О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
13.01.2023г.,
гр. Стара Загора
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен
съд Стара Загора, седми състав, в закрито с.з. на тринадесети януари през две
хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Кр. Костова-Грозева частно адм. д. №840 по описа
на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 от Гражданско-процесуалния кодекс ГПК/.
Образувано е по молба, вх. рег. № 7330/14.12.2022г., подадена от П.Й.С. с адрес ***, с правно основание чл.207 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, обективираща искане за предварително обезпечаване на доказателства, посочени в петитума на молбата – множество хлебарки /35-40 на брой/ и един труп на плъх /с размери 14,50см./.
В молбата се твърди, че от 10.07.2022г. П.С. бил настанен в осма група в Затвора в град Стара Загора и оттогава в нея имало системни проблеми, свързани с всякакви вредители, които влизали в килията – мухи, пчели, комари, оси, хлебарки, дървеници, мишки, плъхове. Затворническата администрация обаче не искала да постави комарници на прозорците, а този проблем бил поставяне на вниманието й още от 2017г. Въпросните вредители щели да послужат като веществени доказателства в един бъдещ иск против ГД“ИН“ за нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС, но като имал предвид, че въпросните вредители от хигиенна гледна точка не можел да държи при него, се налагало същите да бъдат обезпечени своевременно, като се прави искане да бъдат обезпечени, като доказателства множество хлебарки /35-40 на брой/ и един труп на плъх /с размери 14,50см./, чрез назначаване на оглед на килия №5, гр.8 от Затвора в град Стара Загора и отразяване на резултатите от него в съответен протокол.
По делото е постъпило становище от процесуалния представител на началник на Затвора гр. Стара Загора, в което са изложени съображения, че в производството по чл.207-209 от ГПК преценката на съда се ограничавала до установяване на обстоятелството, доколко посоченото доказателство обективно няма да съществува към момента на провеждане на открито с.з. или събирането му ще бъде значително затруднено. Посочва, че наличието на гризачи и битови вредители съпътствали съществуването на човека и често били срещани в обществените сгради, обитавани от голям брой хора. С цел ограничаване на популацията им до възможен минимум от ГДИН в нейните териториални поделения винаги били извършвани дейности по дезинсекция е дератизация. Към настоящ момент бил действащ и договор с ДЗЗД „ Фаворит мениджмънт“.
Допълнително се сочи, че в конкретният случай не била налице опасност, каквато предвиждал чл.207 от ГПК, защото липсата на проведено предварително обезпечително производство не било никаква пречка за допустимостта и основателността на исковото производство п очл.284 от ЗИНЗС, а доказателствената тежест в тези производства била за ГДИН, поради което не съществува пречка в такова бъдещо производство и чрез допускане на гласни доказателствени средства да се установи претендираният факт на наличие на гризачи и други вредители в помещенията на ГДИН.
Съдът намира, че подадената от П.С. молба е процесуално допустима - спорните правоотношения по бъдещия иск са индивидуализирани в достатъчна степен, като съгласно практиката на смесените петчленни състави на ВКС и ВАС, молбата е подсъдна и подлежи на разглеждане от Административен съд - Стара Загора.
Разгледано по същество направеното от П.С. искане за обезпечаване на доказателства чрез предварителното им събиране по реда на чл.207 и сл. от ГПК се явява неоснователно, по следните съображения:
Обезпечаването на доказателствата по чл.207 и сл. ГПК, като способ за предварителното им събиране, до започване на същинския исков процес, цели да осуети възможността в резултат от недобросъвестно поведение на противната страна или в резултат от действието на обективни фактори, доказателствено средство да бъде загубено или унищожено или да бъде затруднено неговото събиране. Съгласно разпоредбата на чл.207 от ГПК, когато съществува опасност някое доказателства да се изгуби или неговото събиране да се затрудни, страната може да поиска събирането му предварително. За прилагането на защитата по чл.207 от ГПК е необходимо да се установи и докаже съществуването на основателна, сериозна и много вероятна опасност /а не предполагаема и хипотетична/, някое доказателство да се изгуби или неговото събиране да се затрудни. Да се загуби доказателство означава то да липсва, да не е налично и да изчезне от материалната действителност, като причините за загубването могат да бъдат най разнообразни - лошо, нехайно, немарливо отношение, нарушаване на професионалните задължения при боравене и работа с такива доказателства или съхраняването им; не полагане на елементарни грижи; безстопанственост или престъпно унищожаване; повреждане или компрометиране; неправилното им съхранение и държане в непригодни, неподходящи, опасни помещения или излагането им на атмосферни и други влияния. Да се затрудни събирането на доказателство означава по някакъв начин умишлено да се пречи, възпрепятства, възпира и осуетява неговото намиране, откриване и прилагане към доказателствения материал /Определение № 13208 от 31.10.2018г. по адм. дело № 12852/ 2018г. по описа на ВАС/.
В конкретният случай в молбата изрично се визира, че бъдещият иск, с оглед на който се търси и предварителното обезпечение на доказателства, е т.нар. „компенсаторен иск“ по чл.284 и сл. от ЗИНЗС. Много правилно в отговора на Началник Затвора в град Стара Загора се посочва, че при този иск е налице законово установена презумпция, която обръща доказателствена тежест, т.е. последната е изцяло за ответника по иска – ГДИН, което не налага нуждата от обезпечаване на въпросните доказателства. В производството по чл. 207- чл. 209 ГПК, преценката на съда се ограничава до установяване на обстоятелствата, доколко посоченото доказателство обективно няма да съществува към момента на провеждане на откритото съдебно заседание или събирането му ще бъде затруднено. Доколкото обаче при този иск законът презумира настъпването на неимуществена вреда от неблагоприятните условия, в които е поставян един затворник /вж. чл.284, ал.5 от ЗИНЗС/, то тогава обосноваването й чрез твърдения за наличие на вредители /гризачи и инсектиди/, ще подлежи на оборване от ответната страна, а не на настоящият молител, поради което и не е налице спешна обезпечителна нужда по отношение на въпросните доказателства.
Ето защо, молбата за обезпечение на визираните доказателства чрез предварителното им събиране се явява неоснователна като недоказана от гл.т наличието на предпоставките по чл.207 от ГПК.
Водим от горните мотиви и на основание чл.208 от ГПК, Съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на П.Й.С.
с адрес ***, направено с подадена молба вх. № 7330/ 14.12.2022г. за обезпечение
на доказателства чрез предварителното събиране по реда на чл. 207 и сл. от ГПК
на един брой труп на плъх и 35-40бр. хлебарки като неоснователно.
Определението подлежи на обжалване от П.С. с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: