не на
последно място – при такъв удар щеше да има травми по шийни прешлени, по
гръден кош, по лицевия череп, но в случая такива травми няма. Вещите лица
отричат причинно-следствена връзка и между оплакването на ищеца от
възпаление на очите и поставената му диагноза „Керато конус“ и процесното
ПТП. Те излагат в заключението си, че е възможно след ПТП ищецът да е
имал за кратко време повишено сълзене и леко възпаление на лигавицата, но
заболяването му „керато конус“ е било налично още преди ПТП,в това число
той е бил лекуван оперативно в тази връзка.
Според вещите лица, ударът е настъпил за време, по-малко от
времето за реакция на водача, поради което водачът на л.а.“ ********* ***“ е
нямал възможност да задейства спирачната система преди момента на удара.
От заключението и поясненията на експертите в с.з. става ясно, че те са
приели времето за реакция 1,6 сек поради движение в нощни условия и на
база научни изследвания. Освен това, в конкретния случай времето за реакция,
както и отС.ието на автомобила „*****“ от л.а. „********* ***“ в момента,
когато ищецът е могъл за първи път да забележи движещия му се насреща
автомобил е без значение, тъй като водачът на л.а.“*****“ без да дава никакви
индикации е навлязъл в лентата на л.а. „*****“. Ако не беше това навлизане,
то двата автомобила биха се разминали на пътното платно, безпрепятствено.
Изследван е и въпросът, относим към възражението на ответника за
съпричиняване поради неизползване на предпазен колан. Вещите лица дават
6
заключение за липса на обективни находки – типична коланна травма върху
тялото на ищеца, които биха наложили категоричен положителен отговор на
този въпрос. Но в същото време те заключават, че предвид вида и характера на
получената от ищеца травма на ръката и хематом на главата и механизма на
причиняването – предвид удрянето във вътрешни детайли на купето –
колонка и лява врата, дори и при правилно поставен предпазен колан, ищецът
все пак би получил същата по вид тежест травма.
Заключението на КСМАТЕ е в рамките на поставената задача, пълно,
обективно и компетентно, изводите на вещите лица кореспондират помежду
си и с писмените доказателства, събрани по ДП № 431/2023 година по описа
на РУ – Хасково, поради което съдът ги кредитира в пълен обем.
Съдът кредитира с доверие обясненията на ищеца, дадени на
основание чл. 176 от ГПК, доколкото те не се опровергават от останалите
доказателства по делото и намират опора в заключението на КСМАТЕ.
Ищецът дава обяснение за причината на внезапното навлизане на автомобил
„******** *****“ в неговата лента за движение – водачът на автомобила бил
пиян и заспал на волана.
В хода на исковото производство са събрани гласни доказателства за
претърпени от ищеца вреди. Така, св. А. М. А. – баща на ищеца, твърди, че е
възприел последствията от ПТП от най-ранния му момент. Пристигнал на
мястото на произшествието и възприел сина си с порязана ръка и целия в
кръв, а освен това се оплаквал от напрашаване на очите от аербега. Ищецът
останал да изчака пристигането на полицейските служители, като през това
време превързали ръката му с една тениска. Бил уплашен и стресиран, отвели
го в болницата, където го „зашили“ и останал на болнично лечение. След
изписване от болницата се наложило да се премести на село, за да може баща
му да му помага за къпане. Тъй като в това съС.ие ищецът не можел да помага
за децата – да ги води на детска градина и на училище, налагало се св. А. да го
прави. Според свидетеля, сега ищецът вече бил възстановен, ходил на работа,
макар и ръката му била „надута“.
В обясненията по чл. 176 от ГПК ищецът твърди, че най-много се
уплашил поради подутината на главата, получена при инцидента, тъй като се
опасявал, че ще се наложи операция на главата. Това оплакване било
отшумяло за два месеца, докато бил в болнични. Отрича да е получил
7
обезщетение поради трудова злополука, като обяснява, че в деня на инцидента
не бил на работа. Твърди, че от праха, отделен при отварянето на аербега,
получил алергия и конюктивит на очите, но в рамките на два месеца и това
оплакване било преминало.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните изводи:
Изложеното от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба
сочи на предявен в условията на обективно кумулативно съединяване пряк иск
на увреденото лице срещу застрахователя на делинквента, сключил с него
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Главният иск е с правно основание чл. 432 ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ във
връзка с чл. 45 от ЗЗД и е за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки, страдания, негативни емоционални промени, както и
такива, които ищецът продължава да търпи, в размер н***0 000 лева. Искът е
съединен с претенцията по чл. чл. 429 ал. 3 изр. 2 от КЗ за законни лихви
върху главницата, считано от 30.03.2023 година - датата, на която
делинквентът е уведомил (според ищеца) застрахователя за настъпилото
събитие. Претенциите за законните лихви са такива за обезщетение за
забавено плащане и имат характера на акцесорни искове.
Ответникът оспорва главния иск по основание, с възражение за
липса на причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца телесни
увреждания и психологически страдания и процесното ПТП. Твърди, че
ищецът вече е обезщетен (за трудова злополука) и счита, че повторно
обезщетение не му се дължи. Оспорват се и твърденията на ищеца за вида,
характера и интензитета на претърпените вреди. Въвежда се възражение за
съпричиняване на ПТП и приноса на пострадалия за настъпване на вредния
резултат: поради движение с несъобразена скорост, неконтролиране на МПС и
непредприемане на адекватни действия за предостваряване на ПТП, движение
с невключени светлини, неизползване на обезопасителен колан. С доклада по
чл. 146 от ГПК на ответника е указано, че доказването на обстоятелствата,
релевантни за уважаване на въведените от него възражения за съпричиняване,
се възлага в негова тежест.
Отговорността на застрахователя за обезщетяване на третото
увредено лице е договорна, тъй като произтича от сключения между него и
8
прекия причинител на вредата договор за застраховка „гражданска
отговорност ", с който е застрахована деликтната отговорност на водача на
моторното превозно средство. Затова отговорността на застрахователя е
обусловена и функционално свързана с деликтната отговорност на
застрахования.
Допустимостта на прекия иск против застрахователя е обвързана с
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" и изтичането на тримесечен
срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов
представител - чл. 498, ал. 3 от КЗ. С оглед представените по делото
доказателства – изпратената до ответника и получена от него по поща (за
което не се спори) претенция, съдът приема за доказано обстоятелството, че
ищецът е уведомил застрахователя-ответник за настъпилото застрахователно
събитие на 30.05.2023 година. В същото време, по делото няма данни за това –
такова съобщение да е било направено от делинквента до застрахователя.
Съобразно разпоредбата на чл. 300 от ГПК е изключена
преценката на доказателства относно факти, чието осъществяване е
установено с влязла в законна сила присъда (споразумението, одобрено по
НОХД № 351/2024 година има правни последици на такава присъда) и е
недопустимо преразглеждане на въпросите, свързани с това – дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Обвързващ е извод, произтичащ от влязлата в законна сила присъда на
наказателния съд, че телесните повреди по лявата ръка на пострадалия С. А.
М. са причинени противоправно и виновно от И. И. А., при процесното пътно-
транспортно произшествие, реализирано при управление на лек автомобил
марка „***********“ с рег. № ************.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи
кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а
именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди,
причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и
вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска
отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД при извършено
9
непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на
противното.
От събраните по делото доказателства настоящият състав намира
да е налице осъществено противоправно деяние от страна на водача на лек
автомобил марка „***********“ с рег. № ************, който е нарушил
приетите от наказателния съд правила за движение по пътищата. Този си извод
съдът основава на събраните по делото писмени доказателства – констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 29/06.05.2023 година, приобщения към
материалите на наказателното производство снимков материал от мястото на
ПТП, обясненията на ищеца, дадени на основание чл. 176 от ГПК и, главно, на
заключението на КСМАТЕ. От изводите на вещите лица е несъмнено, че няма
друга причина от технически характер за настъпване на процесното ПТП,
освен непроявеното внимание от страна на делинкветна И. И. А., който е
управлявал автомобила в пияно съС.ие и е навлязъл в лентата на движение на
ищеца в момент, когато за последния вече не е било възможно да реагира така,
че да избегне настъпването на ПТП. ХОС споделя извода на експертите за
това, че е без практическо значение това, че ищецът е могъл да възприеме
движещия се насреща му автомобил от значително разС.ие, предвид че
участъкът от пътя е бил равен и прав. С. М. не е бил длъжен и не е могъл да
предвиди, че без каквито и да било видими причини и предварителни
индикации този автомобил ще навлезе пред него, в лентата му за движение,
челно.
Поради това съдът приема, че в основата на пътния инцидент стои
поведението на водача на застрахованото при ответника МПС – той е нарушил
посочените по-горе правила на ЗДвП и не е оборена презумпцията по чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД.
Установи се реализирането на неимуществени вреди в пряка
причинна връзка с противоправното деяние, твърдени от ищеца, а именно:
пътният инцидент му е причинил внезапно и неочаквано увреждане на
здравето - трайно, повече от 30 дни затруднение в движението на ръката, а от
там и затруднения в ежедневието, както и по-лека травма – хематом на
главата. Неоснователно е възражението на ответника за недоказаност на
увреждането – хематом на главата. Действително, то бегло се коментира в
писменото заключение на КСМАТЕ, но в устния си доклад вещите лица ясно
10
сочат, че както травмата на ръката, така и хематомът на главата са от удряне
на тялото на ищеца в предно-лява част на купето на автомобила.
Предвид заявените позиции, с доклада си по чл. 146 ал. 1 от ГПК
съдът прие за безспорно това, че отговорността на виновния за деликта водач
се покрива по силата на сключен при ответника-застраховател и валиден към
датата на процесното ПТП договор за застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“.
С оглед наличието на това правоотношение, главният иск за
обезщетение за неимуществени вреди, с правна квалфикация чл. 432, ал. 1 от
КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД е основателен и застрахователят е пасивно, материално
правно легитимиран да отговаря.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществените
вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 год., т. 11, според което
същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост"
по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване съС.ието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От значение са и редица
други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК
редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о.;
№ 124 от 11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на ІІ т. о.; № 59/29.04.2011 г., по т.
д. № 635/2010 г. на ІІ т. о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. се излага
становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези
телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства
и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното съС.ие, както и че критерият за справедливост, поради
11
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата
в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на
даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава".
С оглед изложеното, съгласно чл. 51, вр. чл. 52 от ЗЗД, на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени
вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и
страдания вследствие на претърпени телесни увреждания, както и негативни
психически промени, пряко свързани с преживения пътен инцидент, които
ищецът е понесъл. Доколкото паричният еквивалент на причинените
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящият
съдебен състав намира, че те са еквивалентни на сумата в размер на 10 000 лв.
При определянето му съдът съобрази характера и интензитета на
претърпените от ищеца физически болки и психологически страдания: В
момента на настъпване на травмата и в началото на лечението той е търпял
болки и страдания, които са били обичайни за получената от него травма на
лявата ръка. Съобщеното от вещите лица за това, че пострадалият е имал и
хематом на главата (в тази насока и данните от епикриза, издадена от МБАЛ-
Хасково – л. 46-47) дава основание за извода, че освен ръката, ищецът е
ударил и главата си в момент на контактуване с вътрешните части на
автомобила, по механизъм, идентичен на този, съобщен от вещите лица
относно лявата му ръка. След настъпване на ПТП ищецът е бил откаран по
спешност в болнично заведение, където е бил хоспитализиран и е престоял в
продължение на три денонощия. Още в деня на постъпването в болницата е
бил опериран (Оперативен протокол № 277/06.05.2023 година). Видно от
резултат от образно изследване (л. 42) била му е направена рентгенография на
черепа – по повод установена контузия (искане за образна диагностика л. 43),
която не е показала данни за травматични увреждания. При изписването от
болницата са му били дадени указания за сменяне на превръзки и за
контролни прегледи в рамките на един месец. Съдът кредитира обясненията
на ищеца за това, че непосредствено след ПТП той е изпитал страх за живота и
здравето си, особено поради получена контузия в областта на главата.
Хоспитализацията е винаги съпроводена от неудобство и представлява
негативно психологическо изживяване. След изписването от болничното
заведение, ищецът в продължение на един месец е изпитвал затруднения от
битово естество (св. А.), поради което се е налагало баща му да му помага.
Тези затруднения, обаче, не са били толкова сериозни, че да наложат извода –
ищецът да е бил в безпомощно съС.ие, да е бил на легло и неподвижен. В
продължение на 64 дни ищецът е бил в болнични, след изтичането на който
период неговата работоспособност следва да се счита възстановена. А с оглед
заключението на вещите лица, след изтичането на третия месец след ПТП,
функцията на ръката е била възстановена в пълен обем и възстановяването на
здравето на ищеца следва да се счита пълно. До настоящия момент
продължават да съществуват видимата деформация и белези по кожата на
12
ръката му, които вероятно ще останат доживот и имат загрозяващ характер,
което съдът също взема предвид при определяне на размера на
обезщетението. Съдът кредитира показанията на св. А., че ищецът е бил
стресиран и уплашен след ПТП, т.е. преживял е негативни емоции във връзка
с процесния деликт. За период от един месец той е търпял ограничения и
промени в своя живот и бит – наложило се е да се премести на село при баща
си, както и други членове на семейството да помагат за гледането на децата на
ищеца. Това също следва да се вземе предвид при определяне на размера на
обезщетението.
В същото време, съдът счита, че ищецът не доказва причинно-
следствената връзка между процесния деликт и отбелязаното в амбулаторен
лист от 16.05.2023 година (л. 48) заболяване на ищеца – хроничен конюктивит
и кератоконус ЛО. Според медицинската част на КСМАТЕ е възможно в
резултат на отварянето на аербега на автомобила в момент на сблъсъка на
двете МПС-та ищецът да е получил временно дразнене на лигавицата и
сълзене на очите. Ето защо при определяне на размера на обезщетението
съдът отчита само това оплакване. Но констатациите на офталмолога от
16.05.2023 година касаят хронични заболявания, които ищецът е имал и преди
процесния инцидент, като няма данни за влошаване на тези заболявания
именно в резултат на ПТП от 06.05.2023 година.
От друга страна, ищецът е съвсем млад човек, за който от
доказателствата по делото се установява, че се е справил напълно с
последиците от процесния инцидент и продължава живота си. В този смисъл
следва да се ценят дадените от баща му св. А. показания. Тези обстоятелства
също дават отражение върху размера на дължимото му застрахователно
обезщетение. Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната
и лимитите на ГО за релевирания период, съдът намира, че обезщетение в
размер на 10 000 лева отговаря на принципа на справедливост съобразно чл.
52 от ЗЗД.
По въведеното от ответника възражение за съпричиняване: За да е
налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен
принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното
поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Само
това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина
за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата
за съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си
пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите.
В конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор
е навел възражение за съпричиняване по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доколкото
13
пострадалият сам се е поставил в опасност, като твърди, че е пътувал в колата
без предпазен колан, без включени светлини в тъмната част на денонощието,
със скорост, несъобразена с пътните условия и не е направил всичко зависещо
от него за да избегне настъпването на ПТП. Изрично с доклада по чл. 146 от
ГПК на ответника е възложено в тежест да проведе доказването на всички
факти и обстоятелства, релевантни за така въведеното възражение за
съпричиняване. С оглед събраните по делото доказателства и най-вече
заключението на КСМАТЕ, съдът приема, че успешно доказване в тази насока
не е проведено. Както вече бе посочено, вещите лица са категорични, че
каквото внимание и да бе проявил ищецът спрямо движещото се срещу него
МПС, той не би могъл и не е бил длъжен да очаква – това МПС внезапно да
навлезе в неговата лента за движение. При това, навлизането е станало в
момент, когато ищецът не е имал никаква техническа възможност нито да
спре безопасно, нито да отклони автомобила си, така че да избегне сблъсъка.
Ищецът се е движил със скорост, разрешена за населеното място, без данни за
още по-голямо ограничение на скоростта, но това няма съществено значение в
случая. Вещите лица заключават, че дори и да се е движил със значително по-
висока скорост – предвид равен, прав, сух участък от пътя, то предвид
поведението на водача И. А., той не е имал времето за реагиране и
техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП. На следващо
място, твърдението на ответника за това, че ако е бил с поставен предпазен
колан, то ищецът не би получил наранявания или би получил значително по-
леки такива, се опровергава от заключението на КСМАТЕ. Действително, по
тялото на ищеца не са констатирани следи от т.нар. „коланна травма“. Но това
не означава автоматически, че той е бил в момента на ПТП без правилно
поставен предпазен колан. В тази насока съдът кредитира заключението на
експертите, че използването на колана в конкретния случай е било
ирелевантно – при установения по делото механизъм на ПТП и получаване на
увреждания от ищеца, дори и да е бил без колан, той все пак би получил
същите по вид и тежест телесни увреждания.
Предвид изложеното, не са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД. Ответникът не доказва твърдението си и за това, че ищецът е получил
друг вид обезщетение (по договор за групова застраховка „Трудова
злополука“). Ето защо няма основание за намаляване на определения от съда
размер на обезщетението. Предявеният главен иск за обезщетение за
неимуществени вреди е основателен и доказан за сумата 10 000 лева. В
14
останалата част до 40 000 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е
обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането. При
задължение от непозволено увреждане, делинквентът се смята в забава и без
покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) предвиждат, че
застрахователят дължи лихва за забава от един по-късен момент. Настоящият
състав се съобразява с формираната съдебна практика, приемаща, че
задължението на застрахователя за изплащане на лихва за забава е
регламентирано в чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ и началният момент на
начисляването на лихвата е датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ
или датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция
от увреденото лице, която от датите е най-ранна. След предявяване на
претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден
срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в
срок на застрахователно обезщетение е свързано с изпадане на застрахователя
в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за
собствената си забава, и – на второ място, с възможност увреденото лице да
предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432,
ал. 1 КЗ. Тези правила, обаче, не променят началния момент на дължимост на
лихвата по чл. 429 ал. 3 изр. 2 от КЗ.
В случая няма данни за уведомяване на застрахователя от
застрахования за настъпване на процесното застрахователно събитие, а
ищецът като пострадал от това събитие, т. е. от процесното ПТП, е предявил
претенцията си за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на
датата 30.05.2023 година(разписка на л. 55). Следователно, от тази дата се
дължи законната лихва за забава върху обезщетението за неимуществени
вреди.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК дружеството-ответник следва да
заплати по сметка на ОС - Хасково държавна такса в размер н***00 лева -
съобразно размера на уважения иск.
В производството пред ХОС ищецът е представляван при условията
на чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. чл. 36 ЗА от Адвокатско дружество Г. и М., което
своевременно заявява претенция за присъждане на дължимото адвокатско
възнаграждение за защита и процесуално представителство. В зависимост от
изхода на спора, ищецът има право на разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК,
съразмерно на уважената част от иска по чл. 432, ал. 1 КЗ, а предвид
условията, при които ищецът е представляван, по аргумент от чл. 78, ал. 1
ГПК процесуалният му представител по делото има право да получи
15
възнаграждение за оказаната безплатна правна защита в размер, съобразен с
положения от адвоката труд.
При определяне на размера на адвокатското възнаграждение съдът се
съобразява с Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 год. по дело
С - 438 / 22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд,
имащо задължителен характер, съгласно чл.633 от ГПК, според което
посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 год., минимални размери на
адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда. На действителната
фактическа и правна сложност на настоящото дело, обема на свършената от
процесуалния представител на ищеца работа – изготвяне на ИМ и подготовка
на доказателствата към ИМ, подаване на допълнителната ИМ, участие на
адвоката в шест съдебни заседания, изготвяне на писмено становище след
приключване на устните състезания, както и с оглед изхода на делото,
съответства възнаграждение в размер на общо 1300 лева, което следва да се
възложи в тежест на ответника. А тъй като адвокатското дружество е
регистрирано по ЗДДС, адвокатското възнаграждение се следва да е в размер
на 1560 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на
ответника също се дължат разноски – пропорционално на отхвърлената част
на иска. Ответникът има претенция за разноски, направени за адвокатско
възнаграждение и доказва такива в размер н***680 лева с ДДС. До
приключване на устните състезания в първоинстанционния съд, ищецът не
прави възражение за прекомерност по чл. 78 ал. 5 от ГПК. С оглед изхода на
делото, ищецът следва да му възстанови част от тези разноски, а именно –
сумата 3510 лева с ДДС. Освен това, ответникът е направил разноски за
възнаграждение на вещите лица и за издаване на съдебно удостоверение, в
общ размер 1505 лева. По правилото на чл. 78 ал. 3 от ГПК следва да му бъде
възстановена от ищеца сумата 1128,75 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК ***********, със седалище в
**************** да заплати на С. А. М. с ЕГН *********** с адрес в
16
*************** сумата от 10 000 лева - обезщетение за неимуществени
вреди, представляващи болки и страдания, причинени в резултат на ПТП,
станало на 06.05.2023 година и реализирано от водача на лек автомобил
„***********“ с рег. № ************, управляван от И. И. А., ведно със
законната лихва върху главницата от 30.05.2023 година до окончателното
изплащане, като в останалата част до пълния предявен размер 40 000 лева -
ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК ***********, със седалище в
**************** да заплати в полза на съдебната власт, по бюджетна
сметка на ОС - Хасково държавна такса в размер н***00 лева.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК ***********, със седалище в
**************** да заплати на Адвокатско дружество Г. и М., БУЛСТАТ
*********** сумата 1560 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение за оказано
безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. чл. 36 ЗА на
С. А. М. в производството по т.д. № 64/2024 година по описа на ОС-Хасково.
ОСЪЖДА С. А. М. с ЕГН *********** с адрес в ***************, да
заплати на ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК ***********, със седалище в
**************** сумата 3510 лева с ДДС – заплатено адвокатско
възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от иска, както и сумата
1128,75 лева – деловодни разноски, съразмерно отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач И. И. А. с
ЕГН ***********, с адрес *****************.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред АС - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
17