РЕШЕНИЕ
№ 212
гр. Пловдив, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20255001000294 по описа за 2025 година
С решение № 20/11.04.25 г., постановено по т.д. № 17/24 г. по
описа на ОС Смолян, „ЗАД Л. И.“ АД ЕИК ********* е осъдена да заплати
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 86 ЗЗД на З. И. Г. ЕГН **********,
действаща като малолетна чрез законния си представител М. Д. ЕГН
**********, 5 000 лв. обезщетение за нанесени неимуществени вреди /болки
и страдания/, получени в резултат от претърпени травми от пътно-
транспортно произшествие на 18.03.23г., ведно със законната лихва върху тази
сума от 15.05.23г. до окончателното им изплащане, като за разликата над 5
000лв. до претендирания размер от 40 000лв. искът е отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
ЗК „Л. И.“ АД е осъдена да заплати и в полза на Окръжен съд -
Смолян държавна такса от 200лв. и разноски за експертизи 525лв., а в полза на
адв. Р. М. – сумата 577,50лв. с ДДС лв. - адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на ищцата.
З. И. Г., чрез законния си представител М. Д., е осъдена да
заплати на ЗКЛ. И. АД разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част
от иска, в размер на 1531,25 лв.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от З. И. Г.,
1
малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител М. В. Д., чрез
процесуален представител адв. Р. М., като същото се обжалва в частта, с която
е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над присъдения размер от 5 000 лв. до пълния претендиран
размер от 40 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.05.23 г. до
окончателното им изплащане. Излагат се доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението в обжалваната му част, като
жалбоподателката счита присъденият размер обезщетение за занижен,
несъответстващ на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД. Иска се
решението в отхвърлителната му част да бъде отменено и вместо него се
постанови друго, с което предявения срещу застрахователното дружество иск
да бъде уважен до пълния му претендиран размер. Претендира се присъждане
на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ ведно с
ДДС.
„Л. И.“ АД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли
решението в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи,
намира за установено следното:
Съдът е бил сезиран с иск по чл.432 от КЗ, предявен от З. И. Г.,
действаща като малолетна чрез своята майка и законен представител М. Д.,
против „ЗАД Л. И.“ АД за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания като резултат от претърпени
травми от пътно-транспортно произшествие на 18.03.23 г., виновно причинено
от М. Д. като водач на лек автомобил „Ф. Л.“ рег. №********, за който
автомобил е налице сключена с ответното застрахователно дружество валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
С първоинстанционното решение е прието, че в случая са налице
условията за ангажиране застрахователната отговорност на ответното
застрахователно дружество предвид наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“ по отношение на увреждащия автомобил, както и на
виновно и противоправно поведение на неговия водач, както и че липсва
съпричиняване от страна на пострадалото лице.
Горните изводи не се оспорват от страните във въззивното
производство и във връзка с тях не се излагат оплаквания. Не се спори и
досежно установения от съда механизъм на настъпване на ПТП на база
прието заключение на САТЕ:
2
Автомобилът е бил управляван от М. Д., като се е движел по
платното за движение на път *-**** (гр. С.-к.к. П.), в посока от юг на север;
при достигане до ляв завой на пътя, същата навлязла в него със скорост около
45 км/ч; към края на завоя е изгубила контрол на автомобила и той напуснал
платното за движение отдясно, след което се ударил в мантинелата;
автомобилът се завъртял в посока обратна на движението му и се придвижил
до място и в положение, отразен в протокола за оглед; произшествието е
настъпило през деня, при нормална видимост на дневна светлина, като
платното за движение било настилка от асфалт, която била заснежена и
заледена; скоростта от 45км.ч., с която се движел автомобилът, не била
технически несъобразена с оглед конкретните пътни условия, което вещото
лице потвърждава и в устните си обяснения.
Спорът пред въззивната инстанция се концентрира върху
въпроса за справедливия размер на дължимото обезщетение, дължимо на
пострадалото дете – 3 годишно към момента на ПТП, което е пътувало като
пътник в катастрофиралия автомобил.
За установяване на получените от ищцата увреждания от по
делото е представена медицинска документация, прието е заключение на
СМЕ, като са събрани и свидетелски показания.
Медицинската документация е подробно изследвана в приетото
заключение на СМЕ, неоспорено от страните, е установено, че като пряк и
непосредствен резултат на процесното ПТП З. Г. е получила охлузване в
дясна буза и дясна шийна област и счупване на втори шиен прешлен.
Първоначално е била прегледана и извършени в спешен порядък в МБАЛ „Д-р
Бр. Ш.“ С., като е насочена за лечение в Клиника по Неврохирургия при
УМБАЛ „Св. Г. П.“, където е хоспитализирана на същата дата – 18.3.23 г. и
проведено консервативно лечение за срок от 4 дни, като е била поставена
шийна яка. Имобилизацията на шията била за срок от 75 дни. В рамките на 4-
5 дни болките са били с променлива сила, а причиненото неудобство от
носене на шийната яка е било от 75 дни. При извършена на 26.06.23г.
контролна рентгенография било установено състояние - регенерация.
При преглед, осъществен от вещото лице на 18.12.24 г., е
установена консолидация на фрактурата на втори шиен прешлен, както и
липса на патологични отклонения в шийната област. Диженията били
възможни в пълен обем, здравословното състояние било напълно
възстановено и липсвали последици в бъдеще за здравето, свързани с
претърпяната фрактура.
В открито съдебно заседание вещото лице обяснява, че
първоначално срокът, който бил даден за носене на имобилизационната яка,
бил три месеца, но на 75-тия ден, когато била направена контролната
3
рентгенография, фрактурата била консолидирана /зараснала/. Детето
изпитвало неудобство от носенето на шийната яка, тъй като като всяко дете
иска да тича, да игране. Към момента на прегледа било напълно възстановено,
като от направената ренгенова снима било установено, че и в за бъдеще детето
няма да има проблеми с претърпяното.
По делото са събрани гласни доказателства – разпитани са
като свидетели З. П. Г. /баба на ищцата по бащина линия/ и С. З. Д. /баба на
ищцата по майчина линия/.
Според показанията на свид. Д. детето първоначално била
приета в болницата в С., където го видяла – било притеснено, шокирано,
уплашено, постоянно плачело. След направените изследвания било закарано в
болницата в П., където престояло три дни. Три месеца носело яка на шията, не
правело резки движения, явно го боляло, само се пазело. Първоначално било
уплашено, стресирано, пазело се повече, не си движело главата рязко, а с
течение на времето посвикнало с яката, започнало по-смело да си мърда
главата; на детската площадка предупреждавало другите деца да внимават да
не го блъснат, защото е с якичка. Първоначално разказвала, че са
„катастрофирали с мама“ , но впоследствие престанало да говори за това.
Нямала проблеми с заспиването. Първите дни я било страх да се качва в кола,
но в последствие отговаряла на въпрос майка й дали пак ще се качи с нея в
автомобил, че й вярва, че майка й ще я пази.
Свидетелката З. Г. твърди, че видяла внучка си си след
катастрофата след изписването й от болницата в П., тогава била в добро
състояние, с яка, но се движела нормално, разговаряла. По време на престоя й
в болницата й изпращали снимки, тогава плачела, когато видела лекар, значи
била стресирана. По време на възстановителния период я виждала често,
ходела с яка, и се пазела от резки движения, играели някакви игри, излизали
заедно с кучето. Всичко минало нормално. Детето не е споделяло за страх от
автомобили или че не може да спи.
При така събраните писмени и гласни доказателства и
експертизи първоинстанционният съд е направил обосновани изводи по
отношение на получените увреждания от ищцата като пряк и непосредствен
резултат от процесното ПТП - счупване на втори шиен прешлен и
охлузване в дясна буза и дясна шийна област. Не е доказано
претендираното увреждане контузия на мозъка, посочено в протокола за ПТП,
тъй като същото не е потвърдено от последващата медицинска документация
на МБАЛ - С., УМБАЛ Св.Г. и съдебно-медицинската експертиза.
Детето е било хоспитализирано в рамките на 4 дни с поставяне
на шийна яка. В рамките на 4-5 дни болките са били с променлива сила.
4
Имобилизацията на шията е била за срок от 75 дни, в който период е търпяло
неудобствата от носенето на такава яка, ограничаваща движенията на шията и
главата, при което е било нарушено нормалното му за възрастта поведение -
хигиенно обслужване, занимания, игра, било е необходимо повишено
внимание и предпазливост, което е било осъзнавано от детето в рамките на
неговите възрастови възможности. С изтичането на този период от 75 дни е
настъпила пълна регенерация на счупения прешлен, като е приключил
възстановителният процес. Не са налице негативни последици от счупването
- липсват патологични отклонения в шийната област, движенията са
възстановени в пълен обем, здравословното състояние е напълно
възстановено, като липсват последици в бъдеще за здравето, свързани с
фрактурата.
При така установената фактическа обстановка
първоинстанционният съд е приел за справедлив размер на дължимото
обезщетение сумата от 5000 лв., като се е позовал на вида и тежестта на
увреждането, начинът на настъпването му – при ПТП, причинено от майката
на детето при загуба на контрол на управлявания от нея автомобил, възрастта
на пострадалото дете – три години и девет месеца към датата на ПТП,
причинените физически и морални страдания, степента, интензитета и
продължителността на болките и страданията, възрастта на пострадалата,
продължителността на възстановителния период – 75 дни, наличието на пълно
възстановяване, без последици за в бъдеще, икономическата конюнктура в
страната – минимална работна заплата 780 лв. за 2023 г.
Настоящият въззивен състав на ПАС намира за основателни
оплакванията, че така определеният размер на обезщетението не отговаря в
пълна степен на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, като същият е
занижен. В случая е подценено обстоятелството, че през възстановителния
период за детето е било необходимо носене на твърда шийна яка, което
неминуемо е довело до съществени ограничения в движенията и като цяло на
обичайното битово ежедневие на детето, което е съзнавало и необходимостта
околните също да внимават при движенията си към него, включително и при
детските си игри. Подценени са и страданията от изпитваните болки от
увреждането, както и негативните емоционални преживявания от
пребиваването в болнично заведение и възникналите страхове във връзка със
случилото се. Съдът приема за справедливия размер на дължимото
обезщетение в случая сумата от 15 000 лв., като съобразява и икономическите
условия в страната към момента на настъпване на ПТП - м. март 2023 г.,
показател за която са например: нивата на застрахователно покритие по
застраховка "ГО" за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт - 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от
броя на пострадалите лица /чл. 492,т.1 от КЗ/ ; общ тримесечен доход средно
на лице от домакинство – 2 394 лв. , общ тримесечен разход средно на лице от
домакинство 2 149 лв. Съдът намира, че обезщетение в по-голям размер /до
40 000 лв., каквато е претенцията по въззивната жалба/ не следва да се
5
определя, тъй като такъв размер не кореспондира с установеното по делото
пълно възстановяване на детето и липсата на трайни последици от случилото
се, включително в емоционално-психически план.
Ето защо ПАС намира, че обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за
разликата над 5000 лв. до 15 000 лв., като вместо това се постанови друго, с
което се присъдят още 10 000 лв. в полза на ищцата. За разликата над 15 000
лв. до пълния претендиран размер от 40 000 лв. първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в отхвърлителната му част.
За разноските:
Съобразно уважената част на въззивната жалба в полза на
процесуалния представител на жалбоподателката адв. М. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на
1300 лв., както и 1272.50 лв. – за оказана безплатна правна помощ пред първа
инстанция /допълнително над присъдените 577.50 лв./
ЗК „Л. И.“ АД следва да бъде осъдена да заплати допълнително
ДТ – 400 лв.
Дължимите разноски от ищцата в полза на ответника за първа
инстанция възлизат на 656.25 лв. съразмерно на отхвърлената част на иска,
при което първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която се присъждат такива за разликата над 656.25 лв. до присъдения размер
от 1531.25 лв.
В писмения отговор на застрахователното дружество е
направена претенция за присъждане на разноски за въззивното производство.
Не е представен списък за разноски. Не са представени и доказателства за
направени разноски за втора инстанция. Поради изложеното не са налице
условия за присъждане на разноски за втора инстанция в полза на
въззиваемото дружество.
Предвид посоченото ПАС
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ решение № 20/11.04.25 г., постановено по т.д. №
17/24 г. по описа на ОС Смолян, В ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН иска,
предявен от З. И. Г. ЕГН **********, действаща като малолетна чрез законния
си представител М. Д. ЕГН **********, против „ЗАД Л. И.“ АД ЕИК
********* за присъждане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди
/болки и страдания/, получени в резултат от претърпени травми от пътно-
транспортно произшествие на 18.03.23г., за разликата над 5 000 лв. до 15 000
лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 15.05.23г. до окончателното
й изплащане,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАД Л. И.“ АД ЕИК ********* да заплати на З. И.
Г. ЕГН **********, действаща като малолетна чрез законния си представител
М. Д. ЕГН **********, 10 000 лв. –/ допълнително над присъдените 5 000
лв. с решение № 20/11.04.25 г. по т.д. № 17/24 г. на ОС Смолян/ -
обезщетение за нанесени неимуществени вреди /болки и страдания/,
получени в резултат от претърпени травми от пътно-транспортно
произшествие на 18.03.23г., ведно със законната лихва върху тази сума от
15.05.23г. до окончателното й изплащане,
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20/11.04.25 г., постановено по т.д.
№ 17/24 г. по описа на ОС Смолян, В ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН иска,
предявен от З. И. Г. ЕГН **********, действаща като малолетна чрез законния
си представител М. Д. ЕГН **********, против „ЗАД Л. И.“ АД ЕИК
********* за присъждане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди
/болки и страдания/, получени в резултат от претърпени травми от пътно-
транспортно произшествие на 18.03.23г., за разликата над 15 000 лв. до
40 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 15.05.23г. до
окончателното й изплащане.
В необжалваната си част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „ЗАД Л. И.“ АД ЕИК ********* да заплати на адв. Р.
М. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 1300 лв. –
за въззивна инстанция и 1272.50 лв. – за първа инстанция.
ОСЪЖДА „ЗАД Л. И.“ АД ЕИК ********* да заплати
държавна такса 400 лв. по сметка на ПАС.
ОТМЕНЯ решение № 20/11.04.25 г., постановено по т.д. №
17/24 г. по описа на ОС Смолян, В ЧАСТТА МУ, с която З. И. Г. ЕГН
7
**********, действаща като малолетна чрез законния си представител М. Д.
ЕГН **********, е осъдена да заплати на „ЗАД Л. И.“ АД ЕИК *********
разноски за първа инстанция за разликата над 656.25 лв. до 1531.25 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8