Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260890 / 19.7.2021г. 19.07.2021г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На двадесет и първи юни Година 2021
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Лили Добрева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №05543 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.422, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.417 ГПК.
Производството е образувано въз основа на искова молба от С.Д. А., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу Д.Т.Д., с ЕГН:********** и адрес:г***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, вр. чл. 415 ал.1, вр.чл.417 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4542,00лв., представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит №***., изтеглен по програма АДВАНС от „СИБАНК“ЕАД, съгласно Споразумение от 09.11.2017г., сумата от 643,45лв., представляваща законната лихва за периода 30.01.2019г.- 22.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми са издадени Заповед №2001 от 25.06.2020г. по ч.г.д.№***. на ПРС и изпълнителен лист.
Ищецът твърди, че със Споразумение от 09.11.2017г., с нотариална заверка подписите на страните от нотариус Р. М.3, страните са се съгласили, че цялата сума по процесния кредит в размер на 20000,00лв. е постъпила по банкова сметка ***, но е усвоена еднолично от ответника въз основа на пълномощно. Страните са се съгласили, че до месец юни 2017г. кредитът е погасяван от ищцата, като за остатъка в размер на 14981,41лв. до пълното погасяване на кредита задължението се поема еднолично от ответника. До края на 2018г. ответникът е изпълнявал споразумението, като от януари 2019г. е преустановил плащания. Поради това и ищецът е заплатил процесните суми в полза на банката.
В законоустановения срок ответникът Д.Т.Д. е подал отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът не оспорва, че между страните по делото е имало сключен граждански брак в периода ***., който е прекратен с развод. Ответникът не оспорва, че през време на брака е бил изтеглен и процесния кредит на 20.03.2014г. Ответникът не оспорва, че е подписал и процесното споразумение от 09.11.2017г., но твърди, че го е направил само защото това е било условие на ищеца за прекратяване на брака. Ответникът оспорва да е усвоил еднолично кредита, като твърди, че процесните сума са били използвани през време на брака и за нужди на семейството. Ответникът твърди, че сумите са изразходвани за две процедури „***“, които са се оказали неуспешни. Освен това ответникът възразява, че е прехвърлил на майка и собствеността върху товарен автомобил „***“ с рег. №*** , с която сделка се е целяло да се уреди неизплатеното задължение по процесния договор за кредит.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
За процесните суми е издадена Заповед №2001 от 25.06.2020г. по ч.г.д.№***. на ПРС, поради което и съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Не се спори по делото, че между страните по делото е имало сключен граждански брак в периода ***., който е прекратен с развод. През време на брака ищецът С.Д. А. е сключила Договор за потребителски кредит №***., изтеглен по програма АДВАНС от „СИБАНК“ЕАД, в размер на 20000,00лв.
Видно от
заключението по съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В. П. сумата в размер на 20 000,00 лв. е усвоена на
20.03.2014г. по разплащателната сметка на ищцата, обслужваща дълга по кредита. Тегленията по кредита са извършени от упълномощеното лице Д.Т.Д.
на каса в банката от разплащателната сметка, обслужваща кредита. Общо
изтеглената сума от Д.Т.Д. е в размер на 19 200.00 лв., които са изтеглени на
седем пъти в периода 21.03.2014г. - 25.04.2014г.
Със Споразумение от 09.11.2017г., с нотариална заверка подписите на страните от нотариус Р. М.3, страните са уредили реда и начина за окончателното погасяване на процесния потребителски кредит. Със същото страните са се съгласили, че цялата сума по процесния кредит в размер на 20000,00лв. е постъпила по банкова сметка ***, но е усвоена еднолично от ответника въз основа на пълномощно и е изцяло ползвана от същия за лични нужди. Страните са се съгласили, че до месец юни 2017г. кредитът е погасяван от ищцата, като за остатъка след месец юли 2017г.,в размер на 14981,41лв., до пълното погасяване на кредита задължението се поема еднолично от ответника Д.Д.. Ответникът се е задължил да заплати безусловно всички такси по договора. Със споразумението страните са уговорили, че ска решили окончателно всички въпроси, като ответникът няма претенции към съпругата си, произтичащи от процесния договор за кредит.
Видно от заключението по съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В. П. за процесният период от м.01.2019г. - м.06.2020г. ответникът не е внасял суми за погасяване на задълженията по кредита, съгласно Споразумение от 09.11.2014г. Видно от извлечението на разплащателната сметка, обслужваща кредита, всички вносни бележки са на името на ищеца С.Д.Д., като същата е погасила сума в размер на 4642.00 лв. Размерът на законната лихва за забава върху главницата е . е 644,10 лв. за периода 30.01.2019 г. - 23.06.2020г., при 10 % лихва и 510 дни забава.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит №***., изтеглен по програма АДВАНС от „СИБАНК“ЕАД, както и по Споразумение от 09.11.2017г., с нотариална заверка подписите на страните от нотариус Р. М.3.
Съдът намира, че процесното споразумение има правното действие на спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, с която страните по заварено правоотношение прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Сключеното споразумение има доказателственото значение на двустранно подписан частен свидетелстващ документ, който произвежда обвързващо материалноправно облигационно действие между страните – правоустановително, декларативно и регулиращо. Споразумението установява правното положение между страните към 09.11.2017г. със силата на закон /чл. 20а ЗЗД/, респ. страните не могат да оспорват размера на дълга до датата на двустранното му установяване. Присъща последица на всеки установителен договор и спогодба е изключването на възможността да се оспорва предхождащото го правно положение. Спогодбата е обвързващ договор, с който страните прекратяват един спор, като преуреждат отношенията си по общо съгласие и занапред те са такива, каквито ги прогласява спогодбата. Соченото обвързващо действие би могло да бъде дерогирано единствено при твърдения за нищожност или унищожаемост на съглашението, каквито в производството не са наведени. Наведените от ответника доводи, че подписването на споразумението от негова страна е било условие на съпругата за прекратяване на брака е неоснователно. В българското законодателство е предвидена и форма за прекратяване на брака с развод по исков ред, която изключва взаимното съгласие на съпрузите.
Предвид гореизложеното и в съответствие с диспозитивното начало, съдът намира, че с процесното споразумение ответникът е признал дължимостта на процесните суми, като изразходвани за лични цели. Ответникът нито твърди, че е плащал задълженията си по споразумението, нито представя доказателства за това. Поради това и процесните установителни искове следва да бъдат уважени като основателни.
За пълнота на изложението съдът намира, че следва да отхвърли като неоснователи следните възражения на ответника:
1.Възражението, че процесните суми са разходвани за *** процедури е недоказано. От една страна по делото са приети като доказателства два броя заповеди на Министерство на здравеопазването, Център за ***, от 17.03.2016г. и 05.04.2017г. /стр. 110 и 111 от делото/, с които са одобрени два опита за *** процедури на стойност до 5000,00лв. всеки от тях, от които е видно че финансирането е поето от държавата. От друга страна от заключението по съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В. П. е видно, че ответникът е извършил тегленията по процесния кредит на седем пъти в периода 21.03.2014г. - 25.04.2014г., т.е. две- три години преди съответните медицински процедури. Отделен е въпросът, че в рамките на месец е изтеглена общо сумата от 19 200,00 лв., която значително надхвърля средствата, необходими за същите процедури.
2.Възражението, че процесните суми са разходвани за общ бизнес- магазин за козметика е недоказано. В с.з. на ПРС от 01.03.2021г. съдът е определил като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че в периода от лятото на 2016г. до пролетта на 2017г. дружеството на ответника е управлявало магазин за козметика. Съдът намира, че процесният магазин е функционирал повече от две години след усвояване от ответника на сумите по процесния кредит.
3.Възражението, че процесните суми са компенсирани с прехвърляне собствеността върху товарен автомобил „***“ с рег. №*** на майката на ищеца е недоказано. По делото е приет Договор за продажба на процесното МПС от 07.11.2017г., с който е уговорена продажна цена от 800,00лв. Съдът намира,че по делото няма събрани доказателства, които да свързват тази сделка с процесния договор за кредит. В тази връзка съдът не кредитира показанията на св.З. Т.Д., брат на ответника, като ги намира за заинтересовани.
Предвид гореизложеното съдът намира, че исковете следва да бъдат уважени като основателни.
На основание чл.86 ЗЗД ответникът дължи на ищеца и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът присъжда направените разноски както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00лв. за заповедното и в размер на 750,00лв. за исковото производство.
Ответникът обаче е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съгласно чл.78, ал.5 ГПК по искане на страна съдът може да намали присъдените разноски за адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, но присъденият размер не може да е под минималния предвиден такъв в чл.36 ЗА.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение за исковото производство е в размер на 789,27лв. за проведени четири съдебни заседания, като платеното от ищеца адвокатско възнаграждение е под минималния размер. В същото време минималното адвокатско възнаграждение за заповедното производство е 300,00лв., поради което и предвид липсата на фактическа и правна сложност на заповедното производство заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до 300,00лв.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски в размер на 1573,92лв., от които сумата от 323,92лв. за държавни такси, сумата от 200,00лв. за експертиза и сумата от 1050,00лв, възнаграждение на адвокатско възнаграждение, които и следва да му бъдат присъдени.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от С.Д. А., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу Д.Т.Д., с ЕГН:********** и адрес:г***, с правно основание чл.422, вр. чл. 415 ал.1, вр.чл.417 ГПК, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4542,00лв., представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит №***., изтеглен по програма АДВАНС от „СИБАНК“ЕАД, съгласно Споразумение от 09.11.2017г., сумата от 643,45лв., представляваща законната лихва за периода 30.01.2019г.- 22.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми са издадени Заповед №2001 от 25.06.2020г. по ч.г.д.№***. на ПРС и изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Д.Т.Д., с ЕГН:********** и адрес:г***, да заплати на С.Д. А., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 1573,92лв., представляваща направени разноски в заповедното и исковото производства за държавни такси, експертиза и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, ч.г.д.№***. на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към делото се приложи и препис от настоящето решение.
Районен
съдия: