Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.ЛОВЕЧ,05.11.2020 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав в открито
съдебно заседание на шести октомври двехиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПОЛЯ
ДАНКОВА
2.
ПЛАМЕН
ПЕНОВ
като разгледа при секретаря Даниела Кирова, докладваното от съдия ДАНКОВА в.гр. дело № 346 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
с правно основание чл. 258 и сл.
от ГПК
Подадена е
въззивна жалба вх. №1994/26.05.2020 г. от Н.С. против съдебно решение от
17.03.2020 г. по гр.д. №761/2019 г. на
Районен съд –гр. Тетевен. Заявява, че атакувания съдебен акт е неавилен и
необоснован, като моли да бъде отменен изцяло. Изтъква, че докладът по делото е
непълен, тъй като Н.Л. обосновал своята материална легитимация с нотариален
акт, а с решението е отречено доказателствено значение на документа,в
противоречие със съдебната практика. Посочва се ,че В.Ц. не доказва владение и
ползване на процесния имот и договорите,които е анализирал съда за аренда не
доказват владение. Обсъжда се, че при липса на протокол за въвод във владение
гласните доказателства не доказват по категоричен и безспорен начин, че
въззиваемата е собственик на имота. Твърди се, че няма идентичност между имота,
собственост на наследодателя на В.М. и на въззивника. Моли да бъдат призовани
на съд и да бъде поставен съдебен акт, с който да бъде отменено изцяло или
изменено съдебното решение от 17.03.2020 г. на ТРС, като неправилно и
необосновано .
В
законоустановения срок по чл. 263 от ГПК не е представен писмен отговор от
въззиваемата В.Ц..
В съдебно заседание въззивникът,
редовно призован,се явява лично и с адв. С. .Заявява,че поддържа въззивната
жалба и моли да бъде уважена, тъй като съдебния акт е неправилен и необоснован.
Въззиваемата,редовно призована, се явява
лично и с адв. Х. Посочва,че атакуваното съдебно решение е законосъобразно и
моли да бъде потвърдено..
От представените доказателства по гражданско дело №761/2019 г. на
ТРС,удостоверение №6/19.09.1991 г. на ОС-гр.Тетевен, заявление №1092/02.12.1991
г. на ОПК-Тетевен,доп.искане до ОПК-Тетевен от 22.05.1992 г.,протокол
Г185/26.05.1994 г. по заявление Г397/22.05.1992 г., от заключението на
съдебно-техническата експертиза, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка
и обусловеност, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:
Тетевенски районен съд е
постановил съдебно решение, с което е признато за установено,на основание чл.124,ал.1 от ГПК по отношение на Н.С.Л.,ЕГН:********** ***,че В.Ц.М.,ЕГН:**********
***,е собственик,на основание наследствено правоприемство и възстановяване с
Решение №Г113/04.12.1997г на Общинска служба земеделие,на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,заснет
по действащата кадастрална карта и регистри на село Г.,Лов.обл.,одобрени
със Заповед №РД-18-1791/30.10.2018г на изпълнителния директор на АГКК,като имот
с идентификатор 14386.38.65,в село Г.,Лов.обл.,м.“Трите долчини“,площ от 3197
кв.м.,трайно предназначение на територията-земеделска,начин на трайно
ползване-овощна градина,категория на земята-6,при съседи:имоти с
идентификатори14386.38.66,14386.38.101,14386.38.103,14386.38.102,14386.38.64,14386.38.62,14386.38.161.
С цитираният съдебен акт, на основание чл.537,ал.2 от ГПК,е отменен
изцяло,нотариален акт №177,том първи,рег.№1193,дело№149 от 2019г по описа на
нотариус Румяна Вутева,с рег.№392 на НК и район на действие Районен съд-Тетевен
и е осъден Н.С.Л.,ЕГН:********** ***,да заплати,на
основание чл.78,ал.1 от ГПК,на В.Ц.М.,ЕГН:********** ***,сумата от
410.00/четиристотин и десет/лева,представляващи сторени разноски в
производството.
Съдът проследи
реституционната процедура за имота и констатира, че Цв. Ралчев/наследодател/ е собственик
на процесния имот. По преписка Г397/22.05.1992 г. заявителят Ц.И.Р.е поискал да
бъде възстановено право на
собственост върху ниви от 1.2 дка
и ливади от 2 дка в м.“Трите долчини“,землище на село Г.,Лов. Област. Преписката е била по заявление №1092/02.12.1991 г. за с. М.Ж.Лов.
Област, в което фигурират заявени двата имота, а със заявление Г397/22.05.1992
г. имотите са прехвърлени служебно в землището на с. Г. и отново са били
заявени от наследодателя на въззиваемата.
По преписката заявителят се е легитимирал с извлечение от данъчните регистри в
община с.М.Ж.от 1949 г. –стр. 498 , където двата имота фигурират като ниви от
1.2 дка и ливади от 2 дка в м. „Трите долчини“. С решение №Г113/04.12.1997г
на Общинска служба „Земделие“-Тетевен е възстановено право на собственост на Ц.И.Р.в
съществуващи стари реални граници на овощна градина от 3.197 дка в м. „Трите
долчини“,имот №038065 по КВС с.Г. и е издадена скица. Понастоящем по действащата
кадастрална карта на село Г.,Лов.област,одобрена със Заповед
№РД-18-1791/30.10.2018г на изпълнителния директор на АГКК,имотът е заснет с
идентификатор 14386.38.65,село Г.,Лов.обл.,м.“Трите долчини“,площ от 3197
кв.м.,трайно предназначение на територията-земеделска,начин на трайно ползване-
овощна градина, категория на земята -6, при съседи: имоти с
идентификатори14386.38.66,14386.38.101,14386.38.103,14386.38.102,14386.38.64,14386.38.62,14386.38.161.
Цвятко Р.е починал на 08.03.2006 г. и В.Ц.М. е негов единствен законен
наследник.
В съдебно
заседание вещото лице е уточнило, че границите на имота,възстановен по
преписката пред ПК-Тетевен са определени на терен, показани от заявителя при
анкетиране и заснемане и скицата ги е отразила. От заключението на
съдебно-техническата експертиза, която съдът възприема като обоснована и
професионално , защитена може да се направи извод, че процесният имот е
идентичен с имота, заявен по преписката Г397/22.05.1992 г.на заявител Ц.И.Р.и реституционната
процедура по ЗСПЗЗ е завършила с възстановяването на собственост в негова полза
в стари реални граници. Следователно наследницата на Цв.Р.– В. М. се легитимира като собственик
на земеделската земя в землището на с. Г. по силата на реституция и
наследствено правоприемство.
В. М. като собственик на имота е сключила договор за аренда на 13.03.2013
г. с Л.Л. за срок от 6 стопански години, с Н.Л. на 01.05.2016г, за срок от 1
стопанска година и на 05.06.2019 г. с К.К.за срок от 1 стопанска година за
имота в м.“Трите Долчини“ от 3.197 дка. Въпреки заявената позиция пред съда
понастоящем, Н.Л. е бил страна в договора
за отдаване под наем на земеделския имот от 01.05.2016 г. , признавайки
правото на собственост на В.М..
Н.С.Л. се е снабдил с
констативен нотариален акт №177,том първи,рег.№1193,дело№149 от 2019 г.за
собственост по давностно владение на поземлен имот с идентификатор с
идентификатор 14386.38.65,село Г.,Лов.обл.,м.“Трите долчини“,площ от 3197
кв.м.,трайно предназначение на територията-земеделска. В нотариалното дело
№149/2019 г. на нотариус №392 с район на действие ТРС е бил представен частен
писмен договор от 1956г./ с неясно изписване на ден и месец/. Районният съд е
указал на въззивника да представи
оригинала на договора но поради неизпълнение на указания писменото
доказателство е изключено то делото. В заключението по съдебно-техническата
експертиза и в съдебно заседание на 06.10.2020 г. вещото лице категорично е
посочило, че договорите от 10.10.1956 г. и от 21.08.1957 г. се отнасят до други
местности и не касаят процесния имот. Отбелязано е от вещото лице, че договора
на стр. 19 по гр.д. 761/2019 г. също не се отнася за процесния имот.
Въззивният съд дава вяра на
свидетелските показания на А.А.,К.К.,В.П.,Л.Л., тъй като те съответстват и на
изводите по приложените писмени документ. Свидетелските показания на Б.Л.,Р.Л.,М.Д.,М.М.са
изолирани от останалите доказателства и съдът не ги възприема като достоверни.От
тях не се установява придобиване на имота по давност от Н.Л., тъй като се опровергават от писмените
доказателства за отдаване на имота под аренда от въззиваемата.
Съдът е сезиран с положителен
установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК за собственост по
наследство и реституция на поземлен имот с идентификатор 14386.38.65,землище с.Г.,
Лов.област, м.“Трите долчини“,площ от 3197 кв.м.,трайно предназначение на
територията-земеделска,начин на трайно ползване- овощна градина, категория на
земята -6, при съседи: имоти с идентификатори 14386.38.66, 14386.38.101,14386.38.103,14386.38.102,14386.38.64,14386.38.62,14386.38.161.
Съдът намира,че се установява, че в полза на наследодателя на В.М. е проведена
и завършила процедура по възстановяване на процесния имот по ЗСПЗЗ. Съдът
счита,че представеното решение №Г113/04.12.1997г на Общинска служба
„Земделие“-Тетевен я легитимира като собственик на процесния имот. В това
решение фигурира имот, който е идентичен с процесния по площ и граници и този
факт е установим по заключението на съдебно-техническата експертиза.Към момента
на смъртта на Цв.Л. овощната градина е била в патримониума му и е придобита от
неговата наследница по закон- В.М.. Следователно предявения иск с правно
основание чл. 124 от ГПК е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Съдът счита,че не следва да обсъжда
подробно и детайлно твърденията на ответника,че е собственик на имота и действието
на представените актове за собственост. Предявен е положителен установителен
иск за собственост и правно значимия въпрос е активната материално правна
легитимация на ищеца като собственик, а не на ответника. Следва само да се
отбележи, че единият от актовете от 1956 г. е изключен от доказателствата по
делото, а другите два от 1956 и 1957 г. са неотносими към имота поради различие
в местонахождението по местност и граници.
Становището на въззивният състав съвпада с позицията на първата инстанция и следователно
атакуваното съдебно решение от 17.03.2020 г. по гр.д. №761/2019 г. на Районен съд –гр. Тетевен
трябва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход от процеса въззивникът
следва да заплати на въззиваемата сумата 650 лева- адв.възнаграждание и
възнаграждение на вещо лице за въззивна инстанция на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Воден от горе изтъкнатите мотиви съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА,
като законосъобразно и правилно, съдебно
решение №67/17.03.2020 г. по гр.д.
№761/2019 г. на Районен съд –гр. Тетевен .
ОСЪЖДА
Н.С.Л., ЕГН:**********,*** заплати на В.Ц.М., ЕГН:**********
***, сумата в размер на 650 лева /шестстотин и петдесет лева/ за съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване в
едномесечен срок от съобщение на страните,че е изготвено ведно с мотивите пред
ВКС при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.