№ 205
гр. Пловдив , 16.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Станислав П. Георгиев
Катя Ст. Пенчева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500463 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.2, вр. чл. 121 от
ГПК.
Обжалвано е определение № 174, постановено в закрито съдебно
заседание на 8.07.2021 г. от Окръжен съд-Хасково по гр.д. № 407/2021 г., с
което е прекратено производството по делото и то е изпратено по подсъдност
на Районен съд-Харманли.
Жалбоподателката Ш. Р. Б. моли определението да бъде отменено като
незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в частната жалба с
вх. № 2703/24.08.2021 г., като делото бъде върнато на окръжния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени
обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
На 7.07.2021 г. от ищцата Ш. Р. Б. е подадена до ОС-Хасково искова
молба против А. М. И., с която се претендира той да бъде осъден да й заплати
сумата 25 087,87 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, от
които сумата 22 387,87 лв. представлява законната лихва върху запорираната
сума 85 100,20 лв. за периода на наложеното обезпечение 17.05.2018 г.-
1
18.12.2020 г., и сумата 2 700 лв. представлява заплатена лихва по договор за
заем от 23.05.2019 г., както и сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки,
страдания и емоционален стрес, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането 17.05.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата.
На 8.07.2021 г. окръжният съд постановява обжалваното определение, с
което приема, че с исковата молба са предявени три иска в обективно
кумулативно съединение за присъждане на сумите 22 387,87 лв. – законна
лихва върху запорираната сума 85 100,20 лв. за периода на наложеното
обезпечение 17.05.2018 г.-18.12.2020 г., 2 700 лв. – заплатена лихва по
договор за заем от 23.05.2019 г. и 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди, и тъй като цената на всеки един от тези предявени искове е под 25 000
лв., то родово компетентен да се произнесе е РС.Харманли, в района на който
е постоянният адрес на ответника. Затова и на основание чл. 118 във вр. с чл.
119,ал.1,предл.последно от ГПК окръжният съд прекратява производството
по делото и го изпраща по подсъдност на РС-Харманли.
За това определение ищцата е уведомена на 16.08.2021 г. и на 23.08.2021
г. е подала частната жалба против него до апелативния съд с вх. №
2703/24.08.2021 г. С нея жалбоподателката твърди, че неправилно окръжният
съд е приел да са предявени с исковата молба три обективно кумулативно
съединени иска. Счита, че са предявени два иска – един за имущестевни
вреди и един за неимуществени вреди, като правното основание на
предявените искове е чл. 403,ал.1,предл.1 от ГПК. Заявява, че вследствие на
наложената обезпечителна мярка тя е претърпяла описаните в исковата молба
вреди, като имуществените вреди, изразяващи се в претърпени загуби, са
остойностени в съответствие с практиката на ВКС като законната лихва върху
запорираната сума 85 100,20 лв. за периода на наложеното обезпечение
17.05.2018 г.-18.12.2020 г. и като заплатена лихва по договор за заем от
23.05.2019 г., който е сключен от ищцата поради липсата на финансови
средства, породени от наложената обезпечителна мярка. Заявява, че
защитаваният с предявения иск интерес е един – претърпени имуществени
вреди. Заявява, че това разбиране е в унисон с изложеното в ТР №4/6.11.2017
г. на ВКС, ОСГТК разбиране, че по смисъла на чл. 68 от ГПК цената на иска
2
представлява парична оценка на предмета на делото, т.е. на твърдяното или
отричано от ищеца гражданско обективно право, чието естество обективно
следва от фактическия състав, който го поражда (фактите и обстоятелствата,
посочени в обстоятелствената част на исковата молба) и съдържанието на
спорното право, посочено в петитума на исковата молба, чието съществуване
или несъществуване ищецът иска да бъде установено в съдебното решение
със сила на пресъдено нещо. Твърди, че в петитума на исковата молба ясно е
посочено, че ищцата претендира сумата 25 087,87 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, и сумата 5 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, т.е. предявени са два
обективно кумулативно съединени искове, родовата подсъдност на които се
определя с оглед размера на всеки един от тях поотделно. Счита, че
предявеният иск за имуществени вреди е над 25 000 лв. и съобразно чл.
104,т.4 от ГПК е подсъден на окръжния съд, съответно, съгласно чл. 104,т.6
от ГПК и съединеният с него иск за неимуществени вреди също е подсъден на
окръжния съд. Затова иска определението на окръжния съд да бъде отменено
и делото да му бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ГПК на районния съд са подсъдни
всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на
окръжния съд като първа инстанция. Нормата на чл. 104, т.4 от ГПК
определя, че на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по
граждански дела с цена на иска над 25 000 лв. (с посочени изключения, които
не касаят разглеждания казус – по исковете за издръжка, за трудови спорове и
за вземания по актове за начет). Несъмнено е, че гражданско дело с цена на
иска под 25 000 лв. е родово подсъдно на районния съд. В случая предмет на
производството по спора са искове с цена под 25 000 лв. В исковата молба са
изложени съображения, че по искане на ответника е било допуснато
обезпечение на негов бъдещ иск чрез налагане на запор върху банкови сметки
на ищцата в посочена банка до размер на сумата 43 511,04 евро с левова
равностойност 85 100,20 лв. и впоследствие предявеният иск е бил отхвърлен
с влязло в сила съдебно решение. Твърди се в исковата молба, че ищцата
поради липсата на средства е сключила договор за заем със своята сестра на
23.05.2019 г. за сумата 9 000 лв. със срок да я върне от 3 години, считано от
3
23.05.2019 г., както и че малко след подписването на този договор сестрите се
договарят, че ищцата дължи и лихва в размер на 10% от заемната сума на
година, т.е. по 900 лв. на година или общо 2 700 лв. Твърди се още в исковата
молба, че претърпените от ищцата имуществени вреди са в размер на
25 087,87 лв., от които 22 387,87 лв. представлява законна лихва върху
запорираната сума за времето от налагането на запора 17.05.2018 г. до
отмяната на обезпечението на 18.12.2020 г., и 2 700 лв. представлява
заплатената на сестра й лихва по сключения на 23.05.2019 г. договор за заем.
Твърди се, че съгласно константната съдебна практика на ВКС
действителната вреда в хипотези като настоящата е съизмерима като
минимален размер със законната лихва върху запорираната сума за периода
на наложеното обезпечение, която се явява пряка и непосредствена последица
от същото обезпечение. Твърди се, че естеството на наложената
обезпечителна мярка е такова, че изважда от разпоредителната власт на
ответника по обезпечения с нея бъдещ иск съответната сума, което обуславя
невъзможността му да я ползва по предназначение. Твърди се, че при
материално неоправдано обезпечение, каквото е процесното, е налице
понесена имуществена вреда от ищеца под формата на пропусната полза и
нейният минимален размер е съизмерим със законната лихва върху
запорираната сума за периода на задържането й. Освен това се претендира и
за присъждане на обезщетение за присъждане на обезщетение в размер на
5 000 лв. за претърпени неимуществени вреди поради изложени
обстоятелства. С петитума на исковата молба се иска осъждане на ответника
да заплати на ищцата сумата 25 087,87 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, от които сумата 22 387,87 лв. представлява законната
лихва върху запорираната сума 85 100,20 лв. за периода на наложеното
обезпечение 17.05.2018 г.-18.12.2020 г., и сумата 2 700 лв. представлява
заплатена лихва по договор за заем от 23.05.2019 г., както и сумата 5 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки, страдания и емоционален стрес, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането
17.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Видно е следователно,
че с оглед изложените обстоятелства и заявеното искане са предявени четири
обективно кумулативно съединени искове – два за присъждане на
обезщетения за претърпени имуществени вреди, един за присъждане на
4
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и иск за присъждане на
законна лихва. Неправилно е разбирането на жалбоподателката, заявено с
частната жалба, че е предявен само един иск за присъждане на обезщетение
на имуществени вреди, който е с цена 25 087,87 лв. Както ясно е посочено в
исковата молба при излагане на обстоятелствата, на които се основават
заявените претенции, ищцата претендира да е претърпяла вреди от
наложената обезпечителна мярка във вид на претърпяна загуба, тъй като е
сключила договор за заем на 23.05.2019 г. и е заплатила договорената лихва,
както и във вид на пропусната полза, тъй като не е получила лихва от
запорираната сума по нейната сметка в банката. Съответно, ищцата е
посочила и какви конкретно суми претендира за присъждане на тези две
самостоятелни основания – сумата 2 700 лв. за заплатена лихва по договора за
заем и сумата 22 387,87 лв. като законна лихва върху запорираната сума
85 100,20 лв. за периода на наложеното обезпечение 17.05.2018 г.-18.12.2020
г. Видно е следователно, че всеки един от така предявените два иска е с цена
под 25 000 лв. При тези обстоятелства правилно с обжалваното определение
от 8.07.2021 г. окръжният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 103
във вр. с чл. 104,т.4 от ГПК родово компетентен да разгледа спора е
районният съд, поради което съгласно нормата на чл. 118,ал.2 от ГПК е
прекратил производството по делото пред окръжния съд и го е изпратил за
разглеждане на районния съд. Нормите, уреждащи родовата подсъдност, са
императивни и ищецът е длъжен да се съобрази с тях. Спазването на
разпоредбите относно родовата подсъдност се явява абсолютна процесуална
предпоставка и съдът съгласно разпоредбата на чл. 119,ал.1 от ГПК е длъжен
да следи за родова неподсъдност на делото служебно, както правилно е
направено от окръжния съд с обжалваното сега определение. Установява се
при тези обстоятелства, че частната жалба е неоснователна, поради което тя
следва да бъде отхвърлена, а обжалваното определение – потвърдено.
С оглед т.9, б.“в“ от ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2013 г.
на ОСГТК настоящото определение подлежи на касационно обжалване.
С оглед на гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА определение № 174, постановено в закрито съдебно
заседание на 8.07.2021 г. от Окръжен съд-Хасково по гр.д. № 407/2021 г., с
което е прекратено производството по делото и то е изпратено по подсъдност
на Районен съд-Харманли.
Определението може да се обжалва с касационна частна жалба при
условията на чл. 274,ал.3, т.1 от ГПК пред Върховния касационен съд– гр.
София в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателката.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6