Решение по дело №210/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството пред Административен съд - Ямбол е по реда на чл. 284 и следващите от ЗИЗС, вр. чл. 3 от с.з.

Образувано по предявен иск от И.Р.К.,***, Следствен арест, втора група, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, за сумата от 16 000 лева, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за времето от 02.08.2019 г. до 19.12.2019 г. включително, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането.

В исковата молба ищецът посочва, че през 2019 г. в следствения арест в гр. * е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на задържането под стража, изразяващи се в лошо проветрение, липса на прозорец, недостатъчно слънчев на светлина, липса на спално бельо, стара възглавница, стари и мръсни дюшеци, липса на топла и студена вода в килията, липса на тоалетна. Заявява се в исковата молба, че удовлетворяването по малка нужда е извършвал в шише, а за изхождане по голяма нужда се е налагало да се моли и да чака да му отворят и да го пуснат; сочи, че е потискал многократно биологичните си нужди. Твърди се още наличие на хлебарки в килията, в която е изтърпявано задържането под стража за посочения период; липса на адекватна медицинска грижа (заболял от вирусен хепатит С); неосигуряване на диетичен хранителен режим; липса на мебели за съхраняване на храна, дрехи, вещи в килията; наличие на стари и нехигиенични матраци, одеяла и възглавници. Навеждат се оплаквания за лоши климатични условия в килията - много високи температури през лятото и ниски такива през зимата; липса на перилни препарати, сапуни и други материали за поддържане на хигиената; липса на условия за изпиране на дрехите. Твърди се също, че е нарушено правото му на престой на открито съобразно разписаното в чл. 86, ал. 1 от ЗИНЗС, като в ареста не е имало дори каре, както и изискването на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС за минимална жилищна площ в спалното помещение. В заключение се сочи, че условията, в които е изтърпявано задържането под стража в ареста в гр. * за претендирания период са били неблагоприятни и тежки, уронващи човешкото достойнство, пораждащи чувство на страх, незащитеност и малоценност.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и поддържа исковата претенция и се прави искане тя да бъде уважена изцяло.

Ответната страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В представен по делото писмен отговор, депозирано чрез надлежно оправомощен процесуален представител старши юрисконсулт Т.Ч. застъпва становище за неоснователност на предявения иск по основание и размер и иска отхвърлянето му с присъждане в полза на ответника на разноските по производството за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК за осъществената по делото защита от юрисконсулт в размера, определен в чл. 24 (изм. - ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г.) от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Ямбол намира исковата претенция за неоснователна, тъй като заявените вреди (имуществени и неимуществени) са недоказани, поради което моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и становищата на страните, ЯАС приема за установена следната фактическа обстановка:

От приобщената по делото Справка за времето на престоя и условията в арест- Ямбол на И.Р.К. за посочения от него период от 02.08.2019 г. до 19.12.2019 г. се установява, че ищецът е задържан в арест - * на 02.08.2019 г. с Постановление на РП - Ямбол № 2510/02.08.2019 г. С Определение от 05.08.2019 г. на PC - Ямбол е взета мярка „задържане под стража“. На 28.11.2019 г. К. *** - София с Разпореждане на РП-Ямбол № 2510/20.11.2019 г. През този период на задържане ищеца е превеждан в арест-* за представяне на дело пред PC - Несебър за времето от 22.11.2019 г. до 27.11.2019 г. За времето от 10.12.2019 г. до 20.12.2019 г. И.Р.К. *** София в арест - *, т. нар. делегация, за представяне по НОХД 1168/2019 г. по описа на PC - Ямбол. Видно от отразеното в справката, данните са взети от Дневника за постъпилите и освободени лица в арест - *. Арестът в исковия период се е намирал на четвъртия, последен етаж в масивна монолитна сграда на ОД на МВР - Ямбол. Той е закрит на 28.02.2020 г със Заповед № ЧР-05-47/24.02.20 г. на Заместник - министъра на правосъдието. През месец април 2008 г. в ареста е била изградена и пусната в експлоатация система за видеоконтрол; съществувала е изградена вентилационна система за достъп на свеж въздух, а отоплението/охлаждането се е извършвало посредством шест климатика, два от които са били само за студена вентилация, разположени в коридора пред килиите, и парно, което е било вградено в стените на арестните помещения, работело е сезонно и само в работни дни.

По време на престоя си в арест-* И.Р.К. е настанен в помещенията за настаняване на лишените от свобода (13 на брой), които са еднотипни - с размер 6,38 кв. м, оборудвани с две легла, разположени едно над друго, маса и стол, монтирани неподвижно. За времето от 01.11.2019 г. до 28.11.2019 г. и в периода 10.12.2019 г. - 20.12.2019 г. К. е бил настанен в спално помещение заедно с още по един задържан. В останалото време е бил настанен самостоятелно. Според отразеното в справката данните са взети от Дневника за разпределение на задържаните лица по килии.

Хигиената в ареста се е поддържала ежедневно – в килиите от обитаващите ги задържани, а в общите помещения от лишен от свобода след изрично негово съгласие. Почистващи и дезинфекционни материали са осигурявани ежедневно от бюджета на РСИН - Ямбол. На лишените от свобода е предоставяна възможност по тяхно желание сами да закупуват хигиенни материали за лична нужда, както и да получават такива от вън в рамките на позволеното в Заповед № ЛС-04-641 от 28.11.2018 г. на Министъра на правосъдието, с приложен към нея Списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които задържаните имат право да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места. Задължението сами да подържат хигиената вътре в спалното помещение е било регламентирано в заповед на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за вътрешния ред в арестите. Почистващи и дезинфекционни материали са били осигурявани ежедневно както за поддържане на общите части в ареста, така и за поддържане на лична хигиена от задържаните лица. Предоставяни са били винаги при изявено желание от страна на съответния задържан. Арест - * винаги е разполагал с необходимото количество. Сключени са били договори между ГДИН и фирми - доставчици, които след заявка от страна на териториалната служба, са предоставяли необходимите почистващи и дезинфекционни средства. По-голяма част от преведените задържани от други поделения на местата за лишаване от свобода са пристигали в ареста с лични хигиенни материали. Ако не са разполагали с такива, са били предоставяни при поискване.

Килиите не са разполагали със самостоятелен санитарен възел и течаща вода. Достъп до общата баня и тоалетна се е осигурявал по график 4 пъти дневно (в периода на закуска, обяд, след обяд и вечер) според натовареността на ареста. За всичките килии в ареста е имало един общ санитарен възел, оборудван с тоалетна, мивка и място за къпане. Къпането се е извършвало два пъти в седмицата. Ежедневно, при поискване от страна на задържаното лице, се е осигурявал незабавен достъп до санитарния възел, до течаща, топла вода за задоволяване на хигиенни и физиологични нужди, включително и в дни извън графика

Достъпът на дневна светлина в килията е бил опосредстван - от коридора на ареста, през отвора, разположен над вратата на арестното помещение с размери 120 см на 60 см, и чрез прорез в самата врата, който съответно е с размер 50 см на 40 см. Във всяка килия допълнителното изкуствено осветление предоставя достатъчно количество светлина за четене. Професионално замерване за степента на осветеност в килиите към момента не е извършвано.

Не са изградени място за престой на открито и самостоятелни санитарни възли поради причини от технически характер. Поради техническите характеристики на Арест- * не е било възможно и изграждането на определено за целта помещение (на четвъртия етаж се помещават Следствен отдел към ОП-Ямбол, част от Районна прокуратура-Ямбол и арест - *). Разходката е била до общата баня и тоалетна, която се осигурява по график 4 пъти дневно (в периода на закуска, обяд, след обяд и вечер), според натовареността на ареста.

Медицинското обслужване се е осъществявало от медицински фелдшер от РСИН - Ямбол и от личния лекар на задържаните лица, определен служебно от РЗОК. При нужда са се ползвали услугите на Спешен център към болница „Св. П.“ и консултации с лекари специалисти. Ежемесечно са били закупувани лекарства на задържаните лица, а при специфични нужди от лечение медикаменти са били закупувани по изписани индивидуални рецепти, които задължително са били изпълнявани. Според посоченото в справката за К. са полагани всички необходими медицински грижи съобразно приложените към нея копия на медицински документи от арестантското му досие. От приложеното към изготвената справка за престоя на ищеца в Арест - * Разпореждане вх. № 759/05.09.2019 г. на Прокурор при РП - Ямбол се установява, че във връзка с подадена от пълномощника на И.К. жалба относно подлагането му на комплексно медицинско изследване, което да се възложи на психолог или психиатър, заради проявено от К. суицидно поведение, е разпоредено на ищеца да бъде извършен преглед, който при необходимост да се осъществи от специалист-психиатър, като за резултатите от прегледите и предприетите действия по лечението да бъде уведомен наблюдаващият прокурор. Изготвена е ДЗ рег. № 993/11.09.2019 г. по описа на РСИН - Ямбол – „Арести“, (също приложена към приобщената по делото справка), от която се установява, че на И.Р.К.,***, се извършват редовни медицински прегледи; извеждан е многократно за консултации и изследвания при различни специалисти. Здравословното му състояние е уточнено и е изписано съответното лечение, като медикаментите са закупени за сметка на РСИН - Ямбол и се взема по схема. Проведена е беседа и с психолог, който констатирал, че няма необходимост от консултация с психиатър поради липса на оплаквания или клинични прояви за заболяване на психиката на задържания. Посочено е, че задържаното лице ще бъде поставено под засилено медицинско наблюдение и ако има необходимост, ще бъде направена консултация и изследвания със специалист. Посочено е още, че при несъгласие с определената диагноза и назначеното лечение лишеният от свобода за своя сметка може да поиска консултация със специалист от други лечебни заведения, при което на основание чл.137 от ЗИНЗС следва да бъде осигурен достъп до лицето. Приложени към справката са още: Медицински картон на задържания, подписан от Медицински фелдшер с дата 02.08.2019 г., в който е отразено, че здравноосигурителните права на лицето са прекъснати, посочената диагноза е „Клинично здрав“, „Наркомания“, „язвени рани по ръцете в процес на заздравяване“; Рецептурна бланка за лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества; Предложение от Началника на Сектор РСИН - Ямбол до ЯРП № 1466/28.08.2019 г., ведно с приложени към него ДЗ рег. № 893/22.08.2019 г. по описа на РСИН - Ямбол, копия от кръвни изследвания на И.К. и рецепта, от които се установява, че на задържания в Арест - * К. са извършени изследвания и е констатирано, че същият е болен от вирусен хепатит „С“ – заболяването е хронично и не се нуждае от лечение в болнично заведение, като е изписано съответното лечение („Карзил“), което е закупено за сметка на РСИН - Ямбол и се прилага по схема; Бланка за вторични медицински прегледи на задържания К. за извършените му такива в периода 02.08.2019 г. – 13.11.2019 г., в която е посочено, че лицето неколкократно се е оплаквало от главоболие, безпокойство, безсъние и болка в зъбите; Бланка за консултации с лекар специалист на задържания К. с дата 15.08.2019 г., където се посочва, че лицето е в добро състояние, налице са собственоръчно причинени от К. изгаряния по двете ръце, оплаквания за причернявания, като е назначено съответно лечение; Бланки за раздадени медикаменти (3 бр.), от които е видно, че предписаните лекарства са прилагани по изписаните схеми.

За задържаните от свобода е осигурявана топла храна от външен доставчик, предоставяна три пъти дневно преди времето за хранене. Храната е изготвяна по седмично меню, като за храноден се осигуряват минимум 2 622 килокалории за един възрастен и 3 108 - за един непълнолетен. Нейното разпределение се е извършвало в специално оборудвана разливна. Раздадената храна под била под ежедневен санитарен контрол и отклонения не са били констатирани. Обществените поръчки за доставчици на храна са се извършвали от ГДИН при спазване изискването на чл. 84, ал. 2, т. 1, а именно - безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав съгласно таблици, утвърдени от Министъра на правосъдието, съгласувано с Министъра на здравеопазването и Министъра на финансите. Доставчик на храната е била фирма „Странджа“, която осъществявала социалните нужди и на възрастните хора в региона, на болните в МБАЛ „Св. П.“ - *, СБАЛК - * и др.

Между ГД „Изпълнение на наказанията“ и „Килърите“ е бил сключен договор за извършване на дезинфекция и дератизация на помещенията, ползвани от териториалните служби. Обслужването се е извършвало по график и винаги при възникнала необходимост са били изготвяни заявки и мястото е било обработвано допълнително.

Чаршафите са се сменяли ежеседмично, като прането и дезинфекцията им се извършвала в Арест - *. За целта са осигурени професионална пералня и сушилня. Задържаните лица, които не са имали желание да ползват предоставеното спално бельо, са имали право да получават по време на свижданията или да закупуват с лични средства постелъчен инвентар. Килиите са били оборудвани със спални принадлежности. На всеки новозадържан се осигурявал комплект постелъчен инвентар. При пристигане на лица от други поделения на МЛС в Арест – *, т. нар. „делегация“, неразполагащи със собствено спално бельо, винаги е предоставяно такова. През първия престой на К. *** му е предоставен комплект спално бельо, за което е положил подпис, видно от приложената към справката Разписка за получени при настаняването одеяло, чаршафи, дюшек, възглавница и др. от задържаното лице. При втория престой, когато е преведен по делегация, е разполагал с лични, тъй като в досието му не е налична разписка за получени такива вещи от този вид.

През посочения исков период от 02.08.2019 г. до 19.12.2019 г. в Дневник за молби, жалби, сигнали и други от задържани лица с инвентарен № 22/03.01.2014 г. са регистрирани 15 жалби от И.Р.К. ***, четиринадесет от които с предмет промяна на мярката или претенции по воденото досъдебно производство, и една с претенции към медицинското обслужване и условията в Арест - *. Извършвани са проверки по водени прокурорски преписки с № ПИ 2386/2023 г., ПП № 3215/2022, ПП № 1691/2022, ПП 2849/2022 г. по описа на РП - Ямбол по множество жалби на ищеца, адресирани до различни институции, включително и по жалби, пряко адресирани до Началник РСИН - Ямбол с повтарящи се твърдения за лоши битови условия, нарушени права и т.н. Една от проверките била по повод твърдение, че са му били откраднати лични вещи от надзорно-охранителния състав по времето на престоя му в арест - * от 17:00 ч. на 01.03.2022 г. до 09:20 ч. на 02.03.2022 г. В описаните в Протокола за обиск вещи, които задържаните нямат право да държат при себе си и подлежат на изземване съгласно т. 4.12 от Раздел I от Заповед Л-1321/10.03.202 г. на Главен директор на ГДИН за вътрешния ред в арестите не са констатирани различни от описаните в документа предмети. К. е удостоверил с полагането на подпис, че няма претенции към съдържанието му. Контрол над дейността в арест - * се осъществява непрекъснато и от РП- Ямбол. През цитирания период нарушения не са констатирани.

По делото са събрани писмени доказателства, в качеството на свидетели са разпитани лицата Е. Н.Д., понастоящем в Ареста в гр. *, и А.Х.А. – понастоящем в Затворническо общежитие „Д.“. Свидетелят Д. заявява, че отношенията му с ищеца са приятелски, познава го от 7-8 г., бил е автомонтьор. Сочи, че за времето от 02.08.2019 г. до 19.12.2019 г. е пребивавал в затвора в гр. *, но е идвал в Ямбол за извършване на следствени действия, като заявява, че с ищеца са се засичали в килиите, но не са имали възможност да разговарят. Свидетелят заявява, че условията в ареста „буквално не са условия за живот“, тъй като изхождането по малка нужда се е осъществявало в туби от вода поради липсата на тоалетна; килиите рядко са се отваряли; липсвали са прозорци, каре също; храната е била мизерна – имало е меню, но храната винаги е била студена; през лятото температурите в килиите са били изключително високи (като в сауна), задушно, а за зимата свидетелят заявява, че не си спомня какви са били условията. Свидетелят А. заявява, че се е запознал с ищеца в затвора и са приятели от 4-5 месеца. Заявява, че е идвал в ареста в *, където са се засичали с Р., но не помни в кой период е било това. За условията в ареста твърди, че всичко е било мизерно; прозорците не са можели да се отварят – отваряли са ги старшините по молба на задържаните, но те са отказвали; твърди, че в килията, където са пребивавали заедно с ищеца прозорец не е имало. Свидетелят твърди също, че не е имало каре, задържаните не са били пускани на каре, на телефон. Заявява, че килиите не е имало тоалетна, изхождането е ставало в туби от вода; храната не е била на ниво, отопление липсвало. Почистването на килията се извършвало от затворниците, които взимали препарати от лавката и бършели със стирка, препарати не са им давани – задържаните са си ги закупували от лавката.

При горната фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на иска настоящият съдебен състав съобрази следното:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на държавата (служители на арест – *), срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - юридическо лице към Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби, в т.ч. и арести, съгласно разпоредбата на чл. 12 от ЗИНЗС. Следователно, исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК, вр. чл. 284 и следващите от ЗИНЗС. Твърдените като незаконосъобразни бездействия на служители на ареста в гр. * представляват административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на наложените мерки за неотклонение „задържане под стража“ не се ограничава с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изпълнението им, а обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статут. Ето защо съдът приема че предявеният иск с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност, подлежат на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК, като съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС и с оглед посоченото от ищеца местоувреждане – арест -*, делото е подсъдно на настоящия административен съд. Подсъдността е изборна и зависи единствено и само от волята на ищеца, която в конкретния случай е делото да се разгледа от Административен съд – Ямбол.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София иск се явява частично основателен по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, забраняващ подлагането на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Настъпването на неимуществени вреди при констатиране на такива нарушения се предполага до доказване на противното според разписаното в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.

Както се посочи, в случая с исковата молба се претендират обезщетения за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на Ареста в гр. *. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно такова е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие. Съгласно обстоятелствената част и петитума на подадената от К. искова молба, исковите претенции за незаконосъобразни бездействия на администрацията се изразяват в следното: неосигуряване на изискуемата се минимална квадратура свободна площ в килията в нарушение на чл. 3, ал. 2, вр. чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС; неосигуряване на достатъчно количество дневна светлина и на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и неосигурен минимум на обзавеждане на спалното помещение, където е пребивавал в нарушение на чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС и ППЗИНЗС; неосигуряване на принадлежности за хигиена и дезинфекция, пране, престой на открито; причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени унижение, срам и неудобство, емоционални страдания и психически стрес, които надвишават неизбежното ниво на мярката задържане под стража.

В част четвърта на ЗИНЗС е регламентиран редът на изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража. Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗИНЗС, доколкото в тази част не се предвижда друго, разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража.

Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица; ал. 4 регламентира, че минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м, а съобразно ал. 5 количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона. Така, в чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от ППЗИНЗС е разписано, че в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване; количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради; на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

При тази нормативна уредба следва да се приеме, че е налице нормативно регламентирано задължение за администрацията на местата за лишаване от свобода за осигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв. м, санитарен възел и постоянно течаща вода в килиите, където са настанени лицата с мярка за неотклонение задържане под стража, пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, осигуряване на отопление, неизпълнението на което задължение представлява незаконосъобразно бездействие, т.е. незаконосъобразна административна дейност. В съответствие с разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от Конституцията на Република България на лишените от свобода се създават условия за осъществяване на основните им права, които не са ограничени от действието на присъдата. Изпълнението на всяко едно наказание е насочено към постигане целите на закона, като са въведени изисквания за осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им. За тази цел законодателят е предвидил забрана за умишлено поставяне на лишените от свобода в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето.

В конкретния казус претендираните неимуществени вреди – негативни психически изживявания, дискомфорт при престоя или здравословни последици от лошите условия не са доказани в пълна степен в хода на съдебното производство. Недоказана е и претенцията за липса на свеж въздух и светлина в помещението, в което е бил настанен К.. От приобщената по делото Справка за престоя на лицето се установява, че достъпът на дневна светлина в килията е бил опосредстван - от коридора на ареста, през отвора, разположен над вратата на арестното помещение с размери 120 см на 60 см, и чрез прорез в самата врата, който съответно е с размер 50 см на 40 см. Във всяка килия допълнителното изкуствено осветление предоставя достатъчно количество светлина за четене. В тази връзка е необходимо да се отчете и това, че възприятието за достатъчност на осветеност и приток на свеж въздух е субективно възприятие и зависи от физиологическото състояние на всеки един човек. Няма данни по делото ищецът да страда от болести, които да изискват по-голямо количество свеж приток на въздух или развита фобия от липса на достатъчно светлина или въздух. Всичко това, води до извода, че на К. не е било необходимо осигуряването на специфични по-добри условия от нормално осигурените за всяко едно лице, лишено от свобода.

От данните по делото категорично се установява неоснователност на твърденията за липса на предоставяне от страна на администрацията на почистващи и дезинфектиращи материали, както и на такива, необходими за поддържане на хигиена, липса на качествена храна и наличие на хлебарки. Според отразяванията в справката хигиената в ареста се е поддържала ежедневно – в килиите от обитаващите ги задържани, а в общите помещения от лишен от свобода след изрично негово съгласие. Почистващи и дезинфекционни материали са осигурявани ежедневно от бюджета на РСИН-Ямбол, като на лишените от свобода е предоставяна възможност по тяхно желание сами да закупуват хигиенни материали за лична нужда, както и да получават такива от вън в рамките на нормативно установеното. Задължението сами да подържат хигиената вътре в спалното помещение е било регламентирано в заповед на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за вътрешния ред в арестите. За задържаните от свобода е осигурявана топла храна от външен доставчик, предоставяна три пъти дневно преди времето за хранене. Храната е изготвяна по седмично меню, като за храноден се осигуряват минимум 2 622 килокалории за един възрастен и 3 108 - за един непълнолетен. Нейното разпределение се е извършвало в специално оборудвана разливна. Раздадената храна била под ежедневен санитарен контрол и отклонения не са били констатирани. Обществените поръчки за доставчици на храна са се извършвали от ГДИН при спазване изискването на чл. 84, ал. 2, т. 1, а именно - безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав съгласно таблици, утвърдени от Министъра на правосъдието, съгласувано с Министъра на здравеопазването и Министъра на финансите. Между ГД „Изпълнение на наказанията“ и „Килърите“ е бил сключен договор за извършване на дезинфекция и дератизация на помещенията, ползвани от териториалните служби. Обслужването се е извършвало по график и винаги при възникнала необходимост са били изготвяни заявки и мястото е било обработвано допълнително. Следователно, твърдението за наличие на хлебарки и дървеници отново са недоказани – не са ангажирани доказателства в тази насока. Чаршафите са се сменяли ежеседмично, като прането и дезинфекцията им се извършвала в Арест – *. За целта са осигурени професионална пералня и сушилня. Задържаните лица, които не са имали желание да ползват предоставеното спално бельо, са имали право да получават по време на свижданията или да закупуват с лични средства постелъчен инвентар. Килиите са били оборудвани със спални принадлежности. През първия престой на К. *** му е предоставен комплект спално бельо, за което е положил подпис, видно от приложената към справката Разписка за получени при настаняването одеяло, чаршафи, дюшек, възглавница и др. от задържаното лице. При втория престой, когато е преведен по делегация, е разполагал с лични вещи от този вид. Медицинското обслужване се е осъществявало от медицински фелдшер от РСИН-Ямбол и от личния лекар на задържаните лица, определен служебно от РЗОК. При нужда са се ползвали услугите на Спешен център към болница „Св. П.“ и консултации с лекари специалисти. Ежемесечно са били закупувани лекарства на задържаните лица, а при специфични нужди от лечение медикаменти са били закупувани по изписани индивидуални рецепти, които задължително са били изпълнявани. От приобщените по делото доказателства се установява безспорно, че за К. са полагани всички необходими медицински грижи. Съобразно приложените към справката копия на медицински документи от арестантското досие на ищеца (Медицински картон на задържания, подписан от Медицински фелдшер с дата 02.08.2019 г., Рецептурна бланка за лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, копия от кръвни изследвания на И.К. и рецепта, Бланка за вторични медицински прегледи на задържания К. за извършените му такива в периода 02.08.2019 г. – 13.11.2019 г., Бланка за консултации с лекар специалист на задържания К. с дата 15.08.2019 г., Бланки за раздадени медикаменти (3 бр.), както и от Разпореждане вх. № 759/05.09.2019 г. на Прокурор при РП-Ямбол, ДЗ рег. № 993/11.09.2019 г. по описа на РСИН-Ямбол – „Арести“, Предложение от Началника на Сектор РСИН-Ямбол до ЯРП № 1466/28.08.2019 г., ведно с приложена към него ДЗ рег. № 893/22.08.2019 г. по описа на РСИН-Ямбол, по категоричен начин се установява, че са извършвани редовни медицински прегледи на лицето и при възникнала необходимост от консултации със специалисти и лечение на ищеца е осигуряван навременен достъп до медицински грижи и услуги, като предписаното лечение е спазвано стриктно. Въз основа на приетите в хода на съдебното производство документи, удостоверяващи условията и режима в ареста в град *, съдът намира за недоказани и твърденията в исковата молба относно обстоятелството, че липсата на адекватни медицински грижи е причина за заболяването му от хепатит „С“, тъй като по отношение на това дали е налице причинно-следствена връзка между условията и заболяването не са ангажирани никакви доказателства, въпреки дадените от съда указания относно доказателствената тежест на твърдените от страните факти.

От приобщената към делото Справка за престой на лицето в ареста се установява, че по време на престоя му в арест-* за времето от 02.08.2019 г. до 28.11.2019 г., (когато е преведен в Затвора - * с Разпореждане на РП-Ямбол № 2510/20.11.2019 г.), и от 10.12.2019 г. до 20.12.2019 г., (когато е преведен от Затвора * в арест-*, т. нар. делегация), И.Р.К. е настанен в помещенията за настаняване на лишените от свобода, които са еднотипни - с размер 6,38 кв. м, оборудвани с две легла, разположени едно над друго, маса и стол, монтирани неподвижно. За времето от 01.11.2019 г. до 28.11.2019 г. и в периода 10.12.2019 г. - 20.12.2019 г. К. е бил настанен в спално помещение заедно с още по един задържан. В останалото време е бил настанен самостоятелно. Следователно, в периодите от 01.11.2019 г. до 28.11.2019 г. и от 10.12.2019 г. до 20.12.2019 г. (общо 38 дни) на ищеца не е била осигурена изискуемата по закона жилищна площ от минимум 4 кв. м.

Липсата на санитарен възел с течаща вода в самото помещение, което безспорно се установява от писмените и гласни доказателства по делото, създава известен дискомфорт и неудобство за задържания с мярка за неотклонение задържане под стража. В случая по степен и интензитет те могат да бъдат квалифицирани като причиняващи страдание и унижаващи достойнството. Обстоятелството, че липсва санитарен възел в помещенията само по себе си може индиректно да обоснове жестоко, безчовечно или унижаващо отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС. Фактът, че задържаният е имал достъп до общия санитарен възел с течаща вода четири пъти дневно, а при нужда ползването на тоалетните и банята се е извършвало след сигнализиране на дежурния надзирател, сочи, че на ищеца очевидно е все пак е била осигурена възможност да удовлетворява естествените си физиологични нужди в хигиенна и здравословна среда.

Видно от представената от ответника по делото справка за задържаното лице и относно материално–битовите условия в ареста - *, изпълнението на престоя на открито реално не се е осигурявало през целия период на исковата претенция. Установи се по делото безспорно, че в ареста не са изградени място за престой на открито и самостоятелни санитарни възли поради причини от технически характер. Поради техническите характеристики на арест-* не е било възможно и изграждането на определено за целта помещение (на четвъртия етаж се помещават Следствен отдел към ОП-Ямбол, част от Районна прокуратура-Ямбол и арест-*). Разходката е била до общата баня и тоалетна, която се осигурява по график 4 пъти дневно (в периода на закуска, обяд, след обяд и вечер), според натовареността на ареста. Следователно, основателно е твърдението за неосигуряване на престой на открито съобразно изискването на чл. 86, ал. 1 от ЗИНЗС. Извеждането на ищеца за процесуално-следствени действия и разходките до общата баня и тоалетна не биха могли да се приравнят на изискуемия от закона престой на открито.

С оглед на изложеното до тук съдът приема, че условията, при които е бил поставен ищецът К. надхвърлят минималния предел, над който може да се определи, че те са нечовешки или несъвместими с неговото достойнство, макар и начинът на изпълнение на мярката за неотклонение да не надхвърля неизбежното страдание, свързано с ограниченията, които понася задържаното лице. Ето защо исковата претенция в частта за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от липсата на санитарен възел, на течаща вода в спалното помещение, малка квадратура и липса на престой на открито, се явява доказана по основание и частично основателна по размер. При определяне размера на обезщетението следва да се имат предвид продължителността на престоя в следствения арест, липсата на последващи заболявания, причинени от тези условия и интензитета на въздействие на същите върху психиката, здравето и общото психическо състояние на ищеца.

В множество решения на Европейския съд по правата на човека, (напр. по делото Й. срещу България - Решение от 02.02.2006 г., делото Ш. срещу България - Решение от 10.01.2012 г.), в периодичните доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, е разглеждан конкретно въпросът за липсата на постоянен достъп до санитарни възли и удовлетворението на физиологичните нужди на задържаните лица вътре в затворническите помещения или следствените арести като част от общите условия в затворите и местата за задържане в България; липсата на дневна светлина и течаща вода, на отопление и престой на открито. Тези „неудобства“ следва да бъдат преценявани и с оглед продължителността им. В този смисъл от събраните в хода на съдебното производство доказателства за конкретния случай следва да се направи извод, че за времето на престой от 02.08.2019 г. до 28.11.2019 г., (с изключение на времето на престоя в Арест-* от 22.11.2019 г. до 27.11.2019 г., равняващ се на 6 дни), или общо 113 дни, както и за времето от 01.11.2019 г. до 28.11.2019 г. (28 дни) и от 10.12.2019 г. до 20.12.2019 г. (10 дни), когато е бил настанен в обща килия с друг задържан (общо 38 дни), различен от посочения в исковата молба период от време – 02.08.2019 г. – 19.12.2019 г., И.Р.К. е бил поставен в положение да търпи негативни и унизителни изживявания, които могат да се квалифицират като унижаване на човешкото достойнство и изтезание по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС. При това положение настоящият състав приема, че исковата претенция е доказана по основание за така посочения период. Длъжностните лица от ареста по време на сочения период извършват правно регламентирана дейност, уредена в ЗИНЗС, като при осъществяването са длъжни да спазват изискванията на този нормативен акт, както и на подзаконовите актове, включително и ППЗИНЗС. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Този текст отразява принципно положение, свързано с принципа на законност и правов ред в Република България и като всеки принцип е установен с норма, която има материалноправен характер, чието нарушение дава отражение в личната или имуществената сфера на гражданите.

В случая отговорността на държавата следва да бъде ангажирана поради незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на администрацията за неспазване изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС, което бездействие е рефлектирало върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 от ЕКПЧОС. Предвидените в ал. ал. 1 и ал. 2 на чл. 3 от ЗИНЗС конкретно изброени неблагоприятни условия следва да се разглеждат в тяхната съвкупност и общо въздействие върху задържаното лице, а не всяко едно от тях да се преценява като самостоятелно и с отделна степен на влияние и въздействие върху личността. Установени са неблагоприятни условия на пребиваване на ищеца в Арест - *, които в своята съвкупност са безспорно унизителни за всяко човешко същество и несъответни на рестрикциите, свързани с изтърпявания ограничителен режим, като в този смисъл и е цитираната тук практика на ЕСПЧ по дела за нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за частично установено твърдението на ищеца, че през посочения по-горе период на престой в Арест – * същият е бил поставен в неблагоприятни условия, които се характеризират като уронващи човешкото достойнство, което предполага настъпването на неимуществени вреди за него. Налице са законоустановените елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата по действащия вътрешноправен ред – чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което съдът приема, че предявеният от И.Р.К. иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ е доказан по основание в частта му, касаеща периода от 02.08.2019 г. до 28.11.2019 г., (с изключение на времето на престоя в Арест-* от 22.11.2019 г. до 27.11.2019 г., равняващ се на 6 дни), или общо 113 дни, както и за времето от 01.11.2019 г. до 28.11.2019 г. (28 дни) и от 10.12.2019 г. до 20.12.2019 г. (10 дни), когато е бил настанен в обща килия с друг задържан (общо 38 дни).

Ищецът претендира като обезщетение за претърпените неимуществени вреди сумата от 16 000 лева. Според практиката на ЕСПЧ, при претендиране на обезщетението за репариране на неимуществените вреди съдът следва да съобрази размера на обезщетението, като отчита характера на деянието, извършено от служителите на администрацията на ареста, характера на увреждането, както и естеството и степента на претърпените морални страдания, и периода на престой на ищеца в ареста, т.е. интензитета и продължителността на действие на нечовешките или унизителни условия върху засегнатото лице. Така в § 299 от пилотното решение от 27.01.2015 г. на ЕСПЧ по делото „Н. и други срещу България“ ЕСПЧ сочи, че размерът на времето, изтърпяно от съответното лице в тези условия, е най-важният фактор за оценка на претърпените вреди. Като отчита спецификата на случая, характера и невисокия интензитет на увреждането и твърде ниската степен на засягане неимуществената сфера на ищеца, съдът намира, че увреждането на ищеца за доказания период с посочената по-горе продължителност, би било справедливо възмездено с обезщетение в размер на 300 лева, като в останалата част, до пълно предявения размер от 16 000 лева искът следва да бъде отхвърлен.

Ищецът е направил искане и за присъждане на законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на увреждането. Доколкото въпросът за заплащане на лихва не е уреден в ЗОДОВ, на основание § 1 от ЗР на същия нормативен акт се прилагат разпоредбите на гражданските закони. Съгласно чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Още с постановеното по тълкуването и прилагането на ЗОДВПГ (загл. изм. ДВ бр. 30 от 2006 г. на ЗОДОВ) Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. гр. дело № 3/2004 г., ОСГК на ВКС е възприело за правилно становището, че вземането на пострадалото лице за обезщетяване на вреди възниква след признаване по законен ред незаконността на акта, действието или бездействието на държавния орган. Когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по обезщетяването. С оглед т. 4 от цитираното тълкувателно решение, законната лихва е дължима от датата на предявяване на настоящата искова молба (25.07.2023 г.) и следва да бъде присъдена от тази дата. От момента на преустановяване на незаконни фактически действия на администрацията се дължи мораторна лихва, каквато в случая не е претендирана.

При този изход на спора и съобразно разпоредбата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, ответникът принципно следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за държавната такса и възнаграждение за един адвокат съразмерно с уважената част от исковите претенции. Предвид обстоятелството, че не е направено искане за присъждане на разноски, независимо от внесената държавна такса, такива разноски не следва да бъдат присъждани в полза на ищеца. Що се касае до искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото не може да бъде уважено, доколкото, независимо от това, че е налице частично отхвърляне на исковата претенция по иска срещу ГДИН, то нормите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС са специални и дерогират общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска му, означава, че такова не се дължи.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ ПРИ МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО, ГР. СОФИЯ да заплати на И.Р.К.,***, Следствен арест, втора група, сума в размер на 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за времето на престой в Арест – * от 02.08.2019 г. до 28.11.2019 г., (с изключение на времето на престоя в Арест - * от 22.11.2019 г. до 27.11.2019 г., равняващ се на 6 дни), или общо 113 дни, както и за времето от 01.11.2019 г. до 28.11.2019 г. (28 дни) и от 10.12.2019 г. до 20.12.2019 г. (10 дни), когато е бил настанен в обща килия с друг задържан (общо 38 дни), ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.07.2023 г. до окончателното  изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата част до пълния предявен размер от 16 000 (шестнадесет хиляди) лева, както и за останалите периоди в обхвата на претендирания период от 02.08.2019 г. – 19.12.2019 г.

ОТХВЪРЛЯ направеното искане за присъждане на разноски в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава дванадесета от АПК в 14–дневен срок от съобщаването пред тричленен състав на Административен съд – Ямбол съгласно чл. 285, ал. 1, изр. 2 от ЗИНЗС.

	Съдия:	/п/ не се чете