№ 2391
гр. София, 27.04.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в закрито заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нели Алексиева
като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело №
20221100900201 по описа за 2022 година
С разпореждане от 08.02.2022 г. на ищеца е дадена възможност да отстрани
нередовности на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 и чл. 128, т. 3
от ГПК, в едноседмичен срок от съобщението. Указанията касаят
отстраняване на противоречията между изложените в исковата молба
твърдения и отправено към съда искане – от една страна се отрича
съществуването на извършено прихващане между вземания на „Н.Е.К.“ ЕАД
и “Е.Ф.Г.“ АД /н/, а от друга се иска обявяването на относителна
недействителност на такова прихващане. На ищеца е указано и да бъдат
уточнени ответните страни по делото, като бъде съобразено, че когато
предмет на спора е действителността на сделка или действие, като страни по
делото следва да бъдат конституирани страните, сключили атакуваната
сделка, съответно лицата, в чиято правна сфера рефлектира оспореното
действие, като при предявен иск от лице, което не участва в материалното
правоотношение, надлежни ответници са страните по правоотношението,
които имат качеството на задължителни необходими другари в процеса, както
и да се изложат конкретни фактически твърдения относно наличието на
всички обстоятелства, относими към поддържаните от ищеца хипотези на чл.
645, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ; да се представят преписи от исковата молба и
приложенията към нея, съответни на уточнения брой ответници.
В срока за изпълнение на указанията е подадена молба от 07.03.2022 г., с
която указанията на съда, касаещи уточняване предмета на делото са
останали неизпълнени. С тази молба отново се сочи, че твърденията са, че
процесната сделка е относително недействителна /не е уточнено коя е тази
1
сделка/, а ако се приеме, че сделката-предмет на иска е действителна – като е
породила желаното от страните правно действие, то се поддържа, че тя е
относително недействителна и единственият ред да бъде атакувана е чрез
исковете по чл. 645, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ. Ищецът не изпълнява изричното
указание на съда да изложи конкретни фактически твърдения относно
наличието на всички обстоятелства, относими към поддържаните от него
хипотези на чл. 645, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ. Изложени са единствено твърдения
кога е отправено изявлението за прихващане от страна на ответника „НЕК“
ЕАД, но не са изложени никакви конкретни фактически твърдения относно
това какво е вземането на този ответник спрямо длъжника, с което се
извършва прихващенето, съответно че към момента на придобиване на това
вземане кредиторът е знаел за настъпилата неплатежоспособност. Не се
излагат и никакви конкретни твърдения, които могат да бъдат подведени под
хипотезата на чл. 645, ал. 4 от ТЗ. В молбата са изложени и твърдения, че се
предявяват искове по чл. 26 от ЗЗД за прогласяване за нищожна на
процесната сделка /отново не е посочено коя е тази сделка/ поради
заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, но доколкото с
първоначалната искова молба не са предявени такива искове, съответно съдът
не е давал указания по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК за уточняване на такива
искови претенции, изложените от ищеца в тази част твърдения не се следва да
се вземат предвид и да се приемат за уточнение на предмета на делото.
Предвид изложеното, Съдът счита, че при така направените уточнения с
молбата от 07.03.2022 г. не може да се приеме, че са отстранени
констатираните от съда противоречия. Напротив, ищецът продължава да
излага противоречиви фактически твърдения за основанието на иска, без да
сочи конкретни фактически твърдения, които да са относими към посочените
от него единствено като разпоредби от закона основания на иска. Липсата на
безпротиворечиви твърдения относно основанието, на което се предявява
иска/исковете и липсата на яснота коя е сделката, която е предмет на
иска/исковете прави невъзможно за Съда да изпълни задължението си да
администрира делото, като определи предмета на искането, с което е сезиран
/даде правна квалификация на искането/ и изготви доклад по реда на чл. 146
ГПК, съответно да определи кои са релевантните за спора факти и
доказателства и предостави възможност на ответниците да организират и
проведат защитата си.
2
Предвид неотстраняването на пречките за движение на процеса, Съдът
намира, че исковата молба следва да бъде върната, независимо от
обстоятелството, че ищецът е направил процесуално усилие да изпълни
указанията на съда /с молбата от 07.03.2022 г./. Администрирането на
исковата молба от Съда, във връзка извършването на проверка относно
редовността й, съобразно чл. 127 и чл. 128 ГПК, не допуска осигуряването на
повторна възможност за отстраняване на нередовността й. Отстраняването
следва да се извърши в дадения от Съда срок по чл. 129, ал. 2 ГПК. След като
ищецът не е направил това и не е отстранил пречките за администриране на
процеса, въпреки дадената му от съда възможност, то исковата молба следва
да бъде върната.
Мотивиран от горното, Съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, исковата молба с вх. №
5206/31.01.2022 г., във връзка с която е образувано т. дело № 201/2022 г. по
описа на СГС, ТО, VІ-22 състав.
Разпореждането може да бъде обжалвано от ищеца, с частна жалба пред
Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3