№ 940
гр. Сливен, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20242230103584 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса за
застраховането.
В исковата молба ищецът твърди, че на 18.12.2022 година в гр. Сливен,
при движение по бул. “ Цар Симеон “ до магазин „ Аутогранд “, лек
автомобил „Опел Корса“ с рег. № ............... внезапно е попаднал в неравност
на пътното платно - несигнализирана и необезопасена дупка, в резултат на
което са нанесени повреди по ходовата част на автомобила - предна дясна
гума. Сочи, че причината за настъпването на произшествието е наличието на
необезопасено препятствие на уличното платно, което водачът не е могъл да
забележи своевременно и да избегне. Пътнотранспортното произшествие е
настъпило поради неизпълнение на задълженията от страна на служители при
Община Сливен за обезопасяване на пътното платно. На следващо място е
заявено, че съгласно договор за застраховка „Каско“ № 0320220111025629, със
срок на валидност от 30.11.2022 година до 29.11.2023 година, при „Дженерали
застраховане“ АД е била образувана преписка по щета № *********,
извършен е бил оглед на застрахования автомобил от експерти на
дружеството, в хода на който са описани повредите, причинени при
пътнотранспортното произшествие, а впоследствие същите са били
отстранени от сервиз „Ес Еф Ей Ритейл - Бургас“ ООД. Стойността на ремонта
е заплатена на сервиза с преводно нареждане 201В1О02302600ZP/26.01.2023
година. Твърди се, че след изплащането на обезщетение, представляващо
равностойността на ремонта, в размер на 311,70 лева, на основание чл. 410 КЗ
ищецът встъпил в правата на застрахованото лице за възстановяване на
изплатено обезщетение, което ведно с разноските по определянето му в
размер на сумата от 15 лева, възлиза на сумата 326,70 лева. С покана изх. №
1
*********/26.05.2023 година, получена от ответника на 29.05.2023 година,
„Дженерали Застраховане“ АД е предявило вземането си пред Община
Сливен. До датата на депозиране на исковата молба в съда, претендираната
сума не била заплатена на ищеца. Не бил подаден и отговор по цитираната по-
горе преписка, което обуславяло правния интерес от предявяване на исковата
претенция по съдебен ред.
От съда се иска да постанови решение, с което да бъде осъдена Община
Сливен да заплати на ишцовото дружество сумата 326,70 лева,
представляваща изплатено обезщетение по договор за застраховка „Каско“ и
разноски по определяне на размера му, ведно със законната лихва върху
главницата считано от предявяване на иска до окончателното изплащане,
обезщетение за забава в размер на 49,72 лева за периода от 29.05.2023 година
/датата на получаване на поканата/ до 09.07.2024 година /датата на завеждане
на исковата молба/.
В законоустановения срок ответната страна Община Сливен е
депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорват предявените главен
и акцесорен искове както по основание, така и по размер. Оспорва се
твърдението, че е налице валидно застрахователно правоотношение между
ищеца и процесното МПС. Заявено е, че ищецът не е представил документ,
удостоверяващ техническата изправност на превозното средство, т.е. че
автомобилът е преминал технически преглед и че е бил с изправни гуми преди
настъпването на произшествието. Оспорва се също механизма на ПТП,
причинно-следствената връзка между твърдяното ПТП и претендираните
вреди, размера на вредите и настъпването им. Счита се, че застрахователят не
е имал основание да заплати застрахователно обезщетение, както и че не се е
уверил в истинността настъпването на ПТП. Доколкото за произшествието не
са уведомени органите на полицията, намира, че декларираните пред
застрахователя обстоятелства не са настъпили и не са били налице условия за
изплащане на застрахователното обезщетение. Счита се, че вина за
настъпилото произшествие има водачът на моторното превозно средство,
който не се е съобразил с условията на пътя, с възможните препятствия на
пътното платно и не се е движил със скорост, съобразена с пътната
обстановка. Направено е възражение в условията на евентуалност за
съпричиняване на вредата от страна на водача на МПС в размер на 95%, тъй
като същият управлявал превозното средство с несъобразена скорост по
смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и при липса на достатъчно съобразителност и
внимание, което не му е позволило да спре преди твърдяното препятствие на
пътя - дупка. На следващо място се оспорва твърдението в исковата молба, че
отговорност за наличието, необезопасяването и несигнализирането на
препятствието на пътното платно - дупка е на Община Сливен и
оторизираните от нея за поддръжка на пътната настилка върху пътищата от
градската мрежа лица, като се заявява, че улиците са част от пътната мрежа и
са общинска публична собственост. Цитира и прилага към отговора на
исковата молба разрешение за строеж № 281 от 10.09.2019 година, влязло в
2
сила на 30.09.2019 година, с което се разрешава за нуждите на „ВиК-Сливен“
ООД, оператор на водопреносната мрежа на града, да се извърши
реконструкция на главни водопроводни клонове от средна зона на
водопроводната мрежа на гр. Сливен в регулационните граници на града, да
използва част от уличното и тротоарното платно съгласно одобрения
/съгласуван/ проект за ПОИС във връзка с организацията и механизацията на
строителството. Твърди се, че не Община Сливен е извършвала ремонтни
дейности на бул.“Цар Симеон“, а „В и К - Сливен“ ООД и тези дейности са
били свързани с водния цикъл на града. В тази връзка намира, че
отговорността за наличието, необезопасяването и несигнализирането на
неравност на пътя е на посоченото дружество - оператор на водопреносната
мрежа.
От съда се иска да отхвърли изцяло предявения иск. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание, редовно призованото ищцово дружество не се
представлява от представител или пълномощник, но е изразено писмено
становище съгласно, което исковите претенции се поддържат и се претендира
за уважаването им. Претендират се разноски съобразно представен списък по
чл. 80 от ГПК.
Ответната Община Сливен, редовно призована се представлява в
съдебно заседание от пълномощник, който оспорва предявения иск и моли за
отхвърлянето му като неоснователен. Претендират се разноски.
Третото лице - помагач, редовно призовано, чрез пълномощник е
оспорило основателността на предявените искови претенции, но не се е
представлявало в съдебното заседание по същество и няма изразено писмено
становище.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 18.12.2022 година в гр. Сливен, при движение по бул. „Цар Симеон“
до магазин „Аутогранд“, лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ...............
внезапно е попаднал в неравност на пътното платно - несигнализирана и
необезопасена дупка.
От инцидента са нанесени щети, изразяващи се в увреждане по ходовата
част на автомобила - предна дясна гума.
Наличието на несигнализирана неравност на платното за движение,
която е създавала опасност, е технически неправилно и наред с другите
констатации дава основание на експерта да даде заключение, съобразно което
е налице причинно-следствена връзка между нанесените щети по автомобила
и механизма за възникване на произшествието.
Според експертното заключение увреждането е възможно да настъпи
при скорост до максимално разрешената. Дава заключение, че водачът на
автомобила е нямал техническата възможност да предотврати ПТП чрез
3
спиране преди описаната неравност или намаляване на скоростта за
преминаване с безопасна скорост през нея.
Съгласно извършения оглед от експертна комисия на „Дженерали
застраховане“ АД, стойността на нанесените щети на лек автомобил „Опел
Корса“ с рег. № ............... са в общ размер на 311,70 лева. Ликвидационните
разходи на застрахователната компания при калкулиране на нанесени щети на
автомобил са в размер на 15 лева.
Съгласно договор за застраховка „Каско“ № 0320220111025629, със срок
на валидност от 30.11.2022 година до 29.11.2023 година, при „Дженерали
застраховане“ АД е била образувана преписка по щета № *********,
извършен е бил оглед на застрахования автомобил от експерти на
дружеството, в хода на който са описани повредите, причинени при ПТП, а
впоследствие същите са били отстранени от сервиз „Ес Еф Ей Ритейл -
Бургас“ ООД
Стойността на ремонта е заплатена на сервиза с преводно нареждане
201В1О02302600ZP/26.01.2023 година.
До ответника е изпратена регресна покана изх. № *********/26.05.2023
година за възстановяване на изплатеното на пострадалия застрахователно
обезщетение. Поканата е получена от адресата на 29.05.2023 година, но
плащане в срока за доброволно изпълнение не е последвало.
Исковата молба е заведена на 09.07.2024 година.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени
доказателства, свидетелски показания и заключението на вещото лице У., тъй
като същите са допустими, относими и безпротиворечиви.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса за
застраховането за заплащане на сумата 326,70 лева е допустим. Разгледан по
същество е основателен и доказан в пълния претендиран размер и като такъв
следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно чл. 410, ал.1, т. 2 от Кодекса за застраховането след заплащане
на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
увредения спрямо деликвента. Несъмнено в случая между обезщетения
собственик на автомобила и ищцовото дружество е налице валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ №
0320220111025629, със срок на валидност от 30.11.2022 година до 29.11.2023
година. Неоснователен е довода за липса на валидно застрахователно
правоотношение. Изводът за наличие на застрахователно правоотношение е
обстоятелството, че по подадено от увреденото лице – застрахован заявление е
образувана преписка по претенцията за щета и е изплатено застрахователно
обезщетение за възстановяване на вредите по автомобила. Налице е
упражняване на права и изпълнение на задълженията по договора за
4
застраховка от двете насрещни страни. В този смисъл практиката на ВКС и
решения по въззивни гр. д. № 494/2013 година и № 533/2016 година на ОС -
Сливен, които са постановени по идентичен спор между същите страни.
Безспорно и несъмнено е обстоятелството, че автомобилът е бил управляван
при настъпването на произшествието от водач, който при движение по бул.
“Цар Симеон“ до магазин „Аутогранд“, лек автомобил „Опел Корса“ с рег. №
............... попаднал в неравност на пътното платно – несигнализирана и
необезопасена дупка и в резултат на това е настъпило увреждане на
автомобила. Самото ПТП е настъпило на територията на ответната Община
Сливен, която носи отговорност за причинени вреди от недостатъци на
общинските пътища, които като собственик е длъжна да поддържа.
Категорично е установено и обстоятелството, че на увредения застрахован е
изплатено и застрахователно обезщетение в размер на сумата 311,70 лева и са
начислени ликвидационни разходи в размер на 15 лева. В случая не е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на лицето, управлявало
автомобила, тъй като не е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП. При това положение исковата претенция по чл. 410,
ал.1, т. 2 от Кодекса за застраховането следва да се уважи изцяло, като се
присъди пълния претендиран размер от 326,70 лева, ведно със законната
лихва върху нея, считано от завеждането на исковата молба на 09.07.2024
година до окончателното й изплащане.
Основателна е и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за
забава в размер на 49,72 лева, изтекла за периода от 29.05.2023 година /датата
на получаване на поканата/ до 09.07.2024 година /датата на завеждане на
исковата молба/.
По правилата на процеса на ищцовата страна следва да се присъдят
претендираните и направени по делото разноски, възлизащи на обща сума в
размер на 820,00 лева, чрез осъждането на ответника да ги заплати.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН, ЕИК: ********* с адрес: гр. Сливен,
бул. „Цар Освободител” № 1, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 68, както следва:
- на основание чл. 410, ал.1, т. 2 от Кодекса за застраховането главница в
размер на сумата 326,70 лева /триста двадесет и шест лева и седемдесет
стотинки/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско”, ведно със законната лихва върху нея, считано от
09.07.2024 година, до окончателното й изплащане;
5
- обезщетение за забава в размер на 49,72 лева /четиридесет и девет лева
и седемдесет и две стотинки/, изтекла за периода от 29.05.2023 година /датата
на получаване на поканата/ до 09.07.2024 година /датата на завеждане на
исковата молба/;
- сумата 820,00 лева /осемстотин и двадесет лева/, представляваща
направени разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
„Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6