№ 43
гр. Балчик, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесет и трети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА
при участието на секретаря ИРЕНА ИВ. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Гражданско дело
№ 20243210100572 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявена искова молба от Г. К. С. с
ЕГН: ********** с постоянен адрес ***, чрез пълномощника си, Еднолично
адвокатско дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № ***, с
адрес на упражняване на дейността: ***, Представлявано от Д. М. М. –
Управител, против ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., за обявяването
нищожността на договор за предоставяне на потребителски кредит №*** г., а
в условията на евентуалност да бъде прогласена нищожността на клаузата по
т.5 от договора за предоставяне на потребителски кредит, предвиждаща
заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение-поръчителство
от Фератум Банк, в полза на ответното дружество.
Съдът като взе предвид становището на страните, прие за установено
следното:
Ищецът твърди, че на 29.07.2021 г. е сключен договор за предоставяне
на потребителски кредит № *** съгласно който договор е приложим ЗПФУР.
Страните се договорили отпуснатият кредит да бъде в размер на 1500,00 лева.
Съгласно договора, ищцата е следвало да погаси заема в срок от 12 месеца и
при годишен процент на разходите в размер на 49,11%.
В чл. 5 от Договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с
Поръчителство, предоставено от „Фератум банк" в полза на Дружеството
ответник.
Твърди, че при сключването на договора за потребителски кредит
никъде в договора не било посочено, какъв е размерът на възнаграждението
за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество.
Твърди, че след като усвоила сумата от 1500 лв., ищцата установила, че
освен заемната сума й били начислени и такса за обезпечение с поръчителство
1
- услуга предоставяна от партньор на „Фератум България" ЕООД, в размер на
750,00лв.
На това основание се твърди, че процесния договор е недействителен.
Дължимите вноски по договора за поръчителство не били посочени в
договора за кредит, нито пък в ОУ, било предвидено, че сключването на
договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит –
направено е твърдение от ищцата, че договорът не е подписан нито с
квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсва
съгласие, не е подписвала и договор за поръчителство, както и че такъв не й е
бил представян.
На това основание твърди, че процесният договор е нищожен по
смисъла на чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената
от закона форма.
На това основание се твърди, че е нищожен и договор за допълнителна
услуга.
Твърди се, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй
като противоречи на чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПК, тъй като не съдържа правила за
това как е изчислен ГПР.
Твърди се, че е посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне на
поръчител не е включена като разход по договора, т.к. при липса на такъв не
би предоставил скл. на договора за потребителски кредит. За това се събирало
и допълнително възнаграждение, като с последното се покривали разходи във
връзка със задължението за предоставяне на сумата и същите следвало да
бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, с което същият би
надхвърлил законовото ограничение, т.е. посочения в договора годишен
процент на разходите и обща дължима сума не отговарят на действителните
такива.
Посочените в договора за заем по-ниски стойности, представляват
невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно
заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл.
68д, ал. 1 ЗЗП, с което се подвежда потребителя относно спазването на
забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора.
Направено е твърдение, че сумата, претендирана от ответното
дружество по договор за поръчителство, следвало да бъде включена в ГПР,
тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по см. на чл.19, ал.1
ЗПК, и че предвиждане на вноска за гаранция по договор за поръчителство, е
свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, с което се
заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния
размер на годишния процент на разходите по кредита.
Действителният размер на ГПР по процесния договор, с включени и
2
разходите за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство, бил в
размер над 70%, който размер не съответствал на действително уговореният
ГПР, по смисъла на чл.22 ЗПК.
Твърди се, че договорът е във вреда на потребителя, като не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и поетите задължения на търговеца и потребителя, налагайки
изключително висока такса за допълнителна услуга.
Счита, че клаузата на чл.5 от договор за предоставяне на потребителски
кредит № *** за нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП
и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4
ЗПК.
Това е породило правния интерес от предявяване на иска, като моли
съдът да постанови недействителност, обуславяща нищожността на договор за
потребителски кредит № ***, сключен между ищцата и „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: *** на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.
22, във вр. с чл.11 и чл. 19 ЗПК, която бъде прогласена.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли
първоначалния иск, моли да провъзгласи нищожността на клаузата на чл. 5 в
Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***, сключен между
страните, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на
обезпечение - поръчителство от „Фератум банк" в полза на ответника.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответното дружество е депозирало
отговор.
Счита, че иска е неоснователен.
По силата на договора, ответникът е отпуснал кредит на ищеца за сума
в размер на 1500,00лв, като е следвало главницата и лихвите по кредита да
бъдат погасени в срок до 12 месеца.
Оспорват твърдението, че по силата на чл. 5 от договора ищецът е
следвало да даде подходящо обезпечение на своето задължение, чрез
поръчителство от „Multitude Bank" (Малта), което било задължително условие
за сключване на кредитен договор. Твърди се че кредитополучателят е имал
избор и, както да избере свой поръчител, така и такъв, предложен от
кредитора. Твърди се че на сайта на „Фератум България“, било посочено, че
потребителят сам избира обезпечението, от което следвало, че сключването на
договор за гаранция не било задължително.
Оспорват отправеното искане за нищожност или унищожаване на
Договора за гаранция, тъй като не били насочени срещу правилната страна —
„Multitude Bank", а не с „Фератум България“ ЕООД. „Multitude Bank" била
самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в Малта,
която предоставяла услуги на територията на Република България по силата
на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на
единния европейски паспорт, и е вписана под № 178 в нарочния регистър на
БНБ.
Договорът за гаранция бил отделно облигационно правоотношение, по
което ответника Фератум България не било страна.
3
С прогласяването на Договора за гаранция за нищожен, съответно
унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство нямало да
произведе сила на присъдено нещо по отношение на „Multitude Bank" и
нямало да настъпи промяна в патримониума на ищеца.
На това основание е направено твърдение, че ищецът е завел исковете за
прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на Договора за
гаранция срещу ненадлежна страна по делото, поради което претенциите му
следвало да бъдат оставени без разглеждане, като недопустими.
Твърди, се че при условията на избор, ищецът сам е избрал „Multitude
Bank" (Малта) като поръчител в електронния формуляр и, след като е бил
информиран за дължимите такси, е подал заявление за кредит. Получил е пред
договорна информация по ел.поща, в която изрично било посочено, че за
сключването на договора за кредит „Фератум България“ изисква
поръчителство. Ищецът бил получил и документи от „Multitude Bank",
включително Договор за гаранция и информиран за всичко това е потвърдил
чрез СМС, желанието си да сключи договора.
Поради това наведените твърдения, че е налице заблуждаваща търговска
практика по чл. 68е от ЗЗП, били неоснователни, т.к. ответникът не бил въвел
ищеца в заблуждение потребителя, относно избора на поръчител или
дължимите суми, включително и за сумите, дължими на „Multitude Bank" ако
бъде избрана за поръчител.
Оспорват се твърденията за нарушение на чл. 143 от ЗЗП, като
неоснователни, т.к. в чл. 5 от договора ясно била посочена избраната от ищеца
опция за поръчител, без задължение за сключване. В СЕФ и договора за
гаранция подробно били описани възможностите за обезпечение и
дължимите суми към „Multitude Bank", които ищецът бил приел доброволно.
Твърди се, че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице и
разходът за нея не се включвал в ГПР, тъй като това не било задължително, от
там и твърдението на ищеца за допълнителни разходи е неоснователно.
Твърди се, че „Фератум България“ е предоставила необходимата
информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да избере
обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не е сторил това.
Молят съда да отхвърли исковата претенция, като неоснователна.
Направено е искане, ако ответника е редовно призован за първото заседание,
но не бъде изпратен негов процесуален представител, делото да се гледа в
тяхно отсъствие.
Направено е искане да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Съдът е определил правната квалификация на иска чл.26, ал.1 от ЗЗД,
във вр. с чл.19 и чл.22 и чл.11от ЗПК и чл.55, ал.1 от ЗЗД.
На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК е разпределил доказателствената
тежест в процеса, като е указал, че тежест на ищеца е да докаже
4
съществуването на облигационно отношение между страните -наличие на скл.
договор и неговото съдържание от което прави извод за недействителност, че
са налице твърдените основания за нищожност на договора, както и че
ответника е получил без основание парична сума, и че тази сума не е върната
на ищеца, а ответника, че договора е скл. в съответствие с нормативните
изисквания както, и че ищеца е получил и приел договорните условия.
На осн. чл.190 от ГПК, съдът е указал на ответника, че следва до датата
на първото по делото с.з. да представи копие от скл. договор, скл. договор за
поръчителство, погасителен план и СЕФ както и всички приложими към тях
писмени документ, както и ОУ за отпускане на кредити, действащи, в периода
на скл. на договора с ищеца.
В с.з. ищцата не се явява, не се представлява. От адв. М. е депозирано
становище по хода на делото, като моли съдът да уважи предявеният иск,
както и да присъди в полза на ищцата направените разноски по делото, както
и адв. възнаграждение.
В молбата е посочил, че дружеството в полза на което е скл. договор за
поръчителство се явява свързано с дружеството ответник лице, поради което
и клаузата по чл.5 от договора за поръчителство се явява неравноправна.
В с.з. ответника не се явява, също е депозирал молба по хода на делото и
моли съдът да отхвърли предявеният иск, като недоказан и неоснователен.
Също е направено искане за присъждане на разноски.
Направено и възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства прие за
установено следното:
На 29.07.2021г. е скл. договор за предоставяне на потребителски кредит
между ищцата С. и Фератум България под №***. Размера на кредита е
1500,00лева, платим на с 12 вноски, с първа падежна дата 28.08.2021г.
За целия период на кредита кредитополучателя следва да върне на
кредитора общо сумата в размер на 1845,00 лева, от които сумата на
отпуснатия кредит в размер на 1500,00 лева, както и лихва в размер на 345,00
лева при 0% лихвен процент.
В т.4 от договора е предвиден че общият разход по кредита е 345,00 лева
и вкл. посочените по горе суми. ГПР по кредита е в размер на 49,11лева и вкл.
разходите, вкл. в общият разход по кредита, изразени като ГП от общия размер
на предоставения кредит.
В т.5 от договора, е предвидено и обезпечение, посредством
поръчителство, предоставено от Фератум Банк в полза на дружеството.
Сумата от 1500,00 лева е била усвоена от ищцата и това не се спори по
делото.
В съответствие с доказателствената тежест, съдът е указал на ответника
да представи договора за поръчителство.
Дружеството е отговорило че т.к. не е страна по него не може да
представи това доказателство.
Според съда това не е така и неоснователно ответника не е представил
по делото договора за поръчителство.
В договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство
5
предоставено от Фератум Банк в полза на дружеството. С одобряването от
дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката
свързана с обезпечението не може да бъде отменена нито от
кредитополучателя нито от лицето, предоставило обезпечението.
В договора е било предвидено, че със скл. му кредитополучателя
потвърждава че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е
посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както
физическо лице,така и предложеното ЮЛ за поръчител, който да бъде одобрен
от кредитора, в процедурата по кандидатстване за кредита.
Според съда така договореният договор за кредит съдържа
неравноправни клаузи и поставя кредитополучателя в неизгодна позиция
спрямо кредитора, т.к. е в невъзможност да избере сам поръчител по договора.
На следващо място, никъде в договора за потребителски кредит не е
посочено какъв е размера на дължимите вноски по договор за поръчителство.
В договора за кредит не е посочено по какъв начин се изчислява ГПР и
липсва информация за това как се формира последния.
В договора не е вкл. като разход, сумата по предоставяне на поръчител.
Това е така защото кредитора не отпуска кредит без да бъде предоставен
поръчител, за което се следва и допълнително възнаграждение, които следва
да бъдат вкл. в ГПР.
Вкл. на тези разходи неминуемо води до увеличаване размера на ГПР и
при това положение е безспорно, че се надхвърля законовото условие да не
надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България
По този начин ответното дружество в качеството му на кредитор е
представил невярна информация на кредитополучателя и не му позволява да
прецени реалните последици и задължения по договора при неговото скл.
Като разход, сумата претендирана от ответника по предоставено
поръчителство неминуемо следва да бъде вкл. като ГПР, т.к. по същността си
представлява разход във вр. с предоставяне на кредита. Това води до неяснота
при определяне на ГПРР и по съществото си води до неговата
недействителност.
Посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи,
лишава кредитополучателя от възможността да определи обхвата на неговото
задължение по същия начин, както непосочването на този процент.
Така скл. договор е във вреда на потребителя и не отговаря на
критериите за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и поетите задължения на търговеца и потребителя, налагайки такса за
допълнителна услуга, значително надвишаваща тези упоменати в договора.
С оглед на горното съдът приема, че така скл. договор е нищожен и като
такъв следва да бъде обявен.
С оглед на това съдът приема, че иска е основателен и следва да го
уважи.
При така уважен главен иск, съдът приема, че не дължи произнасяне по
предявеният иск за прогласяване нищожността на договора ,в частта на
вписаната клауза на чл.5, а именно заплащане на възнаграждение за
6
предоставяне на обезпечение-поръчителство от Мултитюд Банк, в полза на
ответника.
По разноските:
При този ход на делото право на разноски има ищцовата страна.
На същата се дължат разноски за завеждане на делото, внесена ДТ в
размер на 100,00лева и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1800,00 лева с вкл. ДДС.
Видно от приложеният по делото договор за правна помощ ищцата е
заплатила в брой адвокатското възнаграждение на адв. Д. М.. Има издадена и
фактура за извършеното плащане.
Размера на адвокатското възнаграждение е договореност между
страните, които скл. договор за правна защита и съдействие и според съда в
тези отношения не следва да упражнява намеса и то в случаите в които
размера на това възнаграждение не надхвърля минималното такова
предвидено в НРМАДВ.
На това основание съдът приема, че възнаграждението на адвоката не се
явява прекомерно и като такова следва да го уважи.
Претендирани разноски в размер на 15,00 лева за куриерска услуга,
според съда не представляват разходи по делото, поради което счита, че не
следва да бъдат присъждани в полза на ищцата.
Предвид горното съдът,
РЕШИ:
ОБЯВЯВА договор за предоставяне на потребителски кредит №*** г.,
сключен между Г. К. С. с ЕГН: ********** с постоянен адрес *** и
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., за нищожен, на осн. чл.26,
ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., ДА ЗАПЛАТИ
на Г. К. С. с ЕГН: ********** с постоянен адрес ***, деловодни разноски в
общ размер на 1900,00лева, от които 100,00 лева ДТ, внесена по сметка на РС-
Балчик и заплатено адвокатско възнаграждение, на адвокат Д. М., в размер на
1800,00лева,с вкл. ДДС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването
му от страните, пред Окръжен съд-Добрич.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
7