№ 1095
гр. Варна, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20213110204248 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на „Тео Маркет” ЕООД, представлявано от
В.Ц. против НП № 03-013436/17.02.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
- Варна, с което на дружеството на основание чл. 416, ал.5, вр. чл. 414, ал.3 от КТ е
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 5000 /пет хиляди/
за нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
Във въззивната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на
наказателното постановление поради нечетливост на констатациите описани в АУАН,
водещи до пълна неразбираемост на отразеното в него. Наред с това се оспорват
възприетите от наказващия орган в обжалваното НП фактически положения, като се твърди,
че в процесния ден лицето Г.Ж. фактически не е полагала труд, а единствено се е
запознавала с вида и характера на работата, за която е имала желание да кандидатства.
Наред с това се сочи, че дори нарушението да бъде възприето като съставомерно, то в
случая са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН или за
намаляване на размера на наложената санкция до законоустановения минимум, предвид
отсъствието на данни за други нарушения.
В проведеното открито съдебно заседание въззивното дружество се представлява от
своя процесуален представител адв. И., която поддържа изложените във въззивната жалба
съображения и искането за отмяна, а в условията на евентуалност за изменение на
обжалваното наказателно постановление.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна се представлява от своя процесуален
1
представител, който моли за потвърждаване на наказателното постановление, като излага
съображения за неговата законосъобразност. Прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 11.01.2021 г. св. М.Д. и св. Н.З., извършили проверка на обект -супермаркет,
намиращ се на адрес гр. Варна, жк. „Възраждане“ до бл. 18, стопанисван от „Тео Маркет“
ЕООД.
В обекта било установено лицето Габриела Щилянова Ж., което св. Д. възприела да
взема един чувал с наденици, който бил поставен зад щанд на плота, и започнала да го
пренася, като вървяла зад друг работник в обекта.
В този момент проверяващите се легитимирали на установените лица и им
предоставили декларации за попълване.
Първоначално св. Ж. отказала да попълни декларацията,като посочила, че имала
намерение да кандидатства за длъжността „продавач-консултант“, но все още проучвала
вида и характера на работата, поради което и била в обекта, за да се запознае с нея, като
била дошла в 10.30 часа и щяла да стои до 15.00 часа, като си била оставила личните вещи
при тези на останалите работници.
При проверката от управителя бил поискан трудов договор за Габриела, като такъв
обаче не бил предоставен, поради което и бил съставен АУАН за нарушение на
разпоредбата на чл.62, ал.1 КТ.
Видно от разпита на св. Ж. в съдебно заседание, в процесния ден, тъй като живеела
наблизо тя се помолила на служителите в магазина и на управителя да остане в магазина до
15.00 часа, за да се запознае с вида и характера на работата, за която възнамерява да
кандидатства, като след като й била дадена за попълване декларацията, тя отказала да я
попълни в бланкетната й част, тъй като тя не работела по трудово правоотношение с
дружеството към онзи момент, поради което й било обяснено да изложи вижданията си в
свободен текст, което тя сторила.
В предоставената й декларация тя вписала следния текст:
„ Днес 11.01.2021г. дойдох в обект магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.
Варна във Възраждане срещу блок 18, стопанисвано от „Тео Маркет“ ЕООД около 10.30-
11.00 часа и ще стоя до 15.00 часа. Днес дойдох за първи ден и кандидатствам за длъжност
„продавач-консултант“. Взех наденицата, която беше поставена на плота зад щанда и вървях
зад Р., която е колежка за да й помогна. Госпожа М.А. ми звънна днес да дойда.“
Впоследствие между Ж. и дружеството не бил сключен трудов договор за
изпълнение на длъжността „продавач-консултант“, тъй като същата не харесала работата, а
постъпила в обекта на длъжността „касиер“.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок е постъпило писмено
2
възражение срещу съставения АУАН, което било възприето за неоснователно, като на
17.02.2021 г. директорът на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна издал обжалваното
наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на
следните гласни доказателствени средства: показанията на св. Д., З. и Ж., които съдът
кредитира, тъй акто не съдържат никакви фактически противоречия, както и въз основа на
всички представени по преписката и изискани писмени доказателства.
Посочените гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, обсъдени и
ценени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват описаната фактическа обстановка в
нейната пълнота, поради което въз основа тях съдът изгради своите фактически изводи.
При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна
следното:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения 7 – дневен
срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява
процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на
процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е
надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря
на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Между страните по делото не се спори, че св.Ж. не е имала сключен трудов договор в
писмена форма с дружеството-жалбоподател, като и към настоящият момент същата не
полага труд за това дружество.
Последното твърди, че между дружеството и лицето не е било налице каквото и да е
правоотношение във връзка с изпълнение на длъжността „продавач-консултант“, като
отношенията им не са били уредени като трудовоправни, поради което и не би могло да
възникне задължение по чл.62ал.1във вр. чл.1ал.2 от КТ.
По същество, настоящия състав счита, че от доказателствата по делото не може да се
направи еднозначен извод за обективната съставомерност на вмененото на жалбоподателя
нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена
форма между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. т.е.
на работодателя е вменено задължението преди да допусне наетия работник да упражнява
трудовата си дейност, да сключи с него трудов договор в писмена форма и след
предоставянето на удостоверение от НАП.
За да възникне трудово правотоотношение, което следва да бъде обективирано
писмено в трудов договор, е необходимо между страните да е налице съгласие относно
всички елементи на последното визирани в чл.66 от КТ, а именно мястото на работа;
наименованието на длъжността и характера на работата; датата на сключването му и
3
началото на неговото изпълнение; времетраенето на трудовия договор; основното и
допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на
тяхното изплащане; продължителността на работния ден или седмица.
Видно от показанията на проверяващите, а и на самото лице по повод на което се е
случила проверката – св.Ж., на датата на проверката се е намирала в магазина за хранителни
стоки, но не е извършвала фактическа дейност като „продавач-консултант“, а единствено е
осъществила фактическа помощ на работник във връзка със зареждане на щанд с колбаси.
Съдът кредитира показанията на Ж., която още при попълване на декларацията е
посочила, че към момента на проверката не е работила по трудов договор, а единствено се е
запознавала с вида и характера на работата.
Доказателства за противното в настоящото съдебно производство не бяха събрани,
тъй като за наличието на трудово правоотношение е необходимо да се установи, че св. Ж. е
полагала труд и престирала работна сила периодично и многократно в полза на
жалбоподателя.
Доказателства, които да оборят показанията й не са налице, а единствено само
тълкуване от страна на проверяващите и наказващият орган относно основните елементи на
трудово правоотношение.
От доказателствата по делото се установява, че между страните не е имало договорки
нито за работно време, нито за размер на полагаемо се трудово възнаграждение, нито
задължение за постигане на какъвто и да е трудов резултат, поради което и според съда в
случая отсъстват основни белези на трудово правоотношение.
С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че по делото не се установи по несъмнен
и безспорен начин наличие на трудово правоотношение между жалбоподателя и св. Ж.,
което по своето естество да включва постигане на съгласие между страните относно
престиране на труд в полза на „Тео Маркет“ ЕООД, място на работа, работно време,
трудово възнаграждение и трудова длъжност, поради което и не е осъществен състава на
нарушение на чл.62 ал.1 във вр. чл.1ал.2 от КТ.
Предвид това обжалваният акт следва да бъде отменен.
Предвид изхода на спора не следва да се присъждат разноски на въззиваемата
страна поради това, че жалбата е уважена, а доколкото претенция от въззивника в този
смисъл не е направена съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 03-013436/17.02.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” - Варна, с което на „Тео Маркет” ЕООД на основание чл. 416, ал.5, вр. чл. 414, ал.3 от
КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 5000 /пет
хиляди/ за нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
4
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр. Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5