Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………………./ 22.01.2020 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет
и трети октомври през 2019 година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
секретар Алина Т.,
като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 16652 по описа
за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 456015 от 23.07.2018 г., постановено по гр.д. № 34042/2017 г. на СРС, 25
състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от Б.И.Б. против А.И.Д. обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, с правна квалификация чл.45 ЗЗД за
заплащане на сума в общ размер от 1500 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на доброто име и достойнство на
ищеца в резултат на поведение на ответника, осъществено на 30.05.2012 г.,
08.10.2012 г, 26.11.2012 г. и сумата от 500 лева- имуществени вреди от
повредено имущество на ищеца в резултат на поведение на ответника, осъществено
на 15.09.2016 г., като е осъден ищеца да заплати на товетника на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата 400 лв. за разноски по делото.
Решението е обжалвано от ищеца Б.И.Б. чрез пълномощник адв.А. А. в
частите, в които исковете му за обезщетение в общ размер 1500 лв. / 3х500лв./
за деликт осъществен на 30.05.2012г. и на 08.10.2012г. за неимуществени вреди,
и на 15.09.2016г. за имуществени вреди,
са били отхвърлени, ведно със законната лихва от датата на всяко от
уврежданията, до окончателното плащане на главниците, както и в частта за
разноските, с оплаквания за неговата неправилност на решението в тези части като
постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила, също и необоснованост поради необсъждане на всички
събрани по делото доказателства и неправилно интерпретиране на свидетелските
показания. Счита, че изводът на съда за „нивото“ на комуникация между страните
не се подкрепя от събраните по делото доказателства, тъй като влошаване
отношенията между тях е настъпило след първата случка предмет на иска, като не
било доказано по делото ищецът да е обиждал ответника. Намира изводите на съда
за недоказаност на исковете за неимуществени вреди от уврежданията на ищеца от обидите на 30.05.2012г. и на 08.10.2012г. не
кореспондира с приетите по делото многобройни доказателства, които съдът не е
обсъдил в тяхната съвкупност, не е взел
предвид писменото признание на ответника направено в обясненията му пред
полицията от 30.05.2012 г., / приложено към молбата на ответника от 11.06.2018г./
че е казал на ищеца „няколко обидни думи и да си гледа работата“, като
показанията на свидетелите Б. и Т. не водели до извод, че ищецът е извършил
нещо неправомерно спрямо ответника на дата 30.06.2012 г. , че за деликта на
08.10.20102 г. се установява противоправното поведение на ответника от прокурорска
преписка с №36123/2012г. по описа на СРП, приета по делото и то показанията на
свидетеля Б., като грешката направена от нея относно датата е извинителна с
оглед напредналата й възраст. Намира изречените към нето от ответника на
посочените две дати изрази «копеле», «да
ти еба майката», «******майката бе нещастник” да са противоправни, станали
достояние на въззивника Б. и на неопределен кръг от лица, тъй като са изречени
в първия случай пред съседи и полицаи, а във втория, пред майката на ищеца и
нейната приятелка, и годни да накърнят достойнството на ищеца-въззивник, който
е загубил здравето, съня, скъсал си е нервите, имал е проблеми със сърцето
според свидетелските показания. Счита
още, че поводът за употребата на подобни думи от ответника към
него може да бъде преценен само при определяне на тежестта на нарушението и
размера на отговорността, а и такова насрещно поведение на ищеца не било
установено. Относно иска за имуществени вреди също намира решението за
необосновано, при ингориране изцяло на доказателствата по прокурорска преписка
№33825/2016г. по описа на СРП относно разрушаването на бараките на ищеца,
станало на 15.09.2016г., също и данните по свидетелството за съдимост на ответника,
сочещо на негово поведение за неспазване на обществените норми, а от това можело
да се съди и за поведението му и изразите използвани срещу ищеца. Моли да се
отмени решението в обжлаваните части и исковете му за посочените в жалбата три
деликта, да бъдат изцяло уважени изцяло- за всеки обезщетение по 500 лв., общо
1500 лв. Претендират и разноските по делото.
Въззиваемата страна–ответник А.И.Д. оспорва жалбата с писмен отговор чрез адв.С.И.
и адв.Л.И., с възраженията, че решението не страда от сочените в жалбата пороци,
като съдът е направил задълбочен анализ на престъпните състави на чл. 146, ал.1
от НК и чл. 147, ал.1 от НК, изследвал е
събрания по делото доказателствен материал, и правилно е приел, че въззивникът Б.Б.
не успя да докаже наличието на изказани от ответника изрази, които се сочат в
исковата молба, като показанията на свидетелите в тази насока били
противоречиви и неустановявали какво точно е казал ответника и кога, както и
свидетелите М. и Т. установявали лошите отношения и комуникация между страните
и между ищеца и трето лице. Намира и иска за обезщетение за имуществени вреди
за недоказан предвид заключението на съдебно-техническата експертиза. Моли
решението да се потвърди в обжалваните части, претендира разноски.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, а в обжалваните части и допустимо, тъй като има съдържанието
по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба
претенции за обезщетение за вреди от противоправно поведение, правилно
квалифицирани като такива по чл.45, ал.1 от ЗЗД като се изхожда от изложените в
исковата молба твърдения и петитум на исковете.
В частта, в която със
същото решение е отхвърлен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за неимуществени
вреди от деликт на дата 26.11.2012 г. , решението като необжалвано не е предмет
на въззивна проверка за допустимост и правилност.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Първоинстанционният съд
е изложил фактически констатации и правни изводи, въз основа на които е приел,
че страните по делото са собственици на съседни имоти, находящи се в гр. София,
ул."Кресна", че показанията на четиримата свидетели са противоречиви,
установявали само частично факти от процесните събития, при което не ги
кредитира, а дори и да се установят фактите, посочени с исковата молба, то те не
биха били от естество да засегнат ищеца по никакъв начин, тъй като страните
отдавна не поддържали помежду си нормални, етични, приятелски или поне
добросъседски отношения, като псуването се превърнало в нормална комуникация
между тях и не можели да черпят права от поведение, което сами са провокирали. По
иска за обезщетение за имуществени вреди и приел, че не е доказано противоправно
поведение от страна на ответника, нито причинна
връзка за настъпили за ищеца имуществени вреди, а и състоянието на постройката
способствало в нея самостоятелно да настъпват различни по вид и характер вреди.
Въззивният съд, предвид
оплакванията с въззивната жалба, намира следното по предмета на делото по
пренесения пред въззивния съд спор относно три от предявените с исковата молба
искове за обезщетение за вреди от противоправно поведение на ответника на
датите 30.05.2012 г., 08.10.2012 г. и 15.09.2016 г. :
По иска за обезщетение от деликт
на 30.05.2012 г.
Съвкупната преценка на събраните
по делото писмени доказателства, вкл. и тези представени с молба от ответника
от 11.06.2018 г., - обяснения пред орган на МВР от ответника, от ищеца, от трети
лица, води до извод, че в ранните часове на нощта на 30.05.2012 г. ответникът е
отправил към ищеца само един обиден израз-псувня „******майката“, което не е било провокирано от ищеца с подобни
действия и изрази или с друго противоправно поведение преди това. До този извод въззивният съд стига, приемайки
направеното от самия ответник признание с писменото му обяснение от същата дата
пред полицейски инспектор, че е „в стрес аз му казах няколко обидни думи и да
си гледа работата“ по повод отправено непосредствено преди това искане от ищеца
като негов съсед ответника А.Д. да отиде и да чисти двора му след падането на
сградата в имота където живеел ответника. А за самия израз съдът приема за доказан от показанията
на свидетеля К.Б., очевидец, които сочат, че ответникът, след срутване на
къщата в мястото, където живее ответника / на ул********/, бил повикан от ищеца
Б. /живеещ в съседния имот на ул.********/ да отиде и да види какво е станало в
двора на Б. от попадналите там отломки от срутената къща, и в отговор ответникът
Д. му казал „******майката бе нещастник не ме занимавай с глупости“.
Показанията на този свидетел съдът кредитира, като отчита и евентуалната му
заинтересованост с оглед наличието данни за спорове между него и ответника А.Д.,
доколкото те в случая, при преценка и на
другите събрани по делото доказателства, сочат, че свидетелят е пряк очевидец
на случката, и че вярно е възприел фактите и добросъвестно да ги възпроизведат
в показанията си, и не противоречат дори и на самите писмени обяснения от
ответника от 30.05.2012 г. пред полицейския инспектор. Така макар ответникът в
тези посочени писмени обяснения от 30.05.2012 г. да не е посочил какво точно
като обидни думи е казал на ищеца, признава че те са имали и обиден характер, т.е.
самия ответник ги е възприел като обидни, а точните думи се установяват от
показанията на свидетеля Б. (в този смисъл и в редица решения на ВКС по правилното
прилагане на процесуалния закон при обсъждане на свидетелските показания, напр.
решение № 312 от 11.01.2018 г. по гр. д. № 191/2017 г., ІV г. о. на ВКС, решение № 700 от 28.10.2010
г. по гр. дело № 91/2010 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 194 от 02.07.2012 г. по
гр. дело № 92/2012 г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.
дело № 4744/2008 г. на ВКС, І г.о.; решение № 570 от 06.11.2009 г. по гр. дело
№ 4112/2008 г. на ВКС, ІІ г.о и решение № 800 от22.03.2011 г. по гр. дело №
776/2009 г. на ВКС, ІV г.о.). показанията
на свидетеля Б. кореспондира и с тези на свидетелката Б.-майка на ищеца, за
отправяне на обидни думи и псувни от ответника към ищеца. Доколкото обаче, с
исковата си молба и уточнението към нея от 27.07.2017 г. ищецът твърди, че на
тази дата 30.05.2012 г. ответникът му казал „ нищо няма да ти чистя, копеле, ******майката“,
е налице съвпадане само по отношение на израза „******майката“ между
твърдението по исковата молба и показанията на свидетеля Б., тъй като
свидетелката Б. не казва точното съдържание на изречените от ответника думи и
изрази. Изразът „******майката“ в българския
език според общоприетия смисъл, еднозначно представлява псувня, и като такава
представлява „вулгарни, груби , обидни думи към някого“ според значението на
псувнята в Речника на българските думи и Тълковния речник. Така изречената псувня безспорно не съответства на
общоприетите правила за поведение, което обуславя и противоправния характер на
отправянето й от ответника към ищеца. Същата
е била и възприета от ищеца, доколкото разменените между тях думи са били присъствено
и на двамата-от балконите на двете съседни къщи, и в присъствие поне на
свидетеля Б. и на майката на ищеца, и е унизителна за честта и достойнството на адресата, т.е. на
ищеца, и като такова е възприето от ищеца, а също и от ответника според
признанието му, че е казал обидни думи. Налице е следователно и причинна връзка
между деянието на ответника и вредата, вината на дееца се предполага и не беше
оборена в процеса, нито се доказа поведение на ищеца, което да е провокирало
ответника Д. да отправи псувня към него. Поканването към ответника от ищеца да
отиде в двора където живее ищеца, и да види какво е станало след срутване на къщата
в двора на ответника, не е противоправно, не се установи ищецът да се е държал
агресивно към ответника преди обиждането му с псувни от ответника. Събраните
гласни и писмени доказателства сочат на
конфликт между двамата, но след това, поради което не е налице съпричиняване на вредата от ищеца.
Искът е основателен и доказан само за отправената псувня, но не и за другия
сочен с исковата молба израз „копеле“ който не се доказа по делото да е казан
от ответника-такива данни няма в показанията на свидетелите –очевидци Б. и Б.,
и за израз „копеле“, който сам по себе си също е обиден, искът е неоснователен
като недоказан. Така размерът на обезщетението по иска за неимуществени вреди
от отправяне ня обиди на дата 30.05.2012 г. се определя от съда по справедливост,
според доказания едни обиден израз-псувня, липсата на доказване на по-големи от
общоприетите вреди/ не е доказано че от тази псувня нервите на ищеца са се
съсипали и имал проблеми със сърцето, защото показанията на майката на ищеца в
тази насока са много общи и във връзка и с други, последващи инциденти между
ищеца и ответника. Така, предвид и цената на този иск-500л., предявен за два
обидни израза, от които само единия се доказа, съдът определя обезщетение в
размер на 250 лв.За разликата този иск следва да се отхвърли.
По иска за обезщетение от деликт
на 08.10.2012 г.
Съпкупната преценка на събраните по делото
писмени доказателства, вкл. и тези по прокурорска преписка № 36123/2012 г. на
СРП, и свидетелски показания, сочи, че отправянето на обидни думи от ответника
към ищеца на тази дата, не е доказано. Налице е извънсъдебно признание от самия
ищец в писменото му сведение от 08.10.2012 г. по тази пр.преписка, че около 10
часа ищецът чул през отворената балконска врата поредните псувни и заплахи към
майка му от страна на ответника, като майка му била долу на улицата с нейна
приятелка.В това сведение ищецът описва и последващите събития с хвърляне на
чук от ответника към него, след като ищецът излязъл на балкона да види какво
става и ответника го видял. Следователно към датата на твърдения деликт чрез
обида, ищецът не е посочил да е бил обиждан от ответника, напротив, написал е,
че ответникът е псувал майка. Това извънсъдебно признание на ищеца съда зачита,
и то не се опровергава от показанията на свидетеля Б.-майка на ищеца, за
отправени псувни и думи като „копеле“ от ответника по повод хвърляне на чук към
прозореца на къщата им, защото самият ищец не твърди на тази дата ответникът да
му е казал „копеле“/сочи с исковата молба да е каза “ще ти еба майката, идиот
смотан“/, а относно псувните самия ищец признава със сведението си, че били
отправени към майка му, която не е ищец по този иск. Ето защо този иск е
недоказан и подлежи на отхвърляне.
По иска за обезщетение от деликт на 15.09.2016
г.
Съвкупната преценка на събраните
по делото писмени доказателства, вкл. и тези по прокурорска преписка № 33825/2016
г. на СРП, и свидетелски показания, сочи, че увреждане на вещ, собственост на
ищеца, от ответника на тази дата, в описания в исковата молба размер, и чрез хвърляне на няколко тухли върху
покрива на постройката, не е доказано. Документите по посочената прокурорска
преписка сочат, че като собственик на увредената постройка се легитимира не
ищеца, а неговата майка С. Б., която е и пострадалото от деянието на А.Д. лице
по тази пр.преписка като страна в образуваното досъдебно производство. Или не
се доказа ищецът да е собственик на постройката, за която претендира вреди от
повреждане, което е самостоятелно основание за отхвърляне на иска. Но дори и да
беше доказано това, е налице друго самостоятелно основание за отхвърляне на
иска. Ищецът твърди с исковата молба и уточнението към нея от 23.06.2017 г., че
на тази дата ответникът е повредил покрива на едноетажната обслужваща постройка
в имота на ул.********, където живее ищеца, която е била залепена за стената на
къщата в имота на ул******** в който имот живеел ответника. Тази процесна
постройка ищецът пред въззивния съд сочи да е по дължина на границата между
двата съседни недвижими имота по скицата към исковата молба. За същата тази
постройка, обаче, е налице доказателство от преди дата 15.09.2016 г., че е с
едноскатен прогнил и хлътнал покрив с разместени и изпочупени керемиди и
полуразрушена в най-западната си част, установено с протокол от 01.12.2015 г.
по чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗУТ на комисия при Дирекция“Общински строителен
контрол“. Тази постройка е посочена в този протокол да е с идентификатор
68134.513.350.3 и така съответства на постройката,
графично изобразена с цифра 3 в имот 350 като съседен на имот с идент. 68134.513.351 на скицата от АГКК-София/л.66 от
делото на СРС/, респ. съответства и на графичното изображение на постройката,
предмет на иска, както е посочена от ищеца през въззивния съд в откритото
съдебно заседание на 23.10.2019 г. Подобно е състоянието на покрива на тази
постройка, както е описано в протокол за оглед от 15.09.2016 г. по пр.пр.
№ 33825/2016 г. на СРП. Според
приетата по настоящето дело СТЕ, от покрива на тази постройка към началото на
2018 г., която е изготвено заключението, е останала частично покривна
конструкция, керемидите са свлечени и изпочупени, като според вещото лице при
изслушването му пред СРС е заявило, че това състояние на покрива не може да се
причини нито от метеорологичните условия, нито от 1-2 тухли. След като преди датата на сочения
деликт-08.102916 г., е било констатирано с официален документ- протокол на
компетентен орган по ЗУТ- комисия към дирекция за строителен контрол на СО, че
покрива на процесната постройка е бил вече увреден до степен, каквато е
установена и през 2018 г., то не може да се приеме, дори и да е доказано, че
ответникът на 08.10.2016 г. е хвърлил няколко тухли върху този покрив, че от
това са били причинени такива увреждания на покрива, че той да е бил разрушен. Налага
се следователно извод, че ответникът не е причинил разрушаване на покрива на
ищеца със свои действия на дата 15.09.2016 г. така че същия да се нуждае от
възстановяване, още повече, че е налице и предписание за разрушаване на тази
постройка от преди датата на сочения деликт. Така не е налице и вреда, която и
да подлежи на възстановяване, което също е самостоятелно основание за
отхвърляне на този иск.
Поради частично несъвпадане
решаващите изводи на двете инстанции, решението в частта, в която искът по
чл.45 от ЗЗД за деликт на дата 30.05.2012 г. за сумата 250лв. е отхвърлен, подлежи
на отмяна и уважаване на този иск частично за сумата 250 лв. обезщетение за
обида чрез псувня. В останалата отхвърлителна част по този иск, както и по
отношение на другите отхвърлени искове за обезщетение по чл.45 от ЗЗД, за
деликти на 08.10.2012 г. и на 15.09.2016 г., решението следва да се потвърди
като правилно по краен резултат, макар и
по различни мотиви, изложени от въззивния съд.
Този изход на спора
налага преразглеждане и на отговорността за разноските. Пред първата инстанция
ищецът е направил общо 730 лв. разноски, от които ответникът по съразмерност на
уважения частично иск, му дължи 91,25 лв. И обратно, ответникът е направил 400
лв. разноски, от които ищецът му дължи съразмерно на отхвърления размер на
исковете, 350лв. Това налага отмяна на решението и в частта за разноски на
ответника над 350 до 400 лв.
По разноските за
въззивната инстанция:
Въззивникът –ищец е
направил разноски общо 325 лв., от които ответникът по съразмерност на уважения
частично иск, и обжалваемия интерес, му дължи 54,17 лв. И обратно, ответникът е
направил 400 лв. разноски, които въззивният съд, предвид направеното възражение
за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, намалява на минимума по НМРАВ № 1/2004
г. на ВАдвС по чл.7, ал.2, т.2 , от 335 лв., от които 335 лв. ищецът му дължи
съразмерно на отхвърления размер на исковете, и обжалваемия интерес, 279,17 лв.
Решението няма да
подлежи на касационнен контрол, тъй като всеки от исковете е с цена под 5000
лв.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 456015 от 23.07.2018 г., постановено по гр.д. № 34042/2017 г. на СРС,
25 състав, В ЧАСТТА в която е отхвърлен
като неоснователен предявения от Б.И.Б. против А.И.Д. осъдителен иск с правна
квалификация чл.45 ЗЗД за заплащане на сума в размер от 250 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
доброто име и достойнство на ищеца в резултат на поведение на ответника,
осъществено на 30.05.2012 г., И В ЧАСТТА, в която е осъден ищеца да заплати на
ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата над 350 лв. до 400 лв. за разноски по делото, ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА
А.И.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, кантора 158, адв. С.И. да
заплати на Б.И.Б., ЕГН **********,***, адв. А., на основание чл.45 ЗЗД сумата
250 лева /двеста и петдесет/ обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на доброто име и достойнство на ищеца в резултат на отправена
обида чрез псувня на 30.05.2012 г. в гр.София, според мотивите на решението,
ведно със законната лихва от 30.05.2012 г. до плащането на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 456015 от 23.07.2018 г., постановено по гр.д. № 34042/2017 г. на СРС,
25 състав, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА А.И.Д., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, кантора 158, адв. С.И. да заплати на Б.И.Б., ЕГН **********,***,
адв. А., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата 91,25 лв. разноски за първата
инстанция, и 54,17 лв. разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА
Б.И.Б., ЕГН **********,***, адв. А., да заплати на А.И.Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, кантора 158, адв. С.И., на основание чл.78, ал.3 и ал.5 от ГПК, сумата 279,17 лв. разноски за
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.