№ 23485
гр. София, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110100141 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на М. М. В. срещу ************** ЕООД, с
която са предявени следните евентуално съединени помежду си установителни искове:
главен иск за прогласяване нищожност на Договор от 20.01.2021 г. за предоставяне на
поръчителство към паричен заем № CN-2338382 поради противоречие на закона; евентуален
иск за прогласяване нищожност на Договор от 20.01.2021 г. за предоставяне на
поръчителство към паричен заем № CN-2338382 поради липса на основание; евентуален иск
за прогласяване нищожност на чл. 8, ал. 1 от Договор от 20.01.2021 г. за предоставяне на
поръчителство към паричен заем № CN-2338382 поради противоречие на закона; евентуален
иск за прогласяване нищожност на чл. 8, ал. 1 от Договор от 20.01.2021 г. за предоставяне на
поръчителство към паричен заем № CN-2338382 поради накърняване на добрите нрави,
както и кумулативно съединен с тях частичен осъдителен иск за сумата от 50 лв. – част от
вземане в общ размер на 300 лв. – недължимо платени суми по Договор от 20.01.2021 г. за
предоставяне на поръчителство към паричен заем № CN-2338382, ведно със законната
лихва, считано от 03.01.2023 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по
делото.
Ищецът твърди, че е сключил с ******************* ЕАД Договор за предоставяне
на паричен заем № CN-2338382/20.01.2021 г., по силата на който му бил предоставен кредит
в размер на 500 лв. Сочи, че в чл. 4 от договора за кредит било уговорено, че ако той е
посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, следва да предостави на кредитора
банкова гаранция съгласно общите условия или поръчителство от две физически лица или да
сключи договор за поръчителство с одобрен от кредитора поръчител в срок 48 часа от
подаване на заявлението за отпускане на кредита, а ако е заявил кредит без поръчител,
1
срокът за разглеждане и одобрение е 14 дни. Излага, че е сключил Договор от 20.01.2021 г. за
предоставяне на поръчителство с ************** ЕООД, по силата на който дружеството е
поело задължение да сключи договор за поръчителство с ******************* ЕАД, по
който да отговаря солидарно с потребителя за всички негови задължения по договора за
кредит срещу възнаграждение за поръчителство. Счита, че двете правоотношения следва да
се разглеждат съвместно, защото договорът с ответника е акцесорен на договора за кредит, а
и двете дружества са свързани лица, във връзка с което изтъква, че собственик на капитала
на ************** ЕООД е ******************* ЕАД, както и че възнаграждението за
поръчителство е разсрочено на месечни вноски за целия срок на договора за кредит заедно с
месечните вноски по него, включено е изначално в погасителния план, а
******************* ЕАД е овластено от ************** ЕООД да ги събира. Счита, че
клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, изискваща представяне на обезпечение,
представлява необходимо условие за получаване на кредита, като на практика той не е имал
реален избор относно вида на обезпечението поради поставените неизпълними изисквания
към другите видове обезпечение, с което фактически е насочен към избор на обезпечение от
одобрено от кредитора свързано с него дружество. Поради това сочи, че разходът по
договора с ************** ЕООД е бил сигурен и е бил известен на кредитора, но
възнаграждението за поръчителя не е включено в размера на ГПР, поради което в договора
за кредит в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 ЗПК не е посочен действителният
размер на ГПР, който надвишава ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК, и с това се затруднява
потребителят да направи информиран избор дали да сключи договора. Поради нищожност
на договора за кредит счита, че е нищожен и договорът за предоставяне на поръчителство.
Излага, че последният е лишен от основание, защото на практика в полза на потребителя не
се предоставя услуга – обезпечението е в полза на кредитора, а поръчителят има право на
регрес срещу потребителя, т.е. задължението се прехвърля между две свързани дружества.
Възразява, че клаузата на чл. 8, ал. 1 от договора за предоставяне на поръчителство
противоречи на закона – нарушава ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и накърнява
добрите нрави, защото с нея се нарушават принципите на добросъвестност и справедливост.
Акцентира, че в чл. 8, ал. 1 от договора с ответника е уговорено възнаграждение в размер,
почти равен на този на заема, което впоследствие подлежи на разпределение като печалба на
кредитора, от което следва, че с този договор не се цели реално обезпечаване на кредита, а
само допълнителното му оскъпяване, целящо да избегне ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Като аргумент се посочват и неизпълнимите изисквания към другите видове обезпечения,
както и краткият срок за предоставяне на обезпечението. Счита, че платените по договора за
предоставяне на поръчителство суми са платени без основание.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ************** ЕООД е подал отговор на
исковата молба, в който оспорва предявените искове. Не оспорва сключването на посочените
в исковата молба договори – договор за кредит между ищеца и ******************* ЕАД и
договор за предоставяне на поръчителство между ищеца и ************** ЕООД. Сочи, че
по последния ищецът е поел задължението да плати възнаграждение в общ размер на 256.16
лв. Признава, че ищецът е извършил плащания за погасяване на възнаграждението по
2
договора за предоставяне на поръчителство в общ размер на 50 лв., но оспорва да са
направени плащания в размер на 300 лв. Оспорва твърдението, че предоставянето на
поръчителство от ************** ЕООД е било необходимо условие за сключване на
договора за кредит, като сочи, че кредитополучателят е имал право на избор. Изтъква, че
договорът за предоставяне на поръчителството е бъдещ по отношение на договора за
кредит, поради което кредиторът не би могъл да знае за възнаграждението. Поради това
счита, че възнаграждението за поръчител не подлежи на включване в ГПР. Акцентира, че
свързаността му с кредитора не обосновава различен извод, като изтъква, че предлага
услугите си не само на клиенти на ******************* ЕАД, а плащането на
възнаграждението за поръчителя чрез ******************* ЕАД е само възможност, като
последното не е титуляр на вземането. Поради неоснователност на исковете за нищожност
счита, че вземането му за възнаграждение за поръчителство е възникнало на валидно правно
основание, поради което оспорва осъдителния иск. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с главен иск за прогласяване нищожност на договор за предоставяне
на поръчителство поради противоречието му на закона, а в условията на евентуалност – иск
за прогласяване нищожност на същия поради липса на основание и искове за прогласяване за
нищожна на договорна клауза поради противоречието й на закона, а евентуално – поради
накърняване на добрите нрави, както и с кумулативно съединен с тях частичен иск за
осъждане на ответника да върне на ищеца получено без основание възнаграждение за
поръчителство.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на
договора:
По този иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства:
сключването между страните по делото на Договор от 20.01.2021 г. за предоставяне на
поръчителство и неговото съдържание; връзката му с Договор за предоставяне на паричен
заем № CN-2338382/20.01.2021 г., сключен между ищеца и ******************* ЕАД,
както и неговото съдържание; твърдяното противоречие на договора за заем и на договора
за предоставяне на поръчителство със закона.
В случая въпреки указанията на съда ищецът не представил по делото договорите, на
които основава претенциите си. От друга страна, с Определение № 32123/07.08.2024 г., в
което е инкорпориран изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без
възражения на страните, са обявени за безспорни следните обстоятелства: сключването
между страните на Договор от 20.01.2021 г. за предоставяне на поръчителство за
обезпечаване на задълженията на ищеца по Договор за предоставяне на паричен заем №
CN-2338382/20.01.2021 г., сключен между него и ******************* ЕАД; уговаряне по
договора за предоставяне на поръчителство на задължение за ищеца за заплащане на
3
ответника на възнаграждение в размер на 256.16 лв. чрез ******************* ЕАД; че
размерът на ГПР по договора за заем не включва възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство; че ако в ГПР бъде включено възнаграждението по договора
за предоставяне на поръчителство, ГПР ще надвиши 50 % от главницата по кредита.
Страните не спорят, а и от Удостоверение № 52251/20.04.2022 г. е видно, че по
Договор за предоставяне на паричен заем № CN-2338382/20.01.2021 г. на ищеца е била
предоставен кредит в размер на 500 лв. Същевременно в отговора на исковата молба
ответникът признава, че кредитът е бил предоставен при уговорени ГЛП в размер на 40 % и
ГПР в размер на 48.21 %.
Съдът намира, че сключеният между ищеца и ******************* ЕАД договор за
кредит попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор,
тъй като заемателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП.
Следователно за него се прилага защитата по ЗПК и разпоредбите на чл. 143 и сл. ЗЗП.
Възражението на ищеца за нищожност на договора за кредит поради противоречието
му със закона – с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е основателно, защото посоченият
в него ГПР не включва възнаграждението за поръчител, уговорено по Договор от 20.01.2021
г. за предоставяне на поръчителство. Съображенията на съда за необходимостта от
включването на това възнаграждение в ГПР са следните:
За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите, е необходимо,
когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и
между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни
правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа
дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или
между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и
икономическо цяло, за да се постигне ефективна защита на потребителя при проверката от
страна на съда за спазване на императивните правила на закона.
В случая от публично достъпните данни в Търговския регистър се установява, че
едноличен собственик на капитала на ************** ЕООД е ******************* ЕАД,
от което следва, че е налице хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 ДР ТЗ.
Същевременно при липса на доказателства по делото относно предоставената на
потребителя преддоговорна информация и за предоставена му реална възможност да
представи различен вид обезпечение, включително да представи поръчителство от различно
лице, съдът намира довода на ответника, че ищецът е имал избор и е избрал да обезпечи
кредита с поръчителство от него, за неоснователен. По горните съображения съдът счита, че
сключването на договора за кредит е било обвързано от предоставяне на обезпечение от
кредитополучателя под формата на поръчителство от предварително одобреното от
******************* ЕАД и свързано с него дружество. Допълнителен аргумент в тази
насока е и безспорното по делото обстоятелство, че е уговорено възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство да бъде заплащано чрез *******************
ЕАД. Следователно правоотношенията са взаимно свързани и осигуряването на
4
поръчителство – при това от определено свързано с кредитора дружество, е било
необходима предпоставка за предоставяне на потребителския кредит при условията по
договора.
Изложеното обуславя извод, че уговореното възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство представлява разход по договора за кредит, който следва да
бъде включен при изчисляването на ГПР като индикатор за общото оскъпяване на договора
за кредит /аргумент от чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК/. Този извод следва от дефинитивната
разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Изводът почива и на постановките, възприети в Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело №
C-714/22. В случая възнаграждението за поръчителство безспорно е свързано с договора за
кредит, доколкото касае обезпечаването на задълженията по него. Налице е знание у
кредитора за наличието на допълнителни разходи по договора за потребителски кредит под
формата на възнаграждение за възмездно поръчителство, практически поставено като
условие за получаване на кредита при съответните условия още към момента на
сключването му. Несъмнено заплащането от ответника на възнаграждение за поръчителство
на свързаното с кредитора дружество представлява допълнителна услуга, която произтича
от договора за кредит и която е задължително условие за усвояване на кредита.
В случая в уговорения ГПР не са включени всички действителни разходи. Поради
това съдът намира, че е налице противоречие на сключения договор за потребителски кредит
с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поставените от нея изисквания следва
да се приемат за изпълнени, когато е посочен както подробният начин на формиране на ГПР,
така и действителният му размер, за да бъде потребителят добросъвестно информиран и да
не бъде въвеждан целенасочено в заблуждение. След като в договора за кредит не е посочен
ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води до
неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази част от сделката е особено съществена за интересите
на потребителя, тъй като целта на уредбата на ГПР по кредита е чрез императивни норми да
се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да
прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето /чл. 22 ЗПК/. В случая, като не е оповестил действителния ГПР в договора за
5
потребителски кредит чрез изключването от него на възнаграждението за поръчителство,
кредиторът е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка,
която е нищожна.
Предвид установената взаимовръзка между договора, сключен между потребителя и
******************* ЕАД, и договора, сключен между потребителя и **************
ЕООД, доколкото те представляват система от правоотношения между страните,
последиците от недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо
рефлектират и върху договора за предоставяне на поръчителство, който също се явява
нищожен, защото възнаграждението по него е част от общия разход по кредита, който в
противоречие на закона не е включен в посочения в договора за кредит ГПР.
Щом договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен в неговата цялост
поради противоречие на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, безпредметно е обсъждането на другите
доводи на ищеца за неговото противоречие на закона и не подлежат на разглеждане
евентуалните установителни искове.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
По този иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на
главно пълно доказване извършена от него в полза на ответника престация на определено
благо – парична сума в размер на 50 лв., платена като възнаграждение по Договор от
20.01.2021 г. за предоставяне на поръчителство, и получаване на сумата от ответника, а в
тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже наличието на правно
основание за получаването й.
В случая с доклада са обявени за безспорни плащането от ищеца и получаването от
ответника на възнаграждение за поръчителство в размер на 50 лв. Предвид нищожността на
договора за предоставяне на поръчителство съдът намира, че извършената от ищеца
престация е изначално лишена от основание, поради което посочената сума следва да му
бъде възстановена от ответното дружество, ведно със законната лихва върху нея, считано от
03.01.2023 г. до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на делото на ищеца се дължат на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сторените от него разноски в размер на 100 лв. – държавна такса.
По отношение на претенцията за адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ на ищеца съдът намира следното:
Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗАдв е: правна помощ по делото
да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на
възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗАдв; заявление, че предоставената правна помощ е
договорена като безвъзмездна, и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на
насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК /в този смисъл –
6
Определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. на ВКС, I ТО/.
В случая се претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на
Еднолично адвокатско дружество *****************, но претенцията е неоснователна. На
първо място, по делото /л. 67/ е представен договор за правна защита и съдействие, сключен
от Еднолично адвокатско дружество ***************** с трето за делото лице, а не с
ищеца, в който е уговорено, че правната помощ се предоставя безплатно съгласно чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв. На следващо място, по делото се установява, че упълномощен от ищеца да
осъществява процесуалното му представителство е адв. ********************* в лично
качество. Макар той, действащ в лично качество и като управител на Еднолично адвокатско
дружество *****************, да е преупълномощил адв. Х. П. Й., по делото липсват
данни дружеството някога да е било упълномощено да осъществява процесуалното
представителство на В.. При това положение липсва основание за присъждане на адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ в полза на дружество, а претенция
за присъждане на такова в полза на някой от адвокатите не е предявена.
На основание чл. 77 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на Софийски
районен съд сумата от 0.50 лв. – такса за служебно изготвяне на препис от отговора на
исковата молба, за която е останал задължен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от М. М. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. **************************** срещу ************** ЕООД, ЕИК
********************, със седалище и адрес на управление: гр. ********************“, че
Договор от 20.01.2021 г. за предоставяне на поръчителство към паричен заем № CN-2338382
е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД поради противоречие на закона.
ОСЪЖДА ************** ЕООД, ЕИК ********************, със седалище и адрес
на управление: гр. ********************“, да заплати на М. М. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. **************************** на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 50
лв. – част от вземане в общ размер на 300 лв. – недължимо платени суми по Договор от
20.01.2021 г. за предоставяне на поръчителство към паричен заем № CN-2338382, ведно със
законната лихва, считано от 03.01.2023 г. до окончателното плащане, както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА ************** ЕООД, ЕИК ********************, със седалище и адрес
на управление: гр. ********************“, да заплати на Софийски районен съд на
основание чл. 77 ГПК сумата от 0.50 лв. – такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8