№ 400
гр. Тетевен, 07.05.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20254330100325 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на И. М. К. с ЕГН **********, адрес в
село Глогово, Община Тетевен, мах. Елов дол № 7, чрез адв. П. от САК против Б. М. К., ЕГН
********** и А. А. К., ЕГН ********** и двамата с адрес с. Глогово, ул. „*******“ № 103, с
предявен иск с правно основание чл. 109 от ЗС.
В исковата молба се твърди, че И. М. К., Б. М. К. и Латина Русинова А. са наследници
на Сюлейман Мехмедов К. и Атидже Мехмедова К.. Като такива са съсобственици на
дворно място, находящо се в село Глогово в местност „Елов дол“, с идентификатор
15148.37.3, с площ 3328 кв., съгласно Нотариален акт № 17, том Четвърти, дело № 563/98 г.
сочи се, че в имота са построени жилищните сгради, в които живеят тримата съсобственици.
Освен жилищните сгради са построени и стопански сгради, които са били използвани за
отглеждане на добитък, складиране на храна за добитъка и на селскостопански инвентар.
Такава сграда е сградата с идентификатор 15148.37.3.1 със застроена площ от 28 кв.м. и от
скоро с предназначение Промишлена сграда. Сградата представлява навес. Навесът не
представлява строеж по смисъла на параграф 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Конструкцията му е от
дървени греди, които са поставени върху необработени камъни. Покрит е с ламарина.
Построена е от техния общ наследодател Сюлейман Мехмедов К. и е ползвана като склад и
кошара за животни.
Ищецът заявява, че в последствие, процесната сграда, незаконно е присъединена към
електроразпределителната мрежа. Навесът от години е самосрутен и негоден за ползване. От
него падат ламарини и части от дъсчената обшивка. Проводниците за ток са оголени и
неизолирани и от тях бие ток. Съществува реална опасност да се самозапали и предизвика
пожар. Въпреки това му състояние главния архитект на Община Тетевен издал
Удостоверение за търпимост на сграда NE АТУС 04-20-1/1/ от 09.01.2006 г.
Ищецът заявява, че без проекти и без основание Община Тетевен решила че
самосрутващия се навес е Промишлена сграда, с каквото предназначение навесът е нанесен в
КККР на село Глогово, Община Тетевен. На 18.08.2022 г. ответникът Б. М. К. се снабдил с
Нотариален акт за признаване правото на собственост върху недвижим имот чрез
извършване на обстоятелствена проверка, вписан като Акт № 49, том четиринадесети, дело
№ 2679/2022 г. в Имотния регистър към Агенция по Вписванията, с което е признат за
собственик на въпросния навес. Ищецът счита за недопустимо съществуването на
промишлена сграда в поземлен имот, който е с трайно предназначение на земята: Земеделска
и начин на трайно ползване: Ниско застрояване. Промишлена сграда в такъв поземлен имот
1
не е бил допустим никога и при действието на нито едно законодателство, за да бъде законно
издадено Удостоверение за търпимост.
На следващо място сочи, че под навеса е монтиран банциг и рендосвачка за
обработване на дървен материал. Навесът се намира на 15-16 метра от жилищната сграда на
ищеца И. М. К.. Работата на банцига и рендосвачката вдигат наднормен шум и вибрации,
който е опасен за здравето на ищеца и по тази причина следва да отстоят на значително по -
голямо разстояние - 300 метра. Допустимото ниво на шум в жилищни територии е от 50-55
dBA съгласно Наредба № 6 от 26.06.2006г. за показателите на шум в околната среда,
отчитаща степента на дискомфорт през различни части на денонощието. Хигиенно-
защитната зона на сгради, подлежащи на здравна защита, част от които са жилищните, от
мястото, където се извършват дървообработващи дейности, е 300 метра, съгласно т. 232 от
Приложение № 1 от Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната
среда. Разрешаването на такива дейности в жилищна територия става след специално
заключение на РЗИ и РИОСВ.
Ищецът сочи, че пътеката към къщата преминава покрай процесния навес. Той се
страхува да преминава покрай нея, за да не бъде ударен от падащи предмети. Постройката е
наклонена и фактически самосрутена. Тя не е годна за ползване. По този повод е сезирал
Община Тетевен да премахне опасната сграда. Служители на общината извършили проверка
и на 21.03.2022 г. констатирали, че сградата е опасна и има нужда от конструктивно
укрепване, за да не се срути. Констатирали и че ел. проводниците са опасни и не са
изолирани. До този момент никой не е изготвял проекти за укрепване и не е извършвал
такова. Счита сградата за незаконна и опасна за собственика на имота. Това мотивира и
правния му интерес, като собственик на земята да поиска от съда да осъди собственика на
незаконната постройка, която неоснователно ограничава собствеността му върху земята, да я
премахне.
Моли съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение
на ответниците, че сградата с идентификатор 15148.37.3.1, пречи на ищеца И. М. К. да
упражнява собствеността си върху поземлен имот с идентификатор 15148.37.3, с площ 3328
кв. по КККР на село Глогово, Област Ловеч, местността Елов дол, както и ответниците да
премахнат пречката са необезпокояваното ползване на имота, собственост на ищецът.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответниците. В него ответната страна
заявява,че иска е недопустим, поради влязло в сила решение на РС – Тетевен. На следващо
място считат иска изцяло за неоснователен и недоказан и молят да бъде отхвърлен.
На първо място ответниците сочат, че Решение № 189/15.08.2024 г. влязло в законна
сила на 03.09.2024 г., на Районен съд - Тетевен, е разпределено ползването на основание чл.
32 от ЗС имот съсобствен между страни-наследници на Сюлейман Мехмедов и Атидже
Мехмедова К., б.ж. на с. Глогово, област Ловеч - Б. К., Латина Русинова А. и И. М. К., а
именно ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 15148.37.3 от КККР, с. Глогово, местност
Елов дол, трайно предназначение земеделска земя с площ от 3328 кв.м. Разпределението на
този общ наследствен имот е съобразено с трайните огради и собствеността на сградите,
които лицата ползват дълги години.
В отговора на Исковата молба се сочи, че сградата, предмет на иска, представлява
навес - служещ за подслон на фуражомелка и банциг, като за тази паянтова сграда било
издадено удостоверение за търпимост от архитекта на Община Тетевен, поради което тази
сграда не подлежала на премахване и може да бъде предмет на сделка.
Сочи, че сградата е собственост на съпрузите Б. М. К. и А. А. К.. Сградата е била а
процес на обсъждане по гр.д. 62/2024 година на Районен съд - Тетевен, същите възражения
са правени и в цитиранотро гражданско производство, затова и ответниците считат, че те са
несъстоятелни не са повлияли на решаване на делото.
2
Сочи, че процесният навес подслон за фуражомелка и банцинг, с нищо не пречи на
ползването на неговата част от И. М. К., като достъпът до този навес е откъм пътя. За
ползване на сградата достъп е осигурен откъм пътя, като достъпът е за всички, които имат
необходимост от услуга.
Сочи се, че за извършване на услуги за населението на Б. М. К. е издадено съгласие №
83 от Горско стопанство Тетевен. В този обект - навес за фуражомелка и банциг се
извършват услуги предимно за изработка на дъски и др. при тъжен повод. Заявяват, че при
наличие на нотариален акт за собственост, при наличие на разрешение за извършване на
тези услуги и удостоверение за търпимост, този обект не може и не следва да се премахва.
Предвид изложените аргументи ответниците считат, че исковата претенция е
недоказана и неоснована и следва същата да се остави без уважение.
Съдът намира, че е предявено искане с правна квалификация чл. 109 от ЗС, като
разпределя доказателствената тежест по искането в съответствие с правилото на чл. 154
ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания
или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл. 146 от ГПК:
Предявени са активно субективно съединени искове с правна квалификация чл. 109
от ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК относно разпределението на
доказателствената тежест в процеса, съдът следва да укаже на страните както следва:
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения.
В тежест на ищците по него е да докажат, че са собственици въз основа на
Нотариален акт № 17, том Четвърти, дело № 663/98 г. по описа на РС – Тетевен на част от
недвижим имот, с административен адрес село Глогово, Община Тетевен, мах. Елов дол, с
площ от 3328 квадратни метра, заедно с описаните в акта сгради, че ответната страна е
извършила изложените в исковата молба неоснователни действия, с които пречи на ищецът
да упражняват правото на собственост в пълен обем върху имота, включително, че ответната
страна е собственик на процесната сграда – навес, препятстващи ползването, от страна на
ищците на имота си по сочените в исковата молба начини.
В тежест на ответника в по предявения иск по чл. 109 ЗС е да установи, че
процесната – лятна кухня е изградена единствено в имот нейна собственост, че не е
нарушила имотната цялост на владението на ищцовата страна.
По доказателствата: Приложените към исковата молба и отговора на Искова
молба писмени доказателства, а именно: Нотариален акт № 17, том Четвърти, дело №
663/98 г.; Скица на поземлен имот с идентификатор 15148.37.3, с площ 3328 кв. по КККР на
село Глогово, Област Ловеч, местността Елов дол; Скица на процесната сграда с
идентификатор 15148.37.3.1; Нотариален акт за признаване право на собственост върху
недвижим имот по обстоятелствена проверка; нотариален акт за собственост - акт № 49, том
трети – римско, рег. № 3214, дело № 397/2022 г. – Нотариус - Румяна Вутева, рег. № 392 - НК,
район на действие Районен съд – Тетевен; писмо отговор на жалба 146/3/18.01-2022 г. -
Община Тетевен; писмено съгласие № 83 от Горско стопанство Тетевен; удостоверение за
факти и обстоятелства по ТСУ; удостоверение за търпимост № АТУС-04-20/09.01.2006 г. на
архитект на Община Тетевен; скица за сграда; служебна бележка от 24.12.2005г. Кметство с.
Глогово; удостоверение за наследници на Атидже К., следва да бъдат допуснати.
На страните следва да се укаже, че страните могат да уредят отношенията помежду
си като се спогодят при изгодни да двете страни условия.
3
Воден от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА гражданско дело № 325 по описа за 2025 година на РС - Тетевен, за
разглеждане в открито заседание на 05.06.2025 г. от 13.30 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
ДОПУСКА писмените доказателства подробно изброени в обстоятелствената част на
определението.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ Гр. дело № 62/2024 г. по описа на РС – Тетевен.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ – НЧХД № 263/2023 г. по описа на РС – Тетевен.
УКАЗВА на страните на основание чл. 161 от ГПК, че с оглед на обстоятелствата по
делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки
за събиране на допуснатите доказателства.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238
ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, ал. 3 от ГПК предоставя на страните възможност най-
късно в първото по делото съдебно заседание да изложат становище относно дадените
указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако в предоставената им възможност не направят
доказателствени искания, губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите
на чл. 147 от ГПК.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че спора може да се реши чрез съдебна спогодба по чл.
234 от ГПК, чрез медиация или извънсъдебно споразумение за доброволно уреждане на
спора.
УКАЗВА на страните:
Съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК Страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
Съгласно чл. 40, ал. 2 ГПК Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да
бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж и е връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила
4
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната.
Съгласно чл. 41, ал. 2 ГПК при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от
съда при връчване на първото съобщение.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, Като на ищеца се връчи и копие
от Отговора на Исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
5