№ 670
гр. Пещера, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело
№ 20235240101026 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
„Транс Груп Интернешънъл“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, р-н Южен, ул. „Чорлу“ № 6 срещу К. И. Х., ЕГН
**********, с адрес: гр. Пещера, ***, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът К. И. Х. дължи на ищеца „Транс
Груп Интернешънъл“ ЕООД сумата в размер на 2500,00 лв., представляваща
главница по запис на заповед, издаден на 14.11.2022 г., ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда – 13.06.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, за което вземане в полза на ищеца е
издадена Заповед № 206/13.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 668/2023 г. по описа на Районен съд – Пещера
и изпълнителен лист от 13.06.2023 г.
Ищецът твърди, че на 14.11.2022 г. ответникът К. И. Х. е издал в негова
полза запис на заповед за сумата в размер на 2500,00 лв. с падеж на плащане
– 31.03.2023 г. Ответникът не заплатил посочената сума на падежа, установен
в записа на заповед. Записът на заповед бил авалиран от лицето Димитър
Благоев Папазов, ЕГН **********, при същите условия.
1
Ищецът сочи, че подал заявление по чл. 417 от ГПК срещу ответника,
по което било образувано ч.гр.д. № 668/2023 г. по описа на Районен съд –
Пещера. В полза на ищеца била издадена Заповед № 206/13.06.2023 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
за сумата в размер на 2500,00 лв., представляваща главница по запис на
заповед, издаден на 14.11.2022 г., ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от 13.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и
сумата в размер на 570,00 лв. – разноски в заповедното производство, както и
изпълнителен лист от 13.06.2023 г. Въз основа на издадените заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист било образувано
изпълнително дело № 533/2023 г. по описа на ЧСИ Деница Станчева, с рег. №
889 и район на действие – Окръжен съд – Пазарджик. В срока по чл. 414, ал. 2
от ГПК длъжникът подал възражение срещу издадената заповед за
изпълнение, поради което ищецът предявява настоящия установителен иск за
съществуване на вземането.
Ищецът моли съда да уважи исковата претенция, като признае за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
процесната сума. Ангажира писмени доказателства. Формулира
доказателствени искания. Претендира разноски в заповедното и исковото
производство.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника К. И. Х., в който намира исковата претенция за
неоснователна. Сочи, че към датата на издаване на записа на заповед –
14.11.2022 г. е бил в трудово правоотношение с ищеца. Не оспорва, че е издал
записа на заповед, но твърди, че с него е обезпечено друго каузално
правоотношение между страните, а именно сключен на същата дата –
14.11.2022 г. Договор за заем за посочената в записа на заповед сума –
2500,00 лв. Уговорката между страните била ищецът да даде заем на
ответника за сумата в размер на 2500,00 лв. и тази сума да бъде върната на
ищеца на равни вноски всеки месец, които да бъдат удържани от трудовото
възнаграждение на ответника. В края на месец февруари 2023 г. трудовото
правоотношение между страните било прекратено. В деня на прекратяване на
трудовия договор, след приспадане на удържаната част от трудовото
възнаграждение, ответникът върнал на ръка остатъка от задължението си на
работодателя. Така било погасено задължението на ответника по Договора за
2
заем. Ответникът релевира възражение за липса на задължителните реквизити
на записа на заповед по чл. 535 от ТЗ.
Моли за отхвърляне на иска. Ангажира доказателства. Формулира
доказателствени искания. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В открито съдебно заседание ищецът „Транс Груп Интернешънъл“
ЕООД се представлява от пълномощника си – адв. М. З. от АК – Пловдив.
Поддържа исковата молба, оспорва всички изложени твърдения в отговора на
исковата молба и моли за уважаване на предявения иск. В срока по чл. 149,
ал. 3 от ГПК депозира писмени бележки по делото, в които излага подробни
съображения за основателност на предявения иск и моли исковата претенция
да бъде изцяло уважена. Претендира разноски в заповедното производство и
в настоящото исково производство.
Ответникът К. И. Х., чрез процесуалния си представител адв. Кристиан
Хаджиев от АК – София, в открито съдебно заседание оспорва исковата
молба и моли за отхвърляне на предявения иск. В срока по чл. 149, ал. 3 от
ГПК депозира писмена защита по делото, в която излага съображения за
неоснователност на предявения иск и моли за отхвърлянето му.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12
от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното към делото ч.гр.д. № 668/2023 г. по описа на Районен
съд - Пещера се установява, че са издадени Заповед № 206/13.06.2023 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
и изпълнителен лист от 13.06.2023 г. в полза на кредитора „Транс Груп
Интернешънъл“ ЕООД против длъжника К. И. Х. за сумата в размер на
2500,00 лв., представляваща главница по запис на заповед, издаден на
14.11.2022 г., с падеж – 31.03.2023 г., ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК в съда – 13.06.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и за 50,00 лв. – държавна такса
и 520,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
За така издадената заповед длъжникът е уведомен с връчването на
3
поканата за доброволно изпълнение по образуваното на 19.06.2023 г.
изпълнително дело № 533/2023 г. по описа на ЧСИ Деница Станчева, с рег. №
889 и район на действие Окръжен съд - Пазарджик. На 14.07.2023 г.
длъжникът е подал възражение, с което е оспорил задълженията по заповедта
за изпълнение. С Разпореждане № 1238/14.08.2023 г., постановено по ч.гр.д.
№ 668/2023 г. по описа на Районен съд – Пещера, съдът е уведомил заявителя,
че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за
установяване съществуване на вземането по заповедта за изпълнение, както и
че в същия срок следва да представи доказателства по делото, че е предявил
такъв иск. Посоченото разпореждане е получено от заявителя на 28.08.2023 г.
и на 27.09.2023 г. е предявен настоящия установителен иск, за което в
указания срок са представени доказателства по заповедното производство.
От представения документ, озаглавен „запис на заповед“ е видно, че
същият е издаден на 14.11.2022 г. в гр. --- и с него издателят К. И. Х., ЕГН
**********, с адрес: гр. Пещера, ***, се е задължил безусловно и
неотменимо, без разноски и без протест, да заплати на „Транс Груп
Интернешънъл“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, р-н Южен, ул. „Чорлу“ № 6, сумата от 2500,00 лв., с посочен
падеж за плащане - 31.03.2023 г. и място и начин на плащане – в брой на
адрес: гр. --- или по банков път на следната банкова сметка, а именно:
BG98UNCR70001522619528 при „УниКредит Булбанк“ АД. Освен в
заглавието, в текста на документа също е изписан израза „запис на заповед“,
като е положен подпис за издателя.
От представените по делото Трудов договор № 340/10.02.2020 г.,
сключен между „Транс Груп Интернешънъл“ ЕООД, в качеството на
работодател и ответника К. И. Х., в качеството на работник/служител,
Заповед № 363/31.01.2023 г. за прекратяване на основание чл. 325, ал. 1, т. 1
от КТ на трудовия договор, сключен с ответника, издадена от управителя на
„Транс Груп Интернешънъл“ ЕООД и справка за прието уведомление по чл.
62, ал. 5 от КТ от 31.01.2023 г. от НАП се устновява, че страните са били в
трудово провоотношение до 31.01.2023 г., до която дата ответникът е работил
при ищеца на длъжността „шофьор, товарен автомобил (международни
превози)“ на осем часов работен ден с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 620,00 лв.
4
По делото са представени от ищеца платежните ведомости за месеците
ноември 2022 г., декември 2022 г. и януари 2023 г, както и два броя преводни
нареждания за заплащане на работната заплата на ответника за месеците
ноември 2022 г. и декември 2022 г. и платежен фиш за месец януари 2023 г.,
видно от които ответникът е получавал уговореното трудово възнаграждение
в пълен размер съобразно отработените от него дни през съответния месец.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 535 от ТЗ вр. чл. 538, ал. 1 от ТЗ.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като
в полза на ищеца по образуваното ч.гр.д. № 668/2023 г. по описа на Районен
съд – Пещера са издадени заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подадено възражение от
длъжника против заповедта за изпълнение. Съдът е указал на кредитора да
предяви иск за установяване съществуването на вземането си в едномесечен
срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния
едномесечен срок по чл. 415 от ГПК, поради което е допустим и подлежи на
разглеждане по същество.
Записът на заповед е формална, абстрактна, едностранна сделка, която
за да е действителна следва да е в писмена форма и да съдържа предписаните
в императивната разпоредба на чл. 535 от ТЗ реквизити, като тяхната
кумулативна наличност обуславя действителността на менителничния ефект.
Записът на заповед като абстрактна ценна книга на заповед представлява
едновременно основание и доказателство за пораждане на паричното вземане
в полза на поемателя или на последния джиратар, което е материализирано в
менителничния ефект. Вземането по запис на заповед произтича от
абстрактната сделка, на която основанието е извън съдържанието на
документа.
Съгласно т. 1 от ТР № 1/28.12.2005 г. по тълк.д. № 1/2004 г., ОСТК, за
да е редовен записът на заповед от външна страна, е необходимо самият
документ да е назован „запис на заповед“, както и в самия текст на същия
този документ да е изписан изразът „запис на заповед“.
5
Съгласно разясненията дадени в т. 17 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, в производството по установителния иск,
предявен по реда на чл. 422 от ГПК, ищецът - кредитор доказва вземането си,
основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна
страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При редовен от външна
страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от
ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя
задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на
вземане по каузално правоотношение между него, като поемател и длъжника
– издател, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. При
въведени твърдения или възражения от поемателя или от издателя за
наличието на каузално правоотношение, по повод или връзка с което е
издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото
задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази
хипотеза в производството по чл. 422 от ГПК на изследване подлежи и
каузалното правоотношение, доколкото възраженията, основани на това
правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа
на заповед. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка от страните доказва
фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи
за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ.
несъществуването на вземането по записа на заповед. В мотивите на
визираното тълкувателно решение е прието, че ако страните спорят относно
конкретното каузално правоотношение и връзката му с издадената ценна
книга, като сочат различни каузални правоотношения, по повод или във
връзка с които е издаден записът на заповед, съдът обсъжда в мотивите на
решението този въпрос. При доказана връзка между записа на заповед и
конкретно каузално правоотношение, независимо от коя страна е въведено в
делото, съдът разглежда заявените от длъжника релативни възражения,
относими към погасяване на вземането по издадения запис на заповед.
Предвид гореизложеното и в приложение на задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело
№ 4/2013 г., ОСГТК, се налага извода, че ищецът носи тежестта да установи,
при условията на пълно и главно доказване по чл. 154 от ГПК, само редовен
от външна страна запис на заповед. Интерес, но не и задължение, от
установяване на каузална причина за издаване на записа на заповед, ищецът
6
би имал само с цел преодоляване на защитата на ответника, в случай че
същият би твърдял и доказвал различна от действителната каузална причина
за издаване на менителничния ефект. 3а посочването на кауза, но
недоказването й, ищецът не би могъл да се санкционира с отхвърляне на иска,
основан на абстрактната правна сделка, независимо от защитата на длъжника
(в този смисъл Решение № 248 от 23.01.2015 г. по т.д. № 3437/2013 г. на ВКС,
І т.о.).
Съдът приема, че процесният запис на заповед е действителна ценна
книга, отговаряща на изискванията на чл. 535 от ТЗ. В представения в
оригинал в заповедното производство запис на заповед от 14.11.2022 г. се
съдържа наименованието „запис на заповед“, както в заглавието на
документа, така и в текста на същия. В него е налице безусловна клауза за
заплащане на конкретно определена парична сума от 2500,00 лв. на поемателя
„Транс Груп Интернешънъл“ ЕООД. В менителничния ефект като място на
издаване е посочено гр. Пловдив, ул. „Нестор Абаджиев“ № 18, а като място
на плащане - гр. Пловдив, ул. „Нестор Абаджиев“ № 18 или по банков път на
следната банкова сметка, а именно: BG98UNCR70001522619528 при
„УниКредит Булбанк“ АД. Процесната ценна книга е издадена на 14.11.2022
г. и е платима на падеж – 31.03.2023 г. Падежът е определен по реда на чл.
486, т. 4 от ТЗ – на определен ден. Върху записа на заповед е положен подпис
от издателя му – ответника К. И. Х.. Ответникът не оспорва, че е подписал
процесния запис на заповед. Следователно, налице е редовна ценна книга,
съдържаща всички реквизити, предвидени в императивната норма на чл. 535
от ТЗ. В този ред на мисли неоснователно е релевираното от ответника
възражение, че процесният запис на заповед не съдържа задължителните
реквизити по чл. 535 от ТЗ.
По делото е установена и изискуемост на вземането по записа на
заповед, доколкото с менителничния ефект е уговорен падеж за плащане –
конкретен ден, а именно: 31.03.2023 г., който е настъпил преди подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК.
Предвид наведеното с отговора на исковата молба възражение от
ответника, че процесният запис на заповед обезпечава друго каузално
правоотношение между страните по сключен на 14.11.2022 г. Договор за заем
за сумата в размер на 2500,00 лв., то за настоящия съдебен състав е
7
възникнало задължение за изследване наличието на каузално
правоотношение, служещо за основание на менителничния ефект. Ответникът
не дължи сумата по записа на заповед, ако докаже, че между страните е
постигнато съгласие и е сключен на 14.11.2022 г. твърдения Договор за заем,
като е налице връзка между Договора за заем от 14.11.2022 г. и издаването на
ценната книга в полза на поемателя – ищец, както и погасяване на
задължението по този Договор за заем. По този начин е разпределена и
доказателствената тежест с Определението № 565/03.11.2023 г. по чл. 140 от
ГПК по делото.
Съдът приема, че по делото не е установено процесният запис на
заповед да е обезпечавал задължение на ответника К. И. Х. към ищеца „Транс
Груп Интернешънъл“ ЕООД по сключен между страните на 14.11.2022 г.
Договор за заем. В тежест на ответника по иска при така проявеното
процесуално поведение на страните по делото е било да докаже твърденията
си за сключване на въпросния Договор за заем и за връзка между записа на
заповед с твърдяното каузално правоотношение. По делото не бяха
ангажирани никакви доказателства за доказване възникването на заемно
правоотношение между страните, както и за наличието на връзка между
твърдяното каузално правоотношение и менителничния ефект, а
едновременно с това твърдението на ответника в отговора на исковата молба,
че е налице каузално правоотношение между страните, изпълнението по
което е било обезпечено с издадения запис на заповед, се оспорва от ищеца.
Недоказани са твърденията на ответника, че задължението му по Договора за
заем е било удържано на равни вноски от трудовото му възнаграждение и в
деня на прекратяване на трудовото правоотношение между страните в края на
месец февруари 2023 г., след приспадане на удържаната част от трудовото
възнаграждение, ответникът върнал „на ръка“ остатъка от задължението си по
Договора за заем на работодателя – ищеца. На първо място, от приетите като
писмени доказателства платежни ведомости за месеците ноември 2022 г.,
декември 2022 г. и януари 2023 г, както и два броя преводни нареждания за
заплащане на работната заплата на ответника за месеците ноември 2022 г. и
декември 2022 г. и платежен фиш за месец януари 2023 г., неоспорени от
ответника по делото, се установява, че ответникът е получавал уговореното
трудово възнаграждение в пълен размер съобразно отработените от него дни
за тези месеци. На следващо място, от представените по делото Заповед №
8
363/31.01.2023 г. за прекратяване на сключения между страните Трудов
договор № 340/10.02.2020 г. и справка за прието уведомление по чл. 62, ал. 5
от КТ от 31.01.2023 г. от НАП е видно, че трудовото правоотношение между
страните е прекратено на 31.01.2023 г., а не в края на месец февруари 2023 г.,
както твърди ответника в отговора на исковата молба. Отделно от това
ответникът не ангажира никакви писмени и гласни доказателства да е върнал
„на ръка“ задължението си по въпросния Договор за заем, както твърди в
отговора на исковата молба.
При така възприетото и като съобрази, че по делото не са ангажирани
доказателства в подкрепа на възражението на ответника за наличие на
конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било
обезпечено с издадения запис на заповед, чрез които да се индивидуализира
Договора за заем чрез установяване кога и между кои страни е сключен,
какъв е конкретният размер на предоставената в заем сума и кога е предадена
на заемополучателя, то съдът приема така наведеното възражение за
неоснователно. По делото не е установена връзка между процесния запис на
заповед и каузалното правоотношение, за което ответникът е навел твърдения
по делото. Поради това и доколкото в хода на производството се установи, че
ищецът основава иска си за вземане по редовен от външна страна запис на
заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК, то съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание и размер и
следва да бъде изцяло уважен.
В полза на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху
уважения размер на иска, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда – 13.06.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има ищецът.
Съгласно разясненията, дадени в т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422, респ. чл. 415 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноски както в исковото, така и в
заповедното производство.
9
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца сторените от него разноски в исковото и заповедното производство.
Ищецът своевременно е направил искане за присъждане на направените по
делото разноски, в т.ч. и за адвокатско възнаграждение. Претендирал е
разноски в размер на 50,00 лв. - за държавна такса в заповедното
производство и 520,00 лв. с ДДС - за адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, за заплащането на които е представил писмени
доказателства. Същият е представил доказателства за заплащането и на
претендираните в исковото производство разноски в общ размер на 710,00
лв., от които: 50,00 лв. - за държавна такса и 660,00 лв. с ДДС - за заплатено
в брой адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна
защита и съдействие (л. 5). Неоснователно е релевираното в срок от
ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в настоящото
производство, тъй като същото е в минималния размер от 660,00 с включен
ДДС, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата в общ
размер на 1280,00 лв., от която 710,00 лв. – разноски в исковото производство
и 570,00 лв. – разноски в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Транс Груп
Интернешънъл“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, р-н Южен, ул. „Чорлу“ № 6 против К. И. Х., ЕГН **********, с
адрес: гр. Пещера, ***, положителен установителен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 535 от ТЗ вр. чл. 538, ал. 1 от
ТЗ, че К. И. Х., ЕГН ********** дължи на „Транс Груп Интернешънъл“
ЕООД, ЕИК *********, сумата в размер на 2500,00 лв., представляваща
главница по запис на заповед, издаден на 14.11.2022 г. от К. И. Х. в полза на
„Транс Груп Интернешънъл“ ЕООД, платим на падеж – 31.03.2023 г.,
безусловно и без протест, ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
10
незабавно изпълнение в съда – 13.06.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, за което вземане в полза на ищеца е издадена Заповед №
206/13.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по
ч.гр.д. № 668/2023 г. по описа на Районен съд – Пещера и изпълнителен лист
от 13.06.2023 г.
ОСЪЖДА К. И. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Пещера, ***, да
заплати на „Транс Груп Интернешънъл“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н Южен, ул. „Чорлу“ № 6, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в общ размер на 1280,00 лв., от която
710,00 лв. – разноски в исковото производство и 570,00 лв. – разноски в
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
11