№ 2377
гр. Пловдив, 14.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502484 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 248, ал. 3 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Фронтекс Интернешънъл “ ЕАД,
ЕИК *********, срещу определение № 260623/18.07.2022 г., постановено по
гр.д. № 12218/2020 г. на Пловдивски районен съд, ХII граждански състав, с
което съдът е отказал да измени постановеното решение по гр. дело №
12218/2020 г. по описа на РС - Пловдив в частта му за разноските, като е
отхвърлил молба вх. № 266925/25.05.2022 г., подадена от ответника, като
неоснователна.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на съдебния акт, като
постановен в противоречие с материалния закон и трайната съдебна практика.
Жалбоподателят счита, че неправилно е определена цената на иска от
районния съд, от там и дължимата държавна такса, която е осъдено
дружеството да заплати, като цената на иска не е 2508,30 лв., а 1661,32 лв.,
поради което дължимата държавна е 66,45 лв., а минималния размер на
дължимото адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, е 346,29 лв.
Обосновава липсата на правна и фактическа сложност на делото, поради
което счита, че адвокатския хонорар следва да се редуцира до минималния
нормативно определен. Моли да бъде отменено обжалваното определение,
1
като бъде уважена подадената молба по чл. 248 от ГПК, като решението в
частта за разноските бъде изменено и бъдат намалени присъдените в полза на
ищеца С. Ж. С. разноски от 606,00 лв. до сумата от 412,74 лв.
Насрещната страна С. С., чрез адв. И. С., оспорва частната жалба като
неоснователна и неправилна и моли да бъде оставена без уважение. В
подкрепа на становището си излага съображения, че присъдените разноски са
съобразно реално заплатените такива, посочени в представения по делото
списък на разноските, като адвокатският хонорар не е завишен, с оглед
времето, през което е било висящо производството, броя на заседанията, на
които пълномощникът е присъствал, като и, че в Наредба №1/2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения е посочен само минимума на
адвокатското възнаграждение, но същата не може да влияе върху свободата
на договаряне между адвокат и клиент.
Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за
допустимостта на подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално
допустима – подадена е в законоустановения срок от надлежна страна.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред първата инстанция е образувано по предявени от
С. Ж. С. установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК, за
недължимост на главница, договорна и мораторна лихва по договор за
потребителски кредит, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, за
които е издаден изпълнителен лист от 02.05.2011г. по частното дело № 4129
по описа на РС - Пловдив за 2011г., както и разноските по делото, посочени в
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано ИД №
20148240403254.
В исковата молба не е посочена цена на иска, като внесената държавна
такса е определена като процент от сбора на посочените в петитума на
исковата молба суми.
Поискано е и е допуснато по делото обезпечение на иска.
С решението си съдът е признал за установено по отношение на
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, че в отношенията между
страните, ищецът С. Ж. С., не дължи плащане на следните суми по договор с
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, за потребителски кредит № PLUS –
01122477, за които е издаден изпълнителен лист, издаден на дата 02.05.2011г.
2
по частното дело № 4129 по описа на РС Пловдив за 2011г. и е образувано ИД
№ 20148240403254 на ЧСИ К.П.: 1235.66 лв. - главница по договор за
потребителски кредит № PLUS – 01122477 от 23.11.2007 год., 172.93 лв.
договорна лихва за периода от 23.03.2009г. – 18.09.2009 год., мораторна лихва
върху главницата в размер на 252.73лв. за периода от 20.04.2009г. –
18.02.2011г. и законната лихва върху главницата от 28.02.2011 год. до
окончателното изплащане на вземането, поради погасяването им по давност.
Осъдил е „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да заплати на ищеца С. Ж. С.,
сумата от 606 лв. разноски по делото, с оглед изхода му, по представен
списък.
Подадена е молба по чл. 248 от ГПК от „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД, с която моли да бъде изменено решението в частта за разноските, като
бъдат намалени присъдените разноски от 606 лв. на 412,74 лв.. Молбата
обосновава с изчисление на дължимата държавна такса, която, съобразно
цената на иска, определена от сбора на сумите в диспозитива на съдебния акт,
е 66,45 лв., както и с искането да бъде намалено адвокатското възнаграждение
до нормативно установения минимум, съгласно направеното в срок, но
неразгледано от съда, възражение за прекомерност, с оглед липсата на
фактическа и правна сложност на делото, като съобразно цената на иска
същото да бъде редуцирано на 346,29 лв.
С обжалваното определение № 260623/18.07.2022 г., постановено по
гр.д. № 12218/2020 г. на РС - Пловдив, ХII граждански състав, съдът е
отхвърлил молбата, като е приел, че цената на предявения иск е сбора на
всички посочени с цифри в изпълнителния лист суми, като в конкретния
случай тя е 2508,30 лева, поради което и липсва грешка при изчисляване на
държавната такса по делото, а адвокатският хонорар от 500 лева не е
прекомерен при посочената цена на иска, при която минималният такъв е 405
лева, а по делото са проведени повече от две заседания.
При така изяснените фактически обстоятелства, съдът взема предвид, че
съгласно разпоредбата на 70, ал. 1 от ГПК, цената на иска се посочва от
ищеца, като въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или
служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото.
Изрично в исковата молба не е посочена цена на иска, като в петитума на
исковата молба са посочени сумите, които се иска да бъде установено, че са
3
недължими, поради погасяване на задължението за заплащането им по
давност. Върху сбора от тези суми е изчислена и внесена държавна такса. Не
е оспорена така посочената в петитума на исковата молба цена на исковите
претенции, нито по размер, нито като начин на формирането и с оглед
заплатената държавна такса, в срока по чл. 70 от ГПК, като въпрос за цената
на иска не е повдигнат и служебно от съда. Поради това и при така
формираната цена на иска в размер на 2508,30 лева е дължима сумата от
100,33 лв. държавна такса, отговорността за заплащането на която се
разрешава с оглед изхода на спора.
Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с посочения
материален интерес е 405,58 лв. Безспорно това не ограничава свободата на
договаряне между адвокат и клиент, както се сочи в отговора на частната
жалба, но при направено своевременно възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение от насрещната страна, с оглед действителната
правна и фактическа сложност по делото, съдът следва да обсъди това
възражение и ако го намери за основателно, да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер,
съобразно чл. 36 от ЗА. В конкретния случай е направено искане за
обезпечение на иска, като е налице отделно произнасяне по това искане,
проведени са повече от две заседания, като за всяко следващо се дължи
заплащане на допълнително възнаграждение по чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
размер на 100 лв., както е посочено и в обжалваното определение, при което и
с оглед тези обстоятелства, въпреки липсата на фактическа сложност на
делото, възнаграждение с посочения и заплатен размер от ищеца не се явява
прекомерно високо.
Поради изложените съображения съдът приема жалбата неоснователна,
а постановеното определение правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260623/18.07.2022 г., постановено по
гр. д. № 12218/2020 г. на РС Пловдив, ХII гр. състав, с което е отхвърлена
подадената от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, молба вх. №
266925/25.05.2022 г., за изменение по реда на чл. 248 от ГПК на
постановеното по делото решение № № 260266 от 15.04.2022 г. в частта за
разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5