Решение по дело №1167/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Подадена е касационна жалба от В.Д.Б. срещу Решение № 451/21.03.2023г. постановено по НАХД № 20233110200572/2023г. по описа на ВРС, с което е потвърдено НП № 03-2200562/29.06.2022г. издадено от директора на директора на Дирекция „Инспекция на труда“ Варна.

В касационната жалба чрез процесуален представител касаторът, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде отменено НП, в алтернативност – делото върнато на въззивния съд за изясняване на фактите. Сочи, че пред РС Варна е оспорена фактическата обстановка описана в НП, като спора е решен при неизяснени факти. Намира за неправилен извод на въззивната инстанция за съставомерност на деянието. Ми иска присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

В открито съдебно заседание чрез процесуален представител поддържа касационната жалба

Ответникът, чрез процесуален представител в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 451/21.03.2023г. постановено по НАХД № 20233110200572/2023г. по описа на ВРС, с което е потвърдено НП № 03-2200562/29.06.2022г. издадено от директора на директора на Дирекция „Инспекция на труда“ Варна и е осъдена В.Д.Б. да заплати на Дирекция „Инспекция на труда“ Варна 80лв. юрисконсултско възнаграждение.

С НП е наложено на В.Д.Б. административно наказание „глоба“ в размер на 1 500лв. на основание чл.414, ал.3 от КТ.

За да постанови оспореният съдебен акт, въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка:

На 17.05.2022г. служители на ДИТ – Варна извършили проверка на територията на строителен обект „Еднофамилна сграда и подпорни стени“, УПИ VІІ-1879, кв.128, по плана на СО „Горна Трака“, ПИ 10135.2520.7388, гр.Варна, собственост на В.Б.. В обекта проверяващите констатирали, че лица полагат труд по изграждане на стени от бетонни блокчета. Едно от установените лица е А.Х.М.

В попълнен констативен протокол г-н М. посочил, че работи в обекта от 17.05.2022г., като работник, при трудово възнаграждение от 50лв. на ден, с почивка от 1 час в работния ден, без да има сключен трудов или граждански договор. По време на проверката г-н М. не могъл да посочи своя работодател, при което била направена справка от посочения работодател в информационната табела, но вписаното на табелата дружество – „Вип консулт инженеринг“ не извършвало дейност на обекта. Била направена справка с г-н Б.М, който обяснил, че му е възложено да намери работници и по тази причина се свързал с лицето „С“.

По – късно в сградата на ДИТ се явил З.К, който заявил, че е собственик на обекта, но от нотариалния акт, служителите на ДИТ установили, че собственик е В.Д.Б..

За констатираното нарушение, а именно, че В.Д.Б., като работодател е допуснала до работа А.Х.М като „работник“, при определено работно място, определено работно време и договорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение е съставен АУАН. При връчването г-жа Б. е подписала АУАН без възражения. В законния срок не са постъпили възражения. АНО, след като възприел констатациите в АУАН, издал НП.

Въззивният съд констатирал, че АУАН и НП са валидни актове.

От събраните по административнонаказателната преписка доказателства, съдът е направил извод, че се установяват констатациите на АНО по фактите и ги възприел.

Въззивният съд по представеният в хода на въззивната проверка граждански договор е посочил, че последният не се кредитира, на две съображения:1.г-н М. е посочил, пред служителите на ДИТ, че не имал сключен граждански договор и 2.предвид факта, че в договора е посочено, че е сключен между г-н Б. С и А. М., а г-н С за първи път, чрез представянето на договора е посочен като евентуален участник в строителството на конкретния обект.

Съдът е направил извод, че нарушението е съставомерно. На посочените мотиви съдът е потвърдил НП и е осъдил В.Д.Б. *** юрисконсултско възнаграждение.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия. Фактите са установени от представените доказателства, но съдът е приложил неправилно материалния закон.

От данните в АУАН и НП се констатира, а и не е било спорно между страните, че при проверката на контролните органи на ДИТ-Варна са установени да извършват в частен имот труд лица, между които и г-н М.. Няма пречка такъв вид труд да се извършва както по трудов така и по граждански договор.

При трудовия договор едната страна предоставя работна сила срещу трудово възнаграждение за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. По делото не е установено г-н М. да предоставя работна сила на В.Д.Б., а е констатирано, че извършва труд, т.е. извършва определена услуга , в частен имот, възложена му от неуточнено лице.

Преценката дали се касае за "трудов" или "граждански" договор, се извършва конкретно за всеки отделен случай, като се изхожда от действителната воля на страните и съдържанието на договорените клаузи.

По силата на трудовия договор така, както е регламентиран в раздел 1 на глава V от Кодекса на труда, едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място, а предмет на граждански договор за услуга, респ. изработка е постигане на конкретен трудов резултат, също свързан с полагане на труд, но при пълна самостоятелност, до получаването на крайния продукт, предмет на този облигационен договор. От значение за изхода на спора е какъв е видът на приложените като доказателство договор, създадени ли са с тях трудови правоотношения по смисъла на Кодекса на труда между страните. Договорът за услуга има за предмет насрещните задължения да се извърши определена услуга или да се осъществи пакет от услуги, за което да бъде заплатено възнаграждение. Поради неговия двустранен, възмезден характер и вида на основната престация, договорът за услуги стои най-близо до трудовия договор от една страна, а от друга - до договора за изработка. Разликата между договора за изработка и договора за услуги пък се състои в това дали изпълнителят отговаря, ако не бъде постигнат уговореният резултат. При договора за изработка изпълнителят може да иска заплащане на уговореното възнаграждение само ако е престирал уговорения резултат. Ако усилията му да постигне този резултат останат напразни, за него не възниква право на възнаграждение. При договора за услуги може да се иска възнаграждение, дори ако уговореният резултат не може да бъде постигнат и това е така, защото при договора за услуги се дължи единствено осъществяването на определена дейност, а не общественият краен резултат от тази дейност. При договора за изработка възнаграждението е функция единствено на постигнатия резултат, уговорен с договора, при договора за услуги възнаграждението е функция на извършената уговорена дейност като вид, характер и продължителност, независимо дали целеният краен резултат на тази дейност е постигнат. Тези граждански договори могат да са с предмет еднократни и многократно повтарящи се дейности.

Посочената близост на договора за услуги и трудовия договор е породила и в разглеждания случай спор дали дейностите, възложени на г-н М., представляват извършване на услуга по облигационен договор или е отдаване на работна сила, което може да бъде предмет единствено на трудов договор.

За изясняването на този спор следва да се разгледат установените факти, а те са: собственик на имота, в който е установен г-н М. да подрежда бетонни блокчета е В.Б., този имот е частен и не е предвидено да служи за извършване на търговска дейности, има разрешение за строеж и има сключен договор за строителство с дружество, което извършва строителни услуги и има данни, че лице различно от собственика на имота е възложило извършването на конкретните дейности на г-н М.. Не са налични данни за започнала процедура по чл.405а от КТ за обявяване на съществуването на трудово правоотношение между г-жа Б. и г-н М.. От данните в декларацията на г-н М. не се констатира престиране на работна сила по смисъла на КТ, а само извършване на услуга, която е била възложена, и за която е имало уговорка да бъде заплатена.

От горното се налага извод, че извършваната от г-н М. дейност покрива белезите на извършване на услуга по ЗЗД, за което не е необходимо сключването на трудов договор между него и собственика на имота.

Предвид гореизложеното, касационната инстанция приема, че г-жа Б. не е осъществила състава на нарушението по чл. 414, ал. 3 КТ. Посочената разпоредба предвижда, че "Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. ". В.Б. не е нарушила чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 КТ, тъй като не е имала задължение да сключва трудов договор с г-н М..

Оспореното решение се явява материалнонезаконосъобразно и следва да бъде отменено, като бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отменено НП.

Направено е искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на касационния жалбоподател, което с оглед изхода на спора е основателно по арг. от чл.63д от ЗАНН вр. чл. 143, ал.1 от АПК вр. § 11, т.6 от ДР на АПК вр. чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения приета от Висшия адвокатски съвет, в приложимите към момента на разглеждане на делото редакции вр. чл.27, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде осъдена Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на касационния ответник възнаграждение за адвокат в размер на 600лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр. първо, пр. второ от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 451/21.03.2023г. постановено по НАХД № 20233110200572/2023г. по описа на ВРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ НП № 03-2200562/29.06.2022г. издадено от директора на директора на Дирекция „Инспекция на труда“ Варна, с което е наложено на В.Д.Б. административно наказание „глоба“ в размер на 1 500лв. на основание чл.414, ал.3 от КТ.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати адвокатско възнаграждение на В.Д.Б. в размер на 600 (триста лева) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: