МОТИВИ:
АН дело № 733/2019 г.
Срещу
обвиняемият М.А.Ч. *** е проведено досъдебно производство за извършено
престъпление по чл. 313 ал.1 от НК. Преценявайки, че са налице изискванията за
приложението на чл. 78а от НК, РП Кърджали внася в съда постановление с
предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Наказателното
производство е водено срещу М.А.Ч., роден на ***г*** Загора, жител и живущ ***,
с българско гражданство, с основно образование, женен, безработен, неосъждан,
ЕГН: **********, ЗА ТОВА, ЧЕ на 14.08.2014г. в гр. Кърджали, пред орган на
властта - Н.А.М. - системен оператор в група „Моторни превозни средства, водачи
и административно-наказателна дейност" на сектор „Пътна полиция" към
отдел „Охранителна полиция" при ОДМВР - Кърджали, е потвърдил неистина в
писмена декларация - декларация във връзка с чл. 13, т. 6 от Наредба № 1-157 на
МВР от 2002г., която по силата на закон - чл. 151, ал. 5 от Закона за движение
по пътищата - се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства, като декларирал, че обичайното му пребиваване не е в друга
държава - членка на Европейския съюз - престъпление по чл. 313, ал. 1 отНК
През
2010г.
обвиняемият М.А.Ч. заминал заедно със семейството си за Република Австрия,
където се установил да живее и работи. На 27.04.2010г. регистрирал
постоянен адрес в Република Австрия, гр. Виена. На 18.11.2013г. регистрирал
пореден постоянен адрес *** 13/32. Връщал се в Република България много рядко,
през годишните отпуски или за големи семейни празници - за по няколко дни.
Пребивавал преимуществено в Австрия, където работел постоянно. Там живеели и
членовете на семейството му - съпругата и двете му деца (второто -родено през
месец февруари 2014г. в Австрия).
По
описания начин обв. Ч. установил обичайното си пребиваване в друга държава -
членка на Европейския съюз, а именно - Австрия, тъй като личните му и трудови
връзки през периода са сочели тясната му обвързаност с местоживеенето му - в
гр. Виена, Република Австрия, където са били и семейството му, и местоработата
му. Съобразно чл. 12 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 20 декември 2006г. относно свидетелства за управление на превозни
средства, „Обичайно пребиваване" означава мястото, където дадено лице
обикновено живее, тоест повече от 185 дни през календарна година, поради лични
или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки, поради лични връзки,
които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее.
Разпоредбата е възприета и в § 6, т. 46 ЗДП, според който обичайно пребиваване
в Република България е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от
185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични или трудови
връзки, или ако лицето няма трудови връзки, поради лични връзки, които сочат
тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее.
През
лятото на 2014г. обв. Ч. се върнал в Република България за няколко седмици, по
време на който период преминал курс за водач на моторно превозно средство
(МПС), явил се на необходимите изпити - и с протокол от 08.08.2014г. било
удостоверено, че ги е преминал и има право да получи свидетелство за управление
на МПС.
На
14.08.2014г. обв. Ч. се явил в сектор „Пътна полиция" при ОДМВР -
Кърджали, където лично подал необходимите документи за издаване на свидетелство
за управление на МПС. Служителят, приел документите му, била св. Н.М.. Пред нея
обв. Ч. подписал декларация по чл. 13, т. 6 от Наредба № 1-157 на МВР от 2002г.
за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на
водачите и тяхната дисциплина (л. 109) - в която декларирал, че обичайното му
пребиваване не е в друга държава - членка на Европейския съюз, и че не е
притежател на валидно свидетелство, издадено от държава - членка на Европейския
съюз. Същата декларация се изисквала съобразно чл. 151, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата. Съобразно чл. 7, § 1, б. „д" от Директива
2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006г.,
свидетелства за управление на превозно средство се издават само на кандидатите,
които имат обичайно място на пребиваване на територията на държавата-членка,
издаваща свидетелството или могат да представят доказателства, че са учили там
за срок най-малко шест месеца. Описаното означава, че обвиняемият е нямал право
да му бъде издадено свидетелство за управление на МПС в Република България, а
единствено в Република Австрия, тъй като там е било обичайното му пребиваване -
за повече от 185 дни през последните 12 месеца.
Описаната
декларация е била подадена лично от обв. Ч. пред св. Н.М., назначена на
длъжността системен оператор в група „Моторни превозни средства, водачи и
административно-наказателна дейност" на сектор „Пътна полиция" към
отдел „Охранителна полиция" при ОДМВР -Кърджали, която съобразно
Инструкция № 1з-417 от 10 март 2010г. за организацията и
технологията на работа в структурите на МВР при издаване на българските лични
документи, Издадена от Министерството на вътрешните работи (Обн. ДВ. бр. 22 от
19 Март 20Юг.) е била първото звено, през което е минало за обработка
подаденото от обв. Ч. заявление за издаване на свидетелство за управление на
МПС ведно с приложените към него документи. Като служител на администрацията,
включена в организацията по Инструкция № 1з-417 от 10.03.2010г. на МВР, св.
Манолова е била натоварена с властнически функции да получава и обработва
заявления за издаване на свидетелства за управление на МПС, т. е. в тази си
дейност служителката е действала като орган на власт.
Видно
от заключението на назначената по разследването съдебно-почеркова експертиза
(л. 113-114), саморъчният подпис в графа „подпис" в инкриминираната
декларация от 14.08.2017г., е положен от обв. Ч..
Разпитан
в хода на досъдебното производство, обв. Ч. се признава за виновен, дава
обяснения.
Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда
въз основа на събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
При тяхната оценка съдът прецени, че всички те са
еднопосочни и непротиворечиви, сочещи на възприетата от съда фактология, поради
което не следва да бъдат обсъждани. Прочее, Йонов се признава за виновен, но
твърди, че след подаване на декларацията е искал да я оттегли, но, както
обяснява св. Христов, документите били обработени и въведени в системата, което
правило невъзможно връщането им.
С
посоченото деяние и по описания начин обвиняемият М.А.Ч. *** е осъществил от
обективна и субективна страна състав на престъплението по чл. 313, ал. 1 НК, като на
14.08.2014г. в гр. Кърджали, пред орган на властта - Н.А.М. - системен оператор
в група „Моторни превозни средства, водачи и административно-наказателна
дейност" на сектор „Пътна полиция" към отдел „Охранителна
полиция" при ОДМВР - Кърджали, е потвърдил неистина в писмена декларация -
декларация във връзка с чл. 13, т. 6 от Наредба № 1-157 на МВР от 2002г., която
по силата на закон - чл. 151, ал. 5 от Закона за движение по пътищата - се дава
пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства,
като декларирал, че обичайното му пребиваване не е в друга държава - членка на
Европейския съюз.
От
субективна страна, деянието
е извършено виновно, при форма на вина-пряк умисъл, по смисъла на чл.11, ал.2
от НК.
По делото са налице
предпоставките спрямо обв. Ч. да бъде проведена диференцирана процедура по
чл.375 и сл. от НПК. За извършеното престъпление е приложима материалноправната
разпоредба на чл.78а от НК.(съдебно освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание от 1000 до 5000 лв.):
1. Престъплението по чл.313, ал.1 от НК е извършено
умишлено и предвиденото за него наказание е лишаване от свобода до 3 години или
с глоба от 100 до 300 лв.
2.Към дата 12.08.2016 г. обвиняемият е неосъждан и не е
бил освобождаван от наказателна отговорност при условията и по реда на чл.78а
от НК.
3.С престъплението не са причинени имуществени вреди.
4.Не са налице ограниченията за освобождаване от
наказателна отговорност, предвидени в чл.78а, ал.7 от НК.
При определяне на наказанието, което следва да бъде наложено на обвиняемия
и базирайки се на двата основни принципа, залегнали в разпоредбата на чл.54 от НК- принципите на законност и индивидуализация, съдът прецени:
- обществената опасност на деянието е типична за този вид престъпления,
засягащи обществените отношения, свързани със защитата на документирането на
определени факти.
- обществената опасност на обвиняемия е занижена: касае се за зрял човек с
чисто съдебно минало, признава се за виновен,
отнася се критично към извършеното, съдейства за разкриване на
обективната истина, ползва се с добри
характеристични данни по местоживеене.
С
оглед на изложеното съдът намира, че предвиденото в текста на чл.78а от НК
наказание „глоба” следва да бъде определено към минималния размер, а именно 1000
лева.
Така наложеното наказание напълно
отговаря на извършеното и ще осъществи изцяло целите на личната и генерална
превенция на закона.
Обвиняемият следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР-
Кърджали направените по делото разноски за вещи лица по назначената
графологична експертиза общо в размер на 420 лева.
Водим от изложеното, съдът постанови решението си.
СЪДИЯ: