Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1094 от 19.06.2014г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Бургас, петнадесети състав, на двадесет и втори май две
хиляди и четиринадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Станимир
Христов
Членове:
1. Павлина Стойчева
2. Любомир Луканов
при секретаря С.А.
и прокурор Андрей Червеняков, като
разгледа докладваното от съдия Христов
административно дело номер 2690 по
описа за 2013 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по глава Х раздел ІІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на М.И.Д., ЕГН **********; с адрес *** против Наредба за условията и реда за платено и безплатно паркиране на моторни превозни средства на територията на Община Бургас, определена като зона (Наредбата), приета с решение на Общински съвет – Бургас (ОбС) по т. 3 от Протокол № 27/24.09.2013г. Заявено е твърдение, че Наредбата е незаконосъобразна, тъй като е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон, както и поради факта, че раздел V от същата изцяло противоречи на „по-висши актове”. Иска се пълната отмяна на оспорения подзаконов нормативен акт. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Представя писмени бележки по делото и претендира съдебно-деловодни разноски.
Ответната страна – Общински съвет Бургас чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. Б., оспорва жалбата и настоява за отхвърлянето й. По същество твърди, че са налице всички условия за законосъобразност на Наредбата. Представя административната преписка и писмени бележки и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.
След като прецени твърденията на
страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази закона, Бургаският административен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена чрез административния орган от лице с правен интерес по
смисъла на чл. 186, ал. 1 и при условията на чл. 187, ал. 1 от АПК, като отговаря
на изискванията за форма и съдържание съобразно чл. 150, ал. 1 във връзка с чл.
196 от АПК, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че с докладна записка рег.№ 08-00-614/19.08.2013г., Председателят на ОбС Бургас и Председател на временната комисия за изменение и допълнание на Наредбата за опазване на обществения ред на територията на Община Бургас е сезирал ОбС Бургас относно приемането на наредба за условията и реда за платено и безплатно паркиране на моторни превозни средства на територията на Община Бургас, определена като зона, като е предложил на ОбС Бургас да приеме такава наредба. По делото са представени и мотиви за приемането на наредбата, които са изключително подробни и съдържат причините, налагащи приемането на наредбата; целите, които се поставят с тази наредба; финансовите и други средства; очакваните резултати от прилагането и анализ на съответствието с правото на Европейския съюз. Приложени са становищата и съответните към тях решения (в табличен вид на л.16 – л.19) на 12 постоянни комисии по цитираната докладна записка. Проектът на наредбата заедно с посочените мотиви са публикувани на интернет страницата на ОбС Бургас на 19.08.2013г. в 13,53ч., доказателство за което са предсатвените разпечатки, като едновременно с това в придружаващото кратко съобщение е посочено, че предложения и становище по публикуваният проект могат да се правят от 20.08.2013г. на посочен електронен адрес в продължение на 14 дни.
Представено е и Предложение рег.№ 08-00-717/16.09.2013г. от групата общински съветници на ПП Национален фронт за спасение на българия относно проекта на Наредбата.
С Решение по т. 3 от Протокол № 27/24.09.2013г., ОбС Бургас е приел оспорената наредба.
При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания подзаконов нормативен акт, настоящият съдебен състав констатира, че той е произнесен от
компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила за неговото издаване и в съответствие с
приложимия материален закон. Този извод се налага по следните съображения:
Нормата на чл.168, ал.1 от АПК във връзка с чл.196 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.
Разгледано по същество, оспорването на Наредбата е неоснователно.
Съгласно нормите на чл. 8 от Закона за нормативните актове (ЗНА) всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Нормата на чл. 21 ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) предвижда, че в изпълнение на правомощията си по ал. 1 общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Следователно процесната наредба е подзаконов нормативен акт, приет на 24.09.2013г. от ОбС Бургас. Безспорно от наименованието на същата става ясно, че обществените отношения, които се уреждат с Наредбата, имат местно значение –условията и реда за платено и безплатно паркиране на моторни превозни средства на територията на Община Бургас в зоната, определена със заповед на кмета, както и издаване на стикери и карти. Без съмнение, наредбата е приета от компетентен орган в кръга на неговите правомощия съобразно разпоредбата на чл. 76, ал. 3 от АПК.
Не се установяват твърдяните нарушения относно приемането на наредбата. В жалбата се сочи, че липсват фактически основания за приемане, които би следвало да се съдържат в мотивите. Жалбоподателят се опитва да преодолее собственото си бездействие, тъй като същият е имал възможност да изрази становище и да направи предложения във връзка с мотивите в 14 дневен срок след публикуването на същите на 19.08.2013г., като ОбС Бургас е спазил изискването на чл. 26, ал. 2 от ЗНА. От събраните доказателства безспорно се установява, че мотивите на проекта на Наредбата са публикувани на интернет страницата на ОбС Бургас на 19.08.2014г., като включително се установява и часът на тяхната публикация. В този смисъл по никакъв начин не е нарушен чл. 12, ал. 1 от АПК съгласно който органите са длъжни да осигуряват откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното производство, като е спазено и изискването на чл. 26, ал. 1 от ЗНА за изработването на проекта на нормативен акт, което в случая е извършено при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност и чл. 77 от АПК. Спазени са изискванията за форма на Наредбата. Нейният строеж е съобразен с нормите на чл. 24, чл. 26-28 и чл. 32-33 от Указа. Наредбата е съобразена с приложимото материално право. В нея детайлно са регулирани обществени отношения от местно значение относно условията и реда за платено и безплатно паркиране на моторни превозни средства на територията на Община Бургас,определена като зона.
От съдържанието на сезиращата жалба не може да се установи в какво точно се състоят недостатъците на Наредбата. Ирелевантни за настоящия спор са разсъжденията на жалбоподателя относно: наличието на локални процеси, влияещи развитието на града и общината; световната финансова криза; развитието на гражданското общество; демографското и социално-икономическото развитие на гр.Бургас; значението на икономиката на региона за цялата страна
Изцяло пожелателни са изразените от М.Д. искания за ново обсъждане по отделни точки на наредабта.
Съдът не установи нарушения на правото на свободно придвижване в рамките на града/държавата, поставено в зависимост от предварително изпълнение на някакви финансови изисквания. На практика Д. излага подробни мотиви единствено и само относно предвиденото в чл. 17, ал. 2 и в чл. 18 от Наредбата техническо средство за задържане на автомобила при установено нарушение на правилата за паркиране. Неподкрепени с никакви доказателства са твърденията на Д., че дължимата такса за събиране, предвидена в чл. 22 от Наредбата (на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата във връзка с чл. 99, ал. 3 и ал. 1 от същия закон на практика е необжалваема по своя характер глоба). Видно от цитираните в предходното изречение правни норми се касае за такса, която по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗДвП може да се определя от съответния общински съвет. В т. 2 от заключителните разпоредби на оспорената наредба изрично е посочено, че същата се приема на основание чл. 22 от ЗМСМА и чл. 99 от ЗДвП. Съгласно нормата на чл. 99, ал. 1 от ЗДвП, в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието, като ал. 3 предвижда, че съответният общински съвет може да определя такса за паркиране при условията по ал. 1. В този смисъл ирелевантни са разсъжденията на жалбоподателя за противоречие на наредбата с материалноправни разпоредби на закона, както и за несъответствие с целта на закона – самият закон позволява не само събирането, но и определянето размера на таксата за паркиране. В случая е неотносима посочената от Д. норма на чл. 189, ал. 13 от ЗДвП, обявена за противоконституционна. В този смисъл без връзка с конкретното оспорване са и цитираните от Д. норми на чл. 13 от Всеобщата декларация за правата на човека, чл. 35, ал. 1 от Конституцията и чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Без опора в нормативната база е заявеното от жалбоподателя твърдение, че посредством поставяне на техническото средство за задържане на автомобил се ограничава правото на свободно предвижване. Така предвидената в Наредбата възможност също изцяло съответства на приложимия нормативен акт от по-висока степен – в случая ЗДвП, в чл. 167, ал. 2, т. 2 от който изрично е предвидено, че службите за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство. По тази причина съдът не намира за необходимо да излага съждения относно доводите на жалбоподателя за излъчени по различни телевизии предавания, както и по съдържанието на различни норми от ЗДвП, които нямат отношение във връзка с оспорената наредба.
Във връзка с развитите по-горе мотиви, настоящия съдебен състав обосновава извод, че жалбата на М.И.Д. против Наредбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.143 във връзка с чл.196 от АПК в полза на
ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лева, определено съгласно § 1 от ДР във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК,
Административен съд – гр.Бургас, петнадесети състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.Д., ЕГН **********; с адрес *** против Наредба за условията и реда за платено и безплатно паркиране на моторни превозни средства на територията на Община Бургас,определена като зона, приета с решение на Общински съвет – Бургас по т. 3 от Протокол № 27/24.09.2013г.
ОСЪЖДА М.И.Д., ЕГН **********;
с адрес *** за заплати в полза на Общински съвет Бургас сумата от 300 (триста)
лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред
Върховен административен съд - в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.