№ 65
гр. Варна , 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
в присъствието на прокурора Боряна Здравкова Маринова (РП-Варна) Мария
Светославова Терзииванова (РП-Варна)
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Частно наказателно дело
№ 20213110201357 по описа за 2021 година
Варненска Районна Прокуратура е внесла искане на основание чл.157 от ЗЗ за
назначаване на съдебно-психиатрична експертиза на М. С. М. - ЕГН ********** с
оглед установяване на някое от заболяванията по чл.146 от ЗЗ и евентуалното му
лечение по принудителен ред.
В съдебно заседание представителят на ВРП поддържа изцяло така направеното
предложение.В пледоарията си по същество сочи, че с оглед заключението на съдебно-
психиатричната експертиза лицето не следва да бъде настанявано на задължително
лечение, тъй като не е налице медицинския критерий за това .
Осв. М.М. участва в производството лично и със служебно назначен
процесуален представител. Същият разказва, че е лежал в психиатрични болници, като
за последно е бил на лечение през м.02.2021г. Осв. М. признава, че след това е пил
алкохол и е употребявал наркотични вещества, макар да е приемал и предписаните му
медикаменти. М. разказва още, че действително се кара с майка си , макар нищо да не
й прави. В последната си дума той заявява, че няма да употребява алкохол и
наркотици и ще се опита да си наеме квартира,за да не дразни родителите си.
По съществото на делото процесуалния представител на лицето, чието
настаняване се иска се присъединява към становището на представителя на ВРП и
1
моли съда да откаже лечение по принудителен ред.
Въз основа на събраните в производството гласни и писмени
доказателства,съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Осв. М.М. през 2007г. бил диагностициран с диагноза „ параноидна
шизофрения“.От тогава до м.февруари 2021г. той бил настаняван няколко пъти на
задължително лечение по реда на ЗЗ в психиатрични заведения, както и постъпвал
доброволно на лечение.За последен път бил изписан през м.февруари 2021г. След това
осв. М. приемал изписаната му поддържаща терапия, но същевременно с това
употребявал и алкохол , и наркотични вещества.В такова състояние ставал вербално
агресивен към майка си –св.Р.М., с която се карал. Поради това и тя депозирала жалба
до ВРП и било образувано настоящото производство.
Според заключението на изготвената и приложена по делото съдебно-
психиатрична експертиза,поддържана от вещото лице в съдебно заседание и
кредитирана от съда е видно, че освидетелстваният М.М. страда от параноидна
шизофрения и вредна употреба на алкохол и наркотични вещества.Понастоящем той е
в медикаментозна ремисия в резултат на продължителното стационарно и последващо
амбулаторно лечение. В обективното състояние на М. към момента не са били
установени сериозни афективни колебания и налудности, които да променят
качествено съзнанието му.Поведението му не е болестно мотивирано от психотична
продукция . При осв. М. са налице психични и поведенчески разстройства, дължащи се
на употреба на алкохол и наркотични вещества.Тази вредна употреба или зависимост
към алкохол и психоактивни вещества, неусложнена с психоза, не е сред
заболяванията, предвидени в чл.146 от ЗЗ.Според вещото лице поведението му в
последно време не е болестно мотивирано и не представлява опасност за себе си или
за околните. Поради това , със заключението по СПЕ е прието, че не е налице
медицинския критерий за приемане на мярка по смисъла на чл.155 от Закона за
здравето.
При така установената фактическа обстановка, безспорна между страните
съдът прие от правна страна , че искането на ВРП е неоснователно и не следва да
бъде уважено.Не е налице кумулативното наличие както на медицинския критерий по
смисъла на чл.146 от ЗЗ, така и социалния такъв.
Съобразно разпоредбата на чл.155 от ЗЗ на задължително настаняване и
лечение подлежат лицата с психични разстройства по смисъл ана чл.146 от ЗЗ, които
поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност
за близките им, за околните , за обществото или застрашава сериозно здравето им.
2
Медицинския критерий - основание за настаняване на задължително лечение е
рамкиран в чл.146 ал.1 т.1 и т.2 от ЗЗ –е психично заболяване, характеризиращо се със
сериозно нарушение на психичните функции /психоза или тежко личностово
разстройство/ или тройна психична увреда в резултат на психично заболяване,
умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че осв.
М.М. страда от параноидна шизофрения и вредна употреба на алкохол и марихуана.
Съотнесено към разпоредбата на чл.146 ал.1 т.1 от ЗЗ заболяването му , което е
психично заболяване в тесния смисъл на това понятие и попада сред визираните в
текста хипотези.Въпреки това, безспорно се установява, че към момента не е налице
медицинския критерий за постановяване на задължително лечение, доколкото
поведението на М. не е болестно мотивирано, а лошото му отношение към роднините
му се дължи на личностовите му особености и употребата на алкохол и наркотични
вещества.
С оглед изложеното съдът намира, че спрямо освидетелстваният М.М. не са
налице основания да бъде настанен на задължително лечение по смисъла на чл.162 ал.1
от ЗЗ.
Водим от изложеното и на осн. чл.162 ал.2 от ЗЗ, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предложението на ВРП за настаняване на
задължително лечение на основание чл. 155 от ЗЗ в специализирано здравно заведение
лицето М. С. М.- ЕГН **********.
Решението може да се обжалва или протестира от заинтересованите лица в 7-
дневен срок пред ВОС от датата на обявяването му в с. з.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3