РЕШЕНИЕ
№ 2417
гр. Пловдив, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330106176 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба от Й. И. И., с ЕГН ********** срещу „Макс Колект“
ООД, с която е предявен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
сумите от: 37,75 лева – главница; 140,00 лева – неустойка, ведно със законна лихва върху
главница от дата 13.12.2013г. до окончателното изплащане, ведно със сумите: 25,00 лева –
държавна такса и 100 лева – адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 13.03.2014 г. по ч.гр.д. № 20387/2013 г. по описа на ПРС.
В исковата молба се твърди, че въз основа на издадения в полза на ответното
дружество изпълнителния лист от 13.03.2014 г. е образувано *** *** с район на действие –
ОС – Пловдив. По образуваното *** на 24.03.2021г. бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, получавано от ***. Всички съобщения относно образуване на
***, налагане на запор върху трудовото възнаграждение, както и за налагане на запор върху
банкови сметки, са връчени на ищеца чрез работодателя му на 12.04.2021г., на която дата за
първи път ищецът разбира за претенциите на ответника. Твърди се, че ищецът не е получил
никакви документи по изп.дело, нито Заповед по заповедно производство, както и
уведомление за сключената цесия. От направена справка в деловодната система на съда се
установило, че вземането на ответника произтича от сключен между страните договор №
*** за срок от 12 месеца, по силата на който се дължи абонаментна такса за телефонна
услуга по програма „БОБ“. За дължимата абонаментна такса за периода от 01.02.2011г. до
28.02.2011г. била издадена фактура № ********** на стойност 37,75 лева, която не била
1
заплатена. Дължала се и неустойка по силата на договора относно предсрочното му
прекратяване за периода 17.02.2011г. до 16.01.2012г. в размер на 140 лева. Твърди се, че
процесните вземания били прехвърлени от кредитора на заявителя – ответник, на
30.01.2013г. посредством договор за продажба и прехвърляне на вземания, за която обаче
ищецът не е бил уведомен нито от цедента, нито от цесионера. При справка се установило,
че претенцията е за вземане, което представлявало периодично плащане на абонаментна
такса за телефонна услуга. Прави се възражение за изтекла давност, тъй като от датата, на
която са станали изискуеми вземанията 28.03.2011г., до дата на налагане на първия запор
по изп.дело върху банковите сметки на длъжника, а именно 14.11.2018г. били изминали
повече от седем години. Счита, че е изтекла погасителната давност за вземанията по
издадения изп.лист – главница, неустойки, лихви и разноски. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество. Счита иска за
допустим, но неоснователен. Счита твърдението на ищеца, че вземанията по издадения
изпълнителен лист са погасени по давност за абсолютно погрешно, тъй като с издаването на
заповед за изпълнение на процесното вземане е прекъсната давността и от тогава е
започнала да тече нова 5 годишна давност. Твърди се, че с образуване на изп.дело и
предприетите изп.действия – налагане на запор банкови сметки и насрочване на опис
движими вещи, били прекъсната давността на задълженията по изп.лист, която към момента
на образуване на изп.дело не била настъпила. Иска се отхвърляне на иска. Претендират се
разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, вр. с
чл.124, ал.1 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист за
посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за процесните
вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч.
правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност. В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ.
спирането или прекъсването на предвидения в закона давностен срок.
С Определение от 19.08.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че въз
основа на издадения в полза на ответното дружество изпълнителния лист от 13.03.2014 г. за
следните вземания - 37,75 лева – главница; 140,00 лева – неустойка, ведно със законна лихва
върху главница от дата 13.12.2013г. до окончателното изплащане, ведно със сумите: 25,00
лева – държавна такса и 100 лева – адвокатско възнаграждение, издаден по ч.гр.д. №
20387/2013 г. по описа на ПРС, е образувано *** *** с район на действие – ОС – Пловдив.
Не се спори, че заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителния лист
е влязла в законна сила най-късно на 13.03.2014 г., когато е издаден изпълнителния лист.
Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна
давност по отношение на посочените вземания и от кога същата тече.
Съгласно разпоредбата на 117, ал.2 ЗЗД, когато вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога 5 години.
В хипотезата на неподаване на възражение по чл.414 ГПК влязлата в сила заповед за
изпълнение поражда сходни правни последици на влязлото в сила съдебно решение, т.е. тя
се ползва с аналогично на силата на пресъдено нещо материално - и процесуалноправно
2
действие и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение, поради което и приложение намира
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. С изтичане на срока за възражение и не подаване на
такова заповедта за изпълнение влиза в сила и от този момент се прекъсва давността за
вземанията по нея, доколкото неподаването на възражение и влизането в исла на заповедта
има характера на фингирано признание на вземането.
В случая процесните вземания са установени с влязла в сила Заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, която има характер на влязло в сила решение, доколкото, както признава
ищецът срещу нея не е подадено в срок възражение, поради което и с влизане в сила на
заповедта за изпълнение в тази хипотеза се прекъсва давността за вземанията и от този
момент започва да тече нова давност, която винаги е 5-годишна. В този изричен смисъл е
Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV ГО.; Определение № 214 от
15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., ВКС, IV г.о., Определение № 776 от 12.11.2020 г. по
ч. гр. д. № 2230/2020 г. на ВКС, III ГО.
Наред с това, следва да се посочи, че вземанията за разноски по производство
представляват самостоятелно вземане, независимо от главното и не произтичат от него, по
смисъла на чл.119 ЗЗД. Вземането за съдебни разноски се урежда в процесуалния закон и не
е част от спорното право. Задължението за разноски не попада и в изключенията по чл.111
ЗЗД, за които е предвидена кратка 3-годишна давност. Поради изложеното то се погасява с
изтичане на 5-годишна давност, съгласно разпоредбата на чл.110 ЗЗД. В този смисъл е
Определение № 538 от 17.06.2016 г. по гр.д. № 2367/2016 г. III ГО на ВКС.
Съгласно чл.116, б. „в” ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10 от
ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва от предприемането на кое и да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В цитираното
тълкувателно решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия,
прекъсващи давността, както и действията, с които давността не се прекъсва.
Предвид изложеното съдът приема, че дори и да се приеме, че вземанията по
изпълнителния лист са станали изискуеми от 28.03.2011 г. един месец след издаване на
фактурата, в която са отразени вземанията, то давността за тях е прекъсната с влизане в сила
на заповедта по чл.410 ГПК, най - късно на 13.03.2014 г., когато е издаден изпълнителния
лист, до която дата не е изтекла тригодишната давност за вземанията по фактурата – като
такива за периодични платежи и неустойка.
Считано от 13.03.2014 г. съдът приема, че давността за вземанията, за които е издаден
изпълнителен лист е прекъсната и на основание чл.117, ал.2 ГПК започва да тече нова
петгодишна давност за тях.
Давността е прекъсната с молбата на ответника „Макс Колект“ ООД от 16.10.2018 г.,
с която е образувано *** за вземанията по издадения изпълнителен лист пред ***, а именно
*** /л.51/, доколкото с тази молба взискателят е поискал прилагането на конкретен
изпълнителен способ, а именно запор на вземания и МПС на длъжника – ищец по
настоящото дело, както и опис на движими вещи на длъжника, които *** е длъжен да
извърши.
*** е предприел изпълнително действие, поискано от взискателя, като е наложил
запор на банковите сметки на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД със запорно
съобщение от 31.12.2018 г., получено от банката на 04.01.2019 г. /л.88/
Давността е прекъсната и с отправено искане от взискателя за налагане на запор на
МПС на длъжника с молба от 27.08.2019 г. /л.106/
С молба на взискателя от 17.03.2021 г. /л.122/ също е прекъсната давността за
вземанията по изпълнителния лист, доколкото с нея са поискани конкретни изпълнителни
способи.
На 19.03.2021 г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника, във връзка с
3
искането на взискателя.
С оглед всичко изложено съдът приема, че от настъпване на изискуемостта на
вземането, дори и да се приеме, че това е датата, посочена от ищеца – 28.03.2011 г., до
момента, са предприети действия, с които давността на вземанията по нея е прекъсната,
поради което не е изтекла предвидената в закона 5-годишна давност и вземанията не са
погасени на това основание, поради което искът като неоснователен ще се отхвърли.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски се
пораждат за ответника. Същият е направил своевременно искане за присъждане на разноски
претендира такива за юрисконсултско възнаграждение.
По делото ответникът се е представлявал от юрисконсулт, изготвил и подал отговора
на исковата молба и молбите, депозирани за откритите съдебни заседания. Съдът определя
на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП
юрисконсултското възнаграждение на ответника на 100 лева, която сума ще се присъди
изцяло, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни
заседания и извършените процесуални действия.
Общо разноски, които ще се присъдят на ответника са в размер на 100 лева.
Така мотивира, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. И. И., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Макс
Колект“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Княз
Борис I“ № 100, ет.3, ап.8, отрицателен установителен иск за признаване за установено
между страните, че Й. И. И., ЕГН ********** не дължи на „Макс Колект“ ООД, ЕИК
********* сумите от: 37,75 лева – главница; 140,00 лева – неустойка, ведно със законна
лихва върху главница от дата 13.12.2013г. до окончателното изплащане, ведно със сумите:
25,00 лева – държавна такса и 100 лева – адвокатско възнаграждение, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 13.03.2014 г. по ч.гр.д. № 20387/2013 г. по описа на ПРС, въз
основа на който е образувано *** *** , поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА Й. И. И., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Макс
Колект“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Княз
Борис I“ № 100, ет.3, ап.8 сумата в размер на 100 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4