№ 196
гр. Бургас, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Златомира М. С.а
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от Златомира М. С.а Въззивно гражданско дело
№ 20232100502095 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба, подадена от Ф. Х. Д. и Н. Н. Д.,
двамата с адрес ***, ***, обл. Бургас чрез адв. Десислава Москова, ЯОК
срещу Решение №208/08.11.2023г. по гр.д. №550/2023г. по описа на РС
Айтос, с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявения от жалбоподателите срещу
ищците З. Х. и Ф. Х. иск с правно основание чл. 124 от ГПК вр. чл. 79 от ЗС
за признаване за установено спрямо ищците, че Ф. Д. и Н. Д. са придобили в
резултат на изтекла в тяхна полза 10-годишна придобивна давност правото на
собственост върху: 6/18 ид.част от земеделска земя, с начин на трайно
ползване - нива, съставляваща поземлен имот с идентификатор 51055.67.22;
240/720 ид.част от земеделска земя, с начин на трайно ползване — изоставена
орна земя, съставляваща поземлен имот с идентификатор 51055.20.17;
240/720 ид.част от земеделска земя, с начин на трайно ползване - изоставена
орна земя, съставляваща поземлен имот с идентификатор 51055.26.29;
240/720 ид.част от земеделска земя, с начин на трайно ползване - нива,
съставляваща поземлен имот с идентификатор 51055.64.15; 240/720 ид.част от
земеделска земя, с начин на трайна ползване - нива, съставляваща поземлен
имот с идентификатор 51055.67.6 и е ДОПУСНАЛ извършването на съдебна
делба по отношение на същите имоти: 1. ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, с начин на
трайно ползване - НИВА, съставляваща поземлен имот с идентификатор
1
51055.67.22 с площ от 9 897 кв.метра пo кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. П., община Руен, област Бургас, одобрени със Заповед № РД-
18- 193/19.05.2020г. на Изп. директор на АГКК, 2. ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, с
начин на трайно ползване — ИЗОСТАВЕНА OPHA ЗЕМЯ, съставляваща
поземлен имот с идентификатор 51055.20.17 с площ от 12 кв.метра no
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. П., община Руен, област
Бургас, одобрени със Заповед № PД-18- 193/19.05.2020г. на Изп. директор на
АГКК, 3. ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, с начин на трайно ползване - ИЗОСТАВЕНА
OPHA ЗЕМЯ, съставляваща поземлен имот с идентификатор 51055.26.29, с
площ от 8 кв.метра пo кадастралната карта и кадастралните регистри на с. П.,
община Руен, област Бургас, одобрени със Заповед № PД-18- 193/19.05.2020г.
на Изп. директор на АГКК, 4. ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, с начин на трайно
ползване - НИВА, съставляваща поземлен имот с идентификатор 51055.64.15
с площ от 7 399 кв.метра пo кадастралната карта и кадастралните регистри на
с. П., община Руен, област Бургас, одобрени със Заповед № PД-18-
193/19.05.2020г. на Изп. директор на АГКК, 5. ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, с начин
на трайно ползване - НИВА, съставляваща поземлен имот с идентификатор
51055.67.6, с площ от 5 299 кв.метра пo кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. П., община Руен, област Бургас, одобрени със Заповед № PД-
18-193/19.05.2020г. нa Изп. директор на АГКК при квоти и между лицата:
за ищците З. М. Х., ЕГН: ********** И Ф.М. Х., ЕГН: **********, и
двамата с адрес: ***, ***, обл. Бургас;
- 6/18 ид.част от ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, с начин на трайно ползване -
НИВА, съставляваща поземлен имот с идентификатор 51055.67.22
- 240/720 ид.част от ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, с начин на трайно ползване
—ИЗОСТАВЕНА OPHA ЗЕМЯ, съставляваща поземлен имот с
идентификатор 51055.20.17 ;
- 240/720 ид.част от ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, с начин на трайно ползване -
ИЗОСТАВЕНА OPHA ЗЕМЯ, съставляваща поземлен имот с идентификатор
51055.26.29 ;
- 240/720 ид.част от ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, с начин на трайно ползване -
НИВА, съставляваща поземлен имот с идентификатор 51055.64.15 ;
- 240/720 ид.част от 3ЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, с начин на трайна ползване -
НИВА, съставляваща поземлен имот с идентификатор 51055.67.6 ;
за Ф. Х. Д., ЕГН **********, адрес: ***, ***;
- 1/18 ид.част от ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, с начин на трайно ползване -
НИВА, съставляваща поземлен имот с идентификатор 51055.67.22
- 34/720 ид.част от ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, с начин на трайно ползване
— ИЗОСТАВЕНА OPHA ЗЕМЯ, съставляваща поземлен имот с
идентификатор 51055.20.17 ;
- 34/720 ид.част от ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, с начин на трайно ползване -
ИЗОСТАВЕНА OPHA ЗЕМЯ, съставляваща поземлен имот с идентификатор
2
51055.26.29 ;
- 34/720 ид.част от ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, с начин на трайно ползване -
НИВА, съставляваща поземлен имот с идентификатор 51055.64.15 ;
- 34/720 ид.част от 3ЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, с начин на трайна ползване -
НИВА, съставляваща поземлен имот с идентификатор 51055.67.6 ;
за Ф. Х. Д., ЕГН ********** и Н. Н. Д., ЕГН **********, и двамата с
адрес: ***, ***, обл. Бургас.
- 11/18 ид.част от ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, с начин на трайно ползване -
НИВА, съставляваща поземлен имот с идентификатор 51055.67.22
- 446/720 ид.част от ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, с начин на трайно ползване
—ИЗОСТАВЕНА OPHA ЗЕМЯ, съставляваща поземлен имот с
идентификатор 51055.20.17 ;
- 446/720 ид.част от ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, с начин на трайно ползване -
ИЗОСТАВЕНА OPHA ЗЕМЯ, съставляваща поземлен имот с идентификатор
51055.26.29 ;
- 446/720 ид.част от ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, с начин на трайно ползване -
НИВА, съставляваща поземлен имот с идентификатор 51055.64.15 ;
- 446/720 ид.част от ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, с начин на трайна ползване -
НИВА, съставляваща поземлен имот с идентификатор 51055.67.6.
С решението съдът е присъдил и сторените от ищците разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1500лв.
В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е
неправилно, постановено при нарушения на материалния и процесуалния
закон и при превратно тълкуване на доказателствения материал, което от своя
страна е довело и до неправилни изводи на съдебния състав. Сочи се, че от
2010г. до момента на подаване на исковата молба юли 2023г. въззивниците
упражнявали фактическа власт върху процесните земеделски земи и въпреки
осъщественото на 10.04.2013г. придобиване от ищците на ид. части от
процесните имоти. Твърди се, че въззиваемите никога не са упражнявали
фактическа власт върху имотите. С оглед на това и съобразно цитираната
съдебна практика щом фактическата власт се упражнявала изключително и
само от ответниците, то те не били държатели на идеалните части на
останалите съсобственици, а били техни владелци. Излага се, че в случая
съдът е следвало да установи дали има наличие на съсобственост и
съвладение или има един владелец на целия съсобствен имот. Неправилно
съдът приел, че процесният казус касае съвладение, за което се претендира да
се е трансформирало от държане във владение като изобщо не е коментирал
изначалната липса на съвладение между съсобствениците и едноличното
упражняване на владение върху съсобствените имоти от страна на Ф. и Н. Д..
В тази връзка неправилно съдът приел, че договорите за наем от 10.02.2013г.
нямали отношение към предмета на спора. Твърди се, че въззиваемата страна
никога не е упражнявала фактическа власт върху процесните имоти,
3
следователно нямало как да следва трансформация от държане във владение.
Изразява се недоволство от неправилното кредитиране на събраните по
делото гласни доказателства. Сочи се, че не е отчетена вероятната
заинтересованост на св. О., както и това, че дадените от нея сведения не са
подкрепени от никое друго доказателство по делото. Неправилно са счетени
за неотносими доказателства по делото заявлението за кандидатстване за
субсидии до Държавен Фонд „Земеделие“, както и договор за наем от
10.02.2023г. доколкото ответниците се позовавали на придобивна давност,
която започнала да тече още при предишните съсобственици и е продължила
във времето и спрямо настоящите съсобственици.Твърди се, че съдебният
състав се е произнесъл с мотиви само относно липсата на доказателства,
сочещи промяна в намерението от държане във владение, но не се е
произнесъл по твърдяното от ответниците изначално самостоятелно владение.
В решението не е коментирано защо и въз основа на какви доказателства
съдът е приел, че презумпцията на чл. 69 ЗС е оборена. Излага се, че в
условията на евентуалност, при преценка за оборване на презумпцията на чл.
69 ЗС, е поискано от съда да приеме, че е налице трансформиране на
държането във владение. Твърди се, че от 2010г. въззивниците упражнявали
фактическа власт върху процесиите имоти с намерение да ги своят изцяло.
Манифестирането на това намерение се изразявало в сключените договори за
наем на поземлените имоти, обработки, засяване и поддържане в добро
земеделско състояние, сключен договор за аренда- действия както на
обикновено управление, така и на разпореждане с имотите.
Неудовлетворяването на искането за заплащане на рента, за което сочила св.
О., навеждало на извод, че са налице действия, с които владелецът е
обективирал пред останалите съсобственици намерението да владее техните
идеални части за себе си. От приложената по делото справка от Главна
дирекция „Гранична полиция“ било видно, че въззиваемата страна- двамата
съпрузи всеки месец напускали пределите на РБ и се връщали обратно, като
установено било, че същите не пребивавали на постоянния си адрес и не
живеели в гр. Айтос, поради което била налице обективна пречка семейство
Д. да манифестират намерението си за своене спрямо семейство Х.. По
същество се моли обжалваното решение да бъде отменено като вместо него
бъде постановено ново, с което съдът да признае за установено, че Ф. Х. Д. и
Н. Н. Д. са придобили в резултат на изтекла в тяхна полза 10 годишна
придобивна давност правото на собственост върху идеалните части на З. М.
Х. и Ф. Х. Д. и отхвърли предявения иск за делба на процесните имоти. Не се
заявяват доказателствени искания. Претендират се разноски във въззивното
производство.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор
на въззивната жалба от ищците З. Х. и Ф. Х. чрез представляващия ги адв.
Тургай Хасан. В същия се изразя становище за неоснователност на
подадената въззивна жалба. Сочи се, че обжалваното решение на
първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно, постановено при
4
съблюдаване на всички процесуални правила и отчитане на всички събрани в
хода на делото гласни и писмени доказателства, поради което се явява и
мотивирано и следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно. За неоснователни се определят изложените във въззивната
жалба оплаквания, свързани с доказателствените изводи на съда, доколкото
обосновано и правилно районният съд е посочил причините поради които
приема за неотносими представените заявления за подпомагане на зем.
производител за 2012-2013г. и за 2013-2014г., както и по отношение на
приложените договори за наем, както и е обсъдил показанията на разпитаните
по делото свидетели. Твърди се, че с ангажираните от страна на ответниците
доказателства, презумпцията по чл. 69 от ЗС е оборена по категоричен начин.
От показанията на св. Т.О. се установявало, че ответниците по иска неведнъж
отправяли покани към ищците, за да им се заплати дължимото наемно или
арендно възнаграждение, като същите не оспорвали задължението си, а само
заявявали липса на финансови възможности и други оправдания, с които
отлагали плащанията. Последното станало причина ищците да възложат
лично на свидетелката да намери и ангажира адвокат, на когото да възложи
задачата да заведе дело за делба на имотите. Не без значение била нотариално
заверената декларация с правно основание чл.33 от ЗС от страна и на двамата
ищци, обективирана в приложения нотариален акт за покупко-продажба на
идеални части от недвижими имоти №57, том III, peг. № 1772, дело №272 от
10.04.2013г. на Георги Георгиев, с който ответниците придобили съответните
идеални части от собствеността на процесните имоти. Сочи се, че ищците по
никакъв начин не демонстрирали явно своето намерение за своене, поради
което презумпцията на чл.69 от ЗС е оборена от страна на ответниците, а
оттук доказателствената тежест за доказване на твърдяното изтекло в полза на
ищците придобивно давностно владение било в тежест на ответниците. Сочи
се, че насрещната страна категорично не успяла да проведе пълно главно
доказване относно началния момент на възникване на придобивната давност,
но и момента на възникване на намерението за своене, което трябвало да е
явно и манифестирано пред останалите съсобственици, в случая ищците.
Ищците по установителния иск не ангажирали доказателства за непрекъсната
фактическа власт над имотите в продължение на 10г., а от показанията на
допуснатия им свидетел, се установявало, че същия се познава с тях от пет
години. По същество се иска потвърждаване на първоинстанционното
решение. Не се заявяват доказателствени искания. Претендират се разноски.
При извършената проверка по реда на чл. 267 от ГПК въззивната
инстанция констатира, че въззивната жалба е редовна и допустима – същата е
подадена в законоустановения срок от лица с правен интерес от обжалването
срещу акт, подлежащ на инстанционен съдебен контрол.
Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
5
Първоинстанционният съд е сезиран с иск за делба от З. М. Х. и Ф. М.
Х. чрез адв. Тургай Хасан срещу Ф. Х. Д. и Н. Н. Д. на следните недвижими
имоти 1.ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, с начин на трайно ползване - НИВА,
съставляваща поземлен имот с идентификатор 51055.67.22 с площ от 9 897 кв.
метра пo кадастралната карта и кадастралните регистри на с. П., община Руен,
област Бургас, одобрени със Заповед № РД-18- 193/19.05.2020г. на Изп.
директор на АГКК, 2. ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, с начин на трайно ползване —
ИЗОСТАВЕНА OPHA ЗЕМЯ, съставляваща поземлен имот с идентификатор
51055.20.17 с площ от 12 кв. метра пo кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. П., община Руен, област Бургас, одобрени със Заповед № PД-
18- 193/19.05.2020г. на Изп. директор на АГКК, 3. ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, с
начин на трайно ползване - ИЗОСТАВЕНА OPHA ЗЕМЯ, съставляваща
поземлен имот с идентификатор 51055.26.29, с площ от 8 кв.метра пo
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. П., община Руен, област
Бургас, одобрени със Заповед № PД-18- 193/19.05.2020г. на Изп. директор на
АГКК, 4. ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, с начин на трайно ползване - НИВА,
съставляваща поземлен имот с идентификатор 51055.64.15 с площ от 7 399
кв.метра пo кадастралната карта и кадастралните регистри на с. П., община
Руен, област Бургас, одобрени със Заповед № PД-18-193/19.05.2020г. на Изп.
директор на АГКК, 5. ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, с начин на трайно ползване -
НИВА, съставляваща поземлен имот с идентификатор 51055.67.6, с площ от 5
299 кв.метра пo кадастралната карта и кадастралните регистри на с. П.,
община Руен, област Бургас, одобрени със Заповед № PД-18-193/19.05.2020г.
нa Изп. директор на АГКК при квоти, съобразно изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба. Изложено е, че ищците са съпрузи
и с нотариален aкт за покупко-продажба на идеални части от недвижими
имоти № 57, том III, рег. № 1772, дело № 272 от 10.04.2013г. на Г.Георгиев,
нотариус рег. № 557 на НК, вписан в CB пpu PC Айтос с вх. рег. № 1116/1113,
акт № 97, том IV, дело № 544 от 10.04.2013 г., придобили в режим на
съпружеска имуществена общност собствеността върху 1/3 ид.ч. от всеки от
процесните недвижими имоти. Ответниците също били съпрузи като
собствеността им върху имотите, предмет на делба, възникнала въз основа на
два нотариални акта, както следва: С нотариален акт за дарение на недвижими
имоти № 70, том II, рег. № 2349, дело № 242 oт 29.06.2010г. на Г.Георгиев,
нотариус рег. № 557 от регистьра на НК, вписан в CB npи PC Айтос с вх.рег.
№ 1374, акт № 121, том V, дело № 732 oт 29.06.2010г., ответникът Ф. Х. Д.
придобил лично - 1/18 ид.част от ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, с идентификатор
51055.67.22 - 34/720 ид.част от ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, с идентификатор
51055.20.17 - 34/720 ид,част от ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, с идентификатор
51055.26.29 - 34/720 ид.част от ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, с идентификатор
51055.64.15 - 34/720 ид.част от ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, с идентификатор
51055.67.6, а с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имoти №
122, TOM II, peг. № 2681, дело № 279 от 22.07.2010г. на Г.Георгиев, нотариус
рег. № 557 от регистъра нa НК, вписан в CB при PC Айтос с вх.рег. №
6
1557/1554, акт № 48, TOM VI, дело № 836 oт 22.07.2010г., в режим нa
съпружеска имуществена общност, ответниците придобили - 11/18 ид.част от
ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, с идентификатор 51055.67.22 - 446/720 ид.част от
ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, с идентификатор 51055.20.17 - 446/720 ид.част от
ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, с идентификатор 51055.26.29 - 446/720 ид.част от
ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, с идентификатор 51055.64.15 - 446/720 ид.част от
3ЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, с идентификатор 51055.67.6. При така възникналата
съсобственост се иска допускане на делба на посочените имоти и при
съответните квоти от правото на собственост. Ангажирани са писмени
доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците Ф. Х. Д. и
Н. Н. Д. чрез адв. Десислава Москова, ЯАК, с който се взема становище за
неоснователност на предявения иск за делба. Твърди се, че притежаваните от
ищците ид. части от процесните имоти, ответниците са придобили по
давност, като въз основа на това предявяват насрещен иск с правно основание
чл. 124 от ГПК вр. чл. 79 от ЗС, с който се претендира ответниците да бъдат
признати за собственици на идеалните части на ищците като придобити по
давност. Твърди се, че ищците по иска от момента на придобиване на
собствеността си върху ид.ч. от земите до предявяване на иска не са
упражнявали фактическа власт върху тях, поради което и липсвало
съвладение между страните. Налице било самостоятелно владение от страна
на ответниците както по отношение на собствените си части, така и по
отношение на ид.ч. на ищците.
Пред първата инстанция страните са ангажирали писмени и гласни
доказателства съобразно твърденията си.
С решението си районният съд е отхвърлил предявения от ответниците
установителен иск и е допуснал извършването на делбата, при съответни
квоти за собственост от ищците. Съдът е приел, че съобразно задължителните
показания на ТР №1/2012г. но ГК на ВКС, независимо от това от какъв
юридически факт произтича съсобствеността, е възможно съсобственик,
който упражнява фактическа власт върху чуждите ид.ч. да превърне с
едностранни действия държането им във владение като в този случай следва
да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните ид.ч. за себе си. В случая съдът
е приел, че по делото няма доказателства, които да установят категорично
промяната на намерението на ответниците да своят имота и съответно да са
манифестирали това пред ищците. Съдът се е позовал на представена пред
нотариус Г. Георгиев от 10.04.2023г. декларация, с която ответниците се
самоопределили като съсобственици и не са възразили ид.ч. от имотите да
бъдат продадени на ищците. От друга страна е посочил, че част от
представените от ответниците писмени доказателства /договор за наем на зем.
земи, сключен преди придобиване на правото на собственост от ищците и
заявление до ДФЗ, с оглед предмета му/ не са относими по делото, а по
отношение на друга част – сключени договори за наем на земеделска земя
7
след придобиване на собствеността от ищците 04.04.2014г. и 02.11.2015г.
считано от тях срокът за придобивната давност не е изтекъл.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното
решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на
основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което
намира, че то е валидно и допустимо.
След като взе пред вид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира, че решението на районния съд е правилно по
следните съображения:
Съгласно чл.34, ал.1 от Закона за собствеността всеки съсобственик
може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако
законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и
предназначението на вещта.
Не е спорно между страните, че ответниците са собственици на
съответни ид.ч. от процесните недвижими имоти, посочени в представените
по делото Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 70, том II, рег.
№ 2349, дело № 242 oт 29.06.2010г. на Г.Георгиев, нотариус рег. № 557 от
регистьра на НК oт 29.06.2010г и Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имoти № 122, TOM II, peг. № 2681, дело № 279 от 22.07.2010г. на
Г.Георгиев, нотариус рег. № 557 от регистъра нa НК oт 22.07.2010г.
Спорен по делото е въпросът относно притежаваните от ищците 1/3
ид.ч. от тези имоти и съответно правото им да искат делба, доколкото
ответниците твърдят да са придобили по давност тези ид.ч. Поради това и на
първо място следва да бъде разгледан именно този въпрос, доколкото именно
той е обуславящ за допускане/недопускане на делбата.
Съгласно постановките на ТР №1/2012г. но ГК на ВКС при спор за
придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците
следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си
целия имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт
продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено.
След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата
власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го
прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена
презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на
собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен
владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите
съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението /interversio
possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в
съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да
докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал
да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да
8
ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до
знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите
и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез
действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това
е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези
обстоятелства трябва да бъдат доказани.
В конкретния случай ответниците твърдят, че считано от 2010г. от
придобиване на своите ид.ч. с двете последователни сделки владеят имотите
с цялата им площ изцяло за себе си, включително и след придобивната сделка
от страна на ищците, което изключвало наличието на съвладение между тях.
Настоящия състав не споделя тази теза. Това е така, тъй като с придобивната
сделка на ищците от 10.04.2013г., ответниците са признали обема от права на
праводателите на ищците, съответно и на самите ищци. В нотариалния акт за
сделката, както правилно е отбелязал и районният съд, в т. 11 е обективирана
нотариално заверена декларация по чл. 33 от ЗС, разписана от ответниците, с
която същите са заявили себе си като съсобственици и очевидно са
декларирали, че не желаят закупуването на идеалните части. В този смисъл не
са заявили претенции и не са се възпротивили на предстоящото прехвърляне
на процесните ид.ч от земеделските земи, / нещо повече - по данни на св. О.
придобиването от ищците е станало дори по желание на ответниците/.
Поради това и следва да се приеме, че ответниците, при липса на оспорване
на правото на прехвърлителите да се разпореждат със своите ид.ч., са
признали тези техни права и съответно след продажбата са установили
държане по отношение на ид.ч. на ищците-правоприемници. Затова и както
сочи тълкувателното решение в тази хипотеза (при първоначално установено
държане), за да бъде придобито правото на собственост по давност върху
чуждите ид.ч., съсобственикът, който не е техен владелец, а държател, следва
да предприеме действия, с които по недвусмислен начин да отрече владението
на останалите собственици и да манифестира това отричане. Именно това е
възприел и районният съд в своите мотиви – че в случая се касае за хипотеза
на съвладение, а не на самостоятелно владение, както се твърди от защитата
на ответниците. Поради това и съдът е пристъпил към изследване на въпроса
дали е налице трансформиране на държането във владение от страна на
ответниците.
За да обоснове наличието на трансформация на владението,
ответниците сочат, че са манифестирали намерението си чрез сключване на
договори за наем, аренда, обработки, засяване и поддържане в добро
земеделско състояние на процесните поземлени имоти. За тези обстоятелства
по делото са представени писмени доказателства.
От заявление за подпомагане до ДФЗ от 11.05.2013г. се установява, че
ответникът Ф. Д., в качеството му на земеделски производител е заявил за
ползване през 2013г. различни парцели. От същото обаче не може да се
направи извод, че част от процесните имоти са заявени за ползване,
доколкото липсва посочване на конкретни идентификационни данни за
9
имотите, за да се направи извод в тази насока. Представен е договор за наем
на земеделска земя от 10.02.2013г., с който ответникът е отдал под наем на Х.
Х. за периода от 01.03.2013г. до 30.09.2014г. следните поземлени имоти –
земя с идент. №067022 с цялата й площ от 9,898дка, земя с идент. №067006 с
цялата площ от 5,300 дка и имот №064015 с цялата площ от 7,400дка. Със
заявление за подпомагане до ДФЗ от 27,03,2014г. Ф. Д. отново е заявил
ползване на парцели за 2014г., но както и в предходно представеното
заявление от таблицата не може да се направи извод точно кои имоти и с
какви площи са заявени за ползване. Представен е договор за наем от
04.04.2014г., с който ответникът Ф. е отдал под наем на Х. Хюсен имот
№067022 с площ 9,898, имот №067006 с площ 5,300 дка, имот №026029 с
площ 8,501 дка и имот №020017 с площ 12,699дка за периода от 01.10.2014 г.
до 30.09.2015г. Накрая представен е и договор за аренда от 02.11.2015г.,
вписан в агенция по вписвания гр. Айтос, с който Ф. е отдар под аренда на
представляваното от него дружество „АК-МИЛК“ ЕООД за срок от 20
години, считано от подписването му следните имоти: имот №067006 с площ
5,300дка, имот №064015 с площ 7,400 дка, имот №026029 с площ 8,501 дка,
имот №020017 с площ12,699 дка и имот №067022 с площ 9,898 дка. Със
сочените писмени доказателства ответниците твърдят, че недвусмислено са
манифестирали своенето на ид. части на ищците върху процесните имоти. В
тази връзка следва да се посочи обаче, че съгласно практиката на ВКС
действията по сключване на облигационни договори по повод ползването на
имотите, в т.ч. договори за наем и аренда представляват управителни
действия и не съставляват такива, които да отричат правата на собственика,
респ. съсобственика от чието име е установено материалното държане на
вещта. Така например договорът за аренда може да бъде сключен от всеки
съсобственик, при изричното или мълчаливо /т.е. без противопоставяне/
съгласие на останалите, като отношенията по повод получените арендни
плащания се уреждат съгласно чл.30, ал.3 ЗС. Тази възможност, следваща от
нормите на чл.30 и сл. ЗС е изрично уредена с алинея 4 на чл.3 от Закон за
арендата в земеделието. /В този смисъл Решение №8/19.02.2014г. по гр.д. №
5109/2013г. на ВКС, II ГО/ Ползването на имотите лично или чрез отдаването
му на трети лица е част от правомощията на съсобственика, съгласно чл.31,
ал.1 ЗС. Действията, чрез които се осъществява не отричат правата на другите
съсобственици, поради което и не могат да обосноват извод за несъмнено
владение. Поради това и представените писмени доказателства не водят да
извод, че от страна на ответниците са предприети действия по своене на ид.ч.
на ищците от процесните имоти.
По делото са разпитани и двама свидетели за установяване на
обстоятелствата относими към спорния предмет – по един на всяка от
страните.
От показанията на св. Т.О., сестра на ищцата Ф. Х. се установява, че
ищецът З. и ответникът Ф. били приятели от детството. Земите били
придобити в периода 2010-2013г. като първо Ф. закупил първата част, а в
10
последствие останалите собственици решили да продадат останалите ид.ч. от
тях. Тъй като Ф. нямал достатъчно средства предложил на З. да ги купи, при
което самата свидетелка О. им осигурила средствата. Първоначално двамата
имали общо стопанство и гледали крави, но впоследствие З. се отказал и Ф.
продължил сам да обработва земите заради добитъка. Впоследствие Ф. отдал
земите под аренда като обещал на З. да му даде съответно пари за това, но
така и не го направил. Преди 7-8 години при разговор на свидетелката с
ищеца по повод земите същият й заявил, че Ф. не му давал пари, поради
което и я упълномощил да намери адвокат, но адвокатът не се заел с
ангажимента. Ищецът заявявал претенциите си спрямо Ф. устно, но същият
все отказвал, поради финансови проблеми и обещавал да даде парите по-
късно. Откакто не плащал двамата приятели спрели да поддържат отношения.
От показанията на св. С. се установява, че свидетелят е съдружник с
ответника Ф. и се познават от пет години. Същият заявява, че не знае кой е
собственик на земите, но откакто познава Ф. знаел, че били негови. Заявява,
че никога не е ставало въпрос за лице на име З.. Преди четири, пет години
обработили земята, изорали я и засели пшеница и ечемик. Имали обща
техника, с която обработвали неговото, на ответника и общото им стопанство.
Общият им бизнес бил свързан с обработка на земи в землището на с.Б. и с.Г..
При анализа и на горепосочените гласни доказателства, съдът намира,
че ответниците не са успели да докажат, че след 2010г. са установили
фактическа власт изключително за себе си и са владели непрекъснато, явно и
несъмнено в продължение на давностния срок по чл.79, ал.1 ЗС ид. ч. на
ищците. От показанията на св. О. се установява, че първоначално ответникът,
съвместно с ищеца, обработвали земите заедно, а впоследствие след като
ищецът се отказал, допуснал ответника да ползва изцяло нивите, като
последният ги отдавал под наем и аренда и обещавал съответно заплащане.
Ищецът отправял покани към ответника за дължимата му рента, но
последният отлагал удовлетворяването им, поради липса на финансови
средства. Макар и в случая да е налице роднинска връзка между свидетелката
О. и ищците, съдът не намира основание да не кредитира показанията й,
доколкото същите са логични, безпротиворечиви и в синхрон с писмения
доказателствен материал /представените нотариални актове за собственост,
договори за наем и договор за аренда/. Трайна и последователна е практиката
на ВКС, че заинтересоваността на свидетел сама по себе си не е основание за
изключване на показанията му, щом същите се подкрепят от данните по
делото. Поради това и в настоящия случай правилно районният съд не е
игнорирал дадените от св. О. сведения при решаване на делото, а ги е
съобразил при съответно приложение на разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
Същевременно показанията на ангажирания от ответниците свидетел
С., според настоящия съдебен състав, не установяват твърденията им, че са
владели за себе си в период от 10г., както и че са демонстрирали намерението
си за своене пред ищците, тъй като както свидетелят е посочил, познанството
му с ответниците датира отпреди 5-години. Същият заявява, че не знае някой
11
да е предявявал претенции към имотите, но това обстоятелство се установява
от показанията на св. О.. Освен това съвместният бизнес на св. С. и ответника
Ф. се осъществявал в землищата на с.Б. и с.Г. и в този смисъл не е било и
необходимо да се установява действителната собственост върху процесните
земи, доколкото същите не са били предмет на съвместната им дейност.
Предвид горното, настоящият въззивен състав намира, че по делото не е
установено по категоричен начин ответниците да са извършили действия,
чрез които да са демонстрирали завладяване на ид.ч. на ищците. В тежест на
страната, която се позовава на придобивна давност е да установи всички
елементи от фактическия състав на това придобивно основание. В случая
липсват данни, че намерението за своене на ответниците е демонстрирано
пред другите съсобственици ясно и категорично с отричане на техните права
върху съсобствените земи. Фактът, че земите са обработвани лично от
ответника, както и от трети лица, на които той е отдавал под наем и аренда
част от земите, както бе прието по-горе, не представлява обстоятелство,
сочещо на своене.
Неоснователни са възраженията, изложени във въззивната жалба за
наличието на обективна пречка семейство Д. да манифестират намерението си
за своене спрямо семейство Х.. Съгласно Решение №214/28.10.2015г. по гр.д.
№1919/2015г. на ВКС, І г.о. обективно невъзможно да се манифестира
промяната в намерението е когато невладеещият съсобственик е с неизвестно
местожителство, напуснал е пределите на страната преди години, не се е
завръщал и не е проявявал никакъв интерес към съсобствения имот. В
конкретния случай тези обстоятелства не са налице. От представената справка
от ГД „Гранична полиция“ се установява, че ищците често пътуват извън
страната, но след това се завръщат обратно. Освен това от показанията на св.
О. се установява, че в гр. Айтос страните навремето са закупили два
апартамента, разположени един на друг и ищците понастоящем обитават
своя. Отделно от това, както бе прието по-горе същите не са се
дезинтересирали от земите и във връзка с ползването им от ответника са
заявявали претенции за заплащане на рента.
С оглед всичко изложено, правилно районният съд е отхвърлил така
предявения от ответниците иск с правно основание чл. 124 от ГПК вр. чл. 79
от ЗС и е допуснал до делба процесните недвижими имоти между лицата и
при квоти, съобразно представените по делото актове за собственост, които
при извършената проверка въззивната инстанция намира за правилно
определени от съда, поради което и в тази част решението на районния съд се
явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на делото – неоснователност на въззивната жалба, право
на разноски има въззиваемата страна. Видно от представения по делото
договор за правна защита и съдействие въззиваемият З. Х. е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 1500лв. за представителство пред
12
въззивната инстанция. Пълномощникът на въззивниците е направил
своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
поради което съдът дължи произнасяне по него. Според чл.7, ал. 4 от Наредба
№1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба
възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната
страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 1500 лв. за всяка фаза. За
процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба само на
земеделски земи възнаграждението се определя съобразно интереса на
представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по- малко от 750 лв.
за всяка фаза. Съгласно чл. 2, ал. 5 за процесуално представителство, защита
и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно
вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно
независимо от формата на съединяване на исковете.
При извършената самостоятелна преценка и с оглед приетото в Решение
на Съда на Европейския съюз /втори състав/ от 25.01.2024г. по дело С-438/22,
настоящият съдебен състав намира, че така претендираният и заплатен от
въззиваемата страна адвокатски хонорар не е прекомерен. Касае се за делбено
производство по отношение на пет на брой земеделски земи. Следва да бъде
отчетено обстоятелството, че в производството по делбата от страна на
ответниците е предявен и насрещен установителен иск по чл. 124 от ГПК вр.
чл. 79 от ЗС, по който също е осъществявана защита от процесуалния
представител на въззиваемите. Във въззивната жалба се съдържат
възражения, по които процесуалния представител на въззиваемите е взел
становище и същият се е явил и в проведеното пред въззивната инстанция
открито съдебно заседание. Предвид изложеното, настоящият състав намира,
че заплатеното от въззиваемите адвокатско възнаграждение не се явява
прекомерно и влиза в рамките на съответно положените от един адвокат
усилия за процесуална защита и представителство по конкретното дело. Ето
защо, съдът счита, че същото не следва да бъде намалявано.
Пак по горните съображения, съдът намира за неоснователно и
възражението за прекомерност по отношение заявения адвокатски хонорар в
първоинстанционното производство, в което е провеждано и събирането на
доказателствата по делото.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №208/08.11.2023г. по гр.д. №550/2023г. по
описа на РС Айтос.
ОСЪЖДА Ф. Х. Д., ЕГН ********** и Н. Н. Д., ЕГН **********, и
двамата с адрес: ***, ***, обл. Бургас ДА ЗАПЛАТЯТ на З. М. Х., EГН:
**********, адрес: ***, *** сумата от 1500 лева., представляваща разноски за
13
адв. възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен
касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на всяка от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14