№ 4587
гр. София, 14.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. П.
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. П. Административно
наказателно дело № 20231110203981 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Д. П., ЕГН ********** чрез неговия
упълномощен процесуален представител – адв. С. Д. от САК срещу
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия Г № 0026979,
издаден от СДВР, с който на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 461, т. 1
от Кодекса за застраховането /КЗ, обн. в ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от
01.01.2016 г./ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
250,00 /двеста и петдесет/ лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
В жалбата са релевирани оплаквания за допуснати съществени
процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на въззивника, както и за некоректно приложение на
материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания
санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява, представлява се от адв. С. Д. от САК, с пълномощно по делото, който
поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Претендират се разноски
1
за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.
Постъпили са писмени бележки от юрк. Александрина Алипиева, с
пълномощно по делото, която оспорва жалбата и излага конкретни аргументи
за пълна доказаност на вмененото административно нарушение. Отправено е
искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия Г № 0026979,
издаден от СДВР е констатирано, че на 04.02.2021 г. в 10:36 часа, гр. София,
бул. „Шипченски проход“ до бензиностанция „Лукойл“, с посока от ул.
„Слатинска“ към бул. „Асен Йорданов“, като физическо лице, което е
собственик на МПС – лек автомобил марка „Фолксваген“ с рег. № №№№№,
регистрирано в РБългария и не е спряно от движение, не е сключил
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
като нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство/система №
11743с7.
Направена е справка за собственост на заснетото превозно средство,
видно от която собственик е жалбоподателят П. П..
За констатираното нарушение бил издаден оспореният електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
2
техническо средство или система, с който на въззивника П. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 250,00 /двеста и петдесет/
лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
По делото липсват фактически данни за датата и начина на
връчване на електронния фиш на привлеченото към отговорност лице, поради
което съдът приема, че жалбата е депозирана в законоустановения
срок.
Съгласно чл. 647, ал. 3, изр. 1 КЗ, когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено и заснето управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в
Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба препраща към чл.
189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП, където са изброени лимитативно реквизитите на
електронния фиш - териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
От прочита на оспорения санкционен акт е видно, че същият не
съдържа описание на твърдяното административно нарушение, което е
лишило привлеченото към отговорност лице от възможността да узнае
фактическите обстоятелства, иманентна част от възведеното
„административно обвинение“, респективно да организира пълноценно
гарантираното му от законодателя право на защита. Нещо повече – в
електронния фиш е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т.
1 КЗ, която предвижда задължение за притежателите на моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение да сключат договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Същевременно, санкционирането на
собствениците /физически или юридически лица – вж. чл. 638, ал. 1, т. 1 и т. 2
3
КЗ/ с електронен фиш е допустимо единствено в случаите на управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите /арг. от чл. 638, ал. 4 КЗ/ т.е. касае се за
отделни правни задължения, неизпълнението на които се санкционира по
различен процесуален ред, като в тази връзка в обжалвания акт не са
изложени каквито и да било твърдения, че автомобилът е бил в режим на
управление.
На следващо място, ако обсъдените съществени процесуални
пороци условно бъдат игнорирани, то отговорността на жалбоподателя е била
ангажирана и в разрез с материалния закон. Установява се от приложените по
делото полица, анекс и служебна бележка, че лекият автомобил е разполагал
със сключен застрахователен договор, валиден в периода от 11.12.2020 г.,
00:00 ч. до 10.12.2021 г., 23:59 ч. в ЗК „Лев Инс“ АД. При тези фактически
данни е повече от очевидно, че към датата на описаното в електронния фиш
нарушение – 04.02.2021 г., 10:36 ч. процесното МПС е притежавало валиден
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, поради което санкционирането му е неправомерно и
тангира с недопустим административен произвол.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание е опорочена, поради допуснати неотстраними
съществени процесуални нарушения, а отделно от това е налице и некоректно
приложение на материалния закон.
Ето защо, съдът намира, че атакуваният електронен фиш следва да
бъде отменен изцяло като неправилен и незаконосъобразен.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по
извършените от страните разноски, имайки предвид отправеното искане в
очертаната насока. Съобразявайки представения договор за правна защита и
съдействие, от който е видно, че съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за
адвокатурата /ЗА, обн. в ДВ бр. 55 от 25.06.2004 г./ на въззивника П. е оказана
безплатна правна помощ от адв. С. Д. от САК, то на основание чл. 63д, ал. 1
ЗАНН във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, Столична дирекция на вътрешните работи
4
следва да бъде осъдена да му заплати парична сума в размер на 400,00 лв.,
която е определена в рамките, предвидени в разпоредбата на чл. 18, ал. 2 във
вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения /обн. в ДВ 64 от 23.07.2004 г., приета с
решение на Висшия адвокатски съвет от 09.07.2014 г./.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 във вр. с
ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система Серия Г № 0026979, издаден от СДВР, с който на основание чл. 638,
ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането КЗ, обн. в ДВ
бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ на жалбоподателя П. Д. П.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
250,00 /двеста и петдесет/ лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, като
неправилен и незаконосъобразен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Столична дирекция
на вътрешните работи ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. Д. от САК, личен адв. №
**********, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00
/четиристотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5