№ 4548
гр. С, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П. Т. С.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. Гражданско дело № 20211110133388
по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени осъдителни иска с правно основание чл.411 КЗ, вр. чл.
45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба, предявена от ЗАД „ф-ма” АД
срещу „ф-ма“ АД, в обстоятелствената част на която се твърди, че на 14.07.2019год., в гр. Б,
е настъпило пътнотранспортно произшествие при което Р. Г., управлявайки лек автомобил
"Ф Г" с рег.№ ****, не пропуска движещия се с предимство и предприемащ завой на лява
л.а. "Ф К“ с рег.№****. Посочват, че виновен за ПТП съгласно представен ДКП за ПТП е
водача на лек автомобил "Ф" с рег.№ ****. Заявяват, че собственикът на л.а. "Ф К“ с рег.
№**** е сключил застрахователен договор за застраховка "Каско" със ЗАД „ф-ма” АД и след
събитието, поради нанесени увреди на застрахования автомобил, е заведена щета в
застрахователното дружество, по която е изплатено застрахователно обезщетение, чрез
заплащане на ремонта на автомобила в автосервиз, в размер на 3621,35лв. На това
основание ищецът поддържа, че е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя
на увреждането, като дружеството твърди, че има вземане за изплатеното застрахователно
обезщетение и срещу ответника „ф-ма“ АД, в качеството му на застраховател по договор за
застраховка “Гражданска отговорност” с виновния водач, поради което била изпратена
регресна покана за посочената сума. При така изложените факти ищецът моли ответника да
бъде осъден да му заплати сумата от 3636,35лв., представляваща платеното от ЗАД „ф-ма”
АД застрахователно обезщетение по щета №0305-19-777-500164, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба на 11.06.2021г. до окончателното
изплащане, 431,35лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 11.04.2020г. до
11.06.2021г. и разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ф-ма“ АД оспорва предявения иск по основание
1
и размер. Сочи се, че водачът на л.а. "Ф" с рег.№ **** не е нарушил правилата на ЗДвП,
поради което липсва основния елемент от фактическия състав на деликта – противоправното
поведение. Считат, че се касае за случайно деяние. Оспорва се механизма на ПТП, посочен в
исковата молба, вината на водача на МПС, застраховано при ответника, верността на
представения ДКП за ПТП. В условията на евентуалност се сочи завишаване на заплатеното
обезщетение и съпричиняване на вредоносния резултат. На отделно основание се оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и претендираните щети
по л.а. "Ф К“, с рег.№****. Претендира се настъпване на тотална щета, ако се установи
настъпване на увредите. Претендира и разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявеният иск е обоснован с доводи за сключен договор за застраховка „Каско”,
сключен с полица №18-0305/316/0000022, със срок на действие от 23.11.2018г. до
22.11.2019г., събитие, настъпило в срока на застрахователно покритие на 14.07.2019год. -
ПТП в гр. Б при което Р. Г., управлявайки лек автомобил "Ф" с рег.№ ****, не пропуска
движещия се с предимство и предприемащ завой на ляво л.а. "Ф К“ с рег.№****, настъпили
вреди по л.а. "Ф К“, оценени на 3621,35лв., изплащане на застрахователното обезщетение
чрез заплащане на стойността на ремонта на автомобила, сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” с ответника с предмет гражданската отговорност на водача на
л.а. "Ф" с рег.№ ****, вина на последния за настъпване на ПТП, покана до ответника да
репарира платеното обезщетение, неизпълнение от страна на ответника на задължението му
да възстанови платеното от ищеца застрахователно обезщетение в пълен размер.
Релевантните към предмета на спора въпроси са наличието на валиден договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на ответника, е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на
действителните вреди.
Не се спори по делото, а и се установява от приложените писмени доказателства-
застрахователна полица по застраховка Каско на МПС №18-0305/316/0000022, със срок на
действие от 23.11.2018г. до 22.11.2019г., че между ищеца и „ф-ма“ ООД е налице сключен
договор за застраховка „Каско” по отношение на л.а. "Ф К“, с рег.№****, като ЗАД „ф-ма”се
е задължило да покрие всички увреди на автомобила до размер на определена
застрахователна сума 4500лв. От страна на ЗАД „ф-ма“ не е оспорено наличието на
соченото застрахователно правоотношение и не са наведени твърдения за липса на
заплатени вноски по застрахователна премия, поради което независимо, че е представената
застрахователна полица не е подписана и не е доказано заплащането на застрахователната
премия, то с оглед липсата на възражение, следва да се приеме, че договорът е действал
между страните за посочения по-горе срок.
2
Прието е за ноторно обстоятелството, че към дата 14.07.2019год. МПС л. а. "Ф" с
рег.№ **** е имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника „ф-
ма“ АД.
По делото е представен Двустранен Констативен Протокол за ПТП от 14.07.2019год.,
от който се установява, че на посочената дата в гр.Б, в комплекс Меден рудник, на
кръстовището до бензиностанция Петрол, е настъпило ПТП, между л.а. "Ф" с рег.№ ****,
собственост на Й Г и управляван от Р. Г. и л.а. "Ф К“ с рег.№****, собственост на „ф-ма“
ООД и управлявано от Д Т. В ДКП не е направена схема на настъпване на ПТП, а
единствено е отбелязано, че л.а. "Ф" с рег.№ **** не е спазил знак за предимство и не е
пропуснал завиващия на ляво л.а. "Ф К“ с рег.№****. В ДКП за ПТП са вписани видимите
щети по двете превозни средства, от които се установява, че л.а. "Ф К“ е бил с ударени
предна и задна лява врата, средна колона и праг, а л.а. "Ф" с ударен преден ляв фар, мигач и
броня.
За настъпилото застрахователно събитие застрахованият е уведомил ищцовото
дружество, където е образувана щета №0305-19-777-500164, като в уведомлението отново не
е описан механизма на ПТП. Установява се от доказателствата по делото /стр.12-22 от
делото/, че ЗАД „ф-ма” е заплатило стойността на ремонта на л.а. "Ф К“ с рег.№**** в
размер на 3621,35лв.
По делегация от РС-гр.Б са събрани свидетелски показания от Д Т Тодоров, който
посочва, че е участвал в ПТП през лятото на 2019г., на кръстовището до бензиностанция
Петрол в ж.к.Меден рудник. Когато преминавал през кръстовището на път с предимство,
предимството му било отнето и бил блъснат по средата, в областта на средната колона на
колата, между предна и дясна врата от страната на шофьора. Било около 18.00ч.,
движението било натоварено, а пътната настилка мокра, но видимостта била добра. Имало
пътен знак „Път с предимство“ с указателна табела коя лента е с предимство в
кръстовището. Видял другия автомобил непосредствено преди удара, нямало спирачен път,
не е могъл да направи нищо, за да предотврати произшествието. В кръстовището извършвал
завой на ляво, а другия водач се движел направо, като счита, че посоката на движение на
другия автомобил била без предимство. Заявява, че се е движел с 40 км/ч., като предполага,
че скоростта и на другия водач е била същата. посочва, че водачката на другия автомобил е
нямала впечатление, че е извършила нарушение, мислела е,ч е кара на път с предимство.
По същия ред са събрани показания и от Р И Г., която посочва, че към момента на
ПТП е имала книжка от скоро, движела се е направо и не е видяла, че предимството е само
за надясно. Човекът, който блъснала бил от дясната й страна и съответно е бил с
предимство, а тя не е видяла знака и се е объркала, че като продължава направо другия
водачтрябва да спре. Посочва,ч е знака пред нея е жил знак за предимство, но под него е
било обозначено, че предимството е на дясно, а не направо. Тя се е движела в лентата за
направо. Набила е спирачки непосредствено преди удара, ПТП-то станало за секунди.
Посочва, че се е движела с не повече от 30-40км/ч.
Според заключението на допуснатата по делото съдебна автотехническа експертиза,
3
което съдът като компетентно, безпристрастно и неоспорено от страните кредитира,
механизмът на пътно-транспортното произшествие е следния "Ф Г" с рег.№ ****, се движи
по ул.“Г П“, с посока от бул.“Захари Стоянов“ към ул.“Петрова нива“, и на кръстовището с
ул.“А В“, поради неспазване на указанията на пътен знак Б3- „Път с предимство“ и пътен
знак Т13 – „Направление на пътя с предимство в кръстовището“, водачът реализира ПТП с
идващия от дясната му страна л.а. "Ф К“, с рег.№****. Според заключението всички
увреждания по л.а. "Ф К“, отразени в описа на застрахователя се намират в пряка и
причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Вещото лице е определило
стойност на ремонт на автомобила по средни пазарни цени към датата на ПТП на
нанесените вреди в размер на 4164,43лв. Според вещото лице водачът на л.а. "Ф Г" е могъл
да избегне настъпването на процесното ПТП, ако се е съобразил с указанията на пътен знак
Б3. Установява се от вещото лице, че действителната стойност на процесния лек автомобил
„Ф К“ към датата на настъпване на застрахователното събитие е 4507, поради което
необходимата за възстановяване на автомобила сума от 4164,43лв., представлява 92,40% от
неговата действителна стойност и е на лице тотална щета. Стойността на обезщетението за
уврежданията по л.а. "Ф К“, определена при условията на тотална щета и след приспадане
на запазените части в размер на 30% е 3155лв.
Процесуалноправно суброгацията в правата на увреденото лице се осъществява
посредством регресния иск по чл. 411 КЗ, като в случая, правният интерес на застрахователя
от воденето на осъдителен иск несъмнено произтича от обстоятелството, че към датата на
исковата молба все още не е било получено плащане от страна на застрахователя на
причинителя на вредата. Предвид това, релевантните за настоящия спор въпроси са: наличие
на фактическия състав на чл. 411 КЗ– вреда, неправомерно действие, респ. бездействие на
субекта на отговорността, причинна връзка между тях и изплатено вече обезщетение за тази
вреда, наличие на застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на
вредата.
По делото се установява наличие на валидно застрахователно правоотношение между
ищеца и собственика на увредения автомобил. На следващо място, от приложения ДКП за
ПТП и свидетелските показания безспорно се установява, че на 14.07.2019год. е настъпило
ПТП. От същият, от свидетелските показания и от изслушаната по делото САТЕ се
установява и при какви обстоятелства е била причинена увредата на лек автомобил "Ф К“.
ДКП за ПТП независимо, че не се ползва с материална доказателствена сила, доколкото
носи подписите и на двамата участници, следва да се приеме, че същите изрично са
удостоверили именно посочения механизъм на ПТП. На следващо място, следва да се
посочи, че констатациите в протокола корелират с обективните данни в заключението на
САТЕ. От същото, освен механизма на ПТП, се установява, че настъпилите вреди се
намират в пряка причинна връзка с него.
Установява се, че несъобразяването с пътната сигнализация и знаковото стопанство
от страна на водача на л.а. "Ф Г" с рег.№ **** е станало причина за увреждането на л.а. "Ф
К“. От САТЕ се установява, че водачът на л.а. "Ф Г" е могъл да избегне настъпването на
4
процесното ПТП, ако се е съобразил с указанията на пътен знак Б3 - „Път с предимство“ и
пътен знак Т13 – „Направление на пътя с предимство в кръстовището“, поради което
възражението на ответника за наличие на случайно деяние се явява неоснователно.
Настъпването на ПТП се дължи изцяло на поведението на водача на л.а. "Ф Г", като същата
в показанията си изцяло потвърждава противоправността на деянието, като го отдава на
това, че е била шофьор от скоро и не е видяла втория указателен знак. Неоснователно е и
възражението за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от водача на л.а. "Ф К“,
доколкото вещото лице при защита на заключението в съдебно заседание заявява, че при
сочената от двамата свидетели скорост, която е и допустимата такава, водачът на л.а. "Ф К“
не е имал техническа възможност да предотврати удара от момента, в който е навлязъл
правомерно в кръстовището.
С разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ е дадена дефиниция на понятието действителна
застрахователна стойност– стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго от същия вид и качество.
Като относима следва да бъде цитирана постановената по КЗ (отм.) практика по
решение 167 / 11.05.2016 г. по т. д. 1869 / 2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, с която по поставения
материалноправен въпрос е отговорено, че съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.)
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието. В създадената съдебна практика по решение № 235 от 27.12.2013
г. по т. д. № 1586 / 2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667 /
2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069 / 2010 г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627 / 2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. е
прието, че обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този
принципен отговор следва от разпоредбите на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл. 203,
ал. 2 КЗ (отм.) във връзка с ал. 4, уреждащи, че когато между страните по застрахователния
договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на
увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да
се купи друго със същото качество (ал. 2), т.е. по пазарната му стойност.
Обезщетенето по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество,определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Нормата на
чл. 400 КЗ изрично урежда, че когато между страните по застрахователни договор не е
уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество/ ал.2/ , т.е по пазарната му стойност.
От вещото лице по САТЕ е установено, че всички увреждания по л.а. "Ф К“, отразени
5
в описа на застрахователя се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на
процесното събитие, като сумата необходима за отстраняването им е 4164,43лв. Установява
се от вещото лице, че действителната стойност на процесния лек автомобил „Ф К“ към
датата на настъпване на застрахователното събитие е 4507лв., поради което необходимата за
възстановяване на автомобила сума от 4164,43лв., представлява 92,40% от неговата
действителна стойност и е на лице тотална щета. Съгласно чл.390, ал.2 от КЗ тотална щета
на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Стойността на
разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за обезщетяване
въз основа на:1. издадена от сервиз проформа фактура – при възстановяване в натура на
вредите, или 2. експертна оценка – при изплащане на парично обезщетение.
Доколкото не е уговорено друго в специалните условия към договора за застраховка
„Каско“ обезщетението при наличие на тотална щета следва да се определи съгласно
обичайната практика по договорите за имуществено застраховане - в случаите на тотална
щета обезщетението е до действителната стойност на МПС към датата на застрахователното
събитие, намалена със стойността на запазените части и вторичните суровини. Стойността
на обезщетението за уврежданията по л.а. "Ф К“, определена при условията на тотална щета
и след приспадане на запазените части в размер на 30%, съгласно заключението на САТЕ, е
3155лв.
Предявения иск се явява основателен до посочения размер, към който следва да се
прибави и сумата от 15лв. обичайни ликвидационни разноски или искът следва да се уважи
за сумата 3170лв. Върху сумата следва да се присъди и законната лихва от депозиране на
исковата молба на 11.06.2021г. до окончателното изплащане.
По отношение на това било ли е ответното застрахователно дружество в забава към
момента на подаване на исковата молба и от кога, настоящия състав намира, че по делото
се установява, че ответното дружество е получило покана за плащане на сумата на
10.03.2020г., което се установява от обратна разписка. Съгласно специалната разпоредба на
чл. 412 ал. 3 от КЗ застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на деликвента
следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от 30 дни от получаване на
поканата с преписката, когато същата съдържа всички необходими документи, доказващи
отговорността му. Поканата е получена на 10.03.2020г. и не се представят доказателства,
нито се правят твърдения по преписката да са били на лице пропуски на ищеца по
надлежното й окомплектоване. Не се представят доказателства за плащане в определения от
КЗ 30 дневен срок на пълната стойност на претенцията, нито до момента на приключване на
съдебното дирене, поради което към датата на подаване на исковата молба - 11.06.2021г.
ответникът е бил в забава и доколкото не се представят доказателства за обективна
невъзможност за заплащане на сумата към посочения момент, то дружеството е станало
причина за завеждане на делото. Щетата е била предявена на ответника на 10.03.2020г.,
поради което ответникът е изпаднал в забава на 11.04.2020г.и считано от посочената дата е
възникнало правото на обезщетение за забава в полза на ЗАД „ф-ма” АД. Следователно
6
върху дължимата сума следва да се присъди и законна лихва за забава, доколкото сумата е
била дължима, но незаплатена в срок. При използване на интернет калкулатор, Съдът
определя размер на законна лихва за забава върху сумата от 3170лв. за периода от
11.04.2020г. до 11.06.2021г. на сума в размер на 376лв., поради което предявения иск следва
да се уважи до посочения размер.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно на уважената част
от исковете, в размер на сумата от 379,60лв. за заплатена държавна такса, депозити за работа
на вещо лице и призоваване на свидетел. Ищецът претендира разноски и за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 617,69лв., но от ответната страна е направено
възражение по чл.78, ал.5 ГПК, което следва да се разгледа преди съразмерното присъждане
на тези разноски. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер на възнаграждението при
интерес от 1000 до 5000 лв. е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв., т.е. при интерес от
4067,70лв. минималния размер е 514,74лв. без ДДС или 617,69лв. с ДДС, поради което
размер не се явява прекомерен и съразмерно на уважената част от исковете се дължи в
размер на 538,47лв.
В последно по делото заседание на страните е указано, че дължат допълнителен
депозит за САТЕ в размер на по 100лв. за страна. Единствено ответника е внесъл
припадащата му се част, поради което ЗАД „ф-ма” АД следва да бъде осъдена да заплати
сумата от 100лв. в полза на вещото лице.
От страна на ответника също е поискано присъждане на разноски и на осн. чл.78,
ал.3 и ал.8 ГПК му се дължат такива съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер
на 62,84лв. за заплатен депозит за САТЕ, депозит за свидетел и юрисконсултско
възнаграждение, при определен минимален размер от 150лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ф-ма“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:гр.С,
бул.“Г.М.Д“ №1 да заплати на ЗАД „ф-ма” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр.С, бул.”К АЛ Д” №59 по иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата
3170лв., представляваща претенция за възстановяване на заплатено обезщетение от
ЗАД „ф-ма” АД, в полза на собственик на л.а. "Ф К“, с рег.№****, предмет на
застрахователен договор по застраховка "Каско на МПС", увредено при ПТП,
настъпило на 14.07.2019год., по вина на водач на л.а. "Ф Г" с рег.№ ****, чиято
гражданска отговорност е обект на задължителна застраховка, сключена със ЗАД „ф-
ма“, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба на 11.06.2021г. до окончателното изплащане, по иск с правно основание чл.86,
7
ал.1 ЗЗД сумата от 376лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 11.04.2020г. до
11.06.2021г., както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК разноските по делото съразмерно на
уважената част от исковете, в размер на сумата от 379,60лв. за заплатена държавна такса,
депозити за работа на вещо лице и призоваване на свидетел и сумата от 538,47лв. адвокатско
възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за сумата над
3170лв. до пълния предявен размер от 3636,35лв. и иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД
за сумата над 376лв. до пълния предявен размер от 431,35лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ф-ма” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.С,
бул.”К АЛ Д” №59 да заплати на ЗАД „ф-ма“, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:гр.С, бул.“Г.М.Д“ №1 на осн. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете в размер на 62,84лв. за заплатен депозит за САТЕ, депозит за
свидетел и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД „ф-ма” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.С,
бул.”К АЛ Д” №59 да заплати в полза на вещо лице Й. Д. Й., с адрес: гр.С, ж.к.“М 4“, ***,
ет.7 допълнителен депозит за работа по САТЕ в размер на 100лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8