Р Е Ш Е
Н И Е
№ 17.06.2019
година гр. Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО гражданско отделение, четвърти състав
на ……………двадесети май……………….….……… две хиляди и деветнадесета година
в публично съдебно заседание в следния състав :
СЪДИЯ : АННА ПЕТКОВА
С участието на секретаря……………Галя Кирилова.……………………………….……..….
И прокурора ………………………………………………..…………………………..…...……
като разгледа докладваното от съдия Петкова….………………..…..………………………..
търговско дело ………….№ 202 по описа за 2018 година…..…………………..……..……,
За да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по иск, предявен от „Хелиус“ ЕООД – Хасково срещу „Алианц банк България“ АД – София с правно основание чл. 439 ГПК. Ищецът оспорва чрез иск изпълнение по изпълнително дело № 2010875040707 по описа на ЧСИ З.З. с рег. № 875 при КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Хасково, като моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че не дължи следните суми: сумата от 14 667,62 евро – просрочена главница – неизплатено задължение по издадената запис на заповед от 31.10.2007 година, ведно със законната лихва върху сумата от 16.08.2010 година до окончателното ѝ изплащане; сумата от 1594, 16 лева – разноски по частно гражданско дело № 2091/2010 година на РС-Хасково, от които ДТ – 762, 78 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 831,38 лева; сумата от 1597, 94 лева, представляваща разноски по гр.д. № 210/2010 година по описа на ОС-Хасково. Претендират се и разноски за настоящото исково производство.
В срока по чл. 367 ал. 1 от ГПК ответникът „Алианц банк България“ АД - София заявява, че признава предявения иск както по основание, така и по размер. Счита, че не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237 ал. 3 ГПК и моли съда да постанови решение при условията на чл. 237 ГПК. Молбата изхожда от законните представители на дружеството–ответник – двамата му изпълнителни директори. В същото време, ответникът моли съда да не присъжда на ищеца деловодни разноски за настоящото производство, като приложи разпоредбата на чл. 78 ал. 2 ГПК.
В срока по чл. 372 ал. 1 ГПК ищецът подава допълнителна искова молба. Поддържа всички въведени доводи и искания и моли за уважаване на предявения иск. Изрично, в първото съдебно заседание по делото, процесуалният представител на ищеца моли за постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК. Счита, че сторените от дружеството-ищец деловодни разноски за настоящото исково производство следва да бъдат възложени в тежест на ответника, тъй като с предприетото и продължаващото изпълнение е станал причина за предявяване на иска по чл. 439 ГПК.
Ответникът не подава допълнителен отговор.
Хасковският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие следното:
Налице
са предпоставките на чл.
237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска.
Признатото
право не противоречи на закона и добрите нрави.
Ответникът
може да се разпорежда с признатото право и изявлението за признаване на иска е
направено от лица, които представляват дружеството-ответник на основание чл. 30 ГПК.
Не са налице изрично предвидените в закона изключения: по
брачните искове - чл. 324 ГПК;
по исковете за гражданско състояние - чл. 334 ГПК
и по исковете за поставяне под запрещение - чл. 339 ГПК.
Поради това и доколкото е сезиран с такова искане от страна
на ищеца, съдът е длъжен да постанови решение съобразно признанието, което
съобразно чл.
237, ал. 2 ГПК не следва да се мотивира.
Затова предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
С оглед уважаването на иска, съдът счита, че направените от
ищеца разноски следва да бъдат възложени в тежест на ответника. В тази насока
представителите на дружеството-ответник се противопоставят с твърдение, че
ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото, признава иска, поради което приложение намирала
хипотезата на чл. 78 ал. 2 ГПК. Съдът не споделя това виждане по следни
съображения: Ответникът заявява, че признава иска изцяло, следователно признава
изложените от ищеца правни и фактически твърдения в пълния им обем. От тук
следва да се приеме, че датата, на която настъпва перемпция и изп. дело №
2010875040707 по описа на ЧСИ З.З. с рег. № 875 при КЧСИ с район на действие
Окръжен съд – Хасково се прекратява по силата на
закона (на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК) е 12.12.2014 година. След този
момент, без значение дали има произнасяне от страна на съдебния изпълнител за
прекратяване на изпълнителното дело, изпълнителни действия не могат да бъдат
извършвани, а извършените такива са невалидни. Пълното признание на иска – по
основание и размер, следва да се цени и като признание на правното твърдение на
ищеца за това, че на 07.03.2017 година е изтекъл петгодишният давностен срок,
след изтичането на който кредиторът губи правото на принудително изпълнение
относно вземането си. Въпреки това, след изтичане на погасителната давност, взискателят
„Банка алианц България“ АД прави искане пред ЧСИ – за справка в РБСС към БНБ
(на 25.01.2018 година), за извършване на справки относно регистрирани търговски
обекти (на 30.01. 2018 година), за извършване на опис на недвижимите имоти на
„Хелиус“ ЕООД (на 24.04.2018 година), във връзка с което ЧСИ насрочва описи за
19.06.2018 година и 27.07.2018 година. С това, банката-взискател и ответник по
настоящото дело поддържа висящността на изпълнителното дело и поставя „Хелиус“
ЕООД в нужда да се брани срещу изпълнението, а един от процесуалните
инструменти за оспорване на изпълнението е именно иск по чл. 439 ГПК.
Действително, длъжникът има на свое разположение и възможността да поиска от
съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, позовавайки се на
същите основания – настъпване на перемпция и изтичане срока на погасителната
давност. Но изборът – кое средство за защита да използва, принадлежи на
длъжника и това, че е избрал исковия път, не може да се тълкува в негов ущърб.
Същественото в случая е това, че банката-ответник с активните си действия в
изпълнителния процес, продължили не само след прекратяване на изпълнителното
производство по закон, но и след погасяване правото ѝ на принудително
изпълнение, е дала повод на настоящия ищец да предяви иска си по чл. 439 ГПК.
Следователно, една от визираните в чл. 78 ал. 2 ГПК предпоставки не е налице и
ответникът не следва да бъде освободен от отговорността за разноски. Не е
основателноо и направеното от ответника искане по чл. 78 ал. 5 ГПК за
присъждане на по-нисък размер на адвокатското възнаграждение поради
прекомерност. Видно от представения договор за правна помощ, който обективира в
себе си и разписка за заплатен адвокатски хонорар, той е в размер на 1800 лева.
Следователно, договореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение е в
размер, близък до минималния, установен в чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/2004
година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не е прекомерен и
не следва да бъде намален.
По тези съображения и на основание чл.
237 ГПК съдът
Р е ш и:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че „Хелиус“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Хасково, кв. Болярово, ул. „Бъдеще“ № 20 не дължи на „Алианц банк България“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София,, район Възраждане, бул. „Мария Луиза“ № 79 следните суми, предмет на изпълнение по изпълнително дело № 2010875040707 по описа на ЧСИ З.З. с рег. № 875 при КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Хасково: сумата от 14 667,62 евро – просрочена главница – неизплатено задължение по издадената запис на заповед от 31.10.2007 година, ведно със законната лихва върху сумата от 16.08.2010 година до окончателното ѝ изплащане; сумата от 1594, 16 лева – разноски по частно гражданско дело № 2091/2010 година на РС-Хасково, от които ДТ – 762, 78 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 831,38 лева; сумата от 1597, 94 лева, представляваща разноски по гр.д. № 210/2010 година по описа на ОС-Хасково.
ОСЪЖДА „Алианц банк България“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София,, район Възраждане, бул. „Мария Луиза“ № 79 да заплати на „Хелиус“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Хасково, кв. Болярово, ул. „Бъдеще“ № 20 сумата 3075,17 лева – деловодни разноски в това съдебно производство.
Решението може да се обжалва пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на всяка страна.
СЪДИЯ: