№ 1537
гр. София, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110133852 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на А. С. М. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че му било изпратено споразумение за разсрочване на парично
задължение с изх. № МАЗ00066717/21.12.2020г. от ответника,с което му предложили
доброволно да уредят отношенията си във връзка с неизпълнение на задължения по
договор за кредит от 04.06.2009г., сключен с /фирма/. Посочва, че спрямо него има
издаден изпълнителен лист от 11.02.2011г. по ч. гр. д. № 4454/2011г. по описа на СРС,
с който бил осъден да заплати на банката 20 882,37лв. главница, 3250,27лв. договорна
лихва за периода 04.07.2009г.-26.01.2011г. и законната лихва върху главницата за
периода от 26.01.2011г. до окончателното плащане, която към датата на завеждане на
исковата молба – 23.06.2022г. била в размер от 24 259,20лв. Въз основа на изп. лист
било образувано изпълнително дело под № 2811/2011г. по описа на ЧСИ М. Б. за
събиране на вземанията, което било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на
28.04.2016г. Поддържа, че считано от 28.04.2014г. /последното валидно извършено
действие/ е започнала да тече погасителна давност за вземанията, която била изтекла.
Вземанията били прехвърлени от банката на ответника с договор за цесия, като
последният ги претендирал от ищеца.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че не дължи на ответника посочените по-горе суми поради
погасяването им по давност.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, в
който твърди, че действително вземането е погасено по давност и признава исковата
претенция. Посочва, че дружеството не е дало повод за завеждане на иска и в полза на
ищеца не следва да бъдат присъждани разноски.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е отрицателен установителен иск с правно основание
1
чл. 439 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, ако ответникът признае иска, по искане
на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието. В мотивите е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието
на иска.
В случая съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
решение при признание на иска. Ответникът с отговора на исковата молба е признал
предявения иск. Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а
страната разполага с възможността да се разпорежда с признатото право. По арг. от чл.
237, ал. 2 ГПК мотиви по съществото на спора не следва да се излагат.
Съобразно изложеното, следва да се постанови решение, с което предявеният
иск да бъде уважен.
По разноските:
Ответникът поддържа, че с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото, като е признал предявения иск, поради което приложение следва да намери чл.
78, ал. 2 ГПК. Съдът намира, че предпоставките на посочената разпоредба са налице и
ищецът по делото няма право на разноски, тъй като ответникът е признал
основателността на исковете, а извънсъдебното му поведение не е дало повод за
завеждането им. Вземанията, които са предмет на исковете, са признати и за тях е
издаден изпълнителен лист, като съществуването им не се оспорва, а и е установено с
влязла в сила заповед за изпълнение и следователно издаването на изпълнителен лист
не е нищо друго освен упражняване на право да се пристъпи към принудително
изпълнение на съществуващи вземания и издаването му, респективно съществуването
му, не може да се приеме за действие, което неоснователно е предизвикало исковия
процес. Този исков процес се основава на факти, настъпили след установяване на
вземанията и издаването на изпълнителния лист, а именно изтичане на погасителна
давност за вземанията. Нещо повече, за да настъпи погасяване на вземанията по
давност е необходимо не само да е изтекъл давностния срок, но и длъжникът да се е
позовал на изтичането му, каквото не се твърди да е направено преди завеждането на
исковата молба, като погасените по давност вземания съществуват, могат да бъдат
изпълнявани доброволно, но не и принудително. Същевременно в образувания
изпълнителен процес ответникът единствено е подал молба на 25.02.2016г., с която е
поискал да бъде конституиран като взискател по делото поради извършена цесия.
Прекратяването на изп. производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по силата на
закона и без да е необходим изричен акт – виж ТР № 2/2015г. по тълк. дело № 2/2013г.,
ОСГТК на ВКС. На 11.05.2022г. съдебният изпълнител е издал постановление за
прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция, което
има единствено декларативен ефект, като постановлението е влязло в сила на
24.06.2022г. Настоящото исково производство е образувано само ден по-рано –
23.06.2022г., което съдът намира, че не е случайно. Тоест, налице е целенасочено
завеждане на отрицателен установителен иск, без ответникът да е предприел действия
по събиране на вземанията, а напротив – проявил е пълна дезинтересираност.
Следователно извънпроцесуалното поведение на ответника, изразяващо се единствено
в заявяване на извършената цесия по изпълнителното дело шест години преди
завеждане на исковата молба и без да е налице изявление на длъжника за извънсъдебно
позоваване на изтекла давност, не може да се приеме за извънпроцесуално поведение
на ответника, дало повод за завеждане на отрицателен установителен иск. Ищецът има
интерес да установи действителното правно положение в отношенията си ответника,
но право на разноски би имал само ако предприетата от него съдебната защита е
необходима не само с оглед неговия интерес и преценката му относно средствата за
2
защита, а когато ответникът е предприел неоснователни действия, насочени и от
естество да предизвикат принудително събиране на вземанията (в този смисъл
определение № 95/22.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 510/2018 г. на ВКС, ІV г.о., Определение
№474/07.11.2019 по ч.гр.д. №3063/2019 г.на ВКС,ІV г.о.). В изложения смисъл е и
Определение № 4201/10.05.2022г. по ч. гр. д. № 4309/2022г. на СГС, VI-Ж състав.
С оглед изложеното, ищецът и процесуалният му представител нямат право на
разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. С. М., ЕГН: **********,
с адрес: /населено място/, срещу /фирма/, ЕИК: **************, със седалище и адрес
на управление: /населено място/, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че ищецът
не дължи на ответното дружество следните суми, за които е издаден изп. лист на
11.02.2011г. по ч. гр. д. № 4454/2011г. по описа на СРС, а именно: 20 882,37лв.
главница, 3250,27лв. договорна лихва за периода 04.07.2009г.-26.01.2011г. и законната
лихва върху главницата за периода от 26.01.2011г. до окончателното плащане, която
към датата на завеждане на исковата молба – 23.06.2022г. е в размер от 24 259,20лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3