Решение по дело №213/2020 на Районен съд - Нова Загора

                                                                 Р Е Ш Е Н И Е №  

 

Нова Загора, 21.08.2020 год.

                                  

В   ИМЕТО     НА      НАРОДА

 

НОВОЗАГОРСКИЯТ  районен съд  колегия в публично заседание на седемнадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА                                                                 

 

при секретаря Диана Дечева  и в присъствието на прокурора  Яница Колева                                                като разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА  гражданско дело № 213 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

            Производството е с правно основание чл.132, ал.1, т.2 СК.

           Производството по делото е образувано по искова молба от Т.Р.И. ЕГН **********,*** чрез адв. М.П.М. процесуален представител и съдебен адресат, с адрес за призоваване: гр. Нова Загора, ул.”Диньо Нойков” №39”, офис 2 против К.В.К. с ЕГН ********** с пост. адрес ***.

С исковата молба се твърди че страните живели на съпружески начала в продължение на 8 години, считано от 2008г., през което време се родили децата А.К.В. ЕГН **********, род. на ***г. и Р. К.В. ЕГН **********, роден на ***г.

 Сочи се че преди 3 години с ответника се разделили. Той заминал за Англия, където и към настоящия момент живее и работи. Ищцата сочи че същият там доколкото и е известно ответника там е установил връзка с друга жена и има дете от нея. Твърди се че ищцата и двете им деца останали да живеят в дома на родители на ищцата- на адрес: ***. сочи се че ищцата е поела грижите и издръжката на двете ни малолетни деца от момента на раздялата с ответник. Твърди се че ответникът изобщо не е търсил децата през тези 3 години, въпреки че се връщал в България и има практическата възможност да ги види, ако пожелае. Единствено на 5-6 месеца веднъж може да се обади по телефона и да пита как са децата, но и тогава дори ищцата да поиска помощ или да каже че има нужда от нещо, той не се ангажирал с каквото и да било.

С исковата молба се сочи още че освен липсата на елементарна заинтересованост за децата, ответникът не участвал и по никакъв начин в издръжката им. Откакто двамата били разделени той не е изпратил нито лев за тях, не им е купувал дрехи или други необходими вещи, за нито един техен празник не се е обадил дори да ги поздрави, какво остава да им изпрати подаръци. 

Твърди се че ответникът напълно е забравил за децата си Анастасия и Р.. Той в продължение на години не ги е търсил, не поддържа връзка с тях дори и по телефона или чрез другите средства за комуникация, нито е участвал със средства за издръжката им.

Ответникът напълно е пренебрегнал родителския си дълг да полага грижи и да дава издръжка за дъщеря си Анастасия и сина си Р. и то без никаква основателна причина за това. Той е млад, в трудоспособна възраст, работи от години в чужбина и разполага с финансова възможност да участва в издръжката им, но до този момент не го е правил, въпреки че ищцата е искала почощ от него и то е обещавал да го стори. Преди няколко месеца ответника обещал, че ще започне доброволно да плаща издръжка за децата, но до този момент не е изплащал никаква издръжка. Твърди се че ответника се е самоосвободил от родителските си функции и не желае дъщеря си и сина си да присъстват в живота му.  

Налице е твърдо установено пълно дезинтересиране на ответника от децата и формалното притежаване на родителските функции е неоправдано, безпредметно и нецелесъобразно. Нещо повече, пълното бездействие и пренебрегване на родителския дълг от страна на бащата, пречи и на мен да  упражнявам родителските права.

Твърди се че ищцата е единствената коята полага грижи за Анастасия и Р. и задоволява всички техни потребности. Въпреки това обаче, има множество житейски ситуации, в които се изискват активни действия и от двамата родители, в защита интересите на малолетните деца, което в настоящия случай не е възможно, поради пълното дезинтересиране на ответника от тях.

Предвид изложеното в исковата молба, за ищцата бил налице правен интерес да подаде настоящата искова молба, като моли съда да постанови решение, с което да лиши от родителски права К.В.К. ЕГН ********** по отношение на децата А.К.В. ЕГН ********** и Р. К.В. ЕГН **********.

На основание чл. 134 от СК, моли съдът да осъди ответника К.В.К. ЕГН ********** да заплаща на всяко от малолетните си деца А.К.В. ЕГН ********** и  Р. К.В. ЕГН **********, чрез мен като тяхна майка и законен представител, месечна издръжка в размер на по 250лв., считано от датата на депозиране на настоящата молба в съда- 09.03.2020г., както и да заплати издръжка за децата за минало време, за една година назад, т.е. за периода 09.03.2019г.-08.03.2020г., в общ размер на по 3000лв. за всяко от децата /по 250 лв. месечно/, чрез мен като тяхна майка и законен представител.

Моли съда да определи и подходящи мерки относно личните отношения между ответника и малолетните деца Анастасия и Р..

С исковата си молба ищцата представя като писмени доказателства – удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 2905/03.11.2010г. на Община Сливен и удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 1080/20.05.2015г. на Община Сливен, както и служебна бележка.

С исковата молба  се правят следните доказателствени искания:

1. Моли се съда да изиска социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане”, Отдел „Закрила на детето”, гр.Нова Загора за нуждите на настоящото дело и да допусне до изслушване социалния работник, изготвил доклада.

2. Ищцата моли съда да и даде възможност да ангажира гласни доказателства, като допусне до разпит трима свидетели в режим на довеждане, за доказване на обстоятелствата, изложени в исковата молба.

Ответника К.В.К. не е депозирал отговор на исковата молба както и не е изразил становище по нея.

            В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител – адв. М.М. *** редовно упълномощена от по-рано заявява, че по делото са събрани достатъчно доказателства, от които било видно че предявения иск е основателен и доказан и моли съда да уважи предявения иск.

Ответника К.В.К., не се явява в съдебно заседание        Представителя на районна прокуратура счита  молбата за основателна, тъй като от писмените и гласни доказателства по делото се установява че ответника К.В.К. не поддържа никакви отношения с децата. Не се грижи, неизпраща издръжка и не проявява заинтересованост към двете си малолетни деца, като счита че са налице и двете кумулативно предвидени предпоставки на чл.132 от ГПК за лишаване от родителски права на ответника по отношение на децата А.К.В. ЕГН ********** и  Р. К.В. ЕГН **********, а именно родителят трайно не полага грижи и не дава издръжка за децата си.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От прието по делото удостоверение за раждане на А.К.В. ЕГН **********, издадено въз основа на акт за раждане № 2905/03.11.2010г. на Община Сливен  се установява, че родители на детето А.К.В. ЕГН **********, е родено на ***г в гр.Сливен от родители Т.Р.И. – майка и К.В.К. - баща. 

От прието по делото удостоверение за раждане на Р. К.В. ЕГН **********, издадено въз основа на акт за раждане № 2905/03.11.2010г. на Община Сливен се установява, че родители на детето Р. К.В. ЕГН **********, родено на ***г в гр.Сливен от родители Т.Р.И. – майка и К.В.К. - баща. 

Изготвен и приобщен по делото е социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Нова Загора, от който е видно че грижите за двете малолетни деца са поети изцяло от майката, която е осигурила сигурна и безопасна семейна среда, гарантираща правилното им развитие. Сочи се че по данни на майката същата не е ограничила контактите на бащата с децата но самият той отдавна не е инициирал такива.

Ангажирани са от страна на ищцата гласни доказателства посредством разпита на двама свидетели – С.А.Д. и Н. С. А. , като и двете свидетелки заявяват че преди три, четири години К.В.К. изчезнал и от тогава не се е връщал, не е търсил да подпомогне децата си, не е търсил срещи с тях и не е плащал издръжка. Свидетелката Н.А. също така сочи че е чула К. че е създал ново семейство и дори че има дете, но не знае със сигурност.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно чл.132, ал.1, т.2 от СК, родителят може да бъде лишен от родителски права, когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка. Именно това е правната квалификация, която съдът е дал на предявения в рамките на настоящото производство иск. В тази връзка е указано и разпределението на доказателствената тежест в рамките на спора, а именно: в тежест на ищеца е да  докаже, че ответникът в настоящото производство не се грижи за малолетните си деца и че тази липса на грижа е продължителна и постоянна, както и в какво се изразява неговата дезинтересованост .

  За да се произнесе по претенцията на ищцата, съдът съобрази, че в практиката на ВКС е изяснено, че лишаването от родителски права е крайна законоустановена мярка за защита интересите на детето от собствения му родител. Грижата по смисъла на чл.132, ал.1,т.2 СК е съвкупност от действия на родителя, насочени към осигуряване на правилно психо-физическо развитие на детето. Родителят полага грижи за детето, родителят трябва да проявява активност и настоятелност в търсенето на контакти с него, за да развива доброто им взаимно познаване и емоционална връзка, родителят дължи финансови средства за отглеждането му. Недаването на издръжка за осигуряване живота на детето и трайното неполагане на грижи за отглеждането му сочи за дезинтересиране и пренебрегване на родителските задължения и представлява неизпълнение на родителския дълг към детето.

В този смисъл, за да приеме, че е налице такова укоримо поведение, съдът следва да обсъди всички представени за установяването на това поведение доказателства, както и да съобрази възраженията на ответника.

От представените по делото доказателства се установи, че като баща на децата в акта за раждане е записан ответника К.В.К. в настоящото производство, като произходът от бащата не е бил оспорен по надлежния ред. От ангажираните гласни доказателства се установи, че бащата не е посещава децата, не е търсил начин да се свърже с тях и да упражнява своето право и задължение за лични контакти с децата. Установи се още, безспорно, че същият не е заплащал издръжка вече четири години, като майката е поела  цялостната финансова издръжка, грижа и гледане с помощта на своята майка.  В доклада, изпратен от ДСП – Нова Загора е отбелязано че не е проведен разговор с бащата тъй като същият не се отзовал на отправената му покана. Ответникът не представи и доказателства, с които да установи наличието на обективни причини, които да го възпрепятстват от изпълнението на неговите родителски задължения по полагане на грижи и предоставяне на финансова издръжка, нещо повече неявяването му в съдебно заседание и неучастване в процеса говори за неговата незаинтересованост и сочи за поведение на самоосвобождаване от родителски грижи по отношение на двете малолетни деца. Следователно настоящият състав счита, че е налице „трайно"/повече от четири години/ по смисъла на закона неизпълнение на родителски права и задължения, което създава риск за възпитанието и отглеждането на децата. Съдът намира, че ответникът е пренебрегнал задълженията си като баща да полага грижи за децата си и да заплаща издръжка, поради което следва да понесе санкцията на чл.132 от СК, като същият бъде лишена от родителски права.

Съобразно разпоредбата на чл.134 от СК, при лишаване от родителски права, съдът определя издръжката, ако не е присъдена, както и мерките относно личните отношения между родителя и детето, като прилага съответно и чл.59 ал.8 от СК. Задължението на съда е независимо от искането на ищеца или ответника в рамките на производството, т.е. съдът служебно следва да се произнесе по тези въпроси независимо има или не искане от някоя от страните.

            По издръжката с правно основание чл. 134 т.1 от СК:

По делото не се установи да е била присъждана издръжка, поради, което и съдът намира, че следва да се произнесе  като определи ежемесечна издръжка която ответника К.В.К.  да заплаща за децата А.К.В., с ЕГН ********** и Р. К.В., с ЕГН **********.

При определяне размера на издръжката наред с нуждите на всяко едно от децата  съдът следва да прецени и възможностите на родителя, който я дължи. По делото не се събраха доказателства относно получаваните от ответника доходи и възможността да плаща издръжка за децата си Анастасия и Р., но се установи че ответникът живее и работи в чужбина, като съдът презюмира, че същият получава достатъчно доходи да заплаща издръжка на всяко едно от децата Анастасия и Р. в размера посочен в исковата молба, а именно по 250.00лева месечно за всяко едно от децата. Още повече че не се установи ответникът да има други ненавършили пълнолетие деца, които да издържа, както и не се установи да има други задължения, които да изплаща. Майката на децата Т.Р.И., към настоящия момент е безработна и няма трудови доходи, като единствено получава месечни помощи по реда на чл.7 ал.1 от ЗСПД в общ размер на 90.00лв. 

Съдът счита, че за цялостната издръжка на децата А.К.В. и Р. К.В., с оглед възрастта на децата – Анастасия е на 10г., а Р. е на 5 години, и присъщите за тази възраст нужди от средства за ежедневни, образователни и развлекателни разходи, са необходими поне 350 лв. месечно /по делото не се установиха извънредни нужди от допълнителни средства, извън обичайните такива/.  След като отчете индивидуалните потребности на всяко едно от децата Анастасия и Р., както и обществено-икономическата обстановка в страната и императивния минимум на издръжката, предвиден в чл. 142, ал. 2 СК, настоящият състав намира, че необходимата месечна издръжка за всяко едно от децата Анастасия и Р. следва да се определи в размер на по 350.00 лева месечно за всяко едно от децата. Посоченият размер следва да бъде разпределен между двамата родители, съобразно критериите на чл.143, ал.1 СК, а именно техните възможности и материално състояние. В този смисъл и издръжката следва да бъде разпределена между страните в  справедливо съотношение, съобразно материалните и финансови възможности на всеки от родителите, като настоящият състав възприема за такова: майката да поеме  издръжка в размер на 100.00лв., а бащата да изплаща издръжка за децата Анастасия и Р. в размер на по 250.00лв. за всяко едно от децата. Следва ответникът да бъде осъден да заплати и издръжка за минало време – една година назад, а именно за периода от 09.03.2019г. – 08.03.2020г. а именно за детето А.К.В. сумата в общ размер на 3000.00 лева и за детето Р. К.В.  сумата в общ размер на 3000.00 лева.    

По режима на лични контакти с правно основание чл. 134 т.2 от СК:

Предвид характера на настоящото производство, а именно такова по лишаване от родителски права на единия от родителите, съдът намира, че при определяне на режима на лични контакти следва да съобрази, че от четири години бащата не е осъществявал контакт с децата, като детето Р., не познава баща си, а детето Анастасия има само бегли спомени за него. В този смисъл, съдът намира, че следва да бъде дадена възможност на бащата да вижда децата Анастасия и Р. всяка първа и трета събота от месеца от 08.00ч. до 18:00ч., 

 Следва съдът да осъди ответника да заплати в полза на бюджета по сметка на РС-Нова Загора сумата в размер на 720.00лв. – представляваща дължима държавна такса върху определената издръжка за бъдеще време, както и 240.00 лв. – представляваща дължима държавна такса върху определената издръжка за минало време.

         Водим от горното и на основание чл.132, ал.1 т. 2 от СК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ЛИШАВА К.В.К., с ЕГН **********,***  ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА по отношение на малолетното дете А.К.В., с ЕГН **********, поради трайно неполагане на грижи без основателна причина за детето и неплащане на издръжка, на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 СК.

            ОСЪЖДА К.В.К., с ЕГН **********,***  ДА ЗАПЛАЩА  на Т.Р.И., с ЕГН **********, като майка и законен представител на  малолетното дете А.К.В., с ЕГН ********** месечна издръжка за детето в размер на 250.00/двеста и петдесет/лева,  считано от  считано от  10.03.2020г. /дата на депозиране на исковата молба в съда/ до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до пълното и изплащане.

ОСЪЖДА К.В.К., с ЕГН **********,***  ДА ЗАПЛАТИ  НА Т.Р.И., с ЕГН **********, като майка и законен представител на  малолетното дете А.К.В., с ЕГН ********** сумата от 3000.00/три хиляди/лева, представляваща .ИЗДРЪЖКА ЗА МИНАЛО ВРЕМЕ за детето, а именно ЗА ЕДНА ГОДИНА НАЗАД за периода от 09.03.2019г. до 10.03.2020г.

            ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата К.В.К., с ЕГН **********,*** с детето А.К.В., с ЕГН **********, както следва първа и трета събота от месеца от 08.00ч. до 18:00ч.

ЛИШАВА К.В.К., с ЕГН **********,***  ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА по отношение на малолетното дете Р.К.В., с ЕГН **********, поради трайно неполагане на грижи без основателна причина за детето и неплащане на издръжка, на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 СК.

            ОСЪЖДА К.В.К., с ЕГН **********,***  ДА ЗАПЛАЩА  НА Т.Р.И., с ЕГН **********, като майка и законен представител на  малолетното дете Р.К.В., с ЕГН ********** месечна издръжка за детето в размер на 250.00/двеста и петдесет/лева,  считано от  считано от  10.03.2020г. /дата на депозиране на исковата молба в съда/ до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до пълното и изплащане.

ОСЪЖДА К.В.К., с ЕГН **********,***  ДА ЗАПЛАТИ  НА Т.Р.И., с ЕГН **********, като майка и законен представител на  малолетното дете Р.К.В., с ЕГН ********** сумата от 3000.00/три хиляди/лева, представляваща .ИЗДРЪЖКА ЗА МИНАЛО ВРЕМЕ за детето, а именно ЗА ЕДНА ГОДИНА НАЗАД за периода от 09.03.2019г. до 10.03.2020г.

            ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата К.В.К., с ЕГН **********,*** с детето Р.К.В., с ЕГН **********, както следва първа и трета събота от месеца от 08.00ч. до 18:00ч.

 ОСЪЖДА К.В.К., с ЕГН **********,***  ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета по сметка на РС-Нова Загора сумата: 720.00/седемстотин и двадесет/лева – представляваща дължима държавна такса върху определените издръжки за бъдеще време, както и 240.00 лв. – представляваща дължима държавна такса върху присъдените издръжки за минало време.

След влизане в сила на настоящото решение, препис от същото да се изпрати на Община Нова Загора за вписване на лишаването от родителски права на ответника К.В.К., с ЕГН **********,*** от родителски права по отношение на децата А.К.В., с ЕГН ********** и Р. Красимиров Валдимиров, с ЕГН **********.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр.Сливен в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: