№260001
Гр. Силистра,06.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение в откритото заседание
проведено на шести август през
две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
1. АНА АВРАМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2.КРЕМЕНА КРАЕВА
при участието на съдебния секретар Антоанета Ценкова и в
присъствието на прокурора като
разгледа докладваното от председателя в. гр. д. №229/2020 г. по описа
на СОС и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Предявена е въззивна жалба от Б.Г.К.-К., чрез процесуален представител, против решение № 44 от 27.03.2020 год. постановено по гр. дело № 472/2019 год. по описа на Дуловския районен съд, с което е ОТХВЪРЛИЛ предявения от нея иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, във вр с чл.79 ал.1 от ЗС, за признаване за установено по отношение на С.Д.С., с пост. адрес:======, че тя е собственик по давностно владение на 1/2 идеални части, считано от 21.10.1998 г. до настоящия момент, от Поземлен имот с идентификатор с идентификатор 81018.3.72 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед Д-18-963/18.04.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 11 001 кв. м., съставляващо земеделска нива, трета категория, находящ се в местност „Балабана“ в землището на с. Грънчарово при съседи: 81018.3.54, 18018.4.23, 81018.3.73, 81018.3.386, 81018.3.385, 81018.3.3, като неоснователен и недоказан. Присъдил е и съответни разноски в нейна тежест. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, освен това е и необосновано с оглед събраните по делото доказателства, развити са доводи в тази насока. Жалбоподателката моли въззивната инстанция да го отмени и вместо него да постанови друго решение с което да уважи исковата и претенция . В с.з. се представлява от адв. Н., който поддържа жалбата, моли да бъде уважена.
Ответникът по жалбата С.Д.С. чрез процесуален представител, е депозирал писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, като счита, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение – правилно, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира разноски по делото за тази инстанция. В с.з. се явява процесуален представител адв. Ж., която поддържа отговора, моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното: Жалбата е предявена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени изисквания на чл. 258 и сл. ГПК, поради което е допустима.
Настоящата въззивница Б.Г.К.-К., чрез адв. П.Н. – ВАК, чл.124 ал.1 от ГПК, е предявила иск против С.Д.С. с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, във вр с чл.79 ал.1 от ЗС и искане съдът да признае за установено по отношение на ответника, че е собственик по давностно владение на 1/2 идеални части, считано от 21.10.1998 г. до настоящия момент, от Поземлен имот с идентификатор с идентификатор 81018.3.72 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед Д-18-963/18.04.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 11 001 кв. м., съставляващо земеделска нива, трета категория, находящ се в местност „Балабана“ в землището на с. Грънчарово при съседи: 81018.3.54, 18018.4.23, 81018.3.73, 81018.3.386, 81018.3.385, 81018.3.3.
Ответникът С.Д.С. и пред двете инстанции, чрез процесуален представител, оспорва иска, като твърди, че не е изтекъл срокът за придобивна давност в полза на ищцата, че той не се е дезинтересирал от имота, нито пък тя е в невъзможност да го открие в случай, че има намерение да демонстрира отблъскване на неговото владение като съсобственик.
Съгласно представения пред първата инстанция нотариален акт № 78, том II, дело № 1152 от 1998 г., вписан в Службата по вписванията гр. Дулово с вх. рег. № 78, т. II, акт № 78, дело 1152 от 1998 г., бащата на въззивницата Г.И. К. ѝ е прехвърлил срещу задължение за издръжка и гледане процесния недвижим имот: Към датата на сделката приобретателката е била в гр. брак с ответника, поради което по отношение на имота за тях възникнала СИО.година по – късно гражданският брак бил прекратен с Решение № 290 от 09.11.1999 г. по брачно дело № 435/1999 г. по описа на Русенския районен съд.
Според твърденията на въззивницата и показанията на св. Иванова, майка на ищцата, още преди развода ответникът спрял да посещава с. Грънчарово. Земята била отдавана от нея под наем на различни арендатори за периода от 20102 до 2018 г. , като тя се подписвала за „наемодател“, въпреки че в договора не фигурира нейното име като упълномощено лице. Дъщерята на страните, св. С. твърди, че не е контактувала с баща от 10 години, че той не я е търсил, не се е интересувал и от земята. При опитите на майка и да се свърже с него във връзка със земята, предмет на настоящото дело, той не и вдигал телефона. Майката на ответника , св. Д. и нейният съпруг св. Д., който не е негов баща, твърдят, че въззивницата и дъщерята на страните не са отговаряли на опитите му да влезе в контакт с тях. Не му съдействал затова и настоящия съпруг на въззивницата, с който той имал телефонна връзка. Поради нежеланието им да контактуват с него, той не можал да осъществи и намерението си да прехвърли своята част от имота на дъщеря им след навършването на пълнолетие от нейна страна.
Изхождайки от постулата, че при съсобственост, всеки съсобственик е владелец на своите идеални части и държател на чуждите идеални части от общата вещ, то когато някой от тях претендира, че е придобил целия имот по давност следва да дожаже, че е преобърнал своето държане на чуждите идеални части във владение /т.е. започва да ги свои/ , поради което трябва да доведе до знанието на останалите съсобственици промяната на своето намерение, в противен случай презумпцията се счита за оборена.
Тези действия, които са демонстрация на преобръщането на държането във владението трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане на владението на останалите съсобственици. В случая, с оглед позоваването на ищцата на придобивна давност, трябва да бъде подкрепено с доказателства, че е извършила действия, с които е престанала да държи идеалните части от имота, припадащи се на ответника и е започнала да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до неговото знание. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Именно по тази причина и позовавайки се на съд. практика на ВКС, жалбоподателката счита, че поради трайното дългогодишно отсъствие на ответника от страна и твърдейки, че няма контакт с него, е било обективно невъзможно да манифестира промяната в намерението си по отношение на неговите идеални части в съсобствения имот, тъй като той като невладеещ съсобственик е с неизвестно местоживеене, напуснал е пределите на страната преди години, не се е завръщал и не е проявявал никакъв интерес към съсобствения имот и в подобна хипотеза и ако не е установено трайното отсъствие на невладеещия съсобственик да се дължи на обективно препятствие, което той да не е в състояние да преодолее, е достатьчно промяната в намерението да е била демонстрирана спрямо всички по несъмнен начин, т.е. владението да се осъществява явно върху целия имот по начин всяко лице да може да го възприеме.
Съдът счита, че в случая събраните по делото доказателства говорят, че въззивницата е имала контакт с ответника – според дъщеря им, той не отговарял на нейните обаждания, а според свидетелите , водени от ответника, въззивницата не отговаряла на неговите обаждания. Има данни отново по свидетелски показания, че той е искал да се срещне с дъщеря си и да и прехвърли собствеността върху неговата идеална част, има твърдения на свидетели, че той е считал припадащата му се за имота рента като своеобразна „издръжка“ за детето.Не бяха събрани доказателства, а и от показанията на разпитаните свидетели, не се създава впечатление, че въззивницата, като не е може ла влезе в контакт с ответника и да демонстрира отблъскване на владението му по отношение на имота, е демонстрирала промяна в намерението за своене спрямо всички по несъмнен начин, т.е. владението да се осъществява явно върху целия имот по начин всяко лице да може да го възприеме. Напротив, от показанията на всички свидетели е ясно, че тя е търсела начини да осъществи връзка с него, за да уреди въпроса със собствеността върху процесния имот. Освен това, от събраните по делото доказателства е ясно, че е заминал за чужбина от 2011 г., т.е. към настоящия момент и към завеждане на делото, няма десет години от пребиваването му извън България, което въззивницата сочи като затрудняващо я обстоятелство да влезе във вързка с него. Преди това повече от 10 години той е бил откриваем, още повече , че никога не е прекъсвал връзката си с настоящия и съпруг и тя е можела да предприеме действията, водещи до промяна на държането на неговите части във владение.
С оглед на
гореизложеното следва да бъде потвърдено обжалваното решение. Въззиваемият претендира разноски за тази инстанция, които
възлизат на 200 /двеста/ лева за адвокатско възнаграждение, които следва да му
бъдат присъдени.
Водим от горното ОС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 44 от 27.03.2020 год. постановено по гр. дело № 472/2019 год. по описа на Дуловския районен съд.
ОСЪЖДА Б.Г.К.-К. ., да заплати на С.Д.С., .с пост. адрес: ………., сумата в общ размер от 200(двеста) лева, направени разноски по делото.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните по делото пред Върховния касационен съд на РБългария.
№260000/06.08.2020г.
На основание чл. 236, ал.3, предл. ІІ ГПК определението по гр. дело № 229/2020 г. на Силистренски окръжен съд се предава с подписите на двама от съдиите от състава, който го постановява. Съдия Ана Аврамова е в годишен отпуск,. до 21.08. 2020 г. , съгласно Заповед на Административния ръководител на Силистренски окръжен съд.